Или ще изчака тя да си легне, ще загаси свещите и под закрилата на тъмнината ще дойде при нея. Ще вдигне нощницата до талията й, нежно, ако е търпелив, или грубо, ако не е, после ще легне върху нея и… и…

Въпреки изчерпателните обяснения на Лора и Даяна, Лоти не можеше да достигне в мислите си до неизбежния край. Когато й разказаха, че ще бъде малко болезнено, но и много приятно, ако съпругът й подготви тялото й, тя подхвърли язвително, че навярно е по-добре да разговаря с него вместо с тях.

Леля й и сестра й също така я предупредиха, че са чували за мъже, които са много примитивни по отношение на плътската любов. Мъже, които възсядали жените си и се съвкупявали с тях, както овенът, оставен за разплод с овцете, като веднага след това се изтърколвали встрани и моментално захърквали. И по разбираеми причини жените на тези мъже гледали на брачното легло по-скоро като място за изпълняване на неприятно задължение, а не като място за удоволствие. В случай че Хейдън се прояви като такъв мъж, те дадоха на Лоти много предложения и препоръки как да му достави удоволствие и по този начин да бъде съблазнен да й отдели повече нежност. Цяла редица от ужасни, но без съмнение прелъстителни картини преминаха през ума й, така че най-накрая я заболя глава. Лоти потърка чело и се замисли как да се сети за всичко, което й бяха разказали. Навярно трябва да си води бележки.

Нямаше проблеми да си спомни колко умело Хейдън я беше погалил със силните си ръце, как езикът му като топъл мед помилва устните й и потъна в устата й. Тя беше почти уверена, че съпругът й няма нужда от указания и точно знае какви лоши неща трябва да извърши с нея, кои тайни места трябва да докосне, за да я предразположи така че да не му откаже.

Разтреперана, Лоти се загърна в шала. Междувременно навън се бе стъмнило съвсем, но каретата все още не забавяше хода си. Когато луната изгря, тя видя, че минаха покрай една странноприемница, после покрай друга, а мамещите светлини бързо бяха поглъщани от тъмнината. Въпреки че Лоти бе твърдо решена да остане будна, успокояващото мъркане на котката в скута й и поклащането на каретата я накараха да потъне в дълбок сън.

Когато многообещаващите светлини на странноприемницата „Адлър Трай Ин“ заблестяха между дърветата, Хейдън даде знак на ездача пред каретата и на кочияша. Най-добре за него би било да язди до пълно изтощение, но конете не заслужаваха такова мъчение.

Каретата спря в двора на една приятна малка странноприемница. Търкайки сънливо очи, две конярчетата дойдоха от обора, за да разседлаят конете. Хейдън хвърли на едното от тях повода, слезе от коня и с мъка потисна болезнения стон, който напираше върху устните му при всяко напрягане на схванатите мускули. Докато кочияшът слизаше от капрата, Хейдън отиде да наеме стаи за нощуване.

Кочияшът се покашля предупредително.

— Милорд?

Хейдън се обърна и го видя да стои пред отворената врата. Като забеляза как настойчиво разглежда върховете на ботушите си, Хейдън се доближи до каретата и погледна вътре. Лоти лежеше върху една от тапицираните седалки, шапката й се беше смъкнала, устните й леко се бяха отворили и едно малко сиво рунтаво кълбо със снежнобяла муцунка и бели лапи се беше свило под лакътя й. Хейдън наблюдаваше спящото котенце с полуотворени очи, но погледът му бе отвлечен бързо от нещо друго. Полите на пътническия костюм на Лоти се бяха вдигнали нагоре и разкриваха пред очите му един съблазнителен изглед на везани копринени чорапи, завързани с лента, и завършващи с дантели долни гащи. Топлината, която моментално се разнесе по бедрата му, показа на Хейдън, че усилията му да изчерпи силите си до пълно изтощение са били напълно неуспешни. Той можеше да язди до ада и обратно, но една такава гладка никога нямаше да го остави безразличен.

Бе успял обаче да изтощи Лоти. Слабата светлина на лампата в каретата подчертаваше сенките под очите й. Хейдън тихо изруга. Изглежда се грижеше повече за конете, отколкото за жена си.

Въпреки че с леко порозовялата кожа и с поставените под брадата ръце Лоти изглеждаше като малко момиченце, ритмичното повдигане и спадане на бюста й напомняше, че тя е жена, а не дете. Неговата жена!

Упорито се мъчеше да разбере, откъде идваха тези предателски мисли. Защото седемте години, прекарани с Жюстин го бяха научили, че никой не може да притежава другия и колкото повече искаш да задържиш някого, толкова повече го загубваш.

— Да я събудя ли, милорд?

Хейдън дръпна надолу полата на Лоти. Почти беше забравил присъствието на мъжа до него. Най-разумно беше да остави кочияша да я събуди, а той да се погрижи за настаняването.

— Не е необходимо — чу се да казва. Подаде на кочияша котенцето, наведе се и вдигна жена си на ръце.

7

Когато за пръв път видях неговата крепост, разбрах, че съм се оженила за господаря на ада…

Докато Хейдън внасяше Лоти в странноприемницата, тя се притисна до гърдите му и обви ръце около врата му. Съдържателката, по халат и нощно боне, бе изтичала да запали огъня в камината на най-добрата си стая, а сияещият й съпруг посрещна госта с думите, че не всяка нощ има честта да приюти един благородник и неговата съпруга. А когато Хейдън се появи в горния край на стълбата, стопанката чакаше до вратата със свещ в ръка.

