И двамата мъже впериха очи в нея.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Чад.

Без да му обръща внимание, Никол седна срещу него, вляво от баща си. Наля си чай, усещайки втренчения поглед на графа.

— Боля ме глава почти цяла нощ.

— Искам да отидеш на лекар — каза графът.

— Вече съм добре, татко, наистина — отвърна Никол, но не съумя да се усмихне.

— Ти никога не боледуваш — рязко каза Никълъс Шелтън. — Искам днес да си почиваш, Никол.

Тя стисна решително устни.

— Искам да яздя с теб и Чад.

— В никакъв случай. — Той я погледна така, че тя предпочете да не спори повече.

След като закуси, Никол се почувства уморена и изтощена. Щом Чад и графът излязоха, тя се върна в спалнята и се стовари на леглото. Пред очите й изплува красивото лице на херцога. Никол сви юмруци и стисна клепачи.

— Пръждосвай се, бъди трижди проклет, дяволите да те вземат! — Това бе най-тежката ругатня, която знаеше.



Леко почукване на вратата прекъсна дълбокия сън, в който бе потънала. Никол премигна изненадано. Нямаше представа, че е заспала. Изглежда, че бе вече късен предиобед, почти обяд. Тя се надигна отпаднало.

— Да?

Появи се Олдрик.

— Знам, че не се чувствате добре, милейди, но виконтеса Сърл е тук. Да й кажа ли, че сте неразположена? — В очите му имаше загриженост, въпреки че тонът му бе официален и безстрастен.

— Марта е тук! — извика радостно Никол. — Не, не! Слизам веднага!

— Много добре — каза с облекчение Олдрик и си тръгна.

Никол скочи от леглото, изми бързо лицето си и прибра косата си на опашка. Сетне се втурна надолу по стълбите.

— Марта!

Виконтеса Сърл беше дребна, леко закръглена жена, с гъста кестенява коса и млечнобяла кожа. Седнала бе смирено на тапицираното със златно кадифе канапе с чаша чай в ръка и бе облечена в костюм на зелени и розови райета. Когато съзря Никол, тя остави чашата и скочи на крака с радостен вик. Двете момичета се прегърнаха щастливи.

— Толкова мм липсваше! — извика Марта.

— Толкова се радвам, че се върна — отвърна Никол с усмивка.

Марта седна, като я придърпа към себе си. Но щом се взря в приятелката си, усмивката й угасна.

— Никол, очите ти са подпухнали. Плакала ли си?

На лицето на Никол се изписа мрачно изражение.

— Не, макар да си мислех, че ще се разплача.

— Какво се е случило?

Никол рязко скочи на крака, затвори вратата на салона и се обърна отново към приятелката си. Внезапно усети нов прилив на сълзи. Ужасена, тя покри лицето си с длани, за да ги спре.

— Божичко! — възкликна Марта, като изтича до нея. — Ела, седни и ми кажи какво те е разстроило толкова!

— Извинявай — каза Никол, когато се овладя. После погледна най-добрата си приятелка. — Аз съм кръгла идиотка, Марта!

Въпреки че бе свикнала с необичайното облекло, маниери и език на Никол, Марта лекичко се изчерви.

— Ти не си глупачка.

— Но се държах като пълна глупачка с херцог Клейбъроу — извика Никол.

Марта зяпна.

— С херцог Клейбъроу!

Никол кимна мрачно.

— Ходих на бала с маски у Адърли онази вечер. Даваха го в негова чест. Погледнах го и сърцето ми спря да бие, Марта.

— Той е много красив — предпазливо каза Марта.

— Разговарях с него. Той ме покани в Чапман Хол.

Марта отново зяпна.

— Поканил те е в Чапман Хол! Но това изобщо не е в стила на херцог Клейбъроу! Трябва да е бил много впечатлен от теб.

В очите на Никол трепнаха ледени искрици.

— О, впечатлен беше, уверявам те! Сметнал е, че съм омъжена! Покани ме там за… за… за…

Марта зяпна за трети път.

— Мислел е, че си омъжена!

— Аз мислех, че ме харесва. — Никол извърна очи поруменяла. — Мислех даже… — замълча за миг. — Мислех, че ме ухажва. — Тя погледна крадешком приятелката си, на чието лице се бе изписало слисано изражение. — Той ме целуна, Марта.

— О, боже! — бе единственото, което успя да каже Марта.

— Хареса ми. — При спомена за онова, което се бе случило, Никол се изчерви още по-силно. Нещо по-лошо, сърцето й заби като обезумяло. И сега усещаше пламтящите му, жадни устни върху своите, сякаш я целуваше в момента. — Отвърнах на целувката му.

— Никол… — поде Марта, но Никол я прекъсна.

— Сега знам защо ме отведе набързо от къщата и не ме остави да пия чай с майка му! — извика яростно тя, припомняйки си цялото си унижение.

— Вдовстващата херцогиня е била там? — изпъшка Марта. — И те е видяла в къщата му? Нямаше ли поне някой, който да те придружава? — с надежда попита тя.

Никол поклати глава.

— Вчера отново ходих в Чапман Хол — той ме беше поканил да дойда пак. Само че беше научил отнякъде, че не съм омъжена и всичко бе съвсем различно. Копеле! Беше студен като лед, извини се за грешката си и ми каза, че не бива никога повече да ходя там. Като че ли бих отишла!

