Лоти притисна ръка към устата си, тъй като изведнъж усети, че й прилошава. Прибързаната й женитба беше успокоила известните вестниците, но не и тези вулгарни жълти парцали. Това тук беше точно онова, от което искаше да я предпази Стърлинг. Той бе готов да убие или сам да бъде убит, за да замлъкнат завинаги тези отвратителни гаври.

— Не е чудно защо господарят не бърза да я отведе в леглото си — забеляза един от градинарите. — Навярно се страхува да не се зарази от френската болест.

— Или чака да се увери, че тя не носи дете от някой друг.

Всички започнаха отново да се смеят, а кудкудякането на миячката се извиси в режещ слуха кикот. Но когато се обърна, червените й бузи побеляха като тебешир. Отначало Лоти помисли, че тя е предизвикала тази реакция, но погледът на жената бе насочен към нещо друго, което се намираше над рамото на Лоти. Слугите се сбутаха един друг, докато всички млъкнаха.

— Някой ще си направи ли труда да ми обясни какво означава това? — Думите на Хейдън отекнаха като изстрели във внезапната тишина.

Лоти трябва да бе залитнала, защото съпругът й я прегърна и я задържа. Въпреки че първото й желание беше да се облегне на него и да почувства топлината и силата му, тя си наложи да стои изправена. С него бяха дошли Марта, която гледаше мрачно, и пребледнялата мисис Кавендиш.

Вестниците и памфлетите бяха възможно най-бързо скрити под масата.

— Направихме си една малка шега, милорд — обясни готвачката полугласно. — Нищо лошо не сме си помислили.

Когато лакеят се опита да скрие зад гърба си вестника, Хейдън посегна.

— Не! — извика Лоти, отне смачкания вестник от слугата, и го направи на топка, за да не го види Хейдън.

Меко, но решително Хейдън я хвана за ръката и изтръгна вестника от безчувствените й пръсти. Когато той го изглади и видя написаното, Лоти понечи да стисне очи, но гордостта й я застави да не отклони от него погледа си.

Докато Хейдън разглеждаше вулгарната рисунка, червенина заля бавно врата й. Той я погледна и смачка вестника. Въпреки подчертано грубия му жест, гласът му беше нежен:

— Съжалявам. Надявах се да ти спестя това.

Когато се обърна към слугите, по лицето му нямаше и следа от нежност.

— Кой донесе този боклук в дома ми?

Никой не смееше да си поеме дъх.

Маркизът се запъти към готвачката и протегна ръка. След миг колебание тя извади скритите под масата жълти вестници и му ги подаде. Без да ги поглежда, той ги хвърли в огъня. Останалите слуги побързаха също да се доближат до огъня и започнаха да хвърлят в пламъците вестници, памфлети и клюкарски издания, докато в стаята не замириса на изгоряло печатарско мастило.

Когато се обърна към мисис Кавендиш, в погледа на Хейдън нямаше съчувствие:

— Смятам ви лично отговорна за действията на персонала. Бихте ли могла да назовете виновника, който е внесъл този… този боклук в дома ми?

Икономката отстъпи крачка назад.

— Но, милорд, не подозирах нищо за това, докато Меги не дойде да ме уведоми, както и вас самия. Как мога да знам кой е виновен?

Марта гледаше наведените глави на слугите и присви очи.

— Оставете на мен — обяви тя и изчезна към стаите на прислугата.

В напрегнатата тишина един от лакеите поклати замислено глава и посочи с пръст към камината.

— Всички знаем, че половината от този боклук е измислица. Не искаме да сме несправедливи спрямо нея.

Хейдън пристъпи напред и за момент Лоти помисли, че мъжът й ще удари човека.

— „Нея“? Навярно става дума за съпругата ми? — Лоти се разтрепери от искрите в очите му. — Вашата господарка? Маркизата? — С леден поглед Хейдън огледа останалите слуги. — Дамата, която има властта, да уволни цялата тази шайка без препоръки и заплата?

Всички изглеждаха толкова нещастни, че на Лоти веднага й се прииска да ги увери, че няма намерение да стори това. Но в този момент Марта се върна в кухнята, като влачеше една хълцаща слугиня. Бонето й се бе смъкнало и закриваше лицето й. Виждаха се само треперещи устни и почервенелият нос.

— Намерих виновницата — обяви триумфално Марта. Трябваше само да я ощипя малко по-силно, за да си признае, че е домъкнала в куфара си всички тези парцали. Е, неблагодарно същество, имаш ли да кажеш нещо на господарката си, преди да те изгоним? — Марта бутна слугинята към Лоти и махна бонето от лицето й.

Момичето гледаше през сълзи Лоти, гладката кестенява коса се беше слепнала около главата й, а кръглото й лице беше станало на петна от плач.

Лоти замръзна с отворена уста.

— Хариет?

— Лоти!

С един ужасяваш стон Хариет се хвърли в прегръдките й и почти я събори.

12

Страшното му, но изключително красиво лице започна да ме преследва — насън и наяве…

Марта беше напълно слисана.

— Милейди, какво правите? Да не би да познавате това създание?!

