Когато забеляза, че цялата страница е опръскана с мастило, Лоти отвори капака на бюрото си, извади нов лист и отново потопи перодръжката в мастилницата. Беше писала няколко минути, когато първите призрачни тонове от пианото достигнаха до ушите й. Ръката й трепна и мастилницата се разля. Черната течност заля листа и написаното върху него. Заслушана в разтапящата сърцето красота на тази божествена музика, Лоти затвори очи и прошепна:

— О, Алегра!



Хейдън стоеше на края на скалата и гледаше вълните, които диво се пенеха в подножието. Вятърът яростно го блъскаше опасно близо към пропастта. Над него облаците флиртуваха с луната, лекомислени и капризни, като покойната Жюстин. Зад него се издигаше домът — тъмен и тих. Обитателите му отдавна бяха в леглата си и вече сънуваха.

Хейдън знаеше, че е безсмислено да си ляга тази нощ. Всеки път, щом затвореше очи, щеше да вижда отчаяния израз по лицата на жена си и дъщеря си. Все още стоеше на скалата, когато вятърът довя тихи звуци от пиано. Беше същата соната, която Алегра изпълни тази вечер, същата, която Жюстин свиреше отново и отново, докато пръстите й не изтръгнеха от клавишите трескава страст. Когато Хейдън бавно се обърна и погледна към тъмните прозорци на къщата, музиката зазвуча със силата и яростта на разразилата се буря.



Лоти тръгна по тъмния коридор към музикалния салон, а звуците на сонатата я заливаха като вълна. По-рано тези тонове щяха да я изплашат, щяха да й се сторят необикновени, но тя знаеше, че ще намери там едно упорито и наранено дете. Вратата беше гостоприемно отворена, от нощта, когато Лоти разбра, че Алегра се преоблича като призрак. Вдъхна тежкия аромат на жасмин. Алегра беше използвала пак парфюма на майка си.

С въздишка Лоти прекрачи прага.

— Имаш всичкото право на света да се сърдиш на баща си, Алегра, но това не означава…

Столчето пред пианото беше празно. Лоти спря поглед към клавишите. Те се издигаха и сваляха, докато не престанаха и музиката спря.

Лоти отвори уста, но от гърлото й не излезе звук. Протегна треперещата си ръка да докосне клавишите.

— Ако това е представата ви за шега, милейди, ще ви кажа, че никак не е весела.

Лоти вдигна рязко глава и откри Хейдън на няколко крачки от себе си, скрил лице в сянката.

17

Как щях да понеса тайния позор на моето заробване?

Хейдън беше махнал както елегантното си облекло, така и пласта цивилизованост, което носеше с него. Носеше жилетка и сако, а кърпата му се вееше върху голия врат. Косата му беше разрошена, а погледът — див. Излезе от сянката и хвана Лоти за ръката.

— Твърде е късно да играеш ролята на невинното агънце, не намираш ли?

Беше застанал толкова близо, че тя усети мириса от смесицата на морски въздух и опасност, които струяха от него.

— Току-що бях при Алегра. Тя спи като бебе.

Лоти хвърли тайно поглед към клавишите, и разкъсвана от уплаха и учудване отговори:

— С-с-спи ли?

— Да, а вече знам, че свириш на пиано и че както добре свириш, така добре и се преструваш. — Присви очи и те се превърнаха в ледени шишове. — Разбира се, искаш да ме убедиш, че тук някъде наистина има призрак.

Лоти погледна портрета над камината. За пръв път Жюстин не й се присмиваше, а се усмихваше. Виолетовите й очи блестяха на лунната светлина, като че ли двете деляха някаква тайна, която само жените разбират, тайна, която трябва да спаси Лоти. Възможно ли е вече да не са съпернички, а съюзнички? Дали не беше ги повикала с Хейдън по определена причина?

Странно ободрена от тази представа, Лоти се обърна към Хейдън и го погледна в лицето.

— Ти избяга така панически, когато Алегра свиреше, сякаш беше подгонен от призрак.

— Призракът на собствената ми лудост. Ако знаех това, нямаше да стъпя в това проклето помещение.

— Както виждам, отново си тук — отговори Лоти тихо и направи крачка към него.

Той я изгледа иронично. Погледът му премина от разрешените й къдрици през измачканата нощница до босите крака.

— Само защото ми погоди един жесток безсърдечен номер. Защо го направи, Лоти? Не мислиш ли, че разочарованието в очите на дъщеря ми не беше достатъчно наказание?

Лоти поклати глава.

— Не се опитвам да те накажа.

Той прокара ръка през косата си.

— Защо ме повика тук и ме осъждаш на адски мъки?

Лунната светлина къпеше с алабастровата си светлина лицето на Хейдън, а той я гледаше, неспособен да скрие безпомощния си копнеж. Лоти се чудеше какво би направила, ако той още веднъж я погледне така, но вече знаеше отговора.

— Затова те повиках тук — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си и го целуна. Подари му цялата си нежност, една съблазнителна смесица от най-различни чувства, която опияни и двамата със своята сладост.

— О, по дяволите — промърмори той върху устните й. — Пак ли ме съжаляваш?

— А не беше ли съжалението причината да се ожениш за мен? — Лоти целуна врата му и се наслади на топлия солен вкус. — Аз попаднах в ужасен капан, а ти прояви съчувствие.

