— Ела тук.

Погледът, който й отправи, беше суров и груб, но все пак излезе от водата, като отново потрепери. Никол обгърна раменете му с жакета като с кърпа и започна да го разтрива. Той обаче изтръгна жакета от ръцете й и се отдръпна встрани.

— Да ме съблазниш ли се опитваш?

Това ли се опитваше да направи?

— Толкова ужасно ли би било?

— Ти си единствената жена, която би си признала подобно нещо. Това не е нормално!

— Когато сме двамата — промълви съвсем тихо тя, — няма нищо по-нормално.

Той се взря в нея с неразгадаем поглед.

Въпреки привидната си дързост, вътрешно Никол трепереше цяла, защото в този момент бе заложила на карта всичко. Приближи се до него, докосна го. Този път той не помръдна.

— Защо се отдръпна от мен точно в този момент? Не съм толкова глупава и знам, че има още. Не ме ли искаш?

В продължение на няколко мига херцогът не каза нищо и тя потрепери.

— Иска ми се да не те исках — отговори най-накрая той.

Не изглеждаше щастлив от отговора си. Обзета от страх, Никол посегна отново към него и хвана ръката му.

— Аз те искам, Ейдриън. Все още те искам.

Той отново не се отдръпна. Стоеше напълно неподвижен.

— Ти си безмилостна. Не виждаш ли, че се опитвам да бъда благородник?

— В момента не давам и пет пари за благородството — промълви тя, като стисна ръката му.

Той се отскубна от нея.

— Това е непоносимо и не може да продължава повече. Поемам пълната отговорност за това, което се случи. Девиците са за женене, не за това.

Противно на волята й, в гърдите на Никол трепна искрица надежда. Той знаеше, че е девица. Нима намекваше, че би трябвало да се ожени за нея? Преди малко неговите чувства й се бяха сторили силни като нейните; сигурно не го бе водило само желанието. Дали сега, осъзнал какво изпитва, няма да скъса със своята годеница? Дали няма да й предложи брак?

— Аз също не мога да продължавам по този начин. Не издържам да бъда далеч от теб.

— Ако все още искаш да ме съблазниш, справяш се добре.

Никол отстъпи крачка назад. Думите му я бяха шибнали като камшик, причинили й бяха почти физическа болка.

— Това ли си мислиш? Аз смятах… надявах се… — Тя замлъкна, осъзнала, че е прав, макар и само донякъде.

Той закрачи покрай потока — напред-назад, напред-назад. Убедена, че няма да приеме предложението й, Никол подхвърли:

— Мога да се върна в Драгмор и да не се видим никога повече. Това е едното разрешение.

Ейдриън се извърна рязко към нея.

— Това е идеалното разрешение!

От гърдите й се изтръгна сподавено възклицание.

— Освен това при последния ни разговор останах с впечатление, че плановете ти са тъкмо такива.

Той искаше тя да си отиде. Искаше да напусне Лондон, за да не я вижда. Това не можеше да е истина, не и след всичко, което се бе случило току-що. Навярно не го бе разбрала добре.

— Защо не си тръгна? — попита той.

Никол беше загубила ума и дума. Наложи му се да повтори въпроса си.

— Аз… аз щях. Родителите ми ме помолиха да остана. — За неин ужас почувства как очите й се насълзяват. — Те се надяват да вляза отново в обществото и да имам голям успех.

Той стисна челюст.

— А ти това ли искаш? Съпруг ли си търсиш?

Никол го погледна — същински златист бог, само че от плът и кръв, и смъртен. Искаше да се омъжи за него още от мига, в който го бе зърнала за пръв път.

— Да — прошепна тя.

— Тогава ти желая късмет.

Нямаше да й предложи брак. Пожелаваше й късмет в търсенето на съпруг. Ала този съпруг нямаше да е той. Никол се олюля като ударена. Херцогът се спусна да я подкрепи, но тя го отблъсна и бързо се извърна настрана, за да не му позволи да види колко е смазана. Как бе възможно да означава толкова малко за него, след като само до преди минути й се бе сторило, че означава всичко.

— За теб аз не съм нищо, нищо повече от мимолетно развлечение.

— От самото начало дадох да се разбере, че не можеш да очакваш нищо от мен.

Никол се обърна към него.

— Копеле! — процеди през зъби тя. За пръв път използваше толкова мръсна дума и със задоволство забеляза, че е успяла да го шокира. — Затова ли тръгна да ме търсиш днес? За да вдигнеш полите ми насред гората?

— Знаеш, че не е така.

— Нима? — Гласът й бе изтънял. Знаеше, че звучи истерично, но тя беше в истерия. — Знам единствено какво се случи тук преди малко! Казваш ми, че не бива да очаквам нищо от теб, а се държиш така, че ме караш да очаквам всичко!

— Аз съм чудовище. — Погледът му бе впит в нея. — В края на краищата, аз съм син на баща си.

Никол се извърна, разтреперана от болка и ярост.

— Господи, мразя те!

— Значи ставаме двама — промълви той толкова тихо, че не бе сигурна дали е чула правилно.

— Махам се оттук — каза тя, като се отправи към коня си.

Херцогът светкавично я сграбчи за лакътя. Никол яростно се отскубна от него и му хвърли изпепеляващ поглед, който го предупреждаваше никога повече да не я докосва.

