Бренда Джойс - Скандал

— Прекалено си дързък — каза Фелисити, но далеч не толкова натъртено, колкото бе възнамерявала.

— Но точно това ти харесва в мен.

— Нищо в теб не ми харесва.

Блейк се разсмя, отдели се от стената и бавно тръгна към нея.

Фелисити изтръпна. Знаеше какво ще последва. Играта, която играеха двамата, бе продължила твърде дълго, бе стигнала, твърде далеч. Пулсът й се ускори. Тялото й пламна.

— Ами ако някой реши да влезе? — чу тя собствения си дрезгав глас.

Той застана пред нея и небрежно уви една от русите й къдрици около пръста си.

— Вратата е заключена. Ако някой се опита да влезе, или ще се обезкуражи и ще си тръгне, или — ако прояви упорство — ще занемее.

Фелисити преглътна.

— Изобщо не те е грижа, че някой може да разбере какво правим тук, нали?

Блейк сви рамене и пусна кичура й.

— Не. А теб?

Фелисити го гледаше онемяла. Кръвта във вените й пулсираше възбудено.

— Ти си нетърпим — прошепна тя.

— М-м-м — измърка той, като докосна ключицата й с върха на пръстите си. Очите му бяха приковани в лицето й. — Да, аз съм напълно нетърпим. Точно както ти искаш.

— Аз… не искам… нищо — отпаднало промълви Фелисити.

— Лъжкиня. — Блейк се усмихна и прокара пръст надолу по голата й гръд. Тя задиша тежко. Кожата й настръхна. Пръстът му погали невероятно нежно заобления връх на пищния й бюст, сетне стигна до ръба на корсета й и се спря. Гласът му стана съвсем тих. — Аз пък мисля, че искаш да направя това… и това. — Без да откъсва пронизващия си поглед от лицето й, той рязко дръпна корсета надолу. Зърната на гърдите й изскочиха. Блейк лекичко докосна едното с палец.

Тя изстена.

— Прав ли съм? — попита той с усмивка, като вдигна дългите си мигли и я погледна право в очите.

Фелисити впери безпомощно поглед в пръста му, който едва докосваше гръдта й.

— Моля те — дочу тя собствения си отчаян глас.

— На вашите заповеди, мадам — каза Блейк, наведе глава и засмука зърното й.

Фелисити притисна главата му към себе си. Коленете й се подкосиха. Блейк я държеше с една ръка, без да прекъсва сладостното изтезание. Устните му я мачкаха, лижеха, смучеха, целуваха.

Внезапно обаче той рязко вдигна глава и я погледна.

— Блейк! — извика тя и впи нокти във врата му.

— Обърни се — заповяда й Блейк.

Фелисити се поколеба само миг, преди да се подчини и да се обърне с лице към огледалото. Никога досега не се бе виждала такава — поруменяла от възбуда, със замъглен поглед и разголена гръд, и в същото време облечена в пищна вечерна рокля със скъпоценни перлени накити. Блейк я гледаше в огледалото — прекрасен, ужасен, с блеснали сини очи. Но в свитите му очи имаше нещо жестоко.

Слабините й пламтяха, боляха я. Тя се вкопчи в ръба на мраморния плот, питайки се какво се кани да прави с нея Блейк Той започна бавно да вдига полите на розовата й сатенена рокля, заедно с черната копринена фуста под нея.

Фелисити остана почти без дъх. Ръцете му вече бяха на кринолина й и го дърпаха яростно.

— Махни тези проклети обръчи — изръмжа той.

Тя отново се подчини.

Блейк метна обръчите на кринолина зад гърба си. Те се търколиха, удариха се в стената и паднаха на пода.

Погледите им се срещнаха в огледалото. И тогава Фелисити усети как той сваля копринените й кюлоти. Пръстите му докоснаха за миг клитора й. Тя изпъшка.

— Разкрачи се.

Фелисити го стори веднага.

Ръцете му се плъзнаха по голите й хълбоци, сетне между бедрата й. Тя впи нокти в мраморната масичка. Дългите му пръст я погалиха поовлажнелите, набъбнали гънки на клитора й. Фелисити затвори очи и изви гръбнак като котка.

