Никол се боеше не само от копнежа си за целувките на херцога. Боеше се, че както при Луси чувствата й са по-дълбоки, много по-дълбоки — отказваше да мисли колко дълбоки биха могли да се окажат.

Можеше да откаже да слезе долу, но това бе изход за страхливци. А тя никога не се бе държала като страхливка, даже по време на скандала. Нямаше намерение тепърва да става такава. Ще умре, но няма да загуби кураж в присъствието на проклетия херцог Клейбъроу.

Ани почука точно когато Никол взе решение не само да се присъедини към вечерята с високия гост, но и да го стори облечена както подобава.

— Ани, коя е най-хубавата, най-предизвикателната ми рокля?

Ани я зяпна.

— Не зная, мадам. Ще трябва да се разровя из нещата ви.

— Тогава да се разровим — мрачно каза Никол. В главата й се оформяше идея.



В мига, в който пристъпи във фоайето и подаде плаща си на иконома, херцогът усети как всяка фибра от тялото му тръпне в нетърпеливо очакване. Поздрави домакина, домакинята и Чад, но за негово разочарование Никол я нямаше. Тогава осъзна, че тя не желае да вечеря с него. Трябваше да изпита облекчение, но не го изпита.

Шелтън наля на себе си и Чад бренди, а на съпругата си шери; за херцога имаше приготвен чай. За никого не бе тайна, че херцог Клейбъроу не близва алкохол. Гостът се настани удобно в един голям фотьойл. Шелтън зае срещуположния.

— Е, как върви работата в Чапман Хол? — попита той.

— Почти привърших. След няколко дни се връщам в Лондон.

— Възстановихте го доста бързо. Помня, че имението наистина беше в окаяно състояние.

— Да, беше. — Двамата мъже започнаха да обсъждат някои от подобренията, извършени от херцога в имението. Няколко минути по-късно вратата се отвори и влезе Никол.

Шелтън млъкна по средата на едно изречение и се ококори. Чад едва не се задави с глътката бренди, която бе отпил. Графинята се вторачи в дъщеря си и с мъка се удържа да не разтвори устни във формата на огромно „О“. Ала херцогът не видя изненадата и удивлението им, защото в самия него се бе надигнала вълна от противоречиви чувства, която заплашваше да го погълне.

Никол се усмихна на майка си.

— Съжалявам, че закъснях, мамо.

Джейн стана и припряно се спусна към нея.

— Всичко е наред. Ела да се запознаеш с нашия гост.

Херцогът се изправи на крака. Всичките му добри намерения се бяха изпарили, бяха напълно забравени. Тя носеше ярка коралова рокля с голи рамене и дръзко изрязано деколте. Дрехата бе подходяща по-скоро за бал, отколкото за домашна вечеря, но подчертаваше съвършено прасковената руменина на бузите и розовите й устни. Косите й бяха вдигнати високо, както бе модата в момента, а на шията и ушите й сияеха перли. Когато направи реверанс, сърцето на херцога за миг спря от страх, че тя ще му разкрие напълно великолепната си гръд. Никол се изправи грациозно.

— Но ние вече сме се срещали, мамо — каза тя, вперила поглед в него. Изражението й беше приветливо, но нямаше начин човек да не забележи захаросания сарказъм в тона й. А и в очите й нямаше нищо приветливо — те святкаха гневно. — Нали, Ваша светлост? Не би ли могло дори да се каже, че сме стари приятели… ъ-ъ… познати?

Херцогът стисна челюст. През съзнанието му като светкавица преминаха всички интимни моменти, които бяха прекарали заедно.

— Наистина мисля, че съм имал честта да ви бъда представен — измърмори учтиво той. Погледът му бе потъмнял, заплашителен, предупреждаваше я да спре. Защото бойното поле вече бе ясно очертано, ръкавицата беше хвърлена — от нея, — а той ни най-малко не можеше да й има доверие.

— Къде сте се срещали? — попита графът.

Никол се усмихна някак особено.

— Може би Негова светлост ще отговори на въпроса ти.

В очите на херцога проблеснаха гневни искрици. Сигурен беше, че е намислила тази вечер да си отмъсти — така, както може. Обърна се към своя домакин.

— На бала с маски у Адърли, струва ми се.

— О, да, чух, че са дали прием във ваша чест — каза Джейн с лека усмивка и с неуверен поглед, който се стрелна с мълниеносна скорост от херцога към дъщеря й. На устните на Никол все още траеше тази странна, подигравателна полуусмивка.

— И, разбира се — каза ехидно тя, като се обърна въпросително към херцога, — после задълбочихме нашето познанство в Чапман Хол, нали?

В погледа му отново проблесна гняв от дързостта й, ала думите й безмилостно му припомниха как точно бяха задълбочили познанството си — като той я бе повалил по гръб на тревата. В стаята се възцари мълчание.

— Беше много мило от ваша страна — каза херцогът, когато най-после си възвърна способността да говори, — да ме посетите и като добра съседка да ме посрещнете с добре дошъл в провинцията.

Никол се засмя с плътен, приглушен смях.

— Много мило от моя страна. — Погледът й го пронизваше. И двамата знаеха дяволски добре, че Ейдриън бе този, който я бе поканил в Чапман Хол, за да я съблазни.

Ала Никол не беше свършила.

