— Кой ви пусна тук? — мрачно попита Хейдън.

— Никой — отговори Лоти спокойно, но едновременно с това и разгневено.

Той обърна обвиняващия си поглед към дъщеря си.

— Алегра?

Детето поклати изразително глава.

— Нямам ключ.

Той свали шапката си. И когато видя очите му, на Лоти й се прииска да не беше я свалял.

— Как, по дяволите, попаднахте тук. Знаете, че съм забранил.

— Играхме си на откриватели — осведоми го Лоти и искаше с това да отклони вниманието му от детето.

Планът й като че успя. Хейдън пристъпи към нея с присвити очи и стиснати зъби и я прикани да продължи. Тя повдигна рамене.

— Както навярно знаете, няма нищо по-съблазнително за един откривател от забраненото.

За момент в леденостудените му очи припламна нещо едновременно и опасно, и съблазнително.

— Как го направихте? Откраднахте ключовете от Марта ли?

— Разбира се, че не. Никога няма да позволя на Алегра да краде. — Лоти кръстоса благопристойно ръце. — Отворих ключалката с фиба.

Известно време Хейдън не можеше да повярва, после силно се изсмя.

— О, добре. Не насърчавате дъщеря ми да краде, но нямате скрупули да й покажете как се разбиват ключалки.

Алегра се приближи и го дръпна за ръката, но той не реагира, защото беше зает да гледа мрачно Лоти.

— Какво беше планирала за следващите часове? Да я научиш как се спира карета със зареден пистолет?

Преди Лоти да отговори, Алегра отново го задърпа за ръкава и този път успя да насочи вниманието му към себе си.

— Не ме е учила да разбивам ключалки. Тя сама го направи. — Гласът й се повиши — И знаеш ли защо? Защото забеляза, че ми е скучно, че в действителност съм нещастна, а тя е единствената в тази къща, която се старае да промени това.

Хейдън и Лоти се спогледаха, изумени от това страстно избухване. Лоти не беше и мечтала, дори и след милион години, да бъде защитена от Алегра. Когато погледна към лицето на момичето, я обзе неочаквана нежност към доведената й дъщеря. Хейдън обаче не споделяше сантименталните й чувства.

— Мащехата ти навярно не е съвсем запозната с правилата в този дом, но ти, млада госпожице, със сигурност ги знаеш. Нямаш абсолютно никакво извинение за своето непослушание. — И със сериозна физиономия поклати глава. — Дълбоко съм разочарован от теб.

— Това не е новост, татко. Винаги си бил разочарован.

По-малко зле би било, ако Алегра бе избухнала в сълзи, но тя се обърна и излезе през вратата с твърди стъпки и с ръце, стиснати в юмруци.

С потисната ругатня Хейдън обърна гръб на рояла, само за да срещне погледа на първата си жена върху портрета. Лоти беше благодарна, че не може да види очите му в този момент. Изведнъж я осени прозрението, кой е застанал вляво от художника. Усмихнатите очи и присвитите устни на Жюстин бяха обърнати към Хейдън.

— След смъртта й — започна той със сух глас, приличен на гробищен прах, — прекарах повече от две седмици в тази стая. Отказвах да се храня, не спях и не исках да видя дъщеря си. В деня, в който накрая намерих сили да изляза през тази врата, се заклех, че докато съм жив, чужд крак никога повече няма да престъпи този праг. — Той обърна гръб на портрета и на Лоти, като че ли повече не можеше да понесе да гледа и двете.

— Извинявайте — прошепна Лоти, която за пръв път осъзна значението на необмислената си постъпка.

— За какво ми се извинявате? — попита той, като въртеше шапката в ръцете си. — Че не сте уважили желанието ми? Или че подучвате дъщеря ми да ми отговаря? Или че вашата намеса забива клин между нас двамата?

— Ако смятате, че давам лош пример на дъщеря ви, не разбирам защо изобщо ме взехте със себе си в Оукуайлд.

Хейдън посочи с юмрук към вратата.

— Защото исках и тя да стане като вас.

Лоти го изгледа изумена, напълно изненадана от думите му.

— Исках да използва разума си, да намери изход от положението, в което се намира, и да не бъде роб на настроенията си. Исках да стане като вас умна, силна, изобретателна и самостоятелна.

Когато Лоти се вгледа в страстните му очи, гърдите й се затоплиха от едно забележително чувство, като че ли нещо в нея се разтопи. Тя заобиколи пианото и се приближи толкова близо до него, колкото й позволяваше смелостта.

— Кълна ви се, че не исках да се случи нищо лошо, когато доведох тук Алегра. Не я ли чухте как пееше и се смееше като всяко десетгодишно дете. За няколко часа тя беше щастлива.

— Майка й също обичаше да пее и да се смее. За съжаление след веселостта на Жюстин неминуемо следваше страдание за останалите, включително и за нея.

— Както и за вас? — добави Лоти Хейдън не отговори.

Тя въздъхна.

— Как ще ме накажете за грешката? Навярно ще ме изпратите без вечеря в леглото?

— Не ставайте смешна. Въпреки че се държите като дете, вече не сте.

— Но не съм ви и слугиня — възрази разпалено тя. — Макар че, изглежда, ме смятате за такава.

