Хейдън заобиколи писалището, осъзнал, че отново може да се движи. Той взе ръката й в своята и помисли, че няма да й е приятно, когато забележи, че пръстите му също треперят. Чувстваше ударите на сърцето и през тежкото кадифе.

Гласът му беше станал още по-груб:

— Извинете, че питам, но вие навярно сте дошла да ме уговорите да се оженя за вас и да ме съблазните.

— Нито едното, нито другото. А може би и двете. Има ли значение последователността? — тя го изгледа и въпреки старанието очите й гледаха отчаяно. — Не можете да излъжете, че не изпитвате желание. Не бихте имали нищо против да ме компрометирате, ако не мислехте, че трябва да платите за това.

— Но цената, която искате, е прекалено висока. — Той изучаваше лицето й с притворени очи. — Чичо ви е един от най-богатите хора в Англия. Навярно имате голяма зестра. Като гледам хубавото ви лице, съм уверен, че както сега, така и в бъдеще няма да ви липсват обожатели. Защо, за бога, искате да се омъжите за човек като мен с толкова лоша репутация?

Тя нервно преглътна и прокара върха на езика по устните си:

— Защото ви намирам… за неустоим.

Когато този път се почука на входната врата, Хейдън дори и не мигна с очи, но Лоти почти излезе от кожата си.

— Останете точно където сте — заповяда й кратко той и я погледна изпитателно.

Когато Хейдън се върна в стаята, Лоти седеше в същата поза и наблюдаваше огъня в камината. Той хвърли писмото, което беше получил, в скута й, като й даде възможност да види счупения печат на зет си.

Раменете й увиснаха и тя въздъхна:

— Ако не искате да се ожените за мен, моят зет ще бъде принуден да защитава честта ми на дуел. — Тя отправи поглед към него. — Не мога да понеса мисълта, че Стърлинг ще загуби живота си за нещо толкова незначително като моето добро име.

Хейдън се опря на ъгъла на писалището.

— Откъде сте сигурна, че вашият настойник ще изгуби дуела?

Лоти разтреперана пое дъх и отбягна погледа му.

— Известно е, че вие сте много добър стрелец.

Въпреки че лицето на Хейдън не се промени, той като че ли отново чу оглушителният трясък на два пистолета, които отекнаха едновременно, вдъхна отново острата миризма на барута и съкрушен видя Филип, паднал на земята с израз на учудване върху младото си лице. Когато заговори, тонът му беше ледено спокоен.

— Дори и най-добрият стрелец понякога пропуска целта, ако противникът е също толкова добър. Откъде знаете, че няма да бъде проляна кръвта от моето сърце? — Той тихо се засмя, но това беше сух звук, без всякаква веселост. — О, забравих, че скандалните вестници вярват, че нямам сърце.

— Докажете, че се лъжат! — отговори Лоти изпитателно и упорито вирнатата й брадичка предупреждаваше за проблемите, от които се страхуваше. — Като се ожените за мен и спасите живота на зет ми.

Той наклони глава в настрана.

— И така, вие сте загрижена повече за неговия живот, отколкото за вашия?

Тя държеше писмото в ръце и беглата й усмивка беше изпълнена със самоирония.

— Подслушах разговора между Стърлинг и сестра ми. Както изглежда, още от тази вечер трябва да бъда готова да приемам парада от безнравствени господа, които изгарят от нетърпение да ме полюлеят на коленете си.

Хейдън би се изсмял на думите й, ако нарисуваната от нея картина не се беше загнездила в съзнанието му. Какво щеше да се случи, ако Девънбрук е прав? Ако отказът му да се ожени я осъдеше на живот извън обществото?

Навярно се беше случвало млада жена от най-добро семейство да бъде захвърлена в калта, след като е била замесена в скандал. За хубавица като Лоти не би било трудно да намери богат закрилник, който щеше да я глези, докато не намереше ново по-младо и по-хубаво лице и да я прехвърли на следващия мъж. И отново на друг…

Хейдън несъзнателно сви ръцете си в юмруци и почувства как пръстите му се впиват в дланите.

Той заобиколи стола на Лоти, наведе се над раменете й, така че дъхът му раздвижи меките къдрички над ухото й.

— А какво би станало, ако аз съм мъжът, за когото е говорил зет ви? Как ще знаете, че не искам само да ви вкарам в леглото си тази нощ, а утре, опозорена, да ви върна на семейството. Какво би могло да ме спре да ви направя любовница, а не съпруга?

Тя обърна глава така, че кораловите й устни почти докоснаха неговите:

— Вашата дума!

Хейдън я погледна в очите, които отговориха откровено на погледа му. Много отдавна никой не бе разчитал на думата му. За своя настойник тя бе готова доброволно да жертва както девствеността си, така и своята гордост. Беше готова да му позволи да омърси нежната й млада плът с опетнените си от кръв ръце.

Той бавно се изправи и се върна до писалището, върху което все още се намираше елегантното сандъче, което след няколко часа щеше да поеме пътя към Уелс. Хейдън горчиво си помисли: „По-добре да бях останал там!“ Далеч от хубави млади жени и техните роднини, които обезателно трябваше да се намесят.

Хладно и изпитателно отново изгледа гостенката си.

