Като се стараеше с всички сили да не избухне, Хейдън направи елегантен поклон.

— Не се безпокойте за своята добродетел, мадам. Във ваше присъствие ще се старая да се държа като истински джентълмен.

Когато отново се изправи, погледна Лоти и това й напомни, че на нея никога не бе давал подобно обещание. И още, че ако по-рано не бе имал намерение да я убива, сега определено му се искаше.

Рицар, както винаги, Нед й се притече на помощ:

— Елате, милейди, и ми разкажете как се справяте с благословията на брака. — Хвана я за ръка и я поведе към къщата. — Съпругът ви обича да се показва като човекоядец пред тези, които очакват само това от него, но сигурно сама сте забелязала, че в стоманените му гърди бие едно меко сърце.

Лоти понечи да отговори, че не знае дали в гърдите на съпруга й изобщо бие сърце, но замълча, позволявайки на сър Нед да я обгърне с чара си.

Когато Хейдън се появи със закъснение на вечеря, Нед забавляваше дамите с истории от времето, прекарано в Итън. Хейдън се настани на един стол, но скочи веднага, когато се чу протестиращо мяукане.

— Досадно животно — измърмори той и свали едно черно коте на земята.

Тъй като това беше първата вечер на гувернантката в имението Оукуайлд, Лоти покани мис Търлигър на вечеря. Старата дама беше изморена от дългото пътуване и задряма на стола веднага след супата. Когато Хейдън отново седна, тя така хъркаше, че гласът й приличаше на предсмъртна агония.

— Разбирам я напълно — обясни Хейдън и си сипа порция пушена херинга. — Историите на Нед често имат такова влияние върху дамите.

Хейдън не пропусна да забележи, че Нед е седнал до Лоти. Съпругата му изглеждаше очарователна в копринената рокля с висока талия, а материята блестеше като розова вода в светлината на свещите. Беше вдигнала косата си на кок, който подчертаваше дългия й врат. Хейдън се улови, че копнее да докосне с устни това място и да почувства пулса, който биеше под горещата й кожа.

Когато Нед се намести така, че да вижда по-добре прекрасните й гърди, Хейдън затвори очи и започна демонстративно да си играе с ножа за масло.

Хариет седеше почервеняла срещу госта и го гледаше с големите си очи. Хейдън тайно се надяваше глупавата гъска да се влюби в него. Подлецът няма да е доволен, ако тя като послушно кученце го следва на всяка крачка. Алегра седеше до Хариет и също гледаше очаровано към Нед. Хейдън си намаза масло върху едно горещо хлебче и се опита да не си спомня за времето, когато дъщеря му гледаше Нед с подобен интерес.

— Кажи, Нед — попита между другото той, — кога тръгваш утре? Пътят е дълъг и навярно искаш да тръгнеш възможно най-рано. Да кажа ли на камериера ти да те събуди преди зазоряване?

— Хейдън — извика Лоти, очевидно възмутена от грубостта му. — Защо да чакаме до утре? Натикай в ръцете му палтото и бастуна и му покажи вратата.

Хейдън отвори широко очи, изпълнени с невинност.

— Да позвъня ли на Джил?

Нед се засмя.

— Излишно е да се карате с него, милейди. Отдавна съм свикнал да не обръщам внимание на грубостта му. А що се отнася до заминаването — трябва да съм в Лондон най-рано след една седмица. Мислех, че мога да ви погостувам няколко дни и да опозная очарователната ти жена. — След което взе ръката на Лоти и я вдигна до устните си. — Надявам се, с времето да ме възприемате като свой брат.

— Тя вече си има брат — отсече Хейдън. — А също и съпруг. — След това стана и хвърли салфетката на масата. — Ако дамите ни извинят, гостът и аз ще се оттеглим в библиотеката за по една цигара и чаша порто.

— Но сме още на само второто ястие — опита се да противоречи Лоти.

Нед прие поканата на Хейдън, стана, сгъна салфетката и я постави на мястото й.

— Не се безпокойте, дами. Ще се върнем навреме за десерта. Хейдън може да потвърди, че никога не отказвам сладкиши.

Той намигна на Хариет й тя се изкикоти зад салфетката си. След безупречен поклон Нед последва Хейдън в библиотеката.

Хейдън излезе навън и тръгна с решителни крачки по пътеката на сини и червени шарки в коридора. Не проговори, докато не седнаха в библиотеката с чаша портвайн в едната и с цигара в другата ръка.

— Играеш опасна игра, приятелю — започна Хейдън заплашително и се облегна на камината.

— Нищо подобно — отговори Нед, отпусна се на едно кожено кресло и вдигна крака върху отоманката. — Както виждам, ти си този, който живее в опасност, след като пренебрегва такава жена.

— Кое ти дава основание да смяташ, че пренебрегвам Лоти? — осведоми се Хейдън навъсено.

Нед дръпна от цигарата си:

— Доста интересното разположение на спалните ви.

Хейдън присви очи.

— Само от няколко часа си тук. Коя прислужница успя да прелъстиш, за да получиш тази интересна информация?

Нед го изгледа укорително.

— Подценяваш моя чар. Една приятелска усмивка и едно намигване са достатъчни да накараш някоя малка червенокоска да те посвети в тайните на дома. Изглежда съпружеските отношения между теб и твоята маркиза — или по-точно липсата на такива — са станали неизчерпаем източник на клюки в слугинските помещения.

