Всъщност съкровище с тъмни петна, помисли Лоти, но не посмя да каже нищо.

Хейдън стана и започна да се разхожда напред-назад из стаята, точно както дъщеря му беше направила преди няколко дни.

— В началото като че ли Лондон беше отговорът на моите молитви. Повече от две седмици Жюстин беше в центъра на вниманието, най-красивата на всеки бал. След това състоянието й започна да се влошава. Познавах много добре признаците. Престана да спи. Очите й започнаха да блестят особено, смехът й се изостри. Започна да се кара с мен за всяка дреболия. Имахме лоши сблъсъци. Казахме си неща, които бяха просто… непростими. Жюстин започна да закъснява нощем, да си слага много пудра и руж, флиртуваше безсрамно с мъжете дори и в моя присъствие.

— Какво направихте вие? — попита Лоти и с мъка се удържа да не го хване за ръка, когато мина покрай нея.

— Какво можех да направя… — Той мина пред нея и я погледна. — Когато един от моите загрижени приятели повика своя лекар, един високо почитан господин, който лекуваше предишния ни крал по време на болестта му, той само поклати глава и ме посъветва да я пратя в Бадлъм. — Хейдън коленичи пред Лоти и я хвана за ръцете. Погледът му се плъзна по лицето й, а в очите му се четеше неимоверна мъка. — Знаете ли какво правят с пациентите в тази болница? Връзват ги за стената с вериги в тесни килии. Пазачите вземат от хората входна такса, за да влязат и погледат. Небеса, Жюстин не би преживяла там и една нощ.

Лоти не можеше да погледне нито него, нито портрета, не можеше да си представи тази млада, обичаща живота жена, прикована с верига за стената като диво животно, а зяпачите минават покрай нея и я сочат с пръст. Дори не усети, че плаче, докато Хейдън нежно не изтри с палеца си една сълза.

— Когато лекарят си отиде, съобщих на Жюстин, че на следващото утро заминаваме за Корнуол. — Той попипа белега под лявото ухо и леко се усмихна. — Тя не прие добре новината. Страхувах се, че ще извърши нещо лошо, затова и приготвих една голяма доза опиум. Лекарят й ми беше дал едно шише за всеки случай. Не след дълго заспа като бебе. Трябваше да намеря екипаж за пътуването и да се сбогувам с приятелите си, затова я оставих на грижите на един слуга.

Хейдън стана. Навярно по-рано Лоти щеше да изслуша края на тази история със затаен дъх, но сега искаше да запуши с пръстите си устата му и да го помоли да не разказва за онази нощ.

Когато продължи, гласът му беше лишен от всякаква страст и звучеше толкова безизразен и далечен като луната отгоре.

— Когато се върнах, я намерих с Филип. — Неотстъпчивият му поглед накара Лоти да се закове на дивана. — И знаете ли кое беше най-лошото?

— Не — прошепна тя. Но беше късно. И двамата го знаеха.

— Той я бе накарал да си мисли, че съм аз. Тя беше болна, почти упоена и луда. Помислила е, че съм се върнал, за да се сдобрим. Ако не виждах, че тя почти не е на себе си, докато гледаше как го издърпвам от леглото, нямаше да дочакам дуела. Щях да го убия с голи ръце. — Той несъзнателно движеше ръцете си и напомни на Лоти за тяхната сила.

— Ако бяхте го направили, сега щяхте да седите затворен в Нюгейт, а Алегра нямаше да има баща.

Но щеше ли да бъде и без майка? Лоти не смееше да зададе този въпрос.

Хейдън прокара ръка през косата си и поклати глава.

— След като Филип избяга, всичко беше като в мъгла. Аз самият почти не бях на себе си. Спомням си как хванах Жюстин за ръка и я повлякох през къщата. Единствената ми мисъл беше да я отстраня от леглото, където тя… където той… — Той сви ръце в юмруци. — Тя не разбираше какво е направила. Спомням си как се беше сгушила в ръцете ми, как ме галеше, обвила ръце около врата ми, нещо, което бе правила стотици пъти. Гледаше ме в очите и говореше, че съжалява за ужасните обиди, които ми е наприказвала. Каза, че ме обича, и че би била щастлива, ако й дам шанс да докаже любовта си.

Той отпусна юмруци и загледа ръцете си, като че ли не бяха неговите.

— За един миг, когато я погледнах в чудно хубавите й очи, ми се прииска да я удуша, за да й спестя унижението да узнае какво е сторила.

— Добре, че не сте го направили — каза Лоти и скочи бързо от дивана.

Той я наблюдаваше подозрително как се приближава.

— Нямам нужда нито от съчувствие, нито от прошка.

— Не ви съчувствам — студено отговори тя, — а ви завиждам.

— Завиждате! — извика той. — И вие ли сте луда? Лоти поклати глава.

— Повечето хора изживяват живота си, без да са преживели любов като вашата с Жюстин.

Хейдън вдигна умоляващ поглед към тавана.

— О, боже, опази ме от романтичните измислици на една ученичка. — Ако това беше любов — извика той, — не искам никога да имам нещо общо с това чувство. То разрушава всичко.

— То обаче не е разрушило нито вас, нито дъщеря ви. Най-малкото до този момент.

— Откъде сте сигурна? Нали чухте какво каза Алегра. Тя ме мрази.

