Алегра, която седеше срещу него, разтвори с ужас очи. Той осъзна, че за пръв път си позволява да ругае в нейно присъствие, но тъй като все едно вече бе късно, добави:

— Да те вземат дяволите!

Както се намираше в ръцете му, Лоти се надигна, но без се освободи от тях.

— За пръв път падам. Трябваше да видиш бедния Джордж скоро след като Стърлинг донесе колелото от Германия. Той се приземи в един храст с магарешки бодили и една седмица след това не можеше да сяда.

Хейдън я изправи на крака и я изгледа още по-мрачно.

— Ако те хвана още веднъж да правиш това, и ти няма да можеш да сядаш една седмица.

Хариет и Алегра се спогледаха смаяно.

Колелото лежеше захвърлено на няколко крачки от тях, но изглежда не бе повредено. Лоти тръгна натам, за да го изправи. Когато се накани отново да го яхне, Хейдън се изправи срещу нея с ръце на хълбоците.

— Надявам се, не възнамеряваш отново да го възседнеш, след като едва не се уби.

— Напротив! — отговори тя, а в очите й блеснаха предизвикателни искри. — А може би и ти искаш да пробваш?

Хейдън не можа да отхвърли предизвикателството.

— Имам по-добра идея — каза той и с решителна крачка се доближи. Тя изпищя изненадано, когато обгърна с ръце тънката й талия, повдигна я и я сложи на рамката. Тя се хвана за кормилото, за да не изгуби равновесие. Докато успее да протестира, Хейдън се засили с дългите си крака и подкара колелото. Като стигнаха върха на стръмния склон, той се настани зад Лоти, сви крака и се пусна надолу с бързина, достатъчна и двамата да си счупят вратовете.

Отчаяните писъци на Лоти преминаха в буен смях. Хариет и Алегра потичаха малко след тях, но се отказаха и спряха. Остана само вятърът във врата на Хейдън, слънцето в лицето му и прелъстителното тяло на Лоти, притиснато силно към неговото.

След смъртта на Жюстин Хейдън стотици пъти бе яздил жребците си през тресавището и се беше опитвал да избяга от сянката на миналото. С Лоти до себе си той чувстваше, че не бяга от нещо, а сам върви към него.

За нещастие пред тях се показа един ров. Хейдън отчаяно стисна кормилото, но колелото не промени посоката си и продължи към рова.

— Как се задейства спирачката? — извика той и се напрегна да я чуе през шума на вятъра.

— Спирачка ли? — извика Лоти. — Каква спирачка?

Тъй като мислеше, че не го е разбрала, той попита отново.

— Как се спира това проклето нещо?

Гласът на Лоти звучеше прекалено весело за неприятната ситуация:

— Ако създателят си беше направил труда да осигури спирачка, мислиш ли, че щях да падна.

Нямаше време да се обсъжда липсата на далновидност у изобретателя. Ровът беше само на една крачка. Здраво прегърнал Лоти, Хейдън се хвърли встрани. Докато хвърчаха във въздуха, той се помъчи колкото е възможно повече да я предпази с тялото си от неизбежния удар в земята.

Следващото, което осъзна, беше, че главата му се опира на нещо меко и прекрасно и един женски глас примамливо вика името му. Той отвори за малко очи, само за да установи, че това е Лоти. Лежеше в скута й, а главата му почиваше на гърдите й. Беше толкова приятно, че си пожела да лежи така цял ден.

— О, Хейдън, чувствам се ужасно. Ако не изглеждаше толкова самоуверен, щях да те предупредя за спирачките. Не исках да паднеш толкова лошо. — Тя го погали по челото и прокара нежно пръсти през къдриците му. — Можеш ли да ме чуеш, любими?

— Разбира се че те чувам — измърмори той и я погледна в очите. — Викаш право в ухото ми.

Лоти рязко стана и го остави да падне на земята.

— Ау! — разтърка тила си той, изправи се и я погледна засегнато. — Добре, че земята тук е толкова мека.

— Да, наистина — отговори тя с остър тон, като избягваше да го погледне в очите. — Ако си беше счупил врата, щях да вляза в историята като „маркизата убийца.“ — Сбърчи нос. — Най-малкото, докато не си намеря нов съпруг.

Когато се обърна с шумолящите си поли, за да си тръгне, Хейдън скочи, хвана я за ръка и я принуди да се обърне.

— Теб нищо ли не те боли?

Отначало помисли, че Хейдън й е сърдит, но после видя, че се смее.

— Само най-ценното ми.

Когато Хейдън внимателно протегна ръка, да извади една сламка от косата й, тя се питаше какво ли би било, ако бяха една щастлива семейна двойка, върху тоя огрян от слънцето хълм, ако бяха се запознали при други обстоятелства и ако той се решеше да я прегръща нежно, докато я направи своя жена.

И може би това щеше да се случи, ако ухаещият на майски цветя бриз не бе довял тракането на дървени колела по чакъла. Хейдън смръщи чело и заслони с ръка очите си, поглеждайки надолу по склона. Една карета току-що завиваше към къщата, а черният лак блестеше на слънчевата светлина като крило на гарван.

Пристигането на гости в имението Оукуайлд не беше всекидневно събитие. След смъртта на Жюстин Хейдън не бе канил нито един съсед.

