— Улеснен съм от факта, че сте надраснала пелените, но двайсет и една не е ли малко късна възраст за дебют?

Лоти вирна брадичката си.

— Не съм стара мома, както смятате. Но когато бях на осемнайсет, бяхме в Гърция. На следващата година, за нещастие — и тя се поколеба, тъй като й беше ясно, че обяснението не подхожда на зряла жена каквато искаше да бъде, — се разболях от шарка. В тежка форма — добави тя — и добре че не беше скарлатина, защото щях да умра.

— Щеше да бъде голяма трагедия и ние никога нямаше да се срещнем.

Лоти схвана думите му погрешно. Той можел да бъде и много саркастичен.

Без да обръща внимание на мрачния й поглед, той се опря с двете ръце върху писалището.

— Имате ли представа в какво непоносимо положение се оказахме, мис… мис…?

— Фърли — отговори тя, подаде смело ръка и направи изискан реверанс, с който мис Търлигър би била горда, въпреки че придържаше с другата си ръка корсета на роклята. — Мис Карлота Ан Фърли. Но семейството и приятелите ми ме наричат Лоти.

Пренебрежителният звук от устата му не остави никакво съмнение.

— Разбира се. И така, мис Фърли, не цените ли доброто си име? Никой не го цени, преди да го загуби. Вярвайте ми, добре знам това.

— Нищо не съм загубила — отвърна тя.

— Все още нищо — промърмори през зъби той. Когато заобиколи бюрото и се доближи до нея, Лоти бавно отиде към отворения прозорец.

— Какво да правя с вас, мис Фърли, предложете нещо.

Тя му се усмихна с надежда:

— Вместо да ме нарежете на парчета и да скриете трупа ми на боклука, би било най-добре да ми помогнете да се върна незабелязано в дома на леля си, преди Стърлинг да е открил липсата ми.

— Стърлинг — повтори невярващо той. — Това Стърлинг Харлоу ли е? Дявола от Девънбрук?

Тя кимна с глава.

— Всъщност не изглежда толкова дяволски, както го наричат. Родителите ми загинаха при пожар, когато бях на три години. Майката на Стърлинг, лейди Елинор, ни прибра при себе си, но тя умря, когато бях десетгодишна и Стърлинг стана за мен и баща, и брат. След това се ожени за сестра ми Лора.

Маркизът я наблюдаваше мрачно.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви хвана за ухото, да ви заведа там и да поискам да ви натупат, което очевидно заслужавате.

Усмивката изчезна от лицето й.

— А не е ли по-добре на боклука…

Сянката му падна върху нея. Отначало тя помисли, че ще я изхвърли през прозореца, но той само се приближи, вдигна наметалото и го сложи на раменете й. Тя почувства горещите му ръце през плата.

— Искам да изясним още нещо, мис Фърли. Защо се отнесохте така с мен? — Той насочи поглед върху устните й и тъмните мигли закриха зелените му очи. — И това ли беше задоволяване на любопитството?

Неспособна да отговори, Лоти облиза устните си с върха на езика.

— Не — каза тя, — това беше, защото исках да ви зарадвам.

Може би щеше отново да я целуне. Очите й за момент потъмняха, преди да чуе отговора. Този път той нежно обхвана лицето и с двете си ръце и я целуна, като че ли това беше първата и последна целувка. Когато пъхна език в нейната сладка като мед уста, се случи нещо невероятно. По вените на Лоти като се разляха златни звуци, невероятно сладки и тържествени. Нужен й бе един миг, за да може да разсъждава ясно, че тези звуци не се разнасят от сърцето, а от балната зала в къщата на леля й.

— О, не! — Тя прегърна мускулестото тяло на Хейдън и го изгледа ужасено. — Музикантите засвириха първия валс. Трябваше отдавна да съм слязла по стълбите и всички да ме гледат с възхищение, Стърлинг трябваше да ме поведе по паркета за първия танц.

Хейдън погледна през прозореца.

— Страхувам се, че в момента е зает с друго.

Лоти бавно се обърна към прозореца и погледна нагоре, обзета от мрачно предчувствие, какво ще види там, а в стомаха й като че ли имаше ледена топка. Тя можа да различи, че салонът на втория етаж не е празен. Напротив, беше пълен с хора.

Лоти видя също и бледото отвратително същество, облечено изцяло в черно, надвесено над прозореца с нейния театрален бинокъл в ръка. Момичето затаи дъх, когато Агата Търлигър подаде бинокъла на високия мъж и застана неподвижна до него.

Беше твърде късно да затварят прозореца и да дърпат пердетата. Когато Стърлинг вдигна бинокъла, всичко което Лоти можа да направи, бе да застине в прегръдките на Хейдън Сент Клер.

3

Страхувам се, че безразсъдството превъзхождаше моята невинност…

— Момичето е компрометирано. Напълно компрометирано. — Агата Търлигър вдигна лорнета си и огледа с порицание присъстващите в елегантния салон на Девънбрук Хаус. — Стана точно това, от което се страхувах. Винаги съм знаела, че ще свърши зле.

При тази забележка хълцането на Хариет премина в силен плач. Тя лежеше върху мек диван в дамаска на зелени и златни райета с подпухнало от плач лице и с подут глезен, двойно по-голям от нормалното, издигнат върху възглавница.

