Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Алегра! — извика Лоти, изтича по стълбата и прегърна дъщерята на Хейдън.

Докато здраво притискаше до себе си момичето, можеше да се закълне, че вдъхва аромата на тресавището, тежък, непонятен аромат на подправки, на вятър и живот. Лоти го вдъхна дълбоко и си пожела с копнеж да открие и дъх на лаврово дърво.

— Гледай ти! — тя постави ръце на раменете на Алегра и я задържа на една ръка разстояние пред себе си. — Мога да се закълна, че за тия два месеца си пораснала поне с два сантиметра.

Мис Търлигър смръщи нос.

— Няма нищо за чудене. Повечето деца растат благодарение на комбинацията от обич, дисциплина и чист въздух.

Лоти погледна към каретата над раменете на Алегра, неспособна да прикрие надеждата, която покълна в сърцето й.

— Навярно двете дами не са предприели едно толкова дълго пътуване без мъжка закрила?

Вместо отговор Алегра бръкна в чантичката, която висеше на лакътя и, и извади лист хартия. Подаде го на Лоти.

— Това тук е за теб. Той го запечата, преди да го прочета.

Лоти взе писмото, счупи печата и разбра че е от мъжа й.

Бавно отвори листа. С прилежния си почерк Хейдън беше написал следното:

Когато пусна писмото, видя, че Алегра я гледа настойчиво с виолетовите си очи.

— Той сега е съвсем сам. Тревожа се за него.

— Знам, сладка моя — прошепна тя и я хвана за ръката. — И аз също.

Навярно дълго щяха да стоят така, ако в този момент иззад ъгъла не се беше появила Ели и ако Ники не се приземи от клона точно пред тях.

— Защо, за бога, викаше преди малко толкова силно? — попита брат си Ели и го удари по гърба. — Някой път ще се запалиш и никой няма да дойде да угаси огъня, защото винаги правиш цирк.

Преди Ники да отговори, Ели видя новодошлата. Алегра я гледаше с отворена уста, очите й бяха широко отворени от учудване. Приличаше на живо копие на куклата в ръцете си.

С мрачен поглед, отправен към куклата на Лоти, Ели сложи ръце на кръста, тръсна къдриците си на гърба и вирна колкото можа чипото си носле.

— Откъде имаш тази кукла? Леля Лоти никога не ми даваше да играя с нея.

За учудване на Лоти, вместо да отговори грубо, Алегра изтича до каретата и донесе куклата, подарена от баща й.

— Ето, вземи — каза тя и пъхна в ръцете на Ели красавицата с гарвановочерната коса. — Можеш да си играеш с нея, колкото искаш.

Ели гледаше куклата, след това скришом хвърли поглед към Алегра, видимо изненадана от приликата. Въпреки че беше по-малка с около година от Алегра, тя въздъхна и обяви:

— Вече съм твърде голяма, за да си играя с кукли, но ако настояваш, добре. Искаш ли да видиш котенцата ми? Имам цяла дузина в спалнята. Те само мен обичат, но навярно ще ти позволят да ги погалиш, когато им кажа.

— И аз имам котенца — каза Алегра и отново изтича до каретата, за да донесе една плетена кошница. Отвори капака и четири котета надникнаха отвътре. Когато Лоти видя, че става дума за котетата, които беше подарила на Хейдън, осъзна, че Алегра не преувеличава. Баща и настина бе напълно сам.

След като момичетата тръгнаха, хванати ръка за ръка, Никълъс остана самичък на двора. Той намръщи осеяното си с лунички носле и каза презрително:

— Момичета!

Лоти разроши косата му.

— Не са мили като бръмбарите, нали? Докато двете играят с кукли и котетата, можеш да придружиш мис Търлигър до къщата и да помолиш майка си да приготви две стаи за гости.

Ники я послуша неохотно. Когато двамата със старата гувернантка изчезнаха в къщата, Лоти извади още веднъж писмото и погали нежно написаното от Хейдън.

— Ще се грижа за нея — прошепна тя, — а и за теб, почакай малко Ще видиш.

Отново сгъна листа и го скри в джоба на полата си, след което влезе вкъщи и още по-бързо се зае с работата си.

Хладен есенен вятър нахлуваше през таванския прозорец на кабинета на четвъртия етаж и се смесваше с острия мирис на сажди от близкия комин. Лоти бе скрила ръцете си зад чантичката, за да прикрие неспокойните им движения, които издаваха нейната нервност. Почти не можеше да повярва, че е в издателството „Минерва Прес“.

