Бренда Джойс - Скандална любов

— Искаш ли да ми разкажеш?

Никол знаеше, че не бива да го прави. Инциденти като този не можеха да се случват на нито една дама, още по-малко пък на херцогиня. Погледна свекърва си. Очите на Изабел бяха топли, мили и загрижени. Волята на Никол се пречупи и преди да успее да се спре, тя издърдори на един дъх цялата история.

— Аз настоявах да яздим само двамата. Един от мъжете ме нападна! Сигурна съм, че можех да избягам с коня, но мистър О’Хенри веднага почна да го налага с камшика си! Имаше още двама и те го свлякоха от седлото и се нахвърлиха върху него. Уплаших се, че ще го убият на място! Удрях ги колкото можех с камшика си и, слава богу, конят ми се разбесня. Той нарани главатаря им, почти го стъпка и те всички избягаха.

— Божичко! — възкликна Изабел.

Никол я погледна нещастно. Гласът на херцогинята бе толкова мил, че я предразполагаше за още откровения.

— Всичко обърках, нали? Не съм много добра херцогиня, а толкова исках да бъда!

Изабел я погали по гърба.

— Е, съпругът ти сигурно много ще се разсърди, но слава богу, че не си пострадала.

— Съжалявам, че трябваше да го научите и да ме видите в това състояние — прошепна Никол унило.

Херцогинята се усмихна.

— То не променя отношението ми към теб, ако за това се тревожиш.

— Сигурна съм, че случилото се само затвърдява мнението ви! — простена Никол.

Изабел я погледна объркано. След това отведе разстроената Никол до канапето и двете седнаха.

— Мила моя, нали не мислиш, че съм неблагоразположена към теб?

— А не сте ли?

— Съвсем не.

Никол беше шокирана. Изабел се усмихна.

— Тъкмо обратното, одобрявам брака ви. Всъщност, убедена съм, че ти си най-добрият избор за съпруга на моя син.

Ако пиеше шери, Никол щеше да се задави.

— Така ли смятате? Но защо?

— Ти си една независима жена, мила моя, затова. Ти си смела и нетрадиционна. В някои отношения двамата с моя син имате много общи черти. В други сте съвсем различни. Именно на този точен баланс разчитам.

Никол вече беше истински зашеметена.

— Наистина ли?

Изабел я потупа по ръката.

— Вие и двамата обичате природата и обикновения живот, а общите интереси са много важни. И в същото време Ейдриън е прекалено скромен и необщителен, което не е добре за него. Ти не си такава. Той има нужда от време на време да бъде ядосван. Да, вие двамата добре ще се погодите.

Никол не можеше да повярва на ушите си.

— Страхувам се, че днес направо го разярих!

— Е, било е малко неразумно да се включваш в боя — каза Изабел развеселена. — Но аз няма да кажа на никого нито дума.

Никога в живота си Ейдриън не се бе вбесявал толкова. Уил О’Хенри вече бе дошъл на себе си и бе разказал най-подробно случилото се следобед. Разярен, херцогът се върна в библиотеката и се надвеси заплашително над седналите на канапето жени.

— Мамо, по-добре е да ни погостуваш за вечеря някой друг път.

Изабел се изправи на крака.

— Разбирам. Бъди внимателен с нея, Ейдриън. Днес вече е преживяла достатъчно.

— Преживяното от нея е нищо в сравнение с това, което й предстои.

Никол замръзна.

— Бъди смела — каза й Изабел и се наведе да я целуне по бузата. Сетне отново отправи предупредителен поглед към своя син и излезе.

Стаята се изпълни с мълчание. Старинният часовник на стената звучно отброяваше секундите.

— Можеш ли да обясниш по някакъв начин поведението си? — попита накрая Ейдриън.

— Съжалявам — опита да го умилостиви Никол.

— Съжаляваш?! — Не можеше да повярва на ушите си. — Едва не са те изнасилили, а ти ми казваш, че съжаляваш?

— Повече няма да яздя по черните пътища — каза тя уплашено.

— Проклет да съм, ако изобщо излезеш да яздиш където и да било още веднъж! — избухна Ейдриън.

Никол скочи на крака.

— Ейдриън, бъди разумен!

— Да бъда разумен! Защо, след като самата ти си всичко друго, но не и разумна!

— Не съм търсила приключения.

— Приключения! — изкрещя той, вече напълно неспособен да се контролира. — Само ти можеш да наречеш приключение инцидент, в който едва не са те изнасилили!

— Нямах предвид това — проплака тя.

Ейдриън стисна юмруци.

— Правя всичко, което е по силите ми — още от самото начало, — да те защитя от собствените ти грешки. И всеки път, щом обърна гръб, ти отново почваш да правиш поразии. Но това вече е върхът! Да изложиш на такава опасност здравето си. Живота си!