Когато той се обърна и тръгна към вратата, хладно пренебрегнал думите й, Лоти си пожела да изпадне в бяс като Алегра, да вземе ценната порцеланова статуетка от камината и да я хвърли след него.

— Навярно не умопомрачението е виновно, задето жена ви е вкарала в леглото си друг — извика след него тя. — Виновно е непоносимото ви безразличие.

Хейдън застина на мястото си, върна се с отсечени движения и се изправи срещу нея, а ледът в очите му беше заменен от пламък. Лоти не се учуди, когато видя как от влажната вълна на палтото му изведнъж започна да излиза пара. Той я избута с твърдото си мускулесто тяло до пианото и със силните си пръсти обгърна врата й.

Но вместо да я удуши, впий устни в нейните. Тя не очакваше, че целувката, с която я наказваше, ще й достави такова удоволствие, че необузданата му груба сила ще я разтърси така дълбоко, а страстните движения на езика му ще я разтреперят. Той я целуваше, като че ли тя му принадлежи, като че ли винаги го е правил и вечно ще го прави. Това беше любовникът от съня й и тъмната сила на целувката му я накара да потъне в бездна от опасни чувства.

Останала без сили, тя се притисна по-силно към него, когато той най-сетне откъсна устните си от нейните. Той махна пръстите си от раздърпания й кок и я изгледа с жаден поглед под тежките си клепки.

— Мога да ви уверя, милейди, че не безразличието ме държи далеч от леглото ви.

Както внезапно я беше сграбчил, така и внезапно я пусна, напусна стаята с отсечени стъпки и затвори вратата с такъв трясък, че струните на арфата зазвъняха протестиращо.

Когато, потресената до дъното на душата си, Лоти се отпусна пред рояла, Жюстин я гледаше с весели искри в черните си очи.



Тази нощ Лоти лежеше будна с опънати до крайност нерви. Мирна тишина обгръщаше къщата и спящите й обитатели, но тя само усилваше нарастващото й безпокойство. Дори някой от яростните пристъпи на Алегра би бил желано разнообразие. По едно време реши да отиде в стаята на Хариет, но когато влезе, приятелката й спеше кротко като агънце.

Обърна се настрана и легна върху завивката, както и върху учудения Мистър Скокльо. Опита се да задържи котарака, но беше вече късно. Наскърбен и уплашен, той скочи от кревата и изтича към вратата, отвори я с лапа и напусна спалнята, очевидно търсещ по-добра компания.

Лоти отново се отпусна на възглавницата.

— Изглежда днес не мога да направя никого щастлив — каза тя на Мирабела, която се бе свила на възглавницата до нея. — Особено съществата от мъжки пол.

Затвори очи, но веднага ги отвори отново. В действителност тя се страхуваше повече от съня, отколкото да стои будна. Защото със съня идваха кошмарите и в тях тя отново щеше да се озове в ръцете на един непознат върху брулената от бурята скала. Непознат, чиято целувка щеше да е също толкова сладка, колкото и целувката на мъжа й. Лоти гледаше сенките, които трептяха по тавана. Трябва да прибави в романа нова сцена, в която безстрашната героиня отхвърля страстните домогвания на подлеца, който хитро я е подмамил да се ожени за него. Сцена, в която тя високомерно ще му съобщи, че е по-добре да умре, отколкото да приеме целувката му. Защото честната смърт е за предпочитане пред липсата на достойнство и срама, които идват с усещането за твърдата му жадна уста върху нейната, за прекрасния допир на езика му, за милувката на пръстите му по врата й…

Прехапала долната си устна, за да пресече предателската възбуда, Лоти се обърна по корем. Точно бе потънала в неспокоен сън, когато дочу музиката от пианото, но този път без ридания.

Лоти отвори очи. Първият й импулс бе да се завие през глава, но не успя да се раздвижи, само затаи дъх и се заслуша.

Далечната музика бе едновременно прекрасна и ужасяваща, звучеше с непремерена страст, а всеки тон съдържаше частица лудост.

— Жюстин, — прошепна тя. Откакто видя портрета й, не можеше да я определя като призрак. Замисли се коя сила е толкова могъща, че да накара една жена да излезе от гроба. Дали Жюстин иска да я прогони, защото смята, че й е откраднала любовта на Хейдън? Или иска да я предупреди да не допусне и тя същата грешка: да повери на Хейдън сърцето си, а после и живота си.

Лоти скри глава под възглавницата и запуши уши. Но не можа да избяга от необуздания гняв, който струеше от музиката.

Когато пиесата достигна своята кулминация, Лоти отметна възглавницата, приближи се до тоалетната масичка и започна да рови между панделките, токите и връзките за чорапи, докато не намери онова, което търсеше — една дълга и опасна игла за шапка.

Тя я подържа на светлината на камината, любувайки се на блясъка й. Очевидно Жюстин е забравила, че Лоти имаш ключ към царството й. А ако това царство се е превърнало в ад, тя лично ще поеме риска да се срещне с дявола.



Хейдън беше в лошо настроение. Крачеше по тихите коридори на дома и се укоряваше за глупостта си. Най-напред искаше да накаже Лоти с целувката, но в края на краищата беше наказал себе си. Леглото му се бе превърнало в инструмент за изтезание, а студените му железа бяха непоносима противоположност на изкусителната топлина на ръцете на Лоти.