Бренда Джойс - Скандална любов

— Моля те — промълви отново тя с пресекващ глас.

Ейдриън отново помръдна. Никол реши, че най-после ще я освободи и й се доплака от облекчение. Той обаче освободи само ръцете й, за да плъзне длани нагоре към гърдите й.

— Ето тук се разбираме. — Гласът му бе станал дрезгав. — Всъщност ние само така се разбираме. Сега няма да ме отблъснеш, нали, Никол?

Тя искаше да го отблъсне, искаше. Но той стисна нежно гърдите й, пръстите му заиграха с връхчетата им, а очите му не се откъсваха от нейните. И вместо да запротестира, Никол простена от наслада.

Ръцете му се сключиха около кръста й и рязко я повдигнаха нагоре. Устните му се впиха в зърното й през тънката коприна и го засмукаха жадно. Тя сграбчи главата му и я притисна към гърдите си.

След, миг той я простря на седалката и разтвори бедрата й. Докато се навеждаше над нея, погледите им отново се срещнаха. С всяко учестено вдишване от ноздрите му излизаше облаче пара. Никол се взря в изключително красивото му лице, напрегнато от страст, тъмна и поглъщаща като нейната собствена, и й прималя. Очите му се бяха превърнали в златни огньове, които я изгаряха. С обещания. Но какви? Миг в рая? Тя искаше цяла вечност.

Пръстите му се бореха припряно с копчетата на панталоните му. Под втренчения й поглед той освободи члена си, огромен и твърд. Сетне бързо вдигна копринената й нощница нагоре, за да не му пречи. Без да помръдне, Никол затвори очи в очакване.

Ейдриън се наведе и проникна в нея с бързо, плавно движение. Никол моментално се вкопчи в него. Ръцете й обвиха раменете му, краката й се сключиха около хълбоците му. Той я изпълни изцяло, внезапно и горещо. За миг застина неподвижен, тя също не помръдваше. Погледите им отново се срещнаха и Никол пак видя обещанието, което не можеше да разбере. След това устните му се впиха в нейните.

Тялото му отново започна да се движи — бързо, мощно. Нямаше никакви нежни увертюри, никаква предварителна игра, само резки, яростни тласъци. Тя се отпусна назад, като издигаше към него таза си, за да срещне неговия в буен, страстен сблъсък. По-силно. По-бързо. Телата им се срещаха с ярост, наказваха се взаимно. Внезапно Никол впи свирепо пръсти в него, залята от вълна на огромна, всепоглъщаща наслада. Във върховия момент от гърдите й се изтръгна вик.

С ликуващ смях Ейдриън събра сили за един последен тласък, още по-мощен, още по-дълбок, който я отхвърли назад и я прикова към отсрещната стена на каретата. Тя заби нокти в гърба му, разтърсвана от нови и нови вълни на екстаз, докато той учестяваше все повече и повече тласъците си и накрая изригна в нея.

Останаха да лежат напълно изтощени и подгизнали от пот. Каретата ги люлееше напред-назад. Постепенно Никол започна да усеща тежестта му, която я смазваше, влажната му риза и панталоните, които драскаха голите й гърди и крака. Нощницата й бе събрана безпомощно около кръста. Но не й беше студено. Неговото пламнало тяло я топлеше.

Когато осъзна какво бяха направили току-що и собствената си роля в него, я обзе непоносимо отчаяние. Тя извърна лице от него и затвори очи. В същия миг усети, че Ейдриън я наблюдава.

Нямаше да то погледне. Защото ако отвореше очи, щеше да заплаче. Той вече беше победил. Не заслужаваше още една победа.

Още го обичаше. Въпреки всичко продължаваше да го обича. Не бе забравила защо беше избягала и как той я бе отвлякъл от Кобли Хаус. А сега, сега просто й бе припомнено колко безнадеждни са опитите й да го пропъди от себе си и от живота си.

— Никол — промълви той.

Никол мълчеше.

— Зная, че не спиш.

Тя стисна здраво очи. Искаше й се Ейдриън поне да се изправи, за да не трябва непрестанно да усеща топлината и твърдостта на тялото му, но той просто се надигна леко и се облегна на лакът. Отново я прониза болка, ала Никол я потисна. Ейдриън я бе принудил да се върне при него. Не можеше да избяга, както не можеше да избяга и от любовта си към него. А той се интересуваше само от тялото й — така както се интересуваше от Холанд Дюбоа и от бог знае още колко други жени. Всичко бе безнадеждно, напълно безнадеждно. Безнадеждно бе да обича такъв мъж. Нямаше да плаче, защото ако започнеше, никога нямаше да спре.

