— Ще се оженя за дъщеря ти дори ако зестрата й е само едно пени — каза решително Ейдриън.

— Разбира се — отвърна Шелтън. — Честта над всичко. Но може би е трябвало да си припомниш девиза на семейството си, преди да опозориш дъщеря ми.

— Туш — каза Ейдриън и отново се намръщи. — Мога само да се извиня. Наистина съм ужасен от собственото си поведение и поемам цялата вина за това, което се случи.

Графът го погледна замислено.

— Може би е по-добре да се извиниш на Никол.

— Тя отказа да приеме извиненията ми. Може би е редно да те уведомя, че тя не е възхитена от идеята да се оженим.

— Защо?

— Не зная.

— Не се тревожи за Никол — каза твърдо Шелтън. — Макар че мисълта отново да я насилвам да мине под венчило никак не ми допада — сигурно знаеш какъв провал се получи, когато уредих да се омъжи за Пърси Хемпстед, — този път тя ще направи това, което й наредя.

— Надявах се да чуя това от теб.

— Определил ли си дата?

— Да. Вече съм задействал процедурата за осигуряване на специално позволение, за да можем да се оженим незабавно. Одобряваш ли сватбата да бъде в неделя след две седмици?

— Подобно избързване ще предизвика скандал. Хората ще се досетят защо се жените.

— Аз ще се погрижа за клюките. Няма да има скандал, или поне не такъв, за какъвто си мислиш. Ще дам да се разбере съвършено ясно, че съм безумно влюбен в Никол и не мога нито миг повече да отлагам женитбата си с нея. Така хората няма да обвиняват Никол, а мен — заради Елизабет.

Лицето на Шелтън придоби особено изражение.

— Добре. Благодаря ти, че ще спестиш нова болка на дъщеря ми.

Ейдриън стисна зъби. Беше разбрал за какво намеква графът и нямаше да остави нещата така.

— Съжалявам, ако съм наранил дъщеря ти, Никълъс — каза той внимателно. — Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, трябва да ти кажа, че когато се срещнахме за пръв път, тя не знаеше, че съм сгоден и искаше да се омъжи за мен. Много вода изтече оттогава, но съм сигурен, че с времето нещата ще се оправят.

— Въпросът наистина е как ще се почувстваш след време.

Смутен, Ейдриън замълча за миг, после отговори откровено:

— Нямам възражения срещу женитбата си с Никол.

Шелтън го изгледа с любопитство. Ейдриън усети, че се изчервява.

Внезапно графът се засмя.

— Да — каза той също толкова внимателно — мисля, че си прав. След време нещата ще се наредят много добре.



— Още ли не си готова? — попита Реджина.

Никол седеше на леглото си по долни дрехи. Погледна сестра си, която беше като зашеметяващо златисто видение в жълтата си шифонена рокля, и въздъхна.

— Иска ми се да не бях обещавала да ходя.

— Никол! Ти обеща и чичо Джон ще ти бъде страшно обиден, ако не дойдеш. Освен ако не се закълнеш, че си болна.

Никол знаеше, че Реджина е права. Макар че Джон Линдли не й беше истински чичо, той бе най-добрият приятел на баща й и тя го познаваше от дете. Когато беше малка, той никога не пропускаше да дойде в Драгмор с подаръци за нея, за сестра й и братята й. Не би могла да го обича повече дори ако наистина й беше чичо.

Само че още не се беше възстановила от следобеда, от онова тъй дяволски благородно предложение за брак на Ейдриън. Никога нямаше да се възстанови. Как би могла? Копнежът й да се омъжи за него й беше донесъл болка, но ако сега се бе съгласила да го стори, щеше да я боли още повече.

Реджина се приближи до нея, шумолейки с роклята си.

— Никол, какво има? Откакто си дошла в Лондон не съм те виждала така разстроена. — Тя седна на леглото до сестра си. В кехлибарените й очи се четеше загриженост. — Не е заради него, нали? — попита със снижен глас.

Никол кимна и срещна погледа на сестра си. Реджина улови ръката й.

— Той те харесва, Никол, това е ясно. Ще видиш, когато спре да оплаква Елизабет. Сигурна съм, че ще започне да те ухажва. А ти трябва да го окуражаваш — аз ще ти покажа как.

Никол едва не избухна в сълзи.

— Той вече ми предложи да се омъжа за него.

Реджина ахна.

— Какво? Това е зашеметяващо!

Никол поклати глава.

— Аз му отказах.

— Какво?

— Отказах му.

— Луда ли си?

Никол сграбчи ръката й.

— Той не ме обича, обича Елизабет. Сърцето му принадлежи на една мъртва жена. Предложи ми да се ожени за мен само защото ме целуна… неприлично. — Тя се изчерви. Не смееше да каже истината дори на сестра си. — Интимно.

Реджина я погледна объркано.

— Какво имаш предвид като казваш интимно?

Никол затвори очи.

— Лорд Хортънс целувал ли те е?

— Естествено.

От този отговор Никол веднага разбра, че сестра й не знае какво представлява интимната и безсрамна целувка, страстната целувка с разтворени устни, със сплетени езици.

