9

Неспособна да се пребори с обхваналото я униние, Никол се вкопчи в перваза на прозореца и се загледа навън, към яркото октомврийско слънце. Чу зад гърба си стъпки, но не помръдна, защото позна, че са на сестра й.

— Никол, отивам на разходка в Хайд Парк с приятели. Чарли Радклиф има нов автомобил. Остава едно свободно място. Защо не дойдеш с нас?

Никол не се обърна. Не искаше Реджина да види лицето й и да я измъчи с въпроси. Макар да изглеждаше невинна като ангел, сестра й бе много умна и познаваше Никол по-добре от всички, достатъчно добре, за да отгатне, че нещо не е наред.

— Не, благодаря. Днес следобед ще ходя на езда — каза Никол, въпреки че нямаше такива намерения.

Реджина се поколеба, после заяви, че ще се видят по-късно, и излезе. Никол въздъхна, обърна гръб на прозореца и се защура безцелно из светлозеления утринен салон. Останеше ли сама, неизменно я връхлиташе споменът за херцога, за неговите думи, за срещата им. Беше като обсебена от дявола и ненавиждаше това усещане. Ненавиждаше него.

В салона влезе Олдрик.

— Милейди, виконтеса Сърл е тук.

— Не си прави труда да съобщаваш за мен, Олдрик — обади се Марта, като пристъпи прага. Още щом видя приятелката си, тя веднага се обърна отново към иконома. — Донеси ни малко чай, ако обичаш.

Когато той излезе, Марта побърза да седне до Никол.

— Никога не съм те виждала такава, Никол, но подозирах, че днес ще те намеря отчаяна. Трябва да го изхвърлиш от ума си. Трябва!

— Не мога. Повярвай ми, ако можех, щях да го направя, но не мога.

— В Лондон има и други мъже, много други мъже. Моля те, позволи ми да те запозная с някои от тях.

— О, Марта, няма смисъл да си правиш труда. Моята репутация винаги върви на крачка пред мен.

— Ти можеш да промениш репутацията си, ако се опиташ! — разпалено извика Марта.

— Може би не желая да я променям — озъби се Никол. Сетне сграбчи ръката на приятелката си. — Съжалявам, не съм ядосана на теб, а на себе си.

— Знам.

— Идването ми в Лондон беше грешка, голяма грешка. Връщам се у дома.

Марта я изгледа замислено.

— Ще избягаш? Като страхливка?

Никол се изчерви.

— Ще му позволиш ли да те прогони?

Никол прехапа устни. Марта не знаеше какво се бе случило снощи, но тя знаеше. Той бе дръзнал не само да й заповяда да напусне Лондон, а и да заяви, че се страхувала от него! Ако внезапно си тръгнеше за Драгмор, херцогът щеше да реши, че усилията му да я пропъди са се увенчали с успех. Освен това ще заключи, че тя наистина е страхливка и се бои от него. И нищо няма да промени абсурдното му предположение, че е дошла в Лондон, за да го съблазни и да го откъсне от неговата безценна Елизабет. Тя се вцепени. Това беше абсурдно предположение, нали?

Нима тайно се бе надявала да го раздели с годеницата му? Какво друго обяснение можеше да има за безумната й идея да го последва в Лондон?

Никол потрепери, ужасена от себе си. През целия си живот не се бе чувствала толкова объркана. По-добре да го остави да си мисли най-лошото, което той така или иначе бе решен да прави, отколкото да му позволи да спечели двубоя помежду им. Никога нямаше да си признае, нито пред него, нито пред себе си, че е възможно идването й в Лондон да е било продиктувано от подобни глупави мисли.

— Права си. Значи трябва да поостана още известно време.

— Добре! Но не бива да вехнеш тук. Днес следобед ще играя тенис в клуба с още няколко дами, но ни трябва шести човек. Идваш с нас. Ще бъде забавно.

— Не ис…

— Никол, ти обичаш тениса! Трябва да се появяваш пред хората и поне да даваш вид, че се забавляваш. Иначе той ще реши, че страдаш по него.

— Ти си много умна жена, Марта — каза Никол, като се усмихна неохотно. — Добре, ще дойда.



Пристигнаха в тенис-клуба рано същия следобед. Никол беше в каретата на Марта и бе пропусната вътре като нейна гостенка. Портиерът на входа очевидно познаваше Марта, защото я поздрави по име и я отметна в списъка си. Вътре двете си избраха ракети и топки и излязоха на кортовете, за да се присъединят към останалите от групата.

В онези дни тенисът бе изключително популярен, особено сред младите дами. Всички кортове бяха заети, с изключение на трите, резервирани за тяхната група, и всички играчи бяха жени, с изключение на една двойка младежи.

Останалите жени вече ги очакваха, седнали на една маса с кана лимонада. Всички бяха облечени в бели блузи и морскосини поли. Ракетите им бяха оставени до столовете. Щом се приближиха до тях, Марта внезапно промърмори:

— О, боже!

Никол се препъна, когато съзря сред групата Елизабет Мартиндейл.

— Не ми каза, че и тя ще бъде тук!

А годеницата на херцога не само бе тук, но и седеше не до кого да е, а до Стейси Уъртингтън.

