— Какво, по дяволите, правите тук?!

Въпреки че се запъти заплашително към нея, Лоти не се отдръпна.

— Дъщеря ви смущава съня на всички, включително и моя. Искам просто да поговоря с нея.

Хейдън хвърли яростен поглед към слугите, хвана я за лакътя и я издърпа в една празна спалня. Стаята беше огряна от луната, точно като скалата в съня на Лоти.

Хейдън затвори вратата.

— И да говорите, докато посинеете, напразно ще си пилеете дъха. С Алегра не може да се говори нормално, когато е в това състояние. Изпратих Марта да повика доктора.

— И какво трябва да направи той?

— Да я възпре да не направи нещо със себе си. Или с някой друг. — Хейдън несъзнателно прокара пръст по тънкия белег над лявото си ухо. — Ако успее да й даде малко опиум, ще спи до сутринта.

Лоти вече знаеше от какво е получил този белег и колко безсънни нощи е прекарал, докато е чакал лекаря, който да даде опиум на любимата му жена.

Въпреки съчувствието, което изпита, тя каза:

— Смятам, че Алегра има нужда от пердах, а не от опиум.

Той я притисна към вратата, едва сдържайки гнева си.

— Никога не съм вдигнал ръка срещу детето си.

Лоти го наблюдаваше как стои висок, разгневен и опасен под лунната светлина и помисли учудена, как отчаяно й се иска той да сложи ръка на гърдите й, да ги обгърне нежно, а устните му бавно да покрият нейните и те…

Гневен крясък отекна през дебелата врата и фантазиите й се пръснаха като сапунен мехур.

— Но това е очевидно! — извика Лоти. — Ако го беше направил, всички щяхме да спим, без да бъдем смущавани. Ще ми кажеш ли, каква е причината за този изблик? Мислех, че разговорът ви е протекъл добре…

— Не особено — Хейдън отстъпи крачка назад и в гласа му прозвуча колебание. — Казах й, че ако не ти се извини пред всички слуги, ще я изпратя в пансион. Но този път съвсем сериозно.

Лоти усети в сърцето си непозната топлина. Последното, на което бе разчитала, бе той да се застъпи за нея. Тогава й хрумна друга мисъл. След като Хейдън изпрати Алегра в пансион, самата тя повече нямаше да му е необходима тук. Обзе я паника. Обърна се и сложи ръка на дръжката.

— Предупреждавам те — повтори Хейдън, — в момента с нея не може да се говори разумно. Когато е обладана от такава лудост…

Лоти го изгледа злобно.

— Да, тя е луда. От проклетия!

След което отвори вратата на пустата спалня и излезе в коридора. Меги я наблюдаваше с широко отворени очи. Хейдън я последва и мрачно заповяда на слугинята да я пусне при Алегра. Очите на Меги станаха още по-големи, но и през ум не й мина да възрази на господаря. Бързо отвори вратата и потърси закрила в прегръдката на Джем.

Лоти не трепна, когато една порцеланова купа прелетя покрай главата й и се разби в стената на коридора, съвсем близо до мястото, където стоеше Хейдън. Тя влезе и затвори вратата под носа му.

По хаоса, който се откри пред погледа й, установи, че скоро оръжията на Алегра ще свършат. Момичето бе коленичило в средата на огромно легло с балдахин и прегръщаше отчаяно разкъсаната завивка. Лицето й беше станало на петна от гняв, дългите й мигли бяха слепени от плач. Когато Лоти я загледа спокойно, Алегра нададе оглушителен писък и грабна куклата на Лоти, която беше последният предмет върху леглото й. Вдигна я и хвана крака й.

— На твое място не бих го направила. — Въпреки че Лоти говореше тихо, гласът й бе достатъчно заплашителен, за да възпре момичето. Особено когато отиде до вратата и я заключи.

Алегра, която гледаше с див поглед и дишаше тежко, бавно остави куклата.

— Другите не те ли предупредиха? Никой не трябва да ме доближава, когато изпадна в такова състояние. Аз съм луда, не знаеш ли? Не мога да се владея. Може да те набия, да те одраскам или… или… — Тя оголи белите си зъби — Господи, мога дори да те ухапя.

— Тогава и аз ще те ухапя! Имам опит, знаеш ли. Навремето ухапах дори краля.

Алегра я изгледа с отворена уста.

— Краля на Англия?

— Точно същия. Минаха цели шест седмици, докато следите от зъбите ми върху ръката му изчезнат. А може би бяха и осем.

В действителност бяха минали само три седмици, но Лоти имаше чувството, че малко преувеличение няма да навреди.

Тя се доближи до леглото. Алегра се отскочи назад.

— Предупреждавам те. Не се доближавай! Ако го направиш, ще престана да дишам, докато посинея.

— Давай. Не те спирам. — Лоти седна в края на леглото и се усмихна лъчезарно. По-скоро объркана, отколкото бясна, Алегра пое дълбоко дъх, стисна устни и изду бузи. Очите й изпъкнаха, а лицето й бавно стана от розово синьо, а през това време Лоти броеше. Когато стигна до тридесет и пет, Алегра шумно изпусна въздуха и падна върху възглавницата.

— Не можа да ме впечатлиш — отбеляза Лоти, като клатеше съжалително глава. — Когато сестра ми веднъж даде последното парче сладкиш на брат ми, задържах дъха си почти две минути. И накрая сестра ми плачеше, а Джордж на колене ме молеше да изям сладкиша.