— Какво направи той, Никол? Какво значи, че те е целунал интимно? Целувката е интимна.

— Има целувки и целувки — каза меко Никол.

Реджина беше объркана и не по-малко любопитна.

— Няма ли да ми кажеш?

— Добре! — почти изкрещя Никол. Сълзите я задавиха. — Целуваше ме толкова силно, че устните ме заболяха. А той не спираше и не спираше. Езиците ни бяха сплетени и той ме докосваше на места, където не биваше да ме докосва! Е, задоволих ли любопитството ти?

Реджина беше занемяла от изненада.

— Никога не позволявай на лорд Хортънс или на който и да било друг мъж да се държи така с теб! — извика Никол. — Или ще се окажеш в моето положение!

Все още потресена, Реджина успя да промълви:

— Трябва да се омъжиш за него.

— Няма. Не мога! Той си призна, че е поискал ръката ми само от чувство за дълг.

Сестра й отново я погледна с широко ококорени очи. Най-накрая тя успя да проговори:

— Добре, значи не всичко е идеално. Но той е херцог Клейбъроу. Трябва да кажеш „да“.

— Не мога! — каза отново Никол. — Той се държи отвратително с мен! Аз го обичам, а в неговото сърце няма и капка обич към мен! Не разбираш ли? Не бих понесла да съм му съпруга и да го обичам, а той да не изпитва нищо към мен, да тича след други жени и да има любовници! Не можеш ли да ме разбереш?

— Не — заяви безцеремонно Реджина. — Всички мъже имат любовници, Никол. Но тук става въпрос за херцог Клейбъроу! Ти си луда, ако не се омъжиш за него, особено щом го обичаш!

— Не ме интересува, че е херцог. Интересува ме какво чувства към мен. И не всички мъже имат любовници. Татко няма любовница — отвърна й Никол. — Нито пък виконт Сърл!

— Те са изключение — поклати глава Реджина. — А ти си изключително глупава.

— Чудя се дали ще нехаеш толкова, ако разбереш, че лорд Хортънс поддържа любовница, след като си се омъжила за него?

Реджина се поизчерви.

— Няма да се изненадам.

— Значи не го обичаш! — Никол скочи и закрачи с развети фусти.

— Обичам го! — извика Реджина. — Луда съм по него!

— Ако го обичаше, нямаше да ти е толкова безразлично дали ходи по жени.

— Може би просто съм реалистка, а ти, Никол, си романтичка!

Двете сестри се вгледаха една в друга. Подобна мисъл беше абсурдна. Всеки, който ги познаваше, би се заклел, че е точно обратното, но в този момент изглеждаше, че Реджина е права.

На вратата се почука и това спаси Никол от необходимостта да отговаря.

В стаята надникна Джейн.

— Никол, когато се облечеш, ела при мен и при баща си в библиотеката.

Никол се смути.

— Защо, мамо?

— Баща ти иска да обсъди нещо с теб — каза Джейн със сериозно изражение.

Никол се вцепени от ужас. Отнасяше се за Ейдриън. Сигурна беше. Навярно някак си бяха разбрали за вчерашното й посещение в Клейбъроу. Но как?

— Какво?

— Моля те, просто ела при нас в библиотеката. — Това не беше молба, а заповед. Джейн се усмихна и затвори вратата.

Никол разбра колко е изнервена, когато сестра й докосна ръката й и тя подскочи.

— Облечи се — каза Реджина. Лицето й, обикновено весело, сега беше смръщено. — И по-добре бързо промени решението си и кажи на херцога, че приемаш предложението му.



— Моля те, затвори вратата.

Никол погледна първо баща си, застанал пред своето писалище, после майка си, която седеше на дивана. Сетне затвори махагоновата врата зад себе си.

— Направила ли съм нещо, за което не се сещам? — опита да се усмихне тя.

Нито един от двамата не отвърна на усмивката й. Баща й беше много намръщен. Отново я обзе ужас. Особено когато майка й се изправи с угрижено изражение и се приближи до нея.

— О, скъпа — каза нежно Джейн.

— Какво има? — попита Никол.

— Херцог Клейбъроу беше тук днес — каза Никълъс. — Поиска ръката ти и аз се съгласих.

В първия момент Никол реши, че става дума за следобедното посещение на Ейдриън, когато й беше направил предложение в гостната. В следващия момент осъзна какво точно има предвид графът. Херцогът бе идвал още веднъж на Тависток Скуеър и беше отправил предложението си директно до баща й.

— Какво?

— Адвокатите ни ще се срещнат утре сутринта.

— Не! — избухна тя. — Няма да се омъжа за него!

Джейн стисна по-силно ръката й, но преди да успее да каже каквото и да било, Никълъс вече крачеше към тях.

— Мисля, че нямаш друг избор.

Никол замръзна, прикована от погледа му. Той знаеше. Ейдриън му беше казал. Тя простена.

— Малко е късно за съжаления — каза той, като продължаваше да я гледа. — И тъй като е възможно да си бременна, ще се омъжиш още след две седмици.

— Ще го убия — изкрещя Никол.

— Няма връщане назад, Никол. Ако толкова не искаш да се омъжиш за Ейдриън, да беше помислила за това преди да легнеш с него.