— Това създание е най-добрата ми приятелка — каза Лоти, която все още не беше се оправила от шока. Тя прегъна утешително момичето през рамо и удостои старата бавачка с мрачен поглед. — Това е мис Хариет Дъмуинкъл. Баща й е съдия в Кент.

— Съдия? — Марта се запрепъва назад, а готвачката бързо й подаде стол. Старата жена не можеше лесно да бъде убедена. Ако се съдеше по синините по ръцете на Хариет, момичето често е било щипано за наказание. А ако се съдеше по стъклените очи на Марта, тя се виждаше изправена на позорния стълб посред селото си.

Въпреки че мисис Кавендиш невярващо цъкаше с език, очите й блестяха триумфиращо.

— Трябваше да ме послушате. Предупредих ви, че нищо няма да излезе от това, когато назначавахте това глупаво… — В този момент Лоти я погледна, а тя се усмихна и продължи със стиснати зъби — това мило момиче.

Донесоха два стола за Лоти и Хариет. Лоти помогна на приятелката си да седне и се настани срещу нея. После нежно улови треперещите ръце на Хариет.

— Мислех, че си се прибрала у вас. Как, за бога се озова тук?

— Аз също съм много любопитен да науча — обяви Хейдън, извади една носна кърпа от джоба на жилетката си и я подаде на Хариет. Облегна се на зиданата печка. В това женско царство изглеждаше още по-мъжествен.

— Наистина тръгнах за дома — хълцайки, отговори Хариет. — Накарах дука и дукесата да повярват, че се връщам при семейството си, но не исках да го направя. Знаех колко ще се разочароват родителите ми, ако се появя на прага, без да съм свършила работата. Толкова се надяваха да си намеря мъж в Лондон.

— Но как се озова в Корнуол, при това сама, без придружител? — попита Лоти.

— Сестра ти ме настани в дилижанса за Кент, но аз слязох от другата страна и размених най-красивата си брошка за билет в пощенската кола за Корнуол. — Хариет шумно се избърса в кърпата на Хейдън. — Знаех, че никой няма да ме потърси.

— Бедното ми момиче — Лоти отметна косите на Хариет от челото. — Какво е станало с очилата ти?

— В каретата ги свалих да изчистя стъклата. Тогава се качи един дебел господин и седна върху тях. Вместо да се извини, че ги е счупил, той ми се развика, че съм глупава и безмозъчна — в очите на Хариет отново се появиха сълзи.

Лоти стисна ръката на приятелката, си преди Хариет отново да заплаче.

— Защо не дойде веднага при мен? Защо трябваше да оставаш тук като слугиня?

Хариет разстроено погледна към Хейдън.

— Страхувах се, че ще ме върне при семейството ми. — Наведе се към Лоти и прошепна така, че всички в кухнята ясно и отчетливо чуха думите й. — … Или ще направи така, че да изчезна.

Хейдън я изгледа с любопитство:

— Въпреки че приключенията ви са толкова вълнуващи, мис Дъмуинкъл, все още не е ясно как дойдохте с тези скандални вестници и клюкарски списания.

Хариет вдигна към него мокрите си кафяви очи:

— Те се продаваха на улицата, току пред странноприемницата, където беше спряла каретата. Дадох последните си шилинги да купя възможно най-много, за да не може никой да ги прочете. Надявах се при първа възможност да ги изгоря.

— Но не ви се удаде — напомни й приятелски Хейдън.

— Честно казано, съвсем бях забравила за тях. С цялото това бърсане на прах, метене, разправии…

— И щипане — Лоти укорително погледна към Марта. Хариет безпомощно сви рамене.

— Нямам ни най-малката представа, кой ги е откраднал от куфара ми и ги е дал на слугите. Кой ли е могъл да извърши това зло?

— Наистина кой? — измърмори Лоти и стисна зъби.

Много късно забеляза, че Хейдън я наблюдава загрижено. Когато се отдалечи от печката и излезе от кухнята, тя нямаше друг избор, освен да го последва.



Намериха Алегра в класната стая, където, огряна от слънчева светлина, седеше примерно на чина си. Преписваше в една тетрадка редица числа от учебника по математика. Мръсните й чорапи бяха вдигнати прилично нагоре и беше завързала непокорните си къдрици с виолетова панделка, за да не й влизат в очите. Куклата на Лоти седеше до нея на чина и върху раздърпаната й руса коса също се кипреше панделка.

Когато Лоти влезе в стаята, Алегра я посрещна с усмивка:

— Добър ден, мамо. Време ли е вече за урока?

— Може и така да се каже — отговори Хейдън и също влезе в стаята.

Когато високата му фигура хвърли сянка върху чина, усмивката на Алегра угасна.

— Какво ще кажеш за свое оправдание, млада госпожице? — осведоми си той.

Алегра бавно затвори учебника, преди да се изправи и да застане пред баща си. Тя не оспори неизказания упрек.

— Няма да кажа, че съжалявам, защото това не е вярно. Мисля, че всички трябваше да узнаят за каква жена си се оженил.

Лоти се помъчи да овладее гнева си.

— Ти все още си много млада и наивна, за де разбереш, но историите, които са напечатани в тези вестници, са както отвратителни, така и измислени. Единственият начин тези хора да печелят пари е да разпространяват лъжи.