Лоти сложи ръце на кръста си.

— И защото ви мрази, изпада в истерия само при споменаването, че ще я пратите в пансион. Навярно това е и причината, поради която се е промъквала в тази стая и е играла на призраци, с плахата надежда, че вие ще влезете в тази стая, а не аз. О, небеса, тя не е виждала друг начин, за да насочи вниманието ви върху себе си, освен да се преоблече в дрехите на починалата си майка.

Дълго време Хейдън я наблюдаваше изумено.

— Това е абсурдно. Когато се опитвам да й подаря нещо, тя го хвърля в лицето ми, както направи с куклата, която поръчах да й направят.

— Само защото не иска от вас кукли и скъпи вещи. Тя иска да я погледнете! Да я погледнете само веднъж, без да виждате Жюстин!

Лоти не разбра кога гласът й се е повишил. Знаеше само, че стои пред него и усеща топлината, която струи от тялото му, примесена с мириса на сапун за бръснене.

Хейдън протегна ръка и нави около пръста си една от дългите й златни къдрици. Гласът му стана опасно тих.

— Какво става с теб, Карлота? Какво искаш?

Лоти също искаше той да я погледне само веднъж, без да вижда Жюстин. Искаше той да я увери, че не се е влюбила в един убиец. Но най-много от всичко искаше да я целуне! Искаше да се надигне на пръсти и да погали с устни устата му. Искаше да го целува, докато всички призраци — Жюстин и фантомът на неговата младост — напуснат стаята. Искаше да обвие врата му с ръце, да се притисне до него и да му припомни колко топла и утешителна може да бъде една жива жена.

И тя го направи.

15

Как може моето предателско тяло да копнее за ласките на един убиец?

Хейдън остана втрещен, когато Лоти погали с устни челото му и почувства полъха на сладкия й дъх. Затвори очи и един мускул затрептя на шията му, когато устните й се доближиха до неговите. Езикът й смело галеше най-чувствителни места. От гърлото му се изтръгна стон, а желанието го принуди и той да я целуне в отговор.

Прегърнал Лоти с две ръце, Хейдън покри устата й със своята. Езикът й го доведе до лудост със своите безмълвни обещания за наслада. Наслада, от която дълго време сам се бе отказал. Любовта и удоволствието за него бяха някак си неразделно свързани. Но Лоти искаше да даде, а не да вземе и той нямаше сили да откаже нейното великодушно предложение.

Докато не се огледа и не видя Жюстин. Тя го гледаше и му се усмихваше подигравателно.

Хейдън откъсна Лоти от себе си и шумно си пое дъх. Когато се осмели да я погледне как стои огряна от лунната светлина, с разпуснати върху раменете златни коси, с влажни и леко подути от целувките сочни устни и копнеещи сини очи, той осъзна, че и двамата са изгубени.

— Вече ви казах — каза той с толкова твърд глас, че сам едва си го позна, — не се нуждая от съчувствието ви.

— Мислиш ли, че всичко, което ти предложих, беше само съжаление?

Хейдън затвори очи и се мъчеше вътрешно да се предпази от уязвимостта на леко дрезгавия й глас.

— Сигурен съм, че можете да предложите много неща, милейди. Но аз не мога да дам нищо в замяна.

— Защото всичко си дал на нея?

Въпреки че мълчанието му целеше да я обиди, Хейдън не се сдържа да хвърли едни последен поглед към Лоти.

В очите й блестяха непролети сълзи, но малкото й упорито чело не бе изгубило решителността си.

— Надявам се да бъдете щастливи двамата. Започвам вече да се убеждавам, че и двамата го заслужавате.

С тези думи жена му се обърна и излезе от помещението по същия начин, по който и дъщеря му го беше напуснала малко по-рано.

Като потисна една ругатня, Хейдън взе една от порцелановите овчарки от перваза на камината и яростно я запрати към портрета на Жюстин. Фигурката се счупи в лененото платно, без да остави и най-малка следа върху ангелското лице на покойната му жена.



На следващата сутрин Лоти седеше върху един камък близо до края на стръмните скали. Вятърът вееше полите на дрехата й. Най-добре бе да заплаче, но знаеше, че сълзите ще бъдат издухани от лицето й, преди да са потекли по бузите. Гледаше втренчено към морето, без да го вижда. Сърцето й бе натежало, а в очите и горяха неизплаканите сълзи. Запита се дали Жюстин също е седяла тук и е гледала изсечените скали, върху които е завършил животът й.

Лоти започна да разбира колко глупости е извършила от идването си в Оукуайлд. Искаше да изгони всички призраци от дома, но нямаше представа, че не домът, а сърцето на Хейдън се нуждае от покой. Въпреки смелостта и решителността си тя не знаеше как да се пребори с този невидим враг.

Наблюдаваше как прибоят се разбива с пяна върху скалите и си мислеше що за чувство ще е това, да бъдеш обичан с такава разяждаща страст. Но си спомни, че страстта и нарастващата ревност често вървят ръка за ръка. Желанието да притежаваш често се съчетава с порива да разрушиш онова, което не можеш да имаш.

— Жюстин — прошепна тя горчиво и погледна нагоре към сивото облачно небе, — защо не си отнесла всичките си тайни в гроба.