Никол скочи на земята и тръгна към него. Дългите й крака и изпъваха тъканта на панталоните, без да оставят нищичко от формите й на неговото въображение. Неспособен да откъсне очи от тази гледка, той мислеше единствено за това, че жена, която може да язди така кон, със сигурност би яздила и самия него не по-зле. Обзет от тази мисъл, забеляза чак в последния момент как Никол вдига камшика си.

— Жалък негодник! — изсъска тя, като замахна яростно към лицето му.

Само рефлексът помогна на херцога да сграбчи китката й в мига, в който преплетеният край закачи челюстта му, оставяйки след себе си болезнена червена диря. Изненадата му бързо се смени с гняв. Той изтръгна камшика от ръката й, строши го на две и го хвърли настрана. Никол нададе яростен вик и отново замахна, решена да го удари още веднъж. Той обаче я хвана за лакътя, изви светкавично ръката й назад и я блъсна към стената на обора. Никол нямаше намерение да се предава. Другата й ръка се стрелна хищно към него с извити пръсти и насочени напред нокти. Херцогът хвана и нея и Никол се озова прикована към стената с ръце над главата. Миг по-късно и няколкото сантиметра, които ги разделяха един от друг бяха стопени и коравото му, възбудено тяло се притискаше към нейното.

Случилото се току-що бе повече от невероятно, ала Никол продължаваше да се съпротивлява яростно, като животно, попаднало в капан, като обезумяла. Всяко нейно движение разгаряше още по-силно огъня в него и той се притискаше още по-плътно към нея, членът му пулсираше, прилепнал към нейната мекота в инстинктивен порив да я укроти.

— Пусни ме — извика тя. — Пусни ме, куче проклето, за да ти дам това, което заслужаваш!

В ума му затанцуваха ужасно картинни, чувствени образи.

— И какво е това, което заслужавам? — Дъхът му погали устните й и Никол застина. Очевидно едва в този момент бе осъзнала близостта и възбудата му.

— Не един, а десет камшика! — изръмжа тя.

— Не мисля, че си дошла за това.

— Дойдох, за да ти пусна кръв!

Той потръпна — реакция както на това ново доказателство за буйния й нрав, така и на мисълта какво би било той да пролее нейната кръв.

— Възбужда ли те идеята да пролееш кръвта ми, Никол? — попита той съвсем, съвсем тихо.

— Да! Да! Да! — Тя отново се замята яростно, сетне замръзна задъхана, осъзнала, че движенията й само правят позата им още по-интимна.

— Внимавай — приглушено каза той. — Ако днес ще се пролива още кръв, тя няма да е моята. — Погледна я право в очите. Беше се притиснал към нея толкова силно, че нямаше начин тя да не разбере какво има предвид. Очите й се разшириха — беше разбрала.

— Не би го направил.

— Точно в този момент бих. Не дойде ли тъкмо за това?

В първия миг Никол бе твърде слисана от думите му, за да може да отговори. После изпищя, замята се диво в опит да се освободи и извика от болката, която й причиняваше желязната му, непоклатима хватка.

— Значи сега ме заплашваш с изнасилване?!

— Да те заплашвам? Не. По-скоро те предупреждавам. Насилие? Никога.

— Ще се съпротивлявам до последния си дъх — извика тя.

Той си я представи как се съпротивлява, сетне как тръпне в екстаз в прегръдките му, и я притисна още по-силно. Всеки миг щеше да изгуби и последните остатъци от способността си да се контролира.

— Ще ти хареса да умреш в моите прегръдки, Никол — тихо обеща той. — Аз ще се погрижа за това.

— Пусни ме — извика като обезумяла Никол.

Сигурен бе, че тя не разбира думите му, но усеща опасността, в която се намира.

— Пусни ме веднага, проклет да си!

Трябваше да я пусне. Не го ли стореше, нямаше да може да отговаря за действията си. Тялото му крещеше, умоляваше го да бъде освободено самото то, затова той извърна глава настрана и си пое дълбоко дъх.

— Съгласна ли си на примирие?

Тя се изсмя.

— Никога!

Той я погледна стреснато и видя огъня на омразата в очите й.

— Значи сега ме мразиш, така ли?

— О, да — процеди през зъби тя. — За момент те обичах, но сега те мразя, о, как те мразя!

Той се вцепени. Това, че го е обичала, макар и наивно и за кратко, го слиса. Много жени се бяха влюбвали в него и той го знаеше. Но никога не им беше обръщал внимание, никога не се бе интересувал от чувствата им. Сега нещо го бодна и това нещо може би беше съвестта му.

— Любовта не се превръща толкова бързо в омраза, Никол — промълви той. Устните им бяха съвсем близо. — Искаш ли да проверим колко силно ме мразиш? — Не знаеше защо е толкова важно за него да й докаже, че греши.

— Няма какво да проверяваме — каза тя, внезапно останала без дъх. Погледът й бе прикован в устните му. — Недей.

Нямаше начин да се възпре да я целуне, въпреки че беше огромна грешка. Не и сега. Не и когато телата им се бяха прилепили едно о друго, не и когато се бе притиснал към нейната женственост, не и когато тя тъй дръзко му бе заявила колко го мрази.

