Заинтересувана, Лоти се обърна и се заслуша във всяка дума на леля си. Лора вдигна рязко глава, толкова шокирана, че сълзите й спряха след едно задавено изхълцване.

— Даяна, навярно нямаш предвид…

— Напротив. След като Лоти трябва да влезе във вражеския лагер, трябва да бъде добре въоръжена. И ти, и аз знаем с кои оръжия трябва да я въоръжим.



Ако се съдеше по потиснатото настроение в Девънбрук Хаус през следващия следобед, можеше да се помисли, че обитателите са се събрали на погребение, а не на сватба.

Лора и Даяна се бяха притиснали плътно една до друга с готови носни кърпички, а стойките им бяха също така застинали, както и лицата им.

За да не бъде облечена в черно, както предлагаха скандалните вестници, булката беше в розово. Нямаше време да викат шивачка, затова Лора и Даяна се справиха сами, като се спряха на една нежнорозова сатенена рокля с наметка от дантела в цвят слонова кост, която измъкнаха от собствените си гардероби. За да спре треперенето, булката стискаше в двете си ръце букет от тъмносини хиацинти, които Куки беше набрала от градината в задния двор. Сълзите на Куки още блестяха като роса върху цветята.

Лоти за малко не изпусна букета, когато Хейдън Сент Клер се появи на вратата. Придружаваше го висок, слаб господин, чиято модно подстригана коса беше повече сребърна, отколкото златна.

Когато мъжете заеха местата си пред мраморната камина, която щеше да послужи за олтар, непознатият я изгледа нахално и като че ли й намигна. Това стана толкова неочаквано, че Лоти почти беше склонна да му отговори, когато се сети, че трябва да го изгледа строго под мрачно и сбърчено чело. Би било скандално, ако младоженецът остане с впечатлението, че булката флиртува под носа му. Трябваше да пристигне жива в Корнуол. Представи си опечаленото си семейството, ридаещо при лошата новина за трагичната й гибел, причинена от заплитането на шлейфа й в колелата на каретата.

Една самотна цигулка засвири — знак Лоти да хване ръката на настойника си и той да я поведе към младоженеца. Тя пое дълбоко въздух. След като трябва да тръгва към гилотината, време беше да се изправи й пред палача си.

Целият в черно — освен ослепително бялата риза, маншети, яка и шал, Хейдън Сент Клер изглеждаше някак по-висок и по-впечатляващ, отколкото си го спомняше. Тя отбеляза зарадвана, че е предприел опит, може би не твърде успешен, да оправи непокорните си коси. Обръснал гладко бузите и брадичката си, той повече се доближаваше до възрастта на Джордж, отколкото до възрастта на Стърлинг.

Когато Лоти се приближи, хиляди малки, досега незабележими подробности й напомниха, че изобщо не го познава: почти невидимата бенка на челото му, финият белег под лявото му ухо, леката сянка над горната му устна, която и най-острият бръснач не можеше да отстрани.

Когато застана до него, си пожела леля й и сестра й да не бяха й давали съвети. Въпреки че любопитството я беше накарало да попие всяка дума, тя не можеше да си представи, че този мъж ще извърши с нея шокиращите неща, които й бяха описали. Или тя с него.

Затвори очи, надявайки се той да отдаде изчервяването на младостта й.

Когато епископът покани Стърлинг да даде ръката й на младоженеца, Лоти леко се възпротиви, преди да сложи тясната си ръка в неговата.

Замръзналата усмивка върху лицето на Стърлинг не се промени, когато се наведе към Оукли и каза тихо, така че само той го чуе.

— Ако промените решението си, ще ви счупя врата.

Когато Лоти и Хейдън коленичиха пред епископа, ръката на младоженеца беше топла и суха, гласът му — дълбок и ясен, когато се закле да й бъде верен, докато смъртта ги раздели. Лоти повтори тържествената клетва, като се питаше дали той мисли за другата жена, на която някога бе казал същите думи.

Остатъкът от сватбената церемония премина за нея като в мъгла. Когато Лоти дойде на себе си, епископът затваряше молитвеника и ги помоли да се изправят. Очите му зад телените очила блестяха весело, когато разреши на младоженеца да скрепи любовта си с печата на целувката.

Поднасяйки на Хейдън бузата си за целувка, тя скришом прошепна:

— Съжалявам, че така ви обвързах.

— Доволен съм, че понесохте по-добре моето внимание, отколкото това на краля — измърмори той и дъхът му премина по чувствената й ушна мида. — Поне не ме ухапахте.

Лоти се отдръпна и го погледна смаяна. Беше толкова шокирана, че забрави да шепне.

— Кой ви разказа това…

Преди да успее да довърши изречението, устните на мъжа й се намериха върху нейните и ги затвориха с една истинска целувка.

6

Можех ли да се надявам поне на мъничко нежност от неговите безцеремонни ръце…

Когато Хейдън най-после успя да избяга от напрегнатата атмосфера на сватбената закуска, приготвена от новия му баджанак и новата му балдъза, установи, че каретата му е толкава натоварена с куфари и сандъци, че едва се вижда под планината багаж. Една истинска армия от лакеи се мъчеше да завърже купчината с въжета и търсеше пролуки, които запълваше с още багаж.

