Тя се изчерви, но не можеше да се разбере дали от гняв или от смущение.

— Може би тялото ми те желае, но аз не желая да се омъжа за теб!

Думите й улучиха сърцето му с безпогрешна точност и в него зейна болезнена рана. Нейното отношение към перспективата да се омъжи за него изобщо не се бе променило. Нямаше как да знае, че Франсис не му е баща, ако това въобще я притесняваше, но Ейдриън беше прекалено горд, за да й го каже, а освен това й нямаше доверие, за да й разкрие подобна тайна. Все още не. Не можеше да излага на риск репутацията на майка си.

— Наистина ли съм толкова отблъскващ?

Тя стоеше неподвижно, с пребледняло лице. Погледът й вече не бе гневен. Накрая отговори, като грижливо подбираше думите си.

Проблемът не е в това дали те намирам за отблъскващ или не.

— Смяташ ли, че съм отблъскващ? — настоя Ейдриън.

— Не.

Сега той стоеше неподвижен. Беше му трудно да сдържи усмивката си.

— Значи не съм чак такова страшилище. — Потърси с поглед очите й.

Устните й трепереха.

— Не ме принуждавай да правя нещо, което не желая!

— Никол, прекалено късно е.

— Не е късно. Можеш да се откажеш. Хората просто ще си кажат, че си възвърнал разума си!

Ейдриън усети отчаянието в гласа й и усмивката му се стопи. Каквато и да бе причината, Никол не бе променила решението си да се съпротивлява до край.

— Съветвам те да промениш решението си — каза хладно той.

— Не искам да се превръщам в жертва на благородното ти чувство за дълг.

— Ти беше пределно ясна — процеди през зъби Ейдриън. — Истината е, че аз безкрайно се уморих да слушам едно и също. И всъщност не ме интересува какво желаеш ти.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Интересуваш се само от себе си. Наистина си студен и безсърдечен, както смятат всички!

Ейдриън се засмя мрачно. Беше наранен, но по-силен от болката бе гневът, че го караше да се чувства така уязвим.

— Мислех да те поканя да излезем заедно довечера, но сега виждам, че това не е особено разумно.

— Наистина не е разумно — съгласи се Никол. — Щях да ти откажа. Нямам намерение да ходя където и да било с теб.

Ейдриън вече успяваше да сдържа гнева си само с огромно усилие на волята. Няма да я насилва да го придружи на бала. С тази своя очевидна враждебност, тя можеше да предизвика само нови клюки. Би било чудо, ако успееше да си придаде подходящ вид и да се държи както подобава на негова годеница и бъдеща херцогиня.

— Ще се видим в катедралата. — Той се отправи към вратата, но следващите й думи го накараха да се закове на място.

— Има да се надяваш!

Ейдриън бавно се обърна. Вече не можеше да крие гнева си.

— Аз не съм Пърси Хемпстед — каза той много бавно и много отчетливо. — Искам ясно да разбереш това.

Никол не помръдваше, сякаш дори не дишаше.

— Не съм двайсетинагодишно хлапе. Не съм заслепен от любов глупак Не си и помисляй, че можеш да ме зарежеш. Защото аз няма да подвия опашка, както е направил той. Ще те открия и ако трябва ще те завлека насила до олтара. Колкото и да крещиш. Какъвто и скандал да предизвикам.

Тя продължаваше да стои неподвижно. Той се усмихна предупредително.

— И никой няма да порицае поведението ми. Защото аз съм херцог Клейбъроу и защото съм мъж. Докато ти си само една жена, при това ексцентрична. Жена, която се нуждае от твърда мъжка ръка и от хубав бой, както ще си кажат всички.

Никол ахна.

— Всички ще одобрят действията ми — завърши безжалостно той. — А твоите ще осъдят.

— Презирам те — успя да промълви тя.

Ейдриън се усмихна мрачно.

— Ако желаеш такъв скандал, така да бъде. Аз ще си измия ръцете от цялата работа и ще те оставя да си сърбаш попарата. Не бих могъл да сторя нищо повече, за да те защитя.

— Върви си.

Той излезе от стаята без да й отговори. Беше прекалено ядосан, за да отговаря.

26

Херцог Клейбъроу беше неспокоен.

Днес бе сватбеният му ден.

Не беше виждал Никол от десет дни — откакто за последно я посети, за да я покани да го придружи на бала. Не бе имал желание да я вижда. Тя още веднъж му бе показала чувствата си пределно ясно и бе взривила собствените му чувства, нещо, което се случваше при всяка тяхна среща. Много по-безопасно бе да се държи на разстояние от нея, докато не се оженят.

За битката, която го чакаше след това, не смееше дори да си помисли.

Последните десетина дни херцогът бе прекарал изцяло в Лондон. За това кратко присъства на три домашни събирания, два бала, една разходка с лодки и едно пищно соаре. Всички в Лондон бяха изумени, че само за седмица той бе приел повече покани, отколкото за цяла година. А той не само се бе появил на тези места, но и стоя там с часове, общува с останалите гости и изобщо се държа изключително очарователно. Като се има предвид колко затворен и саможив човек беше, сегашното му необичайно поведение бързо се превърна в най-обсъжданата тема в обществото.