— Няма да се карате на Лоти! Аз съм виновна за всичко. Всичко обърках! Ако не се бях уплашила и не се бях спънала в дупката на лехата, никой нямаше да разбере, че я няма тук.

— А ако аз и моите придружители не бяхме чули как стенеш, все още щеше да лежиш без дъх в тревата като риба на сухо.

Упреквана по този начин от бившата си учителка, Хариет изпадна в нова нервна криза.

Братът на Лоти Джордж извади от джоба на сакото си украсена с монограм носна кърпа и й я подаде. Носейки името на свети Георги, той рядко устояваше на изкушението да помогне на поредното момиче, похитено от дракона.

— Не поемайте вината върху себе си, мис Дъмуинкъл — обясни той. — Мис Търлигър алармира всички, че не може да намери Лоти в стаята й. Ако не беше толкова настойчива, гостите едва ли щяха да разберат, че сестра ми я няма. — Той се облегна грациозно върху перваза на камината, като че ли уморен от живота — маниер, който беше възприел от Европа — и отметна една непокорна къдрица от окото си. — Навярно положението не е толкова безизходно, както се страхуваме. Това едва ли е първата каша, в която Лоти се замесва.

— Но май ще бъде последната — каза мис Търлигър, хвана с костеливите си ръце бастуна и го изгледа с унищожителен поглед. — Бихте ли ми казали нахалството ваша семейна черта ли е?

Лицето на Джордж се опъна. Упоритият израз на лицето го правеше да изглежда на дванайсет, а не на двайсет и две години. Отвори уста, но бързо я затвори, убеден, че каквото и да отговори, това само ще потвърди преценката й.

От тапицираното кресло в ъгъла на стаята Лоти наблюдаваше разигралата се пред очите й драма. Тя седеше там, с боси крака, скрити в нощницата, с кашмирен шал около врата, а в скута й се беше сгушило едно сиво котенце. Куки, любимата стара прислужница, която се грижеше за нея от люлката, сложи в ръцете й чаша горещ шоколад. Досега нещата приличаха на лоша простуда, а не на опозоряване от безчестен убиец.

Така беше само защото настойникът й още не беше се появил, след като я беше натоварил на една карета и я беше отвел от дома на леля й. Когато видя Стърлинг за последен път, той я връщаше от къщата на Сент Клер и неясните опити за обяснение още звучаха в ушите й. Лоти загрижено отпи от шоколада и се помъчи да си представи за какво са си говорили двамата мъже.

Тиктакането на позлатения часовник върху перваза на камината беше единственият звук през тези напрегнати минути. Чуваше се също и непрестанното хълцане на Хариет. Мис Търлигър задряма, беловласата й глава се наклони към гърдите, а черното дантелено боне се килна към ухото й.

Всички се изплашиха, когато входната врата на замъка се затръшна. Твърдите стъпки на Стърлинг, прекосяващ мраморното фоайе, не можеха да бъдат сбъркани. Котенцето скочи от скута на Лоти и се скри под близката отоманка. На Лоти й се искаше и тя да стори това.

Изправи се, когато Стърлинг и Лора влязоха в стаята. Въпреки че в светлокестенявата коса на Стърлинг вече личаха първите сребърни нишки, той изглеждаше добре, точно като преди десет години, когато се ожени за сестра й. И ако не бяха бръчките, прорязващи гладкото чело под блестящите кафяви къдрици, слабата и елегантна Лора, майка на две деца, можеше да бъде сбъркана с дебютантка. Още от дете Лоти бе по-пълничка от по-голямата си сестра.

Лоти се опита, доколкото е възможно, гласът й да прозвучи безгрижно.

— А, ето ви и вас! Мислех вече, че няма да дойдете. Къде са Никълъс и Ели? Не са ли с вас? — Надяваше се, че присъствието на любимата й племенница и на палавия й племенник ще разведри мрачното настроение, което цареше в къщата.

Лора подаде на чакащия лакей обшитото с норка кожено палто и отбягна погледа на Лоти.

— Децата ще прекарат нощта при братовчедите си. При създалите се обстоятелства Даяна реши, че това е най-малкото, с което може да помогне.

Лоти отново седна на стола. Хълцането на Хариет беше мъчително. Не можеше вече да го издържа или да чуе, че още някой ще поеме вината.

Лора седна бавно на една кремава софа, без все още да поглежда към Лоти, а Стърлинг отиде до високия шкаф в ъгъла и си наля чаша бренди. Изпразни я на един дъх, а широките му рамене се бяха изпънали от напрежение. Лоти още повече се уплаши. Тя знаеше, че Стърлинг не понася алкохол и че много рядко си позволява да пие.

Куки отново влезе в салона с табла в ръка. Надвеси се над Лоти с усмивка.

— Хайде, малката, трябва да хапнеш нещо с какаото.

Стърлинг се приближи. Кокалчетата на ръката, с която държеше чашата, бяха побелели.

— За бога! Няма ли най-после да престанеш да я глезиш! Само това й липсва в положението, в което се намира!

Ръката на Лоти замръзна над таблата. Дори и Хариет млъкна. Ехото от избухването на Стърлинг увисна като облак в тишината. През всичките години, в които Куки беше прислужница, той никога не й беше повишил глас.