Тя често бе идвала в библиотеката и в книжарницата на първия етаж, но никога не бе имала възможност да проникне във вътрешността на храма. Тук, в това магнетично, но и някак си захабено място, където въздухът беше напоен с аромата на прах, мастило, кожа и хартия, се подготвяха за печат мечтите, които после, подвързани и подредени, се продаваха в книжарницата, за да носят безкрайни часове на удоволствие. Навярно самата мисис Илайза Парсънс е седяла на същия този стол, докато е чакала, притеснена, преценката на издателя за книгите й „Тайнственото предупреждение“ или „Замъкът Волфенбах“.

Срещу Лоти седеше Нед, небрежно облегнат на един стол, и ритмично почукваше с бастуна си по пода. Когато улови погледа й, престана да чука.

— Още не е късно да си тръгнем. Напълно ли сте уверена, че искаме да сме точно тук?

Тя кимна с глава.

— Длъжна съм да го сторя.

— Знаете, че той ще ме удуши, когато разбере, че съм допуснал да го направите. Стига зет ви да не го изпревари.

Лоти се намръщи.

— Готова съм да поема риска.

Когато вратата срещу бюрото се отвори, и двамата се изправиха, един плешив мъж с увиснали рамена влезе в помещението с ръкописа в ръка.

Беше облечен с просто палто, с проядена от молци връзка, карирано сако и панталон в различно каре. Лоти изпита известно успокоение от факта, че под чистите му, добре поддържани нокти имаше следи от мастило.

Той се настани зад бюрото и сложи ръкописа пред себе си. После свали очилата и потърка очите си.

— Е, мистър Бил — каза Лоти усмихната, — нали не е чак толкова лошо.

Издателят разтри края на носа си, преди отново да сложи очилата.

— Мила госпожо — започна той и я изгледа сериозно. — Навярно добре съзнавате факта, че това пред мен не е от сорта на историите, които издателство „Минерва Прес“ публикува. Нашите читатели са, по-скоро не са… или как да се изразя…? — Постави ръцете си една върху друга, така че те се опираха само в края на пръстите — Те са свикнали на сензации.

Нед се надигна.

— Моля да ни извините, че ви изгубихме времето. Надявам се, че ще ни простите…

Лоти му хвърли мрачен поглед и се изкашля предупредително. С въздишка Нед отново седна на стола.

Тя се наведе напред и се помъчи да промени мнението на мистър Бил с най-сърдечната си усмивка.

— Като една от най-верните читателки на „Минерва Прес“, мога де ви уверя, че много добре съм запозната, какво публикувате. Но въпреки това се надявам, че ще вземете ръкописа ми. Не можете да отречете, че романът ще донесе изключителни доходи на издателството.

— Но на каква цена? Трябва да ви е ясно, че публикуването му ще донесе и определена известност за автора. Навярно бихте си послужили с псевдоним…

— Не — отговори Лоти твърдо и отново се облегна назад. — Съвсем определено не. Искам името ми да бъде първото нещо, което читателят или читателката ще види, когато вземат книгата в ръце.

Мистър Бил поклати тъжно глава.

— Много ми е трудно да реша. Просто не знам как да процедираме.

— Моля ви, не ми отказвайте — не издържа Лоти, не можейки повече да крие разочарованието си зад изкуствена усмивка. — Виждам, че писателските ми умения не са на високото ниво, с което сте свикнали, но мисля, че някои поправки…

Тя млъкна. Издателят я изгледа толкова слисан, като че ли й беше пораснала втора глава. Лоти размени учуден поглед с Нед.

— Не ме разбрахте правилно, милейди.

Мистър Бил постави ръка върху ръкописа и зачервените му очи отново овлажняха.

— Това тук е една от най-завладяващите книги, които някога съм чел. Смея да твърдя, че дори и най-безчувственият читател не би могъл да я довърши със сухи очи и с неразвълнувано сърце. Няма предвид, че тя не отговаря на нашия стандарт, напротив, тя го превъзхожда и мястото й е в реномирано издателство като нашето.

Лоти го гледаше невярващо и се питаше дали това не е сън. Тя дори не забеляза как сълзите потекоха по бузите й, докато Нед не й подаде кърпата си.

— Ако предпочета вашето издателство пред другите — обърна се към него тя и отново погледна изцапаните му с мастило пръсти, — ще го издадете ли?

Мистър Бил кимна и усмивка огря длъгнестото му лице.

— За мен ще бъде както чест, така и удоволствие.

— Чухте ли, Нед — обърна се Лоти към приятеля си и се усмихна през сълзи. — Ще стана известна.