Но природата на Ейдриън не се бе променила. Не беше започнал да се интересува от светския живот повече от преди. Всъщност изгаряше от нетърпение да се прибере у дома в Клейбъроу, където го чакаше много работа. Останал бе в Лондон само заради Никол.

Опитваше се да изгради ново начало за тях двамата. Естествено, могъществото му от край време го правеше предпочитан гост, но все пак заради очевидното си безразличие към светския живот не беше особено популярен. В края на тези десет дни той вече беше популярен. А тази популярност скоро щеше да се пренесе и върху съпругата му.

Злонамерените слухове също бяха секнали. Шушуканията за това колко е непристойно да се женят толкова бързо затихваха. Новите слухове бяха точно такива, каквито херцогът искаше и каквито сам бе предизвикал. Когато го поздравяваха за годежа му, той проявяваше нужния ентусиазъм, фактът, че човек като него показва открито чувствата си, сам по себе си беше достатъчен да заблуди всички. Освен това клюката за нахлуването му в спалнята на Никол се беше разпространила със скоростта на мълния. И този път слуховете бяха в негова услуга.

Навсякъде, където отидеше, хората говореха за тях двамата. Миналата вечер на соарето у Ейвъри беше подслушал разговора между три негови познати дами.

— Потресаващо — заяви лейди Брадфорд. — Той направо изгонил мадам Лавие, за да останат насаме!

— Скандално — додаде разпалено лейди Смит-Реджис. — Трябва да е луд по лейди Шелтън, за да забрави благоприличието до такава степен!

— Представете си какво е да си обект на такъв интерес от страна на херцога? — каза лейди Талбот. — Това трябва да е любов!

Ейдриън бързо се отдалечи, за да не забележат, че ги подслушва. Беше напълно доволен.



Не беше така доволен следващия следобед, когато реши да посети клуба си на Джеймс Стрийт. Щом влезе в любимото си заведение, той тутакси забеляза как всички разговори внезапно секват.

Обикновено другите членове на клуба го поздравяваха учтиво, а после преставаха да му обръщат внимание, защото знаеха, че предпочита уединението. Ейдриън мрачно се запита какво ли е променило така рязко отношението на старите му приятели към него. Едва ли можеше да се надява, че това няма нищо общо с годежа му.

Скоро всичко се изясни. Граф Рейвънсфорд, когото познаваше по-добре от повечето останали лордове, се приближи към него.

— Мога ли да се присъединя за малко към теб, Ейдриън? — попита го Джонатан Линдли.

Изненадан, Ейдриън кимна. Скоро му стана ясно, че графът не е седнал при него току-така.

— Какво искаш да ми кажеш, Джонатан?

— Няма да ти хареса — предупреди го тихо Линдли.

Ейдриън му махна с ръка в знак да продължи.

— Никол ми е като дъщеря, затова ще ти кажа какво научих току-що. Двама от членовете на клуба са се хванали на бас.

Херцогът се сепна.

— Какъв бас?

— Бас, който се нуждае от опровержение. Лорд Хортънс и лорд Кимбърли са се обзаложили, че годеницата ти ще ти роди дете още преди да са минали девет месеца от сватбата.

Ейдриън застина. Лицето му остана спокойно, сякаш изсечено от гранит, но в гърдите му кипеше ярост. Когато се почувства способен да говори, той благодари на Рейвънсфорд за информацията. Миг по-късно си тръгна.

Същата вечер откри Хортънс в дома му, докато той се приготвяше да излиза. Срещата бе кратка, защото Ейдриън премина направо по същество и с един добре премерен удар изби няколко зъба на лорда. После му отправи заплаха, която Хортънс прие съвсем сериозно и му се извини.

Същата участ сполетя и лорд Кимбърли.

Нови слухове, нов скандал, ала всички бяха на страната на херцога. Той беше действал доблестно, за да защити репутацията на Никол, а другите двама джентълмени без друго имаха славата на негодници. Освен това дамите не спираха да възклицават, че всичко това е толкова романтично!

През изминалата седмица единствено срещата с маркиз Стафърд — бащата на Елизабет не завърши добре.

Ейдриън сам беше отишъл да го посети с надеждата да му обясни някак онова, което щеше да бъде непонятно за опечаления баща. Стафърд още стоеше затворен в дома си и тъгуваше безутешно. Нямаше как да знае за годежа на Ейдриън, защото след погребението не се бе виждал с никого. Макар да не приемаше посетители, той прие Ейдриън, защото му беше като син, а и още от дете беше сгоден за дъщеря му.

— Няма да те питам как си, Джордж — каза тихо Ейдриън.

— Недей. — Стафърд беше измършавял и измъчен. Очите му бяха зачервени. — Не мога да спра да скърбя, а бих искал да мога.

— Знам, че е банално, но след време ще можеш да си спомняш за нея без толкова болка.