— Мили боже! — каза Нед, който недоверчиво гледаше осите на каретата. — Новата ти съпруга очевидно не е свикнала да пътува с малко багаж.

— Настойникът й вече изпрати две коли. — Хейдън невярващо поклати глава. — Ако не бях качил слугите на друга кола, навярно трябваше да наема товарна платформа, за да отпътуваме от Лондон.

— Това не е ли…? — и Нед посочи един странен уред, завързан върху багажа.

Хейдън погледна с присвити очи нагоре и видя дървените части на едно колело — най-модното средство за придвижване, изобретено от някакъв немски барон, който се нуждаел от удобно средство да обхожда обширните си паркове и градини.

— Да, това е велосипед.

Точно в този момент Лоти излезе от къщата, натоварена с върбова кошница, три пъти по-широка от самата нея. Хейдън я пресрещна, за да й помогне, но тя не му позволи.

— Благодаря, не си правете труда. Сама ще се справя — увери го тя и пъшкайки отнесе кошницата в каретата. Откакто спомена за нейната злощастна среща с краля, тя го гледаше с подозрение.

Един бърз лакей отвори вратата на каретата и тя стовари кошницата си върху една от седалките. Хейдън я наблюдаваше през рамо, заинтригуван от тайнствените звуци, които излизаха от кошницата.

Въпреки че нямаше и най-малко понятие къде може да се намери и един сантиметър място, предложи:

— Да сложим и този багаж върху покрива.

Кошницата мърдаше, леко се тресеше и подскачаше и като че ли запротестира.

Лоти излезе и затвори вратата под носа на мъжа си.

— Не е необходимо. Това е моят обяд.

Хейдън повдигна едната си вежда, като мислеше, че ако нарече младата си жена изпечена лъжкиня, бракът им ще тръгне несполучливо още от самото начало.

Тя беше сменила сватбената си рокля със зелен пътнически костюм с яка от колосана дантела и широки кожени ревери. Кокът, в който преди това бяха подредени къдриците й, беше изчезнал и бе заменен от прическа, завършваща с широкопола сламена шапка, отрупана с креп, панделки и малки розови копринени пъпки. Помисли си, че е решила да сложи това модно творение, за да изглежда по-солидна, но в действителност приличаше на малко момиченце, облякло дрехите на майка си. В никакъв случай нямаше вид на достатъчно голяма, да бъде жена на когото и да било. Особено негова!

— Чакай, Лоти! Забрави Мистър Скокльо!

Хейдън се отмести встрани, когато мис Дъмуинкъл изскочи от дома, носейки една черна котка, която махаше с опашка.

Лоти взе малкото космато същество и го постави върху ръцете си като жив маншон.

— Няма да ви пречи, ако взема със себе си и котката, нали? — попита тя и една необяснима червенина заля бузите й.

— Разбира се, че не — увери я Хейдън, — убеден съм, че животното скоро ще се чувства като у дома си в Оукуайлд. Хамбарите там са пълни с мишки.

— Хамбарите — повтори Лоти и в очите й проблеснаха искри, които предвещаваха беда.

Преди да успее да каже още нищо, останалите от семейството излязоха от къщата. Настойникът на Лоти създаваше впечатлението, че се разкайва за решението си да повери на Хейдън своята безценна непълнолетна балдъза. Девънбрук без съмнение би подкрепил идеята те да прекарат сватбената нощ в къщата. Но Хейдън не възнамеряваше да остане нито минута повече пред зорките очи на този мъж. Един неволен стон от разкошните устни на Лоти и дукът щеше отново да прати да му донесат пистолетите.

Когато братът на булката, сестра й, леля й и чичо й, както и слугите, я обградиха от всички страни, прегръщаха я, целуваха я и й пожелаваха щастие, Хейдън застана в сянката на една от високите колони на входа. В техните очи той винаги щеше да бъде натрапникът, злото чудовище, който отнася със себе си тяхната обичана принцеса.

Когато Хейдън се отдръпна, към него си приближи Нед и го потупа по рамото.

— Къде тръгна?

— Да целуна булката, разбира си. Тъй като съм твой кум, това е мое свещено задължение.

— Само през трупа ми — отговори Хейдън. — Или през твоя, ако жена ми разбере, че ти си ми разказал случката с краля.

Нед се отказа и се облегна на колоната.

— Ако зъбите й са толкова остри, колкото и умът й, нашият монарх трябва да е благодарен, че е останал жив.

На Лоти не й беше приятно, че съпругът й стоеше настрана, но когато реши да го повика, Хариет обви ръце около врата й и се притисна толкова силно, че имаше опасност да й счупи кокалите, а котката запротестира и замяука.

Хариет хлипаше и сълзите замъгляваха дебелите стъкла на очилата й.

— Как бих искала да дойда с теб в Корнуол. Знаеш, че нямам никакъв шанс на брачния пазар. Кой би се оженил за простодушната дъщеря на един мирови съдия без подобаващо състояние?

— Не се прави на гъска — прекъсна я Лоти. — В края на сезона ще ми пишеш и ще ми разказваш за дузините предложения, които си получила. И че просто не можеш да решиш на кого първи да сломиш сърцето. — И като предаде котката на брат си, подаде собствената си кърпа на Хариет и я принуди да се издуха.