Никол се освободи от ръката на майка си и се втурна към прозореца. Опитваше се да овладее истерията си. Беше разярена, разярена на Ейдриън, задето бе отишъл при баща й и му бе казал всичко — не само за да я унижи, а и за да е сигурен, че Никълъс ще приеме предложението му. Освен това я изпълваше паника.

— Скъпа — наруши Джейн напрегнатата тишина. — Няма да бъде толкова лошо. Ейдриън е добър мъж. Ще бъде и добър съпруг. А аз знам, че ти изпитваш чувства към него. Дори ако си мислиш, че вече не го обичаш, сигурна съм, че с времето чувствата ти ще се съживят.

Никол се обърна рязко.

— Той обича друга жена! Влюбен е в Елизабет!

Родителите й търпеливо изчакаха гневът й да се уталожи, после Джейн се приближи до нея.

— Елизабет е мъртва.

— Това влошава нещата още повече. Не разбирате ли? Не можех да си съпернича с нея и когато беше жива, но сега, сега споменът за нея ще ме преследва завинаги!

— Ти го обичаш — каза Джейн меко и докосна бузата на дъщеря си.

Никол се отдръпна.

— Ти си избягала от татко, защото си го обичала! Точно по същата причина и аз не мога да се омъжа за Ейдриън! Само ти, мамо, можеш да ме разбереш!

— Бях глупачка — каза Джейн. — Слава богу, че баща ти ме намери и ме принуди да се омъжа за него.

Никол стисна устни.

— Няма да се омъжа за него. Няма.

— Приех предложението на Ейдриън и няма да променя решението си — проговори Никълъс, напомняйки им, че все още е там. — Или забрави, че има вероятност да си бременна?

Никол потръпна.

— Да, Никол, бременна — каза рязко Никълъс. — Няма да допусна внукът ми да бъде копеле.

Очите й се изпълниха със сълзи. Не знаеше, че баща й може да бъде толкова жесток.

— Ако изчакаме, може би…

— Не. Стига толкова. Без друго очевидно го обичаш. Ти…

— Не го обичам! — извика тя и в този миг наистина не го обичаше. — Мразя го!

— Независимо от това решението ми е окончателно — каза сурово Никълъс.

— Скъпа, всичко ще бъде наред — каза Джейн с утешителен глас.

Никол дишаше тежко. Отново се освободи от ръката на майка си.

— Ще стане скандал. Татко, не мога да понеса още един скандал.

— Няма да има скандал. Херцогът е готов да поеме изцяло вината за прибързаната ви женитба. Той ще накара хората да повярват, че е лудо влюбен в теб. Никой няма да заподозре какви са истинските обстоятелства, а и да заподозрат, няма да бъдат сигурни.

— Той ще се направи, че ме обича? — Не можеше да понесе това!

— Той те предпазва от скандала — каза Никълъс.

— Значи пак ще ме накараш да се омъжа насила?

— Да.

— Не си ли спомняш какво се случи предишния път?

Думите й увиснаха в тишината. Веднага й се прииска да не ги беше изричала. Никълъс се взря в нея.

— Заплашваш ли ме, Никол?

За пръв път в живота си тя се страхуваше от баща си, но настоя на своето.

— Не прави това с мен!

— Няма да та позволя да избягаш — каза свирепо Никълъс. — Не и този път.

— Ще трябва да ме вържеш и да ме закараш насила пред олтара!

— Щом искаш да предизвикаш скандал, така да бъде.

Никол занемя. Джейн се опита да се противопостави на съпруга си. Но на Никол й беше дошло твърде много. Той нямаше да промени решението си. Тя изхлипа и изскочи от стаята.

21

Никол бе обхваната от паника. Баща й и херцог Клейбъроу бяха най-властните мъже, които познаваше. Щом и двамата бяха решили, че трябва да се омъжи за Ейдриън, значи това щеше да стане. Предишния път бе успяла да изненада баща си, като избяга в последния момент. В действителност тя се срамуваше от стореното, ала тогава нямаше друг избор. Този път обаче баща й бе предупреден. Никол потръпна. Беше напълно сериозен, когато й каза, че няма да й позволи да избяга и че ако се наложи ще я върже и ще я заведе насила пред олтара! Беше непоколебим, че тя ще се омъжи за Ейдриън, и нищо нямаше да промени решението му.

Тя яростно закрачи из стаята си. Някога баща й беше нейният най-голям съюзник, най-добрият й приятел. Как може да направи такова нещо? Как може да я кара да се омъжи против волята си? Сякаш е някаква вещ. Сякаш е робиня, която всеки може да купи. Другите жени също нямаха избор за кого да се омъжат и не очакваха да имат избор, но Никол не беше възпитана като другите жени. Винаги и бяха предоставяли пълна свобода. Самият Никълъс не я бе възпитал да бъде безмозъчна и префинена порцеланова кукла, нито съпруга, служеща само за украса и за нищо друго. Той одобряваше заниманията й със земеделие, животновъдство и математика, одобряваше нетрадиционното й обучение. Винаги бе търсил и уважавал мнението й по всякакви въпроси, като се почне от онези, които касаеха Драгмор и се свърши с политиката. Нямаше възражения срещу начина, по който се обличаше, когато бе със семейството си в Драгмор. Изцяло споделяше мнението й, че бричовете са най-подходящото облекло за езда. За голямо нейно облекчение той бе напълно съгласен, че рисуването, когато нямаш талант, и пеенето, когато нямаш глас, са глупави и безполезни занимания. Гордееше с необикновените й постижения и с интелекта й.