Той докосна лицето й. Никол пак отказа да реагира. Пръстите му обаче бяха леки и внимателни, и въпреки болката допирът му й се стори нежен. Тя обаче знаеше, че това е само илюзия.

— Моля те, недей.

— Тогава ме погледни.

Никол се подчини и очите й веднага се напълниха със сълзи. Не знаеше какво бе очаквала да види в погледа му, но със сигурност не беше нежността, която извираше от него. Това бе нейната гибел. Ридания задавиха гърлото й.

— Ако си поплачеш, може би ще се почувстваш по-добре.

— Няма.

— Е, съмнявам се да ти стане по-зле. — Той леко се усмихна.

Тя не можа да отвърне на усмивката му. Внезапно й се прииска да се сгуши в прегръдките му, въпреки че това бе последното място, където би могла да подири утеха. Бързо затвори очи и извърна лице, като ту се молеше той да се отдалечи поне малко от нея, ту копнееше да протегне ръка и да я прегърне.

— Наистина ли е толкова ужасно?

Гласът му бе топъл. Все още беше наведен над нея. Беше прекалено близко. Никол знаеше, че трябва да каже нещо унищожително, трябваше. Вместо това отвори очи и отново срещна погледа му.

Нежността още бе там. Изражението му изглеждаше загрижено, но тя знаеше, че той не се интересува от нея, не повече, отколкото се интересуваше от любовницата си. Ръцете й намериха гърдите му и се опитаха да го отблъснат. Задушаваше се от паника.

— Моля те!

Ейдриън се надигна и я привлече в обятията си.

— За бога, недей! — извика Никол и сляпо замахна да го удари.

Той я притисна към гърдите си.

— Плачи.

— Моля те, не прави това — каза тя, но сълзите й вече се ронеха.

Той не отговори, само я погали със силната си длан по гърба.

— Проклет да си — изхлипа Никол. Юмруците й се свиха и го заблъскаха по гърдите с безпомощни и отчаяни удари, каквито бяха и сълзите й. — Мразя те — проплака тя, докато го блъскаше. — Мразя те.

Той трепна, но не я пусна и не спря да я гали по гърба. Никол продължаваше да плаче, да плаче безспир. Дълбочината на мъката й го потресе. Не можеше да разбере защо плаче, но разбираше тази насъбрана, дълбока болка. Ръцете му я стиснаха още по-здраво, залюляха я, сякаш бе дете. Обзе го тъга.

Мъчно му бе за нея — за това, което й причиняваше такова страдание, а Ейдриън се досещаше, че това е самият той. Мъчно му бе и за себе си. Защото сега, след като бе открил любовта си към нея, след като бе разбрал колко много се нуждае от нея, не можеше повече да отрича чувствата си, а те нямаше да изчезнат. Очевидно любовта му щеше да остане несподелена. Сърцето му кървеше. И докато Никол ридаеше в прегръдките му като дете, той внезапно се почувства като малко момче и също му се доплака. Очите му се напълниха със сълзи.

Опита се да си напомни, че не е вече малко момче, че е възрастен мъж, но това не помогна.

Никол продължи да изплаква мъката си още дълго, но накрая риданията преминаха в хлипове, а немощните й удари по гърдите му постепенно спряха. Ейдриън и сега не я пусна и не спря да я люлее. Юмруците й се разтвориха, а пръстите й се вкопчиха в ризата му.

Бе престанала да плаче, ала през тялото й премина силна тръпка. Ейдриън прокара утешително ръка по гърба й и усети, че тя заспива в обятията му.

— Утре ще се почувстваш по-добре — обеща й той. — Утре нещата няма да ти изглеждат толкова ужасни.

Никол въздъхна.

— Не те мразя — прошепна тя, заровила лице на гърдите му. — Всъщност не те мразя.

Ейдриън почти се усмихна. В миглите му проблесна нова сълза.

— Спи сега. След няколко часа ще си бъдем у дома.

Пръстите й стиснаха ризата му още по-здраво.

— Обичам те, Ейдриън. Не те мразя, обичам те.

Той се вцепени.

Пръстите й се разтвориха и тялото й се отпусна в прегръдките му. Все още зашеметен, Ейдриън я погледна и видя, че е потънала в дълбок, уморен сън. Много внимателно, много нежно той я сложи на седалката и се взря в мокрото й от сълзи лице.

Не те мразя, Ейдриън, обичам те.

Тя само бълнуваше. Нали?