За пръв път Стърлинг успя да шокира камериера си. Адисън се поколеба преди да отговори бавно:

— Да, ваша светлост. Лично ще се погрижа.

В поклона му липсваше обичайната прецизност. Лора, която наблюдаваше невярващо мъжа си, застана пред него с отворена уста:

— В името на всичко свято, какви ги вършиш?

Той отново се обърна към писалището и започна да затваря мастилницата и да поставя восъка в кутията.

— За да защитя честта на моята балдъза, извиках лорд Оукли на дуел. И помолих Тейн да ми бъде секундант.

— Тейн няма да го направи. Даяна няма да позволи. — Лора поклати решително глава. — Както и аз!

Стърлинг се беше опрял с две ръце на писалището, с гръб към жена си:

— В този момент никой няма избор, дори и ти!

От очите на Лора потекоха сълзи.

— Това не е истина, нали? Ти знаеш колко обичам малката си сестра, но сам каза, че е твърде късно да спасяваме честта й. Защо правиш всичко това?

— За да покажа, че тя означава нещо за нас и че ни е скъпа. Толкова скъпа, че ще се борим за нея.

Лора се вкопчи в раменете му.

— Толкова скъпа, че трябва да умреш за нея?

Стърлинг се обърна и я изгледа с влажни очи:

— Да, толкова.

Лора го изгледа дълго и безпомощно, преди да се хвърли в прегръдките му. Той силно я притисна и затвори очи, преди да зарови лице в меките й коси.

Лоти бавно излезе от сянката на слабо осветеното фоайе. Чудовищната глупост, която беше извършила, тежеше върху раменете й и изгаряше стомаха й. Това тук не беше прекрасна мелодрама, както се надяваше. Ставаше въпрос за живота на зет и, за сърцето на сестра й и за бъдещето на племенниците й. Този път не се беше опозорила само тя, ами направо беше разрушила всичко.

Мъжът, който не се бе поколебал да убие на дуел най-добрия си приятел, разбира се, нямаше да има предразсъдъци да довърши и един чужд човек. Превъзбудената й фантазия рисуваше пред очите й как Хейдън Сент Клер стои сред росната поляна с развята от вятъра коса и държи димящ пистолет. Виждаше Стърлинг да лежи в локва кръв, Лора, обляна в сълзи, носи безжизненото му тяло и нейните нежни кафяви очи са изпълнени с горчивото обвинение. Обвинение, което щеше несъмнено да прерасне в омраза, когато осъзнае докрай колко скъпо струва лекомислието на сестра й.

Лоти затвори очи, за да прогони ужасната картина и само за един предателски миг видя и Хейдън Сент Клер лежащ блед в локва кръв, със затворени от тъмните си мигли очи. Никой нямаше да заплаче за него, никой нямаше да вдигне трупа му и да страда за смъртта му.

Когато Лоти отвори очи, те бяха сухи. Стърлинг се бе излъгал в своята благородна упоритост. Все още имаше избор.

Тя прекоси с решителни крачки фоайето и се затича, преди да стигне стълбите.

4

Изчервих се от неговото рисковано предложение…

Когато чу настоятелното чукане на входната врата, Хейдън най-после беше потънал в пухената завивка на наетото заедно с къщата легло и беше изпънал уморените си крака.

— И това ли е част от шегата — изстена той, обърна се по гръб, за да се скрие по-дълбоко в леглото. Една от хубавите страни на посещението му в Лондон бяха няколкото часа несмущаван сън. Но вероятно и това му беше отказано. Навярно онзи подлец Нед бе измислил ново дяволско мъчение. Хейдън най-много ценеше самотата си, която преди няколко часа беше смутена първо от една любопитна девойка, после от безсрамна лека жена и накрая от един разгневен дук. Навярно отново беше Нед, за да му съобщи, че онова представление е било колосална шега, че очарователната дебютантка и разгневеният й зет са били само актьори, наети да изпълнят този смешен фарс, в който Хейдън несъзнателно е изиграл главната роля.

Ако това бе истина, тогава жената, която бе държал в прегръдките си, бе наистина много талантлива артистка. Всяка блудница от Флийт Стрийт можеше да пресъздаде страст, но невинността, която усети при целувката, не може да се сбърка.

Тропането престана. Хейдън се наслади на блажената тишина и не смееше да диша. Може би все пак беше камериерът или някой друг слуга, който се връща посред нощ от кръчмата.

Отново се обърна настрана, решен да поспи до изгрева на слънцето. Чукането се възобнови — силно и настоятелно. Хейдън отметна завивката и скочи от леглото. Облече халата си и с несигурно движение завърза колана. След това запали свещ и слезе по стълбите. За човек, който не искаше нищо друго освен да бъде сам, общуването с него в този момент щеше да бъде много трудно. Когато отвори вратата, последният човек, когото очакваше да види, беше Карлота Ан Фърли.

Тя отвори уста. Той затръшна вратата.

Не след дълго на вратата отново се почука, но този път двойно по-силно. Хейдън отново отвори вратата и изгледа неканената си гостенка със страховит поглед. Тя беше сменила скъсаната си вечерна рокля с кафява пола и подплатен с кожи вълнен жакет от смарагдовозелена коприна и изглеждаше вече като притеснена, но и много очарователна девойка. Късото жакетче обгръщаше тънката й талия и подчертаваше меките очертания на гърдите й. Върху къдриците си носеше филцова шапка, украсена с розово перо. Точно това малко перо върху шапката неочаквано развълнува сърцето на Хейдън. Тя добре прикриваше уплахата от срещата си с този разгневен висок мъж с навъсено чело, облечен само с тъмночервен халат.

