Преди да успее да натисне звънеца, една ръка я хвана изотзад. Тя се накани да изкрещи, но втора ръка, облечена в черна ръкавица, затисна устата й.

— Шшт — прошепна Спенсър, сваляйки качулката от главата си. — Не ти ли казах да не влизаш през входната врата?

— Забравих — отвърна Хана раздразнено. Беше се измъкнала от четири опашки! Не можеха да очакват от нея да помни всичко.

Спенсър я вкара през един страничен вход във фоайе, което миришеше на препарат за чистене и свещи с аромат на канела. После я поведе надолу по стълбите към обзаведения сутерен, където имаше игрална стая, изба и домашно кино. Вляво се виждаше тежка желязна врата с дръжка като на банков сейф. Спенсър я отвори.

— Влизай — прошепна тя и избута Хана вътре така, сякаш й беше заложница.

Момичето примигна под приглушената светлина. Стаята имаше дебели, солидни стени. Вътре бяха подредени малък диван, няколко стола, масичка в ъгъла, редом с библиотека, в която бяха подредени няколко списания и настолни игри. На две от стените имаше екрани, върху които се прожектираха кадрите от двете наблюдателни камери — монтирани на предната фасада и отзад. Известно време Хана ги наблюдава. Дърветата се поклащаха напред-назад. Едно зайче изскочи пред едната камера.

На единия екран се появи такси, което влезе в алеята. От колата се измъкна Ариа, облечена в същия черен суичър като Спенсър, и се промъкна към къщата. Спенсър се появи на екрана и поведе Ариа към същия вход, откъдето бе вкарала и Хана.

Емили пристигна няколко минути по-късно. След това Спенсър разгъна голямо парче картон и го залепи за затворената врата.

— Така. Да започваме.

Тя извади черен маркер от чантата си и написа едно голямо А. най-отгоре на картона.

— Какво знаем досега? — попита тя.

Хана затупа с крак.

— Ами, А. е убил Табита. Значи е някой, който е бил в Ямайка.

Ямайка, написа Спенсър.

— Какво друго?

— Как мислите, А. приятел ли е на Табита, или враг? — попита Емили. — Аз бих казала, че е враг, защото нали я уби, но пък може би той точно това иска да си мислим.

Ариа кимна.

— А. се е намирал на брега, значи е знаел, че Табита ще се качи на покрива, за да разговаря с нас. Смяташ ли, че А. е накарал Табита да ни каже всички онези неща, които толкова приличаха на нещо, което Али би казала? Като например как вие приличате на отдавна изгубени сестри, Спенс? Или как някога си била пълна, Хана?

— Може би. Сигурно пак той е дал на Табита онази гривна — отвърна Хана. — Но защо някой ще иска да си мислим, че Табита е Али?

— За да погъделичка любопитството ни, така че със сигурност да се качим на покрива с нея, когато ни повика? — каза Ариа. — А след това… какво? Да организира нещата така, че да блъснем Табита отгоре? Как би могъл да знае, че ще се случи точно така? А. не може да чете мисли.

— Това, че Табита падна, може да е станало напълно случайно — реши Хана. — Ами ако всъщност А. е искал Табита да блъсне мен? Но вместо това Ариа излезе напред и бутна нея. Всичко се е объркало, докато А. не е решил как да оправи нещата. Той е убил Табита, когато е паднала и след това е стоварил вината върху нас.

Спенсър сложи капачката на маркера.

— Предполагам, че точно това се е случило. Но кой би могъл да извърши нещо такова?

Емили погледна към момичетата.

— Не смятате ли, че отговорът е очевиден?

Хана преглътна тежко.

— Истинската Али?

Емили се размърда на дивана.

— Има логика в това. Първо, тя познава слабостите ни — няма да е проблем да каже на Табита какво да говори. Иска да си отмъсти веднъж завинаги. И е ясно откъде може да познава Табита — срещнали са се в Убежището. Но как е успяла да накара Табита да свърши всичко това — което дори би могло да доведе до убийството й? Какво би спечелила Табита от това? Мислите ли, че й е платила?

— Семейството на Табита е богато. — Хана се наведе към екраните. — Освен това Али има ли пари? Дори да притежава някаква попечителска сметка, тя не може да тегли от нея — сигурна съм, че сметките й се наблюдават, стига семейството й вече да не е изтеглило парите от тях.

— Може би някой друг й дава пари — каза Спенсър, докато прехвърляше маркера от ръка в ръка.

Настъпи тишина. В паник-стаята беше толкова тихо, че Хана можеше да чуе тиктакането на картието на Спенсър.

— Това обаче не обяснява защо Али я е пребила до смърт — каза тя. — Искам да кажа, че някой може да я е видял. Поела е голям риск.

