— Не разбирам — прошепна той.

— Колдуел! — изръмжа повелително херцогът.

Икономът се покашля. Дом се обърна към него като замаян.

— Майка ви е имала връзка с Негова светлост още преди да се запознае с Филип. И е забременяла. Херцогът нямал никакво намерение да се жени нито за нея, нито за която и да било друга, а и не й повярвал, когато му казала, че е бременна и настояла за брак. Сметнал е, че това е коварна лъжа, целяща да го изнуди да се ожени повторно. Вече на два пъти се бил сблъсквал с подобни опити след смъртта на лейди Сара.

Дом започваше да проумява. И да трепери. Погледна към херцога… към баща си.

— Божичко! — прошепна той.

— Отказът на херцога разярил Кларис. Почти веднага след това тя съблазнила Филип и се омъжила тайно за него. Филип е научил истината чак когато вие, милорд, сте навършил една годинка и е дал клетва да я запази в тайна. Още тогава маркизът ви е осиновил и ви е направил свой наследник, но за това са знаели само той и херцогът. Кларис не е имала никаква представа.

Дом се взираше в Ръдърфорд със замъглен от сълзи поглед. Гърлото му беше пресъхнало.

— Дя… татко… Защо не си ми казал? Аз… аз съм изумен.

Херцогът плачеше.

— Обичам те — произнесе съвсем отчетливо той.

По лицето на Дом също се стичаха сълзи.

— И аз те обичам… татко. — Той падна на колене пред херцога. Пред своя баща. Сетне сграбчи ръцете му, притисна ги към сърцето си и прошепна: — Това обяснява всичко.

— Моля те — каза Ръдърфорд. — П-прощаваш… ли… ми?

— Господи, да!

— Всички! — извика херцогът.

Дом изтри сълзите си.

— Всички?

— Всички! Да з-знаят! — изкрещя Ръдърфорд. — Н-няма д-да… умра! Още н-не!

Дом се изправи и го прегърна. Ръцете на херцога нежно се сключиха около раменете му.

Ан плачеше. Колдуел също. Той й подаде кърпичката си и излезе от стаята, за да намери друга.



— Майко! — каза Дом с напрегнат тон и също толкова напрегнато изражение. Колдуел му бе съобщил, че майка му се е заключила в спалнята си от два дни. Въпреки че след разговора си с Ръдърфорд тя упорито отказваше да се вижда с когото и да е, беше отворила вратата и сега синът й стоеше на прага.

Кларис бе застанала до прозореца и наблюдаваше втренчено оживеното движение по улицата и ярките оранжеви и жълти листа на дърветата. Но не се обърна.

Дом пристъпи в стаята и затвори вратата зад гърба си.

— Вече знам. Той ми каза. Баща ми ми каза всичко.

Тя го погледна. Лицето й беше бледо, а очите й — зачервени.

— Мразя го. — По бузите й се търкулнаха две сълзи.

— Не говори така — извика Дом, втурна се към нея и я сграбчи за раменете. — Защо не ми каза? Как можа да ми причиниш толкова страдания? Нима не те е интересувало какво ще стане с мен? Скандалът можеше да ме унищожи. Щях да загубя всичко.

Кларис се взря в него.

— Интересуваше ме, Доминик. Но не толкова, колкото ме интересуваше да отмъстя на баща ти.

— Защото те е отблъснал? — попита той объркано, наскърбено.

Тя кимна.

— Защото обичаше друга.

— Сара.

— Не. Той беше влюбен в майката на Ан — Джанис.

Дом се сепна.

— Не може да бъ…

— Той обичаше Джанис Станхоуп Стюарт — извика Кларис — и това е една от причините да обича Ан толкова много и да иска двамата с нея да се съберете. Но вече няма значение. Той спечели. Божичко, той отново спечели!

— Съжалявам, че те е наранил. Много съжалявам. Но ти трябваше да разкриеш истината, когато Феърхейвън предизвика скандала около произхода ми.

Тя мълчеше.

— Майко — каза с дрезгав глас Дом, — искам да знаеш, че правя всичко възможно, за да разбера мотивите ти и че това, което се случи, не променя нищо. Ти си ми майка. Чувствата ми към теб си остават същите. Аз ще те защитя от скандала.

— Не мисля, че би могъл да ме защитиш, Доминик. — Устните й трепереха. — Какво да правя сега?

— Смятам, че трябва да се оттеглиш в провинцията.

— Да. — Кларис затвори за миг очи с изражение на пълно отчаяние.

— Херцогът и аз възнамеряваме да извадим истината на бял свят. Той вече е изпратил съобщение, което ще бъде публикувано в утрешния брой на „Таймс“. Освен това е променил завещанието си, като е включил в него клауза, потвърждаваща, че съм негов син. Първоначално ще се вдигне голям шум, затова за теб ще е най-добре да останеш за известно време в провинцията. Но аз съм син на Ръдърфорд и бързо ще ми простят всичко. След време, благодарение на моето положение и власт, ще можеш отново да се появиш в обществото. Обещавам ти, майко.

Тя кимна.

Дом се поколеба за миг, сетне я целуна по бузата, обърна се и тръгна към вратата. Беше вече до вратата, когато Кларис извика:

— Доминик!

Той се спря.