— А от страна на Негова светлост бе още по-мило да ме покани на езда с него. — Усмихна се невинно. — Представяте ли си, той ми показа земята си — обърна се тя към родителите си и Чад. Сетне погледна очаквателно херцога.

Херцогът едва не се задави.

— Услуга за услуга — рязко отвърна той, като в същото време си мислеше колко му се иска да я преметне през коленете си и да я напляска по задника, нищо че беше голяма жена.

Никол го удостои с поглед, който му казваше, че не съжалява и че няма намерение да престане да го дразни.

— Стигнахме чак до онова сладко поточе, нали знаете, онова, което пресича и нашето имение. Не че за нас имаше значение къде сме. Какво са границите за двама съседи? — Тя го погледна отново, този път по-дълго и по-многозначително — погледът, с който жена, била вече с един мъж, иска да му покаже, че би желала срещата да се повтори. За миг очите му се разшириха, сетне той отново си възвърна каменното изражение.

Вътрешно обаче кипеше от гняв и я проклинаше. Знаеше, че тя ще си играе с него докато не се измори; знаеше, че тази нейна опасна игра е някакво зле скроено отмъщение за грешката, която бе допуснал, мислейки я за омъжена и опитвайки се да се впусне в любовна афера с нея. Въздухът натежа от напрежение. Сигурен бе, че семейството й вече е доста обезпокоено и че всички се опитват да схванат едва прикрития смисъл на думите й.

Време беше да заиграе нейната игра по нейните правила и да й даде урока, който сама бе съчинила. Обърна се към нея с лека, хаплива усмивка.

— Тогава вие за малко не претърпяхте едно много сериозно увреждане, нали? — небрежно подхвърли той.

Лицето на Никол тутакси се изчерви, а триумфалната й усмивка се стопи. Тя с взря в него с разширени, ужасени очи.

— Когато конят ви побягна като пощръклял — добави той.

Облекчението й бе повече от очевидно.

— Колко съм ви задължена — съумя да промълви тя.

— За това, че ви спасих? — ехидно попита той, като си мислеше как едва не бе отнел целомъдрието й. — Един почтен мъж не би могъл да постъпи другояче, освен да протегне… ръка на една дама в беда. — Прекалено ясно си спомняше в каква беда бе изпаднала Никол в неговите обятия и под пламналото му, възбудено тяло. Как бе копнял да облекчи агонията й!

— Никога не ще мога да ви се отблагодаря достатъчно. — Думите едва излизаха от устните й.

— Но вие вече го сторихте — каза той. — Не беше ли това причината за втората ви визита?

Тя стисна челюст.

— Разбира се.

Херцогът докосна бузата си там, където го бе ударил камшикът й. Там имаше съвсем лек розов белег, забележим само при съсредоточено взиране.

— Имахте късмет — каза той, припомняйки си необузданото си желание, пробудено от нейната ярост.

— Голям късмет — изръмжа Никол.

Чад наруши тишината, възцарила се след разговора им — тишина, в която двамата се гледаха със святкащи очи.

— Никол е много добра ездачка. Не мога да си представя, че конят й е могъл да й се изплъзне от контрол.

— Хм, вижте — заобяснява херцогът без усмивка, като си припомни мекото й тяло под своето, — моят жребец беше доста неопитен и си имаше собствено мнение за посоката. Изгубил контрол над него, аз налетях право върху нея. Бях толкова унесен, че успях да се спра чак в последния момент.

От устните на Никол се изтръгна задавен звук. Стоеше съвсем близо до него в блестящата си коралова рокля, на не повече от педя от него, ужасяващо близо. Гърдите й се надигаха учестено, изпълнени с ярост. Дали ще съумее да сдържи необуздания си нрав, запита се той, или вулканът на гнева й се готви да изригне?

Ала тя заговори със сладък, прекалено сладък глас.

— Имах голям късмет, че се случи да ми налети херцогът, искам да кажа, жребецът на херцога, не мислите ли? На човек не му се случва всеки ден да бъде удостоен с подобна чест.

— Искате да кажете — процеди през зъби херцогът, — че ако не бях връхлетял върху вас, вашата кобила нямаше да се подплаши — и то в последния момент, трябва да добавя, — и аз нямаше да бъда удостоен с изключителната чест да ви спася. — Беше му трудно да контролира гнева и тона си.

Никол кипеше от ярост, но не каза нищо. Херцогът се усмихна победоносно.

Графинята размени тревожен поглед със съпруга си и преди дъщеря им и гостът да са се впуснали в нов словесен дуел, побърза да каже:

— Защо не седнем на масата да похапнем? — Тя се усмихна някак прекалено лъчезарно. После пристъпи към херцога и му подаде ръка. Погледът й обаче бе насочен към Никол. — Не си ми споменавала, че се познавате, скъпа.

— Не е ставало дума — отвърна Никол и продължи подигравателно: — За разлика от някои други неща, които винаги стават.

Като почетен гост херцогът бе настанен вдясно от графа. Вечеряха в по-малката от двете трапезарии на имението, тази, която обикновено използваха за семейни и други събирания в тесен кръг. Графинята бе седнала в срещуположния край на масата, която събираше дванадесет души, а Чад беше вдясно от нея. Никол седеше срещу херцога, от другата страна на баща си. Херцогът помогна на Джейн да се настани, после се върна до собственото си място точно навреме, за да се полюбува на Никол, която в този миг се приведе напред, за да седне, разкривайки щедро част от гърдите си.