Той й подаде една банкнота и я помоли да не ги безпокоят до сутринта.

Хейдън затвори вратата, свали шапката от главата на Лоти и внимателно я остави на леглото. Както всичко в този дом, завивката беше избеляла, но чиста. Тя с въздишка се отпусна върху мекия пух, без да го изпуска от прегръдката си. Хейдън хвана ръцете й и нежно се освободи. Тя направи недоволна физиономия и още по-дълбоко се зарови във възглавницата, като мърмореше, без да отваря очи, нещо за френски тортички и Мистър Скокльо.

Хейдън направи една крачка и загледа напълно облечената жена в леглото му. Навярно преждевременно беше отпратил хазяйката.

Не че не бе запознат с тайнствената система от връзки, панделки, копчета и закопчалки, които бяха част от облеклото на една жена. Но докато беше във властта на Жюстин, тя сама разкопчаваше част от тях.

Разтърсен от мрачни спомени, той свали обточената с кожа пелерина и нежните ботушки, след това разкопча едно по едно перлените копчета на дрехата. Когато бръкна под долната й риза да освободи панделките, пристягащи корсета, той си припомни, че има право да направи това. Защо тогава се чувстваше като най-големият развратник?

Въпреки безстрашието на Лоти всичко при нея изглеждаше малко. Ранимостта й събуди у него инстинкта на закрилник. Беше опитал да закриля и Жюстин, но напразно.

Неволно докосна с китката си мекото възвишение на една от белите й гърди. Отправи поглед към лицето й. Когато я освободи от стегнатите банели на корсета, от устните й се изтръгна блажена въздишка.

Гърлото на Хейдън пресъхна. Спомняше си колко сладки бяха тези устни. Колко нежно и доверчиво се притискаха към неговите. Искаше отново да ги опита, да прокара език между кораловите им очертания и да си открадне глътка нектар.

Спомни си мрачно, че това няма да е кражба. Имаше пълното право върху целувките й, както и върху всичко останало. Вече нямаше бдителен настойник, който да се меси във всичко и да го възпре да мушне ръка под полите на дрехата й и да намери нежната пролука в коприненото й бельо. Нямаше и нито един журналист от скандален вестник, за да го оклевети, когато стигне до нежното й тяло и започне с пръстите си да извлича нектар, много по-горещ и по-сладък от този на устните й, докато въздишките преминат в стонове, а бедрата й се разтворят подканващо. Нямаше да има клюкари, които да разнасят по света лъжи и слухове, когато вдигне полата й нагоре и покрие нейното тръпнещо от желание тяло със своето.

Трябваше да я направи своя любовница, вместо да се ожени за нея. Тогава нямаше да има опасност тя да проникне в миналото му, а дори и в сърцето му. Като се проклинаше, че е най-големият глупак, Хейдън се наведе и погали с устни нежната кожа на Лоти. Тя се обърна настрани и въздъхна радостно. Навярно Стърлинг щеше да я остави да спи до обед или най-малкото дотогава, докато Куки не почука на вратата с табла топъл хляб и кана горещ шоколад.

Тя се сгуши още по-дълбоко във възглавницата, като се надяваше да се върне отново към отлетялото блаженство на съня. Смътно си спомни силни ръце, които я носят, като че ли е перце, широки гърди, върху които е опряла лицето си, топли устни, които я целуват с неизказана нежност — отначало по челото, след това по устните.

Лоти отвори очи. През кръглите стъкла на един чужд прозорец се стелеше млечната светлина на изгряващия ден. Груби греди украсяваха стените и минаваха като ребра по варосания таван. Навярно така изглеждаше всяка странноприемница между Лондон и Корнуол. Последният й спомен беше как сънливото поклащането на каретата я беше накарало да се унесе в дрямка. Отвори очи и разсея мъглата на съня, като се мъчеше да отдели истината от съня.

Готова бе да се закълне, че силните ръце бяха на съпруга й. Но Хейдън можеше спокойно да предостави на кочияша или на който и да е коняр досадната задача да я сложи в леглото. Тя пое дълбоко въздух. До кожата й все още достигаше слабият аромат на лаврово и сандалово дърво. Това беше неговият мирис, който я обгръщаше, очароваше и привличаше.

Лоти бавно се обърна по гръб и стисна устни за да не изпищи, когато открие на възглавницата до себе си тъмен кичур коса.

Само че леглото до нея бе празно и студено. Тя беше сама.

Седна и закри лицето си с ръце, разкъсвана между облекчение и смущение. Беше проспала първата си брачна нощ и прекрасните поучения на Лора и Даяна бяха останали неизползвани. Навярно съпругът си мислеше, че е глупава гъска.

Но какво бе станало с целувката? Тя сън ли бе, или спомен? Когато прокара пръсти по устните си, една мисъл я ужаси. Ами ако е проспала не само нощта, а и нещо повече? Като се бореше с надигащата се паника, тя внимателно се огледа. Смачканите чаршафи не издаваха нищо. Тя никога не спеше спокойно, хвърляше се на всички посоки, така че леглото й изглеждаше като че ли през него е минала вихрушка. Бавно повдигна завивката и погледна под нея. Въпреки че дрехите, обувките и корсетът липсваха, ризата, долните гащи и чорапите бяха на местата си.