— Добър вечер, мис Фърли. Или по-скоро добро утро. — Той огледа улицата зад нея. Точно в този момент зад ъгъла изчезна един нает файтон и уби в зародиш всички надежди да я изгони веднага. — Сама ли дойдохте, или всеки момент чичо ви или някой братовчед ще изскочи от храстите с меч в ръка?

— Сама съм — отговори тя и хвърли нервен поглед през рамо.

— Това ми създава грижи. Не трябваше ли да сте вече в детската? Ако спазвахте обичайния ход на нещата, навярно щяха да бъдат спестени много ядове, особено за мен.

Хейдън се постара да забрави, че преди няколко часа за малко да я вкара в своето легло. Въпреки че вероятно нямаше да стигнат по-далеч от гръцката софа в библиотеката.

Тя въздъхна:

— Както по-рано се опитах да ви обясня, лорд Оукли, отдавна вече не спя в детската стая.

— Това значи, че сте достатъчно голяма, за да разберете колко е рисковано да наемате файтон и да посещавате един джентълмен без жена и на всичко отгоре през нощта.

Прегърнала копринената си мрежеста чантичка, като че ли беше талисман, тя изпъна рамене.

— Семейството ми мисли, че съм изгубила доброто си име. Нямам какво да губя повече.

— Ако мислите така, мис Фърли, — отговори той с опасно тих глас. — Вие в действителност сте много по-млада и наивна, отколкото смятах.

Въпреки че се стараеше да не отмести погледа си, бузите й почервеняха.

Хейдън се почувства като най-зъл тиран. Той въздъхна и направи крачка назад.

— Можете да влезете, дори и ако някой ви види. Навярно има хора в Лондон, които смятат, че прелъстяването на дебютантки е в списъка на прегрешенията ми.

Тя побърза да се възползва от колебливо изречената покана. Преди вратата да се затвори, вече се бе отправила към библиотеката.

— Чувствайте се като у дома си, докато се облека — извика той. — Както одеве.

След малко Хейдън се върна в библиотеката и откри, че тя бе разпалила отново камината и седеше на стола пред писалището, като че ли се намираше у дома си. Ако не друго, беше изобретателна.

Хейдън се настани зад писалището и я загледа. Въпреки че много писатели и поети биха определили сърцевидното й лице като ангелско, това, което го привличаше, бяха дяволитите пламъчета, които проблясваха в небесносините й очи. Веждите с цвят на мед контрастираха с русата й коса. Пълните й устни бяха очарователно извити. Нежният нос бе вирнат в края, а високото чело издаваше решителност.

Точно както се опасяваше, той беше целта на тази решителност. Момичето свали ръкавиците си, пъхна ги в чантичката и заговори:

— Сигурна съм, че сте учуден защо ви безпокоя в толкова неподходящо време.

Хейдън допусна, че тя би могла да го безпокои по всяко време на денонощието.

— Изгарям от любопитство — каза той и забарабани с пръсти върху писалището, но сухият звук издаваше нещо съвсем различно.

Тя се наведе напред, а лицето й изглеждаше обезпокоително сериозно.

— Малко е неудобно, но сметнах, че бих могла да ви уговоря да се ожените за мен.

Хейдън дълго не можа да отговори. Облегна в креслото си, покашля се един път, два пъти, три пъти. Накрая попита:

— Да не би да ми правите предложение, мис Фърли?

— Всъщност, да. Макар че в очите на внуците ни би било по-романтично, ако вие го бяхте направили.

Нейният глас бе изпълнен с такава безнадеждност, че той се принуди да отговори тихо:

— Страхувам се, че никога няма да има внуци. Както вече недвусмислено обясних на настойника ви, нямам намерение да се женя отново. Нито сега, нито по-късно. Изобщо никога. Освен това му обясних, че няма основание за женитба и че не съм ви компрометирал. — Когато Хейдън отново помисли за мекотата на гърдите й, почувства известни угризения на съвестта. Може би не беше съвсем честен, дори и пред себе си.

Без да се засяга от отказа му, Лоти се осведоми:

— А, ако бях компрометирана?

Той внимателно обмисли отговора.

— Тогава като мъж на честта бих бил принуден да ви предложа защита чрез името си.

Тя сведе глава. От спомена за отминалия опит с жените Хейдън знаеше, че ще последват многословни молби, обвинения и дори няколко изкуствени сълзи. Само не беше подготвен за това, че тя ще свали шапката си. Перото клюмна, когато я постави на писалището. Ръцете й се плъзнаха по косата, тя свали една след друга инкрустираните с перли фиби и водопад от светли коси покри слабите й рамене.

Тогава вдигна глава и в погледа й, освен невинност, се четеше смела покана. Хейдън почувства как устните му пресъхнаха, жертва на въздържанието, което сам отдавна си беше наложил. Чувствената й смелост щеше да сътвори още беди, ако не беше забелязал, че пръстите й треперят, когато започна разкопчава облечените с плат копчета.