Хейдън хвърли цигарата си в студената камина.

— Ти по-добре от всеки друг знаеш, че това не е бракът, който всеки от нас искаше. При такива обстоятелства не е необичайно да спим в отделни спални.

— Също така не е необичайно, когато един от съпрузите си намери любовник или любовница. — Хейдън погледна невярващо към Нед, но той изглеждаше зает с портвайна. — Чакай, да не би да искаш да ме излъжеш, че не си мислил по въпроса? Тя е очарователна млада жена. Ако не я желаеш, мога да ти обещая, че веднага ще се намери друг мъж, който да я пожелае. — Нед отпи глътка портвайн. — Изглежда много по-разумна от Жюстин. Не се бой от скандал. Сигурен съм, че ще бъде напълно дискретна с избора на любовник.

Хейдън остави чашата си върху перваза на камината, пристъпи към Нед, хвана го за безупречно завързания шал, вдигна го високо и го притисна към един от рафтовете. Цигарата на Нед падна на земята, но тъй като беше джентълмен, той не разля и капка портвайн. Като балансираше с чашата, Нед изгледа презрително Хейдън.

— Какво смяташ да правиш? Да ме извикаш на дуел? Какъв ще бъде този път дуелът — с шпаги на двора или с пистолети на зазоряване? Намери ли си вече секунданти? Ако желаеш, мога да проверя пистолетите и да ти ги подам, за да ме застреляш.

Очите на Хейдън станаха кървавочервени от гняв, но успя да се сдържи, когато видя, че в погледа на Нед няма нито страх, нито триумф.

Бавно го пусна и се помъчи да успокои дишането си. Взе чашата от камината, вдигна подигравателен тост, като се мъчеше да прикрие треперещите си ръце.

— Благодаря, приятелю. Искаш отново да се правя на глупак заради жена.

— Искам да те подтикна, да се влюбиш в жена си.

— В случай че си забравил, последния път, когато обичах жена си, умряха двама души.

Гласът на Нед прозвуча необичайно страстно:

— Но не е ли това най-хубавото на любовта? Тя трябва да е била много ценна за тебе, за да убиеш някого или сам да умреш заради нея.

— В действителност това е смътната представа на мъж, който преживява вечната любов за една седмица в леглото на някоя балерина. Ако Филип беше тук, не съм сигурен дали щеше да сподели мнението ти. — Хейдън се загледа в рубиненочервения портвайн. — Това ли е целта на посещението ти? Да ме накажеш за смъртта му?

— Дойдох, защото мислех, че е крайно време да престанеш да се самонаказваш. Филип заслужаваше да умре — обясни мрачно Нед, — особено след онова, което направи с Жюстин. Ако не беше го застрелял, щеше да го стори друг измамен съпруг.

Хейдън вдигна глава.

— А какво мислиш за Жюстин? И тя ли заслужаваше да умре?

Нед наведе рамене и го погледна загрижено със сивите си очи.

— Честно да ти кажа, не знам, стари приятелю — отговори тихо той. — Ти си единственият, който може да съди.

Хейдън протегна ръка и оправи шала на Нед.

— Мисля, че няколко дами в столовата ни чакат за десерта. Нали ще поднесеш на жена ми моите извинения? — Той приглади грижливо още веднъж шала, обърна се и излезе.

— Ако продължаваш да отричаш чувствата си — извика след него Нед, — страхувам се, че единственото, което ще ти остане, ще бъде съжалението.



Алегра изненада всички, показвайки симпатия към мис Търлигър. Тъй като и двете имаха навика да казват всичко, което им минаваше през главата, винаги разполагаха с тема за разговор. И тъй като енергичната стара учителка пое сутрешните занимания, Лоти изведнъж остана без работа.

Една сутрин, докато търсеше книгата, която беше оставила някъде предишната вечер, тя срещна в музикалния салон сър Нед, застанал с ръце в джобовете пред портрета на Жюстин. Тя въздъхна.

— И сте били целия път от Лондон, за да се поклоните пред този олтар?

Той поклати глава.

— Съвсем определено — не. Единствената жертва, която би се харесала на жена като Жюстин, е да изтръгне сърцето на един мъж още докато бие в гърдите му.

Лоти го изгледа, учудена от силата на презрението му.

— Защо толкова директно? Не бяхте ли и вие някога неин обожател?

— Да, бях. — Той отново погледна портрета и разкаяна усмивка плъзна по тънките му устни. — С цялата страст и романтична жар на влюбено момче. На всеки бал се опитвах да запълня тефтерчето й за танци или с пот на челото да съчинявам оди за блестящите й коси и за сочните й устни.

— Навярно ви е разбила сърцето, когато е решила да се омъжи за Хейдън.

Нед сви рамене.

— Когато ми отказа, както се и очакваше, мислех, че е подло и нечестно, но ако искате да знаете истината, някъде дълбоко в себе си изпитах безгранично облекчение.

Лоти сбърчи чело, учудена от твърдението му.

— Мислех, че сте я обичали. Как така лесно я прежалихте?

— Не съм сигурен. Навярно още тогава съм усещал, че нещо не е наред. Освен това аз не съм като Хейдън — отговори прямо той. — Никога нямаше да съм достатъчно силен да понеса капризите и претенциите й.