— О, господи! — възкликна Марта.

— Мислел си е, че съм някаква омъжена развратница, с която може да се позабавлява — прошепна разпалено Никол. — О, мразя го!

— О, Никол. — Марта улови ръката й и я стисна. — Той не е… той само те е целунал… нали?

Никол се изчерви. Припомни си как тялото му бе притиснало нейното към тревата, как бе разкопчал жакета й, как ръцете му бяха галили бедрата й. В отговор на тези ярки спомени тялото й запулсира трескаво.

— Все още съм девствена, ако това ме питаш.

— Тогава няма нищо страшно — каза Марта, като я потупа по ръката и въздъхна с облекчение. — О, горкичката ми! Клейбъроу е ужасен женкар, при това доста безскрупулен. Казват, че никоя жена не може да го задържи за дълго, дори любовниците му. А се предполага, че любовниците му са най-красивите жени в кралството.

— Той има повече от една? — попита Никол, още по-оскърбена и наранени.

— Не, никога не е бил с две едновременно, но често ги сменя. — Марта видя изражението й и добави. — Но повечето мъже правят така.

— Не и Робърт, нали? — Внезапно на Никол й се прииска да си отхапе езика, защото въпросът бе твърде интимен дори за най-добрата й приятелка.

Ала Марта се засмя.

— Не, не и Робърт. Имам късмет.

Никол знаеше колко много обича Марта своя съпруг и колко той я обожава.

— Имаш голям късмет — съгласи се тя.

Марта я погледна.

— Мисля, че Клейбъроу те е харесал, Никол.

— Смятал е, че съм омъжена.

— Въпреки това мисля, че те е харесал. От време на време го виждам в Лондон и знам, че никога не е проявявал интерес към която и да е жена; жените са тези, които се хвърлят в краката му. Освен, разбира се, лейди Елизабет Мартиндейл.

— Лейди Елизабет Мартиндейл?

— Дъщерята на маркиз Стафърд. — Марта направи намръщена гримаса. — Наистина мисля, че те е харесал. О, колко жалко, че са сгодени!

Никол замръзна.

— Той е сгоден за нея?

— Не знаеше ли?

— Не знам нищо за него — отвърна Никол. Целият свят внезапно й се стори напълно застинал.

— Сгодени са от много дълго време, откакто тя беше на две годинки — а тя съвсем скоро навърши осемнадесет — тихо каза Марта, сякаш искаше да смекчи удара. — От край време се знае, че херцог Клейбъроу не е свободен, за огромен ужас на всички млади дами. Изчакват да мине сезонът и да дойде лятото, за да се оженят.

— Разбирам — промълви Никол и се изправи вдървено. Пулсът бучеше в ушите й, оглушаваше я. Годеж между две толкова могъщи фамилии, годеж, сключен преди цели шестнадесет години, бе като записан върху камък. Все едно, че вече се бяха оженили.

Всичко пред очите й плувна в червена мъгла.

Значи не просто я е сметнал за омъжена, ами и е сгоден, а след седем-осем месеца ще бъде и женен. Този мъж беше по-голям мерзавец, отколкото бе предполагала!

— Никол! — Марта се изправи разтревожена. — Седни и пийни малко чай. Моля те.

Никол я погледна. Очите й святкаха.

— Мислех, че той иска да се ожени за мен! За мен!

— О, Никол!

Никол се обърна и тръгна към вратата с широки крачки.

— Никол, къде отиваш? — извика отчаяно Марта. — Не прави нещо, за което после ще съжаляваш! Моля те, недей!

Не знаеше дали Никол изобщо я е чула. Секунди по-късно я видя да изскача от конюшнята, яхнала по мъжки своя кървавочервен жребец, почти забила нос в черната му грива, и да препуска в галоп по посока на Чапман Хол.

Херцогът излезе от конюшнята, от която долитаха удари на чукове по дърво. Подменяше две от стените на обора, които се нуждаеха от сериозна поправка. Дотук беше доволен от напредъка на работниците, които бе наел.

Отправи се към къщата с широки крачки и с намерението да отдели малко време на кореспонденцията си преди обяда. Едва бе направил няколко стъпки обаче, когато звукът от препускащи копита го накара да се спре и да подири източника му.

Откъм гората, простираща се отвъд зле поддържаните ливади, се задаваше величествен чистокръвен жребец. Животното препускаше в галоп ливадата му, понесло на гърба си ниско приведения си ездач, и секунди по-късно се спря току пред него толкова рязко, че се изправи на задните си крака. За свое изумление херцогът разпозна в ездача му Никол Шелтън.

Никога досега не беше виждал дама, а и въобще жена, да язди по мъжки и това само по себе си бе повече от шокиращо. Гледката на дългите й крака, стегнати в прилепнали мъжки панталони и притискащи мощно коня, го омагьоса. После забеляза и всичко останало, цялата й невероятна, дива красота — пламтящите сиви очи, разпиляната й, разрошена от вятъра коса, която се вееше зад гърба й. Тя беше великолепна а той — замръзнал на мястото си, едновременно шокиран от дръзкото й пренебрежение към всички съществуващи правила и обзет от свирепо желание.