Колелото лежеше забравено, когато той и Лоти се спуснаха надолу по хълма. Каретата спря със скърцане пред входа. Пъргав лакей спусна стълбата, отвори вратата и една дребна фигура, облечена в черно от главата до петите, се показа от сенчестата вътрешност.

Хариет се задъха и стисна ръката на Лоти, а Лоти побледня, като че ли смъртта слезе от каретата.

— Коя е тази? — попита Алегра и стисна ръката на Лоти. — Прилича на гробар.

— Още по-лошо — прошепна Лоти. — Това е ужасната мис Търлигър.

Хейдън навярно би се изсмял на преувеличената реакция от появата на тази безобидна стара дама, ако в този момент от каретата не беше слязъл и спътникът й. Светлата му коса блестеше на слънцето.

Когато гостът се облегна на елегантния си бастун, Алегра се взря с интерес в каретата. Изведнъж лицето й се озари в сияйна усмивка.

— Чичо Нед! — извика тя и се затича към него. Хейдън успя само да стои и да гледа безпомощно как дъщеря му се хвърля в прегръдката на другия мъж.

16

Единствената ми надежда беше да победя с неговите оръжия в тази дяволска игра.

Сър Едуард Таунсенд вдигна високо Алегра и я целуна по бузите.

— Господи, момиченце. Толкова време мина, че не съм сигурен дали си спомняш все още за стария си чичо Нед. Гледай ти! — той я пусна на земята и я погали с любов по косата. — Когато те видях за последен път, току-що беше излязла от пелените, а сега пред мен стои една чудно красива млада дама! Ела да ми разкажеш колко предложения получи от обожателите си.

Когато Алегра наведе глава и почервеня, Лоти тайно погледна към Хейдън. Той наблюдаваше емоционалното посрещане с напълно безизразно лице.

Като подаде бастуна си на един лакей, Нед, най-елегантният мъж в света, подаде ръка на Алегра и на мис Търлигър. Когато триото бавно се приближи, Лоти се помъчи бързо да прибере с украсените с перли гребени непокорните си къдрици. Нищо не можеше да промени като цяло. За велосипедната езда беше облякла най-старата си рокля от избелял кафяв муселин, която повече подхождаше на слугиня, отколкото на една маркиза.

Хариет напразно се помъчи да се скрие зад Лоти.

— Мислиш ли, че родителите ми са я изпратили да ме прибере вкъщи? — попита тя.

— Коя, по дяволите, е тази жена? — запита Хейдън.

— Тя беше една от учителките ни при мисис Литълтън — прошепна Лоти. — Но в последните години работи като гувернантка в частни домове.

— О! — отговори сухо той — Ужасната мис Търлигър.

Лоти направи крачка напред, хвана облечената в черна ръкавица ръка на старата дама и се усмихна със стиснати зъби.

— Мис Търлигър, какво радостна изненада! Какво ви води в нашия затънтен край?

Жената изгледа Лоти през телените си очила, а Лоти установи, че по брадавицата й има повече косми, отколкото си спомняше.

— Не бъди нахална, госпожице. Всъщност ти ме доведе.

— Аз ли? — отговори Лоти със заглъхнал глас.

— Ти ли си я повикала? — повтори Хейдън и хвърли мрачен поглед към Лоти.

— Разбира се. Трябваше само да прочета писмото ти, за да ми стане ясно, че тук има дете, което отчаяно се нуждае от моето ръководство. — И мис Търлигър хвърли мълниеносен поглед към Алегра, от който не убягна нито разрешената от вятъра коса, нито падналото на раменете боне. — И смея да твърдя че, съм дошла навреме.

Алегра направи крачка назад и също като Хариет потърси защита зад гърба на Лоти.

Мис Търлигър издърпа Нед напред и запримигва с редките си мигли, което би се приело като кокетство при дама, сто години по-млада.

— Щях навярно още да отлагам, ако този очарователен млад господин не беше предложил най-любезно да ме придружи.

Хейдън погледна хладно Нед.

— Надявам се, че не жена ми те е повикала и теб.

Преди Лоти да успее да отговори, Нед се усмихна подигравателно:

— О, небеса, защо трябва да използвам някакъв предлог, за да посетя стар приятел.

— Не се нуждаеш от предлог — отговори Хейдън, — а от покана.

Нед въздъхна.

— Винаги си бил дребнав.

Лоти наблюдаваше учудено Нед и мис Търлигър.

— Колко чудно, че двамата се познавате.

— Вина има брат ви, милейди — отговори Нед и взе отново бастуна си от лакея. — По време на сватбената закуска се запознах с брат ви Джордж. Много скоро открихме, че имаме множество общи интереси.

Лоти можеше да се досети какви бяха тези интереси: коне, хазарт и хубави танцьорки от оперетата.

— Точно му гостувах в Девънбрук Хаус, когато дойде мис Търлигър с писмото. След като сподели съдържанието му със семейството ви, решиха да я изпратят тук, за да поеме задълженията ви и да ви освободи.

Мис Търлигър свали ръкавиците си с решителност, която накара Лоти да настръхне.

— Освен храна и квартира искам да получа в края на другата седмица аванс от заплатата си. И не понасям никакви опити за сближаване от страна на работодателите. Аз съм достатъчно стара, за да бъда не задиряна от някой похотлив благородник. — Тя мушна заканително кокалестия си пръст под носа на Хейдън и космите върху брадавицата й настръхнаха заканително. — Млади господине, очаквам спалнята ми да бъде снабдена с резе и ви уверявам, че ще го използвам.