Разнесе се звънецът, отбелязващ края на часа, и Ариа подскочи. Ноъл я гледаше заинтригувано, но всички останали в класа се бяха върнали към заниманията си. Господин Тремънт отвори вратата и учениците се изсипаха навън. Ариа ги последва, все още замаяна. Щом излезе на тревата, всички веднага я заобиколиха.

— Поздравления, Ариа! — каза Рийви Донахю, едно от момичетата в комитета по организацията на бала.

— Добър удар! — пропя Мей Андерсън, потупвайки Ариа по ръката.

Райли Улфи изсумтя.

— Знаеш, че я избраха само защото ходи с Ноъл — прошепна шумно тя на Наоми Циглър.

Ариа примигна със замъглените си очи, долавяйки истината в думите на Райли.

— Ти имаш ли нещо общо с това? — попита тя, обръщайки се към Ноъл.

Той изкриви устни с виновно изражение на лицето.

— Мислех си, че ще се зарадваш. Знаех, че не си кандидатствала… затова подадох молба вместо теб, като използвах някои от твоите артпроекти.

Ариа преглътна тежко. Тя знаеше, че трябва да е трогната, но единственото, което изпитваше, беше паника.

— Просто напоследък доста неща ми се струпаха — промърмори тя след известно колебание.

— Какви, например? — попита Ноъл.

— Например… — Тя се огледа и снижи гласа си. — Разпитваха ме за смъртта на онова момиче в Ямайка.

Ноъл сви рамене.

— Да, и мен ме разпитваха. Какво те притеснява в това?

Ариа го погледна и пулсът й се ускори.

— Разговарял си с агент Фуджи? И какво ти каза тя?

Двамата стигнаха до главната сграда. Деца притичваха покрай тях в коридора. Някой шумно затръшна вратичката на гардеробчето си. Ноъл набра кода на ключалката си, избягвайки погледа й.

— Не знам. Казах й, че съм виждал Табита, но не съм разговарял с нея. И определено не съм видял как някой й разбива черепа на брега.

— Само това ли си й казал?

Ноъл издърпа един учебник от рафтчето си. Един мускул до окото му потрепна.

— Да. Защо? Какво става?

Тя облиза устните си. Ако продължеше да го разпитва така, щеше да изглежда наистина, ама наистина виновна.

— Просто съм изнервена — успя да промълви момичето. — След всичко онова с Али… просто ми е трудно да разговарям с ченгетата.

Ноъл затръшна вратата на гардеробчето си и я докосна по ръката.

— Но всичко това свърши. Дамата от ФБР няма да те притеснява повече — тя каза, че и мен няма да ме търси. Гадно е, че сме били там, когато някой е умрял, но нали не сме я убивали ние.

Гърдите на Ариа я стегнаха нервно.

— Аха — отвърна тя със слаб глас.

Внезапно изпита силно желание да се махне оттук. Целуна Ноъл забързано.

— Много се радвам, че ме избраха за отговорник по декорите, наистина. Много ти благодаря. Но сега трябва да вървя.



Достатъчни й бяха само десет минути, за да стигне до дома на майка си, и през целия път, докато караше, Ариа се опитваше да не мисли за нищо. Тя измина бързо алеята и пъхна ключа си в ключалката. Но преди да успее да го завърти, вратата се отвори. Обикновено я заключваха и с резето.

— Ехо? — извика Ариа в коридора. Никакъв отговор. Тя надникна в кухнята, в задния двор, след това в спалните. Майка й Ила я нямаше.

Последно погледна в спалнята си и кръвта й изстина. Там, на леглото, лежеше парче от вестник, което не беше оставяла сутринта. Тя го грабна и погледна думите, които изпъкваха в горната част на листа. Те бяха на исландски. Долната част от страницата беше преведена на английски: Издирваният мъж от Рейкявик е изчезнал. Подозират убийство.

Когато Ариа видя лицето на снимката, тя ахна. Олаф.

Момичето преглътна тежко и се зачете в статията. Олаф Гундерсон, двайсет и една годишен, изчезна от дома си в покрайнините на Рейкявик в нощта на четвърти януари.

Сякаш всичко се беше случило преди векове. Ариа се опита да си спомни. Нямаше представа какво беше правила на четвърти януари. Сигурно си беше почивала — все още бяха във ваканция. Скучаеше без Ноъл — семейството му беше отишло в Швейцария на ски.

Тя продължи да чете. Заподозрян е в незаконна дейност, защото апартаментът на господин Гундерсон е бил претършуван и на пода е имало кръв. След проведените от полицията разпити, местните са заявили, че предишната вечер господин Гундерсон, който е бил „нещо като отшелник“, е участвал в шумна свада, макар да не са успели да идентифицират другия участник в спора.

Миналото лято господин Гундерсон беше обвинен в нахлуване в имението „Бренън“ и кражбата на картината „Звездна нощ“ на художника Винсент Ван Гог, макар че при първоначалните разпити господин Гундерсон твърдеше, че не е направил нищо такова. При претърсването на дома му картината не се появи и една от теориите гласи, че господин Гундерсон я е взел със себе си след нападението. Обявено е всенародно издирване както на трупа му, така и на безценната творба, но все още нищо не е открито.