Ариа си пое дъх.

— Някой може да е видял Истинската Али, точка. Как така никой не я е забелязал в Ямайка? Не ви ли се струва странно?

— Това ни връща към въпроса с парите — каза Спенсър и написа думата пари на картона. — Сега, като се замислих, семейство Дилорентис определено нямаха пари. Когато разкрих, че Али и Кортни са ми полусестри, част от историята беше, че семейство Дилорентис са разорени — сигурно заради плащането на огромните болнични сметки през годините. Тогава откъде Али е намерила пари, за да отиде в Ямайка? И ако тя е А., как се е върнала обратно в Роузууд, за да ни шпионира толкова успешно?

— И да отиде на круиза — додаде Ариа. — За всичко това са нужни пари.

— Сигурно някой я финансира — заключи Хана. — Това е единственото възможно нещо — не само заради парите, а и заради другото. Тя просто не може да бъде на няколко места едновременно. Това просто не е възможно.

— Значи си има помощник — каза Спенсър. — Точно както си мислехме.

Хана кимна.

— Честно, кой може да каже, че Али изобщо някога е работила сама? Може би някой й е помогнал да изтеглят тялото на Иън от гората в нощта, когато го намерихме. Помните ли колко бързо изчезна?

Тя потрепери, спомняйки си онази студена, зловеща нощ. Бяха се натъкнали на подпухналото, посиняло тяло и бяха хукнали обратно, за да извикат полицай Уайлдън, но когато се върнаха, откриха само отъпкана трева. Мисълта за това често я глождеше. Али беше силна, но не достатъчно, че да извлече високо метър и деветдесет и тежащо осемдесет и два килограма момче от местопрестъплението за по-малко от десет минути.

Спенсър седна на дивана.

— Освен това някой трябва да й е помогнал да качи Иън по стълбите и да го прибере в килера в къщата край Поконос. Сигурно точно той е отвлякъл Мелиса.

— И е убил Джена Кавана — каза Хана, размърдвайки се въодушевено на дивана.

— И е запалил пожара в задния двор на Спенсър — додаде Ариа.

Момичетата се спогледаха. Сега всичко им изглеждаше толкова ясно. Али не беше свръхчовек. Разбира се, че имаше помощник. Но кой би бил толкова луд, че да й помага?

— Очевидно трябва да е някой, който я обича — обади се Ариа със слаб гласец.

Спенсър написа думата любов на картона.

— Някой приятел или гадже, нали?

— Да, бе. — Емили като че ли се беше засегнала. — Би могъл да бъде всеки.

Хана се облегна назад и се замисли.

— Така, Истинската Али е прекарала доста време в Убежището. Значи може да е някой, с когото се е запознала там.

— Като Греъм, например? — попита Емили, поглеждайки към Ариа.

Ариа сви рамене.

— Греъм като че ли се интересуваше повече от Табита, отколкото от Али. Освен това ми каза, че никога не е посещавал Убежището. А и не мисля, че той е А. — нали е в кома отпреди новите съобщения, които получихме.

— Може би Али е написала последните есемеси — предположи Спенсър, записвайки върху листа името на Греъм — за всеки случай.

— И евентуално е напълнила къщите ни с подслушвателни устройства? Не съм убедена. — Ариа подви краката си под дупето. — Освен това А. заплашва да ни натопи за нараняването на Греъм. Готова съм да се обзаложа, че Греъм е видял помощника на Али. Обзалагам се, че точно това е искал да ми каже в котелното.

Хана се надигна.

— Но Али е имала доста добри приятели в Убежището. Помните ли Айрис, нейната съквартирантка? Докато бях там, тя непрекъснато говореше за Али — е, наричаше я Кортни.

— О, това е добро. — Спенсър написа името на Айрис под Греъм.

След това Хана потупа с пръст по устните си.

— Въпреки това не съм убедена, че Айрис може да е помощникът на Али. Тя беше в Убежището по времето, когато Иън беше убит. Освен това не знам как би успяла да се измъкне, за да закарат тялото му до Поконос. Също трябва да намерим начин да проверим дали е била там по време на ваканцията ни в Ямайка.

— И все пак тя сигурно знае нещо. — Спенсър отново се обърна към списъка. — Кой друг?

— Не можем да изключим Джейсън — обади се Ариа.

Хана се намръщи.

— Братът на Али? Наистина ли смяташ, че й е помагал?

— Кой знае? — Ариа сви рамене. — Това семейство е доста странно.

Хана повдигна вежди, докато Спенсър записваше името на листа. Невероятно, че Ариа беше направила това предложение — тя цял живот си беше падала по Джейсън.