Той я погали по косата и наведе главата й назад, за да може тя да го гледа в очите.

— Ожених се за теб, защото не можех да понеса дори и в мислите си, че друг мъж ще те направи своя метреса… ще те целува… ще те докосва… вместо да го правя аз.

Признанието му предизвика особено чувство у нея.

— Покажи ми как ще го направиш — прошепна тихо тя.

Като милваше устата й с кадифения си език, Хейдън обгърна ханша й с ръце, вдигна я и я притисна към рояла. Махна подпората и капакът се затвори с трясък. След това я положи отгоре.

Лоти опря малките си ръце на широките му гърди, за да не изгуби равновесие, но нищо не можеше да направи със задъханото си дишане. Най-после нямаше слуги, нямаше ги Хариет и Алегра, които можеха да попречат. Дори и Жюстин бе потънала в сянката и ги беше оставила двамата, сами с луната.

Хейдън я прегърна нежно. За момента беше доволен да вдишва тихите й въздишки и да целува нежната кожа на врата й. Когато прокара върха на езика си по чувствителния край на ухото й, Лоти се задъха, а краката й се повдигнаха. Той се настани между тях и издаде гърлен звук. С грапавите си ръце погали през тънкия плат на нощницата връхчетата на гърдите й и с това предизвика вълна от объркани чувства в корема й.

Понесена в море от екстаз, тя почти не усети как той свали нощницата от раменете й и загледа с жаден поглед оголените й гърди.

— О, Лоти, сладка Лоти — каза той с дрезгав глас, възторжено съзерцавайки я на лунната светлина. — Мечтая за този миг от първата нощ в Мейфеър…

Преди Лоти да оцени чудото на това признание, той сведе тъмната си глава върху гърдите й и облиза първо едното, после другото зърно. Целият и свян беше пометен от смелите му милувки. Този път бурята от чувства избухна надолу под корема й, отваряйки безкрайна празнота между краката й.

Когато поиска да стисне крака, за да облекчи болезнената възбуда, бедрата на съпруга й станаха твърди и неподатливи и не й оставиха избор освен този, да обвие краката си около него.

Хейдън се страхуваше, че невинното страдание на Лоти ще бъде гибелно за него. Той се облегна назад и си позволи известно време да й се наслаждава. Тя изглеждаше като паднал ангел с полузатворените си очи, изпълнени с желание, с виещите се руси къдрици около почервенелите бузи, с голите си гърди, които точно като подутите й устни блестяха от целувките му.

— Сладка Лоти — прошепна той и докосна кожата й с ръка. — Толкова се старах да си доказвам, че си още дете, но в сърцето си през цялото време знаех, че си жена.

Той я изгледа право в очите и погали под нощницата й. Ръката му се плъзна по коляното, по меката като пух кожа от вътрешната страна на бедрата й, после по-високо, докато пръстите му достигнаха копринения триъгълник между краката й.

Тя затвори очи, гърдите й се издигаха, когато задиша учестено. Неспособен да удържи желанието си, Хейдън я притисна отново върху рояла и вдигна високо нощницата.

Тя навсякъде беше златна, златни бяха миглите й, кожата й, къдриците й, както горе, така и долу. Жадният му поглед остана там, а дъхът му се учести. Не искаше нищо друго, освен да прокара ръка по копринената мекота и да потърси перлата, която бе по-ценна от злато.

Без да сваля поглед от лицето й, той докосна с пръст къдриците и изстена от откритието си. Тя беше влажна за него. Нужно бе голямо самообладание, за да не разкопчее веднага отеснелите си панталони и да проникне дълбоко във влажната й женственост. Но поруменелите й бузи и страстният поглед в очите го накараха да потисне своето желание, за да удължи нейното удоволствие.

Той галеше чувствителните гънки, докато тя не започна да се извива под ръцете му. Леко обикалящ с пръст мястото, в което бяха събрани всичките й чувства, той се наведе над нея, така че устните му докоснаха ухото й.

— Кажи ми, ангел мой, толкова ли си божествено сладка, колкото изглеждаш?

Лоти отвори очи, но Хейдън я хвана отзад с големите си топли ръце и я притисна в края на рояла, където тя напълно се отдаде на милостта му. Нищо от това, което й бяха разказали Лора и Даяна, не можеше да я подготви за шока, когато видя как съпругът й постави тъмнокосата си глава между бедрата й и притисна устни към забраненото място, което и тя почти не смееше да докосва.

Това е лудост, мислеше Лоти, дълбоко разтърсена. Да лежи върху капака на рояла на лунна светлина с вдигната до талията нощница, да се огъва под дръзките милувки на мъжа, който отказва да я дари с любов, но е готов да й подари такова опустошително удоволствие. В този момент съвсем не се вълнуваше дали е убил първата си жена, както и не я беше грижа дори ако наистина го бе направил.

Всяко потрепване на езика му я обливаше с наслада, тъмна, сладка и неудържима.

Точно в момента, когато се разтрепери под устните му, той проникна с пръста си дълбоко в нея и я хвърли в бездната от бушуващи чувства. Но той беше до нея, за да я хване със здравите си ръце, да я притисне до гърдите си и да успокои неудържимото й треперене с милувки и безмълвна нежност.