— Знаеш ли, това беше една болезнена тайна, която причини много страдания на всички. Сега изпитвам облекчение, че лъжите най-после свършиха, че истината най-после е разкрита.

Погледите им се срещнаха.

— Може би трябваше да постъпя другояче — добави замислено Кларис. — Съжалявам, ако съм те наранила, Доминик.

— Благодаря ти, майко — каза Дом.



Беше мек есенен ден. Небето имаше ясен син цвят, дърветата в парка зад Уейвърли Хол бяха обагрени в ярки златисти и червени тонове, а градините, сред чиито сенки чакаше Ан, бяха окичени с последните рози на отиващото си лято. Червени, бели и жълти, розите пълзяха по стените на терасата и се виеха покрай каменния фонтан.

Ан се усмихна на себе си, сетре сведе поглед към бележката, която стискаше в ръка. Колко спомени й навяваше това малко късче хартия. Беше от Дом, който й определяше среща. „Чакай ме в градината зад балния салон“, гласеше текстът с подпис „Дом“. Тя притисна листчето към гърдите си. Преди четири години бе получила съвсем същата бележка в нощта на годежа между Дом и Фелисити.

Мисълта за Фелисити я върна към реалността. Двамата с Дом бяха взели решение да не повдигат обвинение срещу нея заради злонамерените й действия спрямо Ан. Но Фелисити беше изправена пред съда за непредумишленото убийство на Феърхейвън. В съдебната зала тя през сълзи се бе заклела, че е невинна и бе успяла да получи оправдателна присъда. В момента Фелисити живееше в Париж.

Междувременно Англия бе преодоляла шока от разкритието, че Дом всъщност е син на Ръдърфорд. Ан и Дом се бяха оттеглили в Уейвърли Хол веднага след официалното съобщение в печата, но от този момент насетне бяха буквално засипани с покани за чай, вечери и балове. Наложи се даже Ан да наеме втори секретар, за да може да се справи с безкрайната кореспонденция. Беше повече от ясно, че когато се върнат в Лондон, ще имат твърде малко време да бъдат заедно сами.

Не че това имаше някакво значение. Ан беше толкова влюбена, че почти не стъпваше по земята от щастие, А Дом бе не по-малко щастлив от нея.

Кларис още беше в провинцията, в Хайглоу — малко имение в южна Англия, собственост на Дом. Той искаше да я покани в Лондон за „малкия сезон“ по време на коледните празници. Ан не се съмняваше нито за миг, че благодарение на неговата подкрепа майка му ще бъде приета напълно безрезервно в обществото.

Блейк пък все още се подвизаваше из Лондон и все още беше ерген. Повечето видни аристократки бяха лудо влюбени в него, но той изглежда не забелязваше това и не личеше да има намерение скоро да свие семейно гнездо. Носеше се слух, че последната му любовница била някаква съвсем млада руска принцеса, изпаднала в нищета.

От Патрик нямаше ни вест, ни кост. Но преди седмица Ан бе получила малък пакет, изпратен от Белгия. Нямаше нито име на подателя, нито бележка или придружаващо писмо. Но пакетът съдържаше фина порцеланова кутийка с формата на сърце и Ан не се нуждаеше от име или писмо, за да отгатне кой й е изпратил подаръка. Кутийката беше красива, но я бе изпълнила с тъга.

— Какво си се умислила, Ан? — попита Дом току до ухото й.

Ан се стресна, но в този миг ръцете му я обгърнаха и тя се отпусна в обятията му. Устните им се сляха. Тя прокара пръсти през гъстата му златна коса. Когато най-после се откъснаха един от друг, двамата се погледнаха усмихнати, останали без дъх.

— Ти не си никакъв джентълмен, Дом — сгълча го Ан. — Да ми изпращаш бележка! Да си уреждаш тайни любовни срещи със своята толкова порядъчна съпруга!

Дом се усмихна, разкривайки дълбоката си трапчинка, но веднага възрази:

— Стига, Ан! Ти си тази, която ми е изпратила бележка. И очевидно ти си тази, която си урежда тайни любовни срещи със своя ослепителен съпруг. — Той я придърпа към себе си и обсипа шията й с нежни целувки. — Освен това, любов моя, решително възразявам срещу думата „порядъчна“.

Ан се изчерви, обзета от огнена възбуда. Коленете й се огънаха, пулсът й се ускори. Със сетни сили тя успя да опре длани на гърдите му и да го отблъсне лекичко от себе си.

— Вие сте опасен човек, сър.

— М-м-м — измърмори той, като се наведе и съвсем нежно я целуна по устата. — Но не и наполовина толкова опасен, колкото си ти, скъпа моя.

Ан не можеше да не се почувства поласкана.

— Това означава ли, че съм изкусителка?

— Абсолютно — каза усмихнато Дом и плъзна ръце по хълбоците й. Сетне отново се опита да я целуне.

Тя обаче се отдръпна.

— Дом, не съм ти изпращала никаква бележка.

Той галеше бузата й с върха на носа си, но щом чу това, веднага вдигна глава.

— Наистина ли?

Те се взряха един в друг.

Ан беше обзета от внезапно подозрение.

— Дом, скъпи, не ми ли изпрати преди малко бележка с предложение да се срещнем в тази градина?

Дом я гледаше замислено.

— Не, Ан, не съм. Аз получих такава бележка от теб.