— Мисля, че ме искаш по-силно, отколкото ме мразиш — промълви той.

Никол отвори уста да се възпротиви, но той впи устни в нейните, поглъщайки думите й.

Тя започна да се съпротивлява яростно, ала той просто я притисна още по-силно към стената, просто стегна още по-здраво болезнената си хватка около китките й. Никол нададе гневен вик; той жадно пиеше устните й, копнееше да пие много повече и знаеше, че ако продължи, ще я изпие цяла. Тя изопна снага и това бе рай, ала беше и ад.

Тази жена щеше да се съпротивлява докрай.

Когато устните му се плъзнаха към шията й, за да я обсипят с огнени целувки, Никол проговори.

— Ами твоята безценна Елизабет?!

Той се вкамени.

— Какво Елизабет?

— Дори не се преструваш, че си верен на годеницата си!

— А, значи си се справила с домашното си — каза той, като вдигна глава и я погледна. Видя горящата ярост в очите й и му се прииска да я замени със страст — страст по него. — Затова ли било всичко?

— Ти си кажи-речи женен мъж — изсъска тя. — А се държиш като презрян женкар. Пусни ме. Веднага!

Беше права и понеже в крайна сметка притежаваше предостатъчно чувство за чест, той я пусна. Никол извика и скочи към него в опит да го удари отново.

Той я хвана, този път през кръста, приковавайки ръцете към тялото й, отново изумен от нейната свирепост, и още по-възбуден.

Тя се заизвива в ръцете му. Опитваше се да избяга, но той я стисна здраво и я разтърси.

— Престани.

Никол дишаше задъхано като след ожесточена битка. Сега той се бе прилепил към гърба й, а това не й носеше никакво облекчение. Тежката й гръд се притискаше към ръцете му, обгърнали снагата й. Тя прекрати опитите си да се освободи и пое няколко големи глътки въздух. Той на свой ред отпусна леко хватката си, проклинайки за кой ли път и себе си, и неконтролируемото си либидо.

— Няма да те удрям повече — каза накрая Никол. — Само ме пусни.

— Защо? — промълви той, почти опрял устни в тила й. — Струва ми се, че не те притеснявам, Никол. Или греша?

Тя стоеше напълно неподвижно и той знаеше, че усеща как мъжествеността му пулсира до хълбоците й. Искаше да види очите й, реакцията й. Усети как тялото й потръпва.

— Не ме притесняваш — каза тя след кратко мълчание. — Притесняваш единствено себе си.

Поведението му бе непростимо, затова той я пусна. Тонът му бе натежал от горчивина.

— Туш. Но тази игра се играе от двама и ако ти не беше дошла тук, нищо нямаше да се случи.

Тя се завъртя рязко с лице към него и отстъпи крачка назад. Той видя блясъка в очите й. Знаеше какво означава този блясък, и макар да бе отвратен от себе си, част от него ликуваше.

— Ти си този, който няма морал. Ти си този, който не би се спрял пред нищо, за да получи онова, което иска.

В гърдите му се надигна гняв.

— Грешиш. Предупредих те да не се връщаш тук, но ти се върна на своя глава. Ако не си дошла за това, което мога да ти дам, защо дойде тогава?

Никол зяпна. По бузите й плъзна ярка червенина.

— Каква арогантност! Дойдох, за да ти кажа какво мисля за теб сега, когато вече знам истината!

Той вдигна ръце на хълбоците си, устните му се сгърчиха присмехулно.

— Истината. О, да, Елизабет.

— Ти си все едно женен и въпреки това ме преследваше! Аз не знаех, мислех, че ме ухажваш. Мислел си, че съм омъжена жена без морал! Е, в такъв случай кой излиза прав и кой греши?

Чувство за вина загриза сърцето му, но той не беше готов да се изправи лице в лице с него. И не му харесваше да го обвиняват; не беше свикнал да му казват, че греши. Никой не се осмеляваше да му го казва. Ала тя се бе осмелила. Не му харесваше и собственото му поведение, нито преди, нито сега. За втори път тази жена го бе подтикнала към гняв и нежелана възбуда.

— Мислела си, че проявявам към теб интерес като ерген, който ухажва млада дама? — Тонът му бе подигравателен, рязък и жесток.

Тя отстъпи още крачка назад, почервеняла.

— Не мислех, че искаш да ме направиш просто своя любовница.

— И аз не мислех, че ти си целомъдрена стара мома.

От гърдите й се изтръгна сподавено възклицание. Херцогът не можа да повярва, че е изрекъл подобно нещо.

— Ти си жесток!

— Принуждаваш ме да бъда такъв! — грубо каза той. — Нека го кажа още веднъж: не сте добре дошла тук, лейди Шелтън, и не бива да идвате повече.

Никол скръсти ръце пред гърдите си.

— Никога повече няма да дойда тук, Ваша светлост. Освен, разбира се, за да поднеса на вас и невестата ви сватбен подарък.

Усмивката му бе саркастична като нейните думи.

— Значи тигрицата има доста остри нокти. Ще го кажа отново — не си добре дошла тук, Никол, и ако смяташ да създаваш проблеми между мен и Елизабет, по-добре размисли.