Следобед Никол излизаше да язди. Управителят на конюшнята бе грубоват, нисък ирландец, който се казваше Уилям О’Хенри. Отначало той настояваше господарката да язди с ескорт от шест прислужника в ливреи. Никол бе изумена от тази перспектива. И тъй като съпругът й бе дал да се разбере, че може да промени всичко, което не одобрява, тя настоя да язди сама. Мистър О’Хенри бе ужасен. Накрая Никол се съгласи на компромис, но само защото горкият човек твърдеше, че херцогът ще му откъсне главата (и моментално ще го уволни), ако й позволи да язди из имението без придружители. Така О’Хенри започна да я съпровожда лично и Никол скоро откри, че няма нищо против това. Възрастният мъж беше много приятна компания, защото бе не само отличен ездач, но и остроумен събеседник. Той я забавляваше с разкази за отглеждането на коне, за състезания и лов, както и с множество весели истории за расовите жребци, за които се бе грижил през дългия си живот.

Никол гледаше да се върне до пет часа, за да има достатъчно време да се преоблече за вечеря. Още в онази първа вечер тя изпрати Ани да шпионира собствения й съпруг и малката прислужница й донесе, че херцогът не се облича официално, а е предпочел за вечерта небрежно облекло, състоящо се само от домашен жакет, панталони и пантофи.

Нетърпелива да види Ейдриън след нощта, която бяха прекарали заедно, Никол подбра много старателно дрехите си. Облече семпла тъмносиня рокля и внимателно обмисли дали да сложи перли или диаманти. Тъй като не искаше да изглежда прекалено официално, накрая тя реши да не слага никакви бижута, освен чифт малки висящи обици и брошка на яката. След това се напръска с лек благоуханен парфюм и се остави за час в ръцете на две прислужнички, които подредиха косата й в непринудена и естествена прическа.

Херцогът я очакваше в библиотеката. Изглеждаше неспокоен и нетърпелив, но едва ли в действителност бе така, защото Никол бе дошла точно в седем и половина, нищо че бе готова още от половин час. За нейна огромна изненада, съпругът й беше облечен съвсем официално в двуреден черен костюм и вратовръзка. Явно не бе доразбрала нещо, или пък Ани не се бе справила добре с шпионската си мисия. Дано Ейдриън не сметне външния ми вид за ужасно неподходящ, помисли си с ужас тя.

А на следващата вечер, решена да бъде истинска херцогиня от глава до пети, Никол облече силно изрязана права вечерна рокля — модел, издържан по последна мода и смятан за връх на изискаността. Допълни тоалета с всичките си диаманти, с чифт сатенени обувки на високи токове и подходяща вечерна чанта. Към това прибави ръкавици и изящно копринено ветрило. Прическата този път й отне два часа. Изобщо, Никол нямаше намерение да повтаря грешката си от предишната вечер.

За неин ужас, Ейдриън я посрещна по жакет и пантофи!

— Изглежда двамата с вас все се разминаваме, мадам — отбеляза сухо той. Но очите му светеха с искрено възхищение.

— Снощи беше облечен — възкликна Никол, неспособна да види забавното в ситуацията, не и когато съпругът й я гледаше така, с този пълен с обещания поглед.

— А вие, мадам, снощи изобщо не бяхте облечена.

Тя премигна объркано. Изведнъж и двамата се усмихнаха. Той се приближи към нея. Дори в мекия си домашен жакет с индийски мотиви, херцогът бе олицетворение на мъжествеността. Крачките му бяха широки, бързи. От цялото му тяло извираше наелектризирана сексуална енергия. Подаде й чаша шери.

— Може би трябва да обсъдим това — каза той. Гласът му не звучеше по обичайния начин. Беше станал приглушен и чувствен.

Никол облиза устни. Никога повече нямаше да бъде неподвластна на неговата близост, неговата топлина, неговите желания.

— Какво би искал да направя за теб?

— Ах, нима има нужда да ме питаш?

Тя се изчерви при спомена за нещата, които той я бе съблазнил да стори през нощта, тяхната втора нощ на екстаз — неща, които не биха минали и през ума на една почтена дама.

Той я погали с пръст по бузата.

— Простете ми, скъпа съпруго. Губя си ума, щом съм с вас.

На Никол й прималя от удоволствие.

— Искаш ли да се кача и да се преоблека по-официално? — попита я Ейдриън, вече сериозно.

Тя поклати глава.

— Така те харесвам повече.

Той се усмихна и в отговор тя също му се усмихна. За пръв път бяха постигнали разбирателство помежду си.

Всяка вечер се хранеха в официалната трапезария — събитие, което минаваше в пълно мълчание. Масата бе за осемдесет човека. Разделена на такова огромно разстояние от съпруга си, Никол не се и опитваше да поддържа разговор с него. Можеше най-много да му хвърля дискретни — и не толкова дискретни — погледи, или да улавя неговите, които с напредването на вечерята ставаха все по-горещи. В края на седмицата тя се реши и настоя да започнат да вечерят в някоя по-малка стая. Ейдриън остана изненадан от молбата й, но изглеждаше доволен от идеята. Оттогава вечеряха в един от по-малките салони на първия етаж. Ала въпреки че разговорите вече бяха възможни, пак не изобилстваха. Между двамата просто имаше твърде много напрежение.