— Наистина съжалявам! — извика Никол в отговор. По бузите й потекоха сълзи.

Ала Ейдриън вече не можеше да се спре.

— Погледни се! — крещеше той. Разтърси я, без да обръща внимание на опитите й да се отскубне от ръцете му. — Приличаш на конярче, само дето очевидно не си момче! Мили боже! Все едно, че си гола! Някога изобщо замисляла ли си се как се чувствам аз, когато жена ми търчи наляво-надясно в такива прилепнали дрехи, че всеки мъж без никакво усилие може да си я представи гола?

В очите й трепнаха гневни искри.

— Сега вече преувеличаваш.

— О, така ли? Уилям ми разказа всичко, мадам. Събудила си най-долните намерения на тези мъже. Ако беше облечена в подходящи дрехи, ако имаше подходящ ескорт, те никога нямаше да посмеят да те нападнат. Да нападнат херцогиня Клейбъроу! — Гласът му вече приличаше на рев. — Трябва ли да ти напомням коя си?

Никол се отскубна от ръцете му.

— Не, няма нужда да ми напомняш коя и каква съм! Дяволски добре зная, че съм твоята херцогиня! Как бих могла да забравя?

— А-а, значи съжаляваме…

— Да! Искам да кажа, не!

— Определено нямаш представа какво искаш да кажеш — изкрещя той. — Така, както нямаш представа и какъв хаос предизвикваш непрестанно с безразсъдното си държание.

Колко я нараниха думите му!

— Сега, предполагам, ще ми кажеш, че никога не трябва да яздя по мъжки, че трябва с цената на всичко, с цената на собственото ми удоволствие, да се държа прилично.

— Да, по дяволите!

Никол бе ужасена.

— Сигурно се шегуваш!

— Повярвайте ми, мадам, в момента изобщо не ми е до шеги.

— Тогава ти ме излъга! — извика тя истерично. — Каза ми да правя каквото ми харесва. Казвал си ми го толкова пъти. Харесва ми да яздя по този начин, в Драгмор винаги яздех така.

— Тук не е Драгмор и в случай че си забравила — което е очевидно, — сега ти си моя съпруга и херцогиня. По дяволите, сигурен съм, че целият град вече говори как предпочиташ да се обличаш като момче. Трябва да е настъпил истински празник за злите езици. Непременно ли държиш да си непрестанно в устата на хората?

— Не — призна Никол през сълзи. — Но…

— Никакво „но“. — Ейдриън я пусна и се отдръпна от нея. Дишаше тежко. Все още бе разтърсен до мозъка на костите си от мисълта, че Никол е била на косъм да бъде изнасилена, дори убита. Все още трепереше, уплашен до смърт за своята съпруга. Ако нещо се бе случило с Никол, той нямаше да го прости на О’Хенри и на себе си, въпреки че вината щеше да е нейна. Той прокара треперещи ръце през косата си, опитвайки се да се овладее. Опитите му обаче бяха безуспешни. Страхуваше се, че може да направи нещо немислимо — например да я напердаши здравата, докато не я превърне в разумно същество и дама с подходящо поведение.

Мина доста време, преди да се обърне отново към нея.

— Ще… ще се оправи ли мистър О’Хенри?

— Несъмнено ще бъде прикован на легло за една-две седмици, но се размина със смъртта. Въпреки че можеше и да не успее. — Той не обърна внимание на пребледнялото й лице. Не можеше да спре да си я представя как се хвърля сред биещите се мъже и почва да налага с камшика си тримата нападатели на О’Хенри. — Качи се горе. Свали тези дрехи. Веднага.

Никол обгърна с ръце раменете си.

— Какво си намислил?

Ейдриън се намръщи.

— Първо, искам тези бричове да бъдат изгорени. — Той пренебрегна протестите й. — Второ, отсега нататък вие, мадам, ще стоите далеч от конюшните.

Никол почервеня от гняв.

— Трето, възнамерявам да хвана онези престъпници и да накарам да ги хвърлят в Нюгейт.

— Ейдриън! — процеди през зъби тя. — Мисля, че не си справедлив.

Ейдриън рязко се извъртя към нея.

— Не смей да ме обвиняваш, че съм бил несправедлив. Води ме единствено дълбоката ми загриженост за теб! Очевидно някой трябва да бъде загрижен, след като самата ти не си! Предлагам ти веднага да напуснеш стаята!

— Когато се успокоиш — успя да каже тя, — можем да продължим този разговор.

— Качвай се горе. Имам предвид веднага. Имам предвид още в този миг. Преди да си ме принудила да предприема нещо, за което после ще съжалявам.

Никол не се колеба повече и побягна от стаята.