— Не можеш да се върнеш в имението в този вид — каза той. — Изглеждаш така, сякаш си прелюбодействала с някого в калта.

— Нима не съм? — подигравателно попита тя.

— Не съвсем.

— О, да, как можах да забравя твоето благородство?! — Никол понечи да възседне коня си, твърде ядосана и разстроена, за да мисли за наранения му крак.

Херцогът я хвана отново и я дръпна обратно на земята.

— Какво правиш? — извика тя, обхваната от треска.

Той я вдигна на ръце и отвърна хладно:

— Не това, което си мислиш.

Никол нададе яростен вик и замахна с юмруци към лицето му. Херцогът извърна глава, но и двете му ръце бяха заети и не можеха да го предпазят. Единият й юмрук попадна право в брадичката му.

— Това е третият път, в който ме удряш по лицето — заплашително каза той.

— Но не и последният — отвърна яростно тя.

Ала миг преди ноктите й да издерат кожата му, той я пусна. Никол тупна в ледения поток и веднага потъна като олово, едва успявайки да затвори уста преди да е нагълтала прекалено много вода. Още не бе смогнала да реагира, когато херцогът я сграбчи за яката и я издърпа обратно. Докато я влачеше към брега, тя полагаше отчаяни усилия да поеме въздух, повече въздух. А щом стигнаха до брега я хвана и я потупа силно по гърба. Накрая Никол успя да изплюе нагълтаната вода.

Обърна се към него с унищожителен поглед.

— Сега вече ще те убия.

Скръстил ръце пред гърдите си, той я гледаше напълно безстрастно.

— Изостанала си от групата и си решила да напоиш коня си. Аз съм тръгнал да те търся. Конят ти се е подплашил и те е хвърлил във водата. Аз съм се хвърлил след теб и съм те извадил.

Единственият й отговор бе един нечленоразделен вик на безпомощна ярост.

На връщане ги пресрещнаха две конярчета, изпратени да ги търсят. Херцогът веднага им разказа какво се е случило или поточно историята, която бе съчинил. Тъй като бяха мокри, двамата с Никол взеха по-отпочиналите коне на момчетата и оставиха едното от тях да доведе пеша нейния наранен жребец.

Когато пристигнаха в къщата, в двора все още бяха останали неколцина гости, които обсъждаха приключенията от сутринта. Двамата бяха посрещнати с облекчение и загриженост. Херцогът отново разказа своята измислена история и отново никой не се усъмни и в една дума от нея. Не и преди да влязат в самата къща, разбира се.

Изабел обикаляше тревожно из салона до фоайето и в мига, в който херцогът и Никол прекрачиха прага на къщата, се спусна към тях. Погледът й се спря първо на Никол, после на сина й.

— Какво стана?

— Конят на Никол се подплаши и тя падна в един поток. Бях се върнал назад да я търся и скочих във водата, за да й помогна — обясни небрежно херцогът.

— Но аз съм добре — каза Никол и дори успя да се усмихне лъчезарно на вдовстващата херцогиня. В отговор обаче не получи никаква усмивка. Изабел я гледаше замислено и Никол бе сигурна, че се съмнява във всяка изречена от сина й дума. Обзе я срам, който засили още повече порива й да избяга, и то не само от херцогинята и нейния твърде прозорлив поглед, а и от сина й.

— Най-добре се качете горе и свалете тези мокри дрехи — каза след известно мълчание Изабел.

Никол кимна с облекчение и вече се канеше да последва съвета й, когато иззад гърба й долетя гласът на майка й. Когато видя Джейн и баща си да слизат по широките, извити стълби, сърцето й се сви.

— Скъпа, добре ли си? — извика Джейн, като се втурна към нея, следвана от съпруга си.

— Напълно — увери ги Никол, опитвайки се да прикрие смущението си. Едно бе да обяснява на всички, че е паднала от коня си, и съвсем друго — да пробутва подобна измишльотина на своите родители. Като внимаваше да не поглежда баща си, тя разказа на Джейн как конят й я е хвърлил във водата и как херцогът я е спасил.

— Паднала си от коня? — възкликна невярващо Джейн.

Баща й от своя страна я гледаше втренчено.

— Мислех, че съм сама — заобяснява с патос Никол. — И бях с едно от онези ужасни странични седла, което, както знаете, никога не използвам. Появата на Ейдриън стресна не само коня ми, но и мен самата! Знаете как стават тези неща. — Тя хвърли предпазливо поглед към баща си. От суровото му изражение се виждаше, че дяволски добре знае, че лъже най-безочливо.

— Трябва да свалиш тези дрехи — заяви решително Джейн и се обърна с топла усмивка към херцога. — Благодаря, Ваша светлост.

Херцогът кимна.

Едва тогава Никол осъзна, че преди малко го е нарекла с малкото му име, а не „херцога“ или „Негова светлост“. Сърцето й спря да бие. Хвърли поглед към вдовстващата херцогиня, която я наблюдаваше неодобрително. Още един поглед, този път към баща й, й показа, че неговото изражение е почти същото. Нито един от двамата не беше пропуснал да забележи грешката й. По бузите й плъзна ярка червенина. Не се осмели да погледне херцога, но не беше и необходимо. И без да го гледа усещаше мълчаливата му ярост.