Защото й двамата знаеха какво ги очаква след вечеря. Нощ на огнена страст, на пълно отдаване, без свян и задръжки.



В края на първата седмица Марта, Реджина и Джейн посетиха Клейбъроу, след като Никол ги увери, че изобщо не е неудобно и че няма да бъдат приети като неканени досадници. Искаше й се да изтича и да ги посрещне още на прага, но се овладя, защото се стараеше да се държи както подобава на новото й положение. Вместо нея трите дами бяха посрещнати от Удуърд, който ги отведе в музикалния салон. Минутка по-късно Никол се присъедини към тях.

Беше облечена в златиста рокля от изключително скъп плат, с права и предизвикателна кройка по последна мода. Носеше и подаръка, който й бе дал Ейдриън миналата нощ — поразителен комплект бижута от инкрустирани с диаманти топази. Косата й бе вдигната високо в елегантна прическа. Трите й гостенки я зяпнаха като онемели.

Никол се втурна към тях сияеща.

— Мамо! Реджина! Марта! Толкова се радвам, че дойдохте!

Прегърнаха се топло. Първа успя да дойде на себе си Марта.

Погледът й бавно обходи Никол, след това мебелите.

— Боже, боже — каза тя с усмивка. — Отива ти да бъдеш херцогиня.

Никол се изчерви от удоволствие.

— Струва ми се, че трябва да поддържам външния си вид на ниво — тя посочи роклята си. — Досега обаче нямаше кой да забележи старанията ми, като не броим прислугата.

— И съпруга ти — каза Марта.

— Той става с изгрева и излиза почти веднага. Връща се следобед и се затваря в кабинета си, докато не стане време да се преоблече за вечеря.

Не се оплакваше, напротив — думите й бяха изречени с усмивка. Джейн също се усмихна.

— Да не би чувствата ти да са се променили, Никол?

— Бях истинска глупачка! — извика Никол пламенно. — Как можах да се противя на този брак!

— Значи си щастлива?

Никол прехапа устни.

— Не ми остана никаква гордост. Но трябва да призная истината. Аз съм не просто щастлива, аз съм луда от щастие!

Марта стана и се хвърли на шията й.

— Толкова се радвам!

— Скъпа, толкова съм щастлива за теб! — извика развълнувано Джейн и също я прегърна.

Реджина я гледаше с широко отворени очи. Никол помръкна.

— Аз също се радвам за теб — каза Реджина и прекрасните й златисти очи се напълниха със сълзи.

— О, Рай — извика Никол. — Мразех да се карам с теб, наистина!

— Аз бяха егоистка, не ти — отвърна разтреперана Реджина. — Не беше ти виновна, че татко настояваше да изчакам с омъжването.

— Но аз трябваше да те разбера какво изпитваш — възпротиви се Никол. Те се хванаха за ръце.

— Влюбена ли си? — прошепна Реджина.

— Да — отвърна тихо Никол. — Да, влюбена съм!

Усмивки озариха лицата на двете сестри и те възторжено се прегърнаха.

Когато всички седнаха, Никол се обърна към Джейн.

— Мамо, как е татко?

— Добре е. И ще бъде много радостен, когато му разкажа колко си щастлива!

— Съжалявам, че се карах с него. Той беше прав — както обикновено — като ме накара да се омъжа за Ейдриън. Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало!

— Защо не му го кажеш сама? — попита доволна Джейн. — Ти му липсваш, скъпа. Освен това постоянно се тревожи, че е сбъркал.

— Ще му напиша писмо преди да тръгнете — реши Никол. — Моля те, кажи му да ми дойде скоро на гости.

Разговорът се насочи към брака на Никол и задълженията на една херцогиня. Накрая Никол каза:

— Струва ми се, че след време Ейдриън може истински да ме заобича. А дори това да не стане, мисля, че поне ще бъдем приятели. Той е мил и ме уважава. Внимателен е. Всъщност, дори ми се струва, че всячески се старае да ми достави удоволствие. — Тя отново се изчерви от щастие.

— Ти на него също, очевидно — посочи Марта, която още не можеше да възприеме елегантността и изисканите маниери на приятелката си.

— Да, така е — отговори Никол и отново се изчерви — този път от ярките спомени за това как се стараеше да му достави удоволствие в леглото. Нямаше никакво съмнение, че в това начинание се представяше успешно и че много бързо придобиваше уменията на куртизанка. Тази нощ най-после бе намерила у себе си смелост да направи това, за което копнееше от самото начало — да боготвори тялото му с дланите и устните си, както той бе боготворил нейното. И след това Ейдриън дълго я бе притискал в прегръдките си.

— Нямам търпение да започнете да излизате заедно — каза Реджина със задоволство. — Нямам търпение да се появите в обществото! Ако бях на твое място, щях просто да смажа всички, които някога са се заяждали с мен!

— Няма да бъде като последния път, нали? — горчиво каза Никол. Ненавиждаше дори мисълта за своето поведение в деня на сватбата и за начина, по който бе унизила Ейдриън пред всички гости. Не можеше да повярва, че той не й се сърди.