Зави й се свят.

Тогава забеляза надрасканите с червено думи в самия край на листа. Погледни в дрешника. Някой беше нарисувал голяма дебела стрелка, сякаш Ариа не знаеше къде се намира дрешникът й.

Треперейки, тя се обърна и тръгна към затворената врата на дрешника. Някой беше влизал в дома й. Може би все още беше тук. Трябваше ли да се обади в полицията? И да им каже… какво?

Тя стигна до вратата и я отвори. Ризите и роклите й висяха на закачалки. Обувките й лежаха подредени на стойката им. Но там, на прашния дървен под, имаше навито на руло платно. Ариа го вдигна с треперещи пръсти и свали ластичето, с което беше прихванато. Пред очите й се разгъна познатата картина, освободена от тежката си рамка. Видя характерните спирали и приличащите на комети звезди. И там, в ъгълчето, видя познатия подпис, който накара дъхът й да спре: ВАН ГОГ.

Тя изпусна картината на пода. Когато платното отскочи от прашното дърво, отнякъде се изсипа малко късче хартия. То падна с надписа нагоре и Ариа успя да го прочете, без дори да го докосва с пръст:

Скъпа Ариа,

Не действа ли видът на качественото изкуство наистина освобождаващо?

А.

9.

Спенсър никога не е обичала правилата…

Спенсър надникна през еркерния прозорец на каталожната къща в Чествю. Над дърветата, от другата страна на улицата се издигаше каменна макменшън1. Една патица се придвижваше, поклащайки се, в посока към водата. По пътя премина кола, но не забави ход, за да свие към къщата.

Тя не искаше да се връща отново тук — достатъчни й бяха притесненията първия път, когато открадна ключа от господин Пенитисъл. Освен това трябваше да пише есе по история, имаше домашно по математика и няколко потенциални кавалери за бала, на които трябваше да се обади — като например Джеф Гроув от екипа на годишника, макар че идеята не я въодушевяваше особено, и, разбира се, Андрю, въпреки че можеше да си представи тона на гласа му, сякаш казва „знаех си, че пак ще ме потърсиш“, макар той да беше онзи, който я заряза. Но сутринта Ариа се беше обадила на временните телефони на момичетата и им беше казала „Не пак“. Така че отново трябваше да се съберат в паник-стаята.

Останалите още не бяха пристигнали, така че тя се настани върху новия, все още миришещ на кожа диван в стандартно обзаведената дневна, и впери поглед в стария си телефон, на който беше извадила картата и го използваше само за интернет. Спенсър си пое дълбоко дъх и написа „АЛИСЪН ДИЛОРЕНТИС ТЕОРИИ НА КОНСПИРАЦИЯТА“.

Поколеба се за миг, преди да натисне бутона за търсене. Мразеше да рови из интернет за информация за Али, но нямаше други възможности. Беше отишла с колата си до изоставената къща в Ярмът, където бяха живели семейство Дилорентис, когато „Кортни“ се беше върнала. Обиколи целия имот пеша. Терасата беше поддържана чиста. В гаража имаше една кофа за отпадъци, но Спенсър не можа да влезе, за да провери какво има в нея.

Тя натисна бутона за търсене. Веднага се появиха резултатите в Гугъл. „НЕРАЗГАДАНИ КОНСПИРАЦИИ ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ“, беше заглавието на първата страница, след което следваше описание: „РЕДОВЕН ИЗТОЧНИК НА «ФИЛАДЕЛФИЯ СЕНТИНЪЛ», «РОУЗУУД ГАЗЕТ» И «ЯРМЪТ ЯРДАРМ»“. Спенсър цъкна върху връзката и блогът бавно се зареди. На главната страница имаше снимка на статуята на Роки пред Художествената галерия във Филаделфия. „НАИСТИНА ЛИ Е ПРОКЪЛНАТ РОКИ? — пишеше под снимката. — ЧЕТЕТЕ ЗА ТОВА, КАКТО И ЗА ДРУГИ КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ, СВЪРЗАНИ С ФИЛАДЕЛФИЯ“.

Тя цъкна върху връзката. Имаше материали за Филаделфийския експеримент — разказ за това как през 1943 година един боен кораб, акостирал в пристанището на града, изчезва мистериозно — хората бяха сигурни, че в ход е правителствен план за превръщането на бойни кораби в невидими. Отдолу имаше публикации за полигамията и хомосексуалните забежки на Бен Франклин, за това, че Бетси Рос е работела почасово като мадам, докато е шиела американски знамена, а върху Камбаната на свободата има тайни надписи от извънземни. Под всичко това се намираха по-новите конспиративни теории, включително отвличането на дъщерята на един богаташ през 1970 година. Тук бяха добавени връзки към полицейски доклади и дори публикация от някакъв биограф, който беше написал книга за престъплението. Най-накрая, в самия край на страницата, се намираше шантавата история за Алисън Дилорентис и близначката й Кортни.