А сега, сега чувствата й изобщо не го интересуваха. Щеше да я омъжи независимо от най-искрените й протести. Решаваше собствения й живот против волята й, променяше го напълно. Вече не беше най-големият й съюзник и приятел. Вече бе срещу нея. Между тях беше застанал Ейдриън.

Мисълта за херцога и за това, което беше направил, разпали още повече яростта й. Как смее да се намесва в живота й! Как смее да разкъсва връзката й със собствения й баща!

На вратата тихо се почука. Никол позна, че това е майка й и се наежи. Не я покани да влезе. Вместо да я защити, Джейн бе застанала на страната на баща й и тя не можеше да й го прости.

Джейн обаче влезе и без покана. Никол й обърна гръб.

— Не се сърди на мен и на баща си — каза меко майка й. — Ние много те обичаме и искаме само най-доброто за теб.

— Ако наистина ме обичахте, нямаше да ме омъжвате насила за него.

— След време ще се почувстваш по-различно и ще оцениш това, което правим.

— Съмнявам се.

Джейн се поколеба и отново заговори на дъщеря си, която още стоеше с гръб към нея.

— Отиваме у Джон. Ще му кажа, че си болна.

— Защо? Аз не съм болна, само съм разярена.

— По-добре е да не идваш — каза спокойно Джейн. — Никълъс ми каза, че херцогът също е поканен у Джон. Съмнявам се, че ще отиде, но за всеки случай е най-добре да не го виждаш, докато гневът ти не стихне.

Ейдриън наистина беше последния човек, когото Никол би желала да види.

— Напълно съм съгласна — каза през зъби тя.

Майка й излезе от стаята. След малко Никол видя през прозореца как каретата на Драгмор излиза на улицата. Тя се загледа след нея.



Когато Никол пристъпи в червения салон на Джон Линдли, първия човек, когото видя, беше херцог Клейбъроу. После видя и Стейси Уъртингтън.

Беше решила да дойде. Защо трябваше да се цупи в стаята си? Той можеше да си помисли, че го избягва, а беше последният човек, когото би избягвала. А и имаше няколко неща, които искаше да му каже.

Обаче не беше предвидила, че ще го види точно в такава ситуация.

Тя взе чаша шери от подноса, който й подаде един лакей и бързо я изпи. Сърцето й биеше лудо. Стейси Уъртингтън флиртуваше с Ейдриън. Погледът на Никол се залепи за тях.

Стейси се смееше на всяка негова дума. Притискаше се плътно до него и вдигнала очи към лицето му го съзерцаваше в захлас.

Не че това интересуваше Никол. Не я интересуваше. Не я интересуваше, че вчера Ейдриън я бе държал в обятията си, че днес бе поискал ръката й и че, така да се каже, бяха сгодени. Ако искаше да флиртува с друга жена — нежна и красива жена, — прав му път. Всъщност, можеше да реши да се ожени за Стейси! Нищо нямаше да я зарадва повече!

Кого заблуждаваше?

Никол беше разтроена, много по-разтроена, отколкото през деня. Улови се, че ги гледа и като пресуши шерито по начин, неподхождащ на една дама, тя им обърна гръб. Беше дяволски нещастна.

Огледа препълнения салон. Искаше й се да не беше идвала. Не обърна внимание на родителите си. Видя Реджина, която се смееше в компанията на Марта и на съпруга й, и се зарадва, че най-добрата й приятелка е тук. Усмихна им се от другия край на стаята. После осъзна, че стои съвсем сама сред множеството разговарящи хора. Внезапно се почувства объркана. Прииска й се да се присъедини към някоя от групичките, но не познаваше никого. Усети също, че двете дами до нея я наблюдават, макар да полагаха усилия да не им личи.

Стомахът й се сви и за момент Никол забрави за херцога и за Стейси. Каза си, че отдавна не се е появявала в обществото, че съвсем отскоро е в Лондон, така че в интереса на двете дами към нея няма нищо необичайно. И все пак кого заблуждаваше? Независимо, че от скандала бяха минали години, все още я приемаха като странна и ексцентрична. Навярно това никога нямаше да се промени. Навярно винаги щеше да бъде аутсайдер.

Тя си проправи път към Реджина и семейство Сърл, като внимаваше изобщо да не поглежда към херцога. Но веднага усети, когато той я забеляза. Усети как погледът му се впива в нея.

— Марта! — възкликна с облекчение Никол, когато най-после се добра до приятелката си.

Марта я прегърна, а съпругът й я целуна по бузата, сетне се извини и остави жените да поклюкарстват насаме.

— Никол — каза Реджина веднага щом той се отдалечи, — ако бях на твое място, щях незабавно да отида да поговоря с херцога. Тази малка вещица Стейси Уъртингтън му е хвърлила око и ако не внимаваш, ще ти го отнеме!

Никол изгледа студено сестра си. Слава богу, Реджина още не беше научила за уговорките между херцога и баща им.