— Не знаех. Съжалявам, Никол.

Разговорът между дамите рязко секна, когато Никол и Марта дойдоха до масата.

— Здравейте — каза Марта. — Мислех, че имаме нужда от шести човек, затова доведох лейди Шелтън. Но виждам, че съм сгрешила.

— Така е — обади се Стейси. Погледът й бе пълен с презрение. — Доведох братовчедка си Елизабет за шести човек. — Нямаше начин да не се разбере, че Никол не е добре дошла сред тях.

— Сигурна съм, че ще измислим нещо, Стейси — учтиво каза Марта, въпреки че погледът й прониза брюнетката като кама.

— Всичко е наред — побърза да се намеси Никол. Полагаше огромни усилия да не се вторачи в Елизабет, защото едва сега я виждаше отблизо. Дребната, изящна блондинка седеше напълно притихнала сред явно враждебно настроената групичка жени. — И без това съм уморена. Просто ще взема каретата ти, ще се прибера у дома и ще изпратя кочияша обратно, за да прибере и теб.

Марта я погледна.

Никол не искаше да влиза в пререкания, затова упорито издържа на погледа й. При други обстоятелства непременно би отвърнала на Стейси както подобава, ала присъствието на Елизабет потискаше успешно естествените й наклонности.

— Може би така ще бъде най-добре — обади се друго момиче с рижи коси и очила с тънки златни рамки, като хвърли неуверено поглед към Никол.

— Аз за нищо на света не желая да деля корта си с някой друг — заяви Стейси.

— Стейси! — укорително възкликна Елизабет и се изправи. — Мисля, че не се познаваме — обърна се тя към Никол. На устните й грееше дружелюбна усмивка. — Аз съм Елизабет Мартиндейл, лейди Шелтън.

Никол застина напълно неподвижно, вторачена в протегнатата й ръка. Мина доста време, преди да се опомни и да я поеме.

— Здравейте.

— Лейди Шелтън, аз нямам нищо против да остана тук и само да гледам. Наистина. Можете да заемете моето място.

Никол стисна зъби. Русокосото момиче не спираше да се усмихва, а сините му очи изглеждаха искрено дружелюбни.

— Всичко е наред, лейди Мартиндейл — каза Никол с леден тон. — Няма нужда да се отказвате от играта заради мен.

— Наистина нямам нищо против — настоя Елизабет, но веднага бе прекъсната от братовчедка си Стейси:

— Щом иска, нека си върви.

Елизабет стисна извитите си устни.

— Стейси, разполагаме с предостатъчно време, за да играем всички, дори аз, ако реша. — Тя се обърна отново към Никол. — Можем да си разделим корта, но ви предупреждавам, че се изморявам бързо. — Нова усмивка озари лицето й и накара Никол да се чувства още по-неловко.

— Добре — чу се да казва рязко тя. — Но вие ще бъдете първа. — Не можеше да се усмихне, не можеше дори да се опита.

Всички момичета заеха кортовете, които бяха резервирали. Само Никол остана да седи на масата отстрани. Опитваше се да гледа играта, но все още бе разстроена от присъствието на Елизабет. Годеницата на херцог Клейбъроу изглеждаше много симпатична. Очевидната й дружелюбност бе просто обезоръжаваща. Но сигурно беше неискрена, нямаше начин да не е.

Скоро Никол установи, че изобщо не обръща внимание на останалите жени. Не можеше да откъсне очи от Елизабет. Момичето наистина се измори бързо, защото нямаше никакви сили в крехкото си тяло. Беше най-лошият играч на кортовете и на практика едва успяваше да уцели топката. Значи такива жени предпочитал херцогът? Светли, дребни, слаби? Жени, твърде деликатни да изиграят дори една прилична игра на тенис? Жени с простодушни сини очи и с неслизаща от устните им усмивка? Неприятно й бе да си го признае, ала от всички момичета, с които се бе запознала досега, Елизабет наистина беше най-симпатична. Тя бе единствената, направила опит да се държи дружелюбно с нея. Даже приятелките на Марта — Джули и Абигейл — се бяха отнесли подозрително с нея и дори не бяха опитали да я заговорят. Марта със сигурност вече изпитваше угризения, че я е убедила да дойде.

Не бяха минали и десет минути, когато Елизабет напусна корта, задъхана, изпотена и зачервена.

— Казах ви, че се изморявам бързо — изпъшка тя, като се стовари на стола до Никол.

Колкото и да не я харесваше, Никол побърза да й налее лимонада.

— Добре ли сте?

Неспособна да произнесе и дума повече, Елизабет само кимна и размаха едно от оставените на масата списания пред лицето си. После жадно изгълта чашата с лимонада и едва тогава каза:

— Благодаря. Просто имам нужда от почивка. Не биваше да идвам. От няколко дни насам не се чувствам съвсем добре.

— Навярно сте хванала грип — предположи Никол, като въртеше нервно ракетата из ръцете си.

— Не мисля — печално отвърна Елизабет.

Никол я остави, за да се присъедини към останалите. Поигра малко с Матилда, но Матилда изобщо не беше равностоен противник и не можеше да посрещне дори едно късо воле. Не след дълго при тях дойде Стейси.