— Искам да разбера, мис Фърли, дали вашият настойник ви е дал добро образование.

Тя закима с глава, въпреки че въпросът я шокира.

— Две години прекарах в образователния институт за млади дами на мисис Литълтън. По време на престоя си там научих наизуст много глави от книгата на мисис Чапънс „За развитие на интелекта“, между тях са: „Любезност и съвършенство“, „Обуздаване на сърцето и желанието“ — Тя сви извинително рамене. — Трябва да си призная, че никога не научих добре „Обуздаване на темперамента“.

— Както и аз — промърмори той.

Лоти започна да изброява с пръсти уменията, които най-много се ценяха:

— Мога да рисувам доста приятни акварели, портрети с познавателна ценност, да бродирам. — Лицето й се освети. — О, мога и много добре да свиря на пиано.

— Без музика! — каза той като поклати глава. — Нямам влечение.

Тя беше смаяна.

— Също зная много добре френски, мога да шия прав бод, да танцувам валс и менует и…

— Можете ли за склоните едно латинско име?

Тя го изгледа учудено, тъй като очевидно това не се отнасяше до уменията на една съпруга.

— Моля?

— Можете ли за склоните едно латинско име? — повтори той нетърпеливо. Завъртя кожения глобус, който се намираше до писалището и попита:

— Можете ли да намерите на глобуса Маракеш? Можете ли да ми кажете през коя година остготите завладяват Рим? Изобщо имате ли нещо полезно в главата си освен поръбването на носни кърпи или разранени пръсти, причинени от учителя по танци.

За да запази самообладание, Лоти така здраво стисна устни, че мускулите на челюстите й изпъкнаха:

— Кое от всички склонения ви интересува: а-, о-, е-, и- или консонантното склонение? — Преди да изчака отговора, продължи. — Маракеш е столицата на Южно Мароко. Намира се в Северозападна Африка. А остготите никога не са завладявали Рим. Това са направили вестготите през 409 година след раждането на Христа, ако не се лъжа.

Хейдън с усилие се въздържа да не изстене. Ако се беше представила като глупачка, чиято глава е пълна с безполезни глупости, навярно без съжаление щеше да я остави на съдбата й.

Когато взе ръката й и я вдигна на крака, известието за дуел от настойника й падна незабелязано върху килима. Той се запъти към вратата, а тя се запрепъва зад него, тъй като на всяка негова крачка трябваше да прави три.

— Къде ме водите? — останала без дъх попита тя. — Искате да ме компрометирате ли?

Той рязко се спря пред вратата, обърна се и се върна до писалището. Взе шапката и я нахлупи върху главата й. Перото се наклони още повече над чипия и нос, така че тя кихна.

— Не, мис Фърли — обяви той през зъби. — По, дяволите, ще се оженя за вас.

Докато елегантната карета на маркиза трополеше по заспалите улици на лондонския Уест Енд, затъмнените прозорци на градските къщи се струваха на Лоти като затворени очи. На изток небето все още не се беше осветило в розово. Дори и слугите, с ранните си задължения, по това време все още бяха в леглата си.

Завиха зад ъгъла и неприятно чувство сви корема на Лоти, когато видя ярко осветен дома на Девънбрук. Тя хвърли разтревожен поглед към Хейдън, но неговото застинало лице не изразяваше нищо.

Входната врата беше леко отворена и Лоти и Хейдън влязоха незабелязано. Слугите в предверието тичаха натам-насам и никой не забеляза пристигането им.

Стърлинг излезе от салона с изтощено лице.

— Как така я няма! — извика той. — Не може да изчезне. Преди няколко часа я изпратих да си легне.

Куки го следваше обляна в сълзи.

— Леглото й е празно, ваша светлост. И никой не е спал в него.

Лора изтича срещу него.

— Мислиш ли, че е избягала? Навярно се е уплашила да не би да я принудим да се омъжи за това чудовище.

Лоти почувства как мускулите на Хейдън се стегнаха. Докато измисляше нещо умно, върху което да се съсредоточи, Адисън излезе от библиотеката. В ръката си държеше продълговата кутия от лакиран махагон.

Слугата спря пред Стърлинг и отдаде чест. В лицето му се отразяваше важността на задачата.

— Пистолетите ви, ваша светлост. Току-що смазани и заредени.

— Навярно трябва да се махнем от тук — прошепна Лоти и задърпа Хейдън към вратата. — Моментът не е подходящ да съобщим радостната новина.

— Точно обратното! — прошепна Хейдън. — Вашият настойник се нуждае спешно от малко радост. — И докато Лоти се мъчеше да го отклони, той я улови за ръката и тръгна с нея през залата.

Предупреден от покашлянето на Куки, Стърлинг се обърна.

— Вие! — извика той. — Какво, по дяволите, правите тук? Не беше ли достатъчно това, което сторихте на нашето семейство тази нощ! — Когато забеляза и Лоти, Стърлинг добави тихо. — Вероятно не е било достатъчно.

— Искам да ме чуете само за пет минути, за да обясня всичко… — започна Лоти.

Стърлинг я прекъсна:

— Интересува ме само отговорът на един въпрос. Прекара ли тази нощ в леглото му?