Алегра се изправи, наведе глава като бик пред атака.

Съвсем очевидно беше оставила за накрая най-лошото предупреждение.

— Ако не напуснеш веднага стаята ми, ще изкрещя!

Лоти само се усмихна.

Алегра отвори уста.

Но изкрещя Лоти. Беше наистина писък шедьовър, с пълно гърло, от силни дробове, с който би се гордяла всяка оперна певица и би се пукнало всяко тъпанче в радиус от петдесет метра. Ако бе останало здраво парче порцелан в стаята, щеше да се разбие на хиляди парчета.

Когато спря да пищи, Лоти осъзна, че някой блъска с юмруци по вратата и мъжки глас вика името й. Вратата се откъсна от пантите и сгромоляса в стаята. Хейдън връхлетя вътре и остана изумен като видя, че Лоти седи мирно на леглото, невредима и с бодра усмивка на уста, а Алегра лежи зашеметена с ръце на ушите.

Марта и един белобрад господин, навярно лекарят от селото, стояха с учудени лица зад Хейдън. С едно прегракнало изхълцване Алегра скочи от леглото, мина покай баща си и се хвърли в ръцете на Марта. Тя плачеше, прегърнала огромната талия на жената.

— О, Марта, моля те, махни я оттук! Ще бъда послушна, кълна ти се. Ще правя всичко, което иска баща ми. Само не й позволявайте да ме ухапе или още веднъж да нададе този ужасен писък.

Докато Алегра, хълцайки, криеше лице в гърдите на Марта, Лоти стана от леглото. Хейдън я гледаше, като че ли беше смесица от Атила, предводителя на хуните, и Жана Д’Арк.

— Мисля че ще поспи — каза Лоти и като отправи остър поглед към лекаря, добави: — Без опиум.

След което пристегна колана на халата и се отправи към спалнята си. В коридора стояха Меги, Джем и останалите слуги. Те я гледаха с новопридобита смес от изумление и респект.

— О, милейди, мислехме че младата госпожица ще ви убие — започна Меги. — Никога не съм виждала господаря такъв. Избута Джем и започна сам да разбива вратата.

Когато Лоти мина край нея и с усмивка си представи как Хейдън се е хвърлил към вратата като рицар, който бърза да спаси дамата на сърцето си. Слугите от двете страни й се поклониха. Тя знаеше, че извинението на Алегра може спокойно да почака до утре. А за слугите възможността, да се радват необезпокоявани на нощната си почивка беше много по-важна от слуховете, които твърдяха, че е била метреса на всеки благородник в Лондон.

Те бяха доволни, че сега Лоти е тяхната господарка.

13

Как можех да открия какви потресаващи тайни се крият в сърцето му?

След тази нощ Алегра стана образцова ученичка. Всяка сутрин точно в десет тя идваше на урок с прясно колосана престилка и прилично завързани с панделка чорапи. Седеше до масата със скръстени ръце и послушно спрягаше латинските съществителни или казваше без грешка таблицата за умножение. Можеше да намери Маракеш на глобуса или да разкаже така историята за остготите и вестготите, че от очите на римляните биха потекли сълзи от умиление.

Вече не бе необходимо Лоти да изтърсва всяка сутрин обувките си или да крие шапките си — в случай че някоя коза посети спалнята й. Тъй като и Алегра, и призракът бяха в добро настроение, всички обитатели на къщата се радваха на несмущавана нощна тишина. Като че ли в имението Оукуайлд най-сетне бе настъпило примирие.

Но без необходимостта да обуздава Алегра Лоти скоро започна да страда от скука. Хейдън бе все така недостъпен и се отнасяше към нея с резервирана любезност, както навярно би се държал с някоя втора братовчедка. И въпреки че бе благодарна заради компанията на вярната си приятелка, Лоти не можеше да се твърди, че Хариет я забавлява особено. Главната й тема на разговор обикновено беше сладкишът, който ще поднесат с чая.



Беше мрачната утрин на един вторник. Лоти и Алегра бяха в класната стая. Стояха пред прозореца и наблюдаваха капките дъжд, които обливаха стъклата на прозорците. Между две капки Лоти почувства как очите й се затварят, а прозевките на Алегра бяха заразителни. Когато и двете почнаха да клюмат, Лоти енергично затвори учебника, а Алегра я изгледа виновно и започна да пише бързо в тетрадката.

Лоти стана.

— От няколко седмици се занимаваме с Магелан и Де Сото. По-добре ще разберем как се е чувствал един изследовател, ако предприемем една експедиция.

— Експедиция?

Въпреки че Алегра не изглеждаше толкова подозрителна както обикновено, в очите й заблестя пламъче на интерес.

— Знам, че в тази къща има повече от петдесет стаи, а аз не съм видяла и половината. Защо не започнем от тавана и да не ги разгледаме отгоре на долу. Кой знае, можем да открием някакво скривалище или таен ходник, за което шушукат Меги и Джем.

— Ами баща ми? Той няма да е въодушевен, ако разбере, че не съм довършила урока.

Устните на Лоти се разтвориха в широка усмивка.

— Според слуховете баща ти и управителят са заминали за Боскасъл и няма да се върнат до късния следобед. Марта отиде да посети сестра си в селото. — И тъй като Алегра не изглеждаше все още убедена, Лоти й подаде ръка в очакване. — Ела, малка конквистадорке, чака ни свят, който трябва да бъде открит.