Той я целуна по шията, без да спира да я гали. Изведнъж тя почувства члена му между хълбоците си и рязко отвори очи. Блейк захапа нежно кожата над ключицата й, търкайки пениса си в нея. Беше огромен, невероятно твърд.

И тогава той докосна съвсем лекичко клитора й.

Фелисити изкрещя и се стовари по очи върху масичката, разтърсвана от оргазъм. Блейк я сграбчи за хълбоците.

— Дръж се.

— Да — проплака тя, притиснала лице към студения мрамор Тялото й продължаваше да се тресе конвулсивно.

Внезапното му, рязко проникване я тласна към огледалото. И я накара отново да заплаче от удоволствие.

— Господи — промърмори той, като се намести удобно в нея. — Май отдавна не си го правила, скъпа?

— Да, проклет да си, Блейк, не спирай! — извика Фелисити.

— Както вече казах, на твоите заповеди — отвърна Блейк и за почна да се движи в нея с мощни, но овладени тласъци. Тя отвори очи и го погледна в огледалото. Красивото му лице бе изопнато от напрежение. Ръцете му сграбчиха гърдите й и ги стиснаха. Ритъмът на тласъците му се усили.

После той внезапно излезе от нея и пъхна ръка между бедрата й. Нов оргазъм разтърси тялото й. Крясъците й изпълниха малката стая.

Блейк я дръпна от масичката и я простря по гръб на килима. Нищо не усети. Беше изпаднала в странно, замаяно състояние. Не можеше да помръдне, сякаш бе упоена. Но до слуха й някъде много отдалеч достигна гласът на Блейк, който мълвеше името й.

— Можеш ли да издържиш още малко? — попита той с лека усмивка. — Боя се, че тепърва започвам.

Фелисити вдигна разширените си от изумление очи към него.

На бузите му отново се появиха трапчинки. Смееше се.

— Сега ще видим дали си жена, достойна за мъж като мен — предизвикателно каза той.

Макар и обгърната от пламъците на огнено, непоносимо желание, тя успя да отговори:

— Въпросът е дали ти си мъж, достоен за мен.

Блейк се ухили и бавно плъзна члена си дълбоко в нея. Сетне също толкова бавно го извади навън.

— Мисля, че да. Но щом настояваш, ще трябва просто да го докажа.

Ан чу църковните камбани, които отброяваха полунощния час и почувства невероятно облекчение. Балът й се струваше безкраен. Двамата с Дом не бяха танцували повече; Ан бездруго щеше да откаже, ако Дом й бе предложил, но той не го и стори. Стояха и наблюдаваха танцуващите двойки и останалите гости, разходиха се за малко в градината и направиха опит да хапнат от студения бюфет. Но Ан нямаше апетит, Дом също. Все пак петима джентълмени, между които и домакинът лорд Хардинг, бяха нарушили всеобщото високомерно мълчание спрямо тях и бяха дошли да поговорят с Дом, да му изкажат съжалението си за болестта на херцога и да бъдат представени на Ан. Блейк също бе разговарят с тях близо час. Патрик беше изчезнал.

— Дом, да си вървим — подкани го Ан, когато камбаните замлъкнаха.

— И на мен ми дойде до гуша — съгласи се Дом, хвана я под ръка и си запроправя път през тълпата. Излязоха във фоайето. Внезапно обаче той се закова на място.

До входната врата стояха двама полицаи, а един дребен и набит мъж, облечен в зле скроен костюм, разговаряше с графа. До тях бе застанал икономът на Хардинг. Когато Ан и Дом се появиха на стъпалата, всички вдигнаха глави към тях и млъкнаха.

Тогава графът — висок среброкос мъж — се отдели от групичката и се отправи към тях. Ан ококори очи и стисна здраво ръката на Дом. Изведнъж й хрумна нелепата мисъл, че полицията е тук заради Дом, че Бел и Патрик все пак са били прави. Но това бе глупост, пълна глупост, защото полицията нямаше как да подозира, че Дом иска да я убие. Никой друг, освен Патрик и Бел, не знаеше.

Но защо тогава Хардинг идваше към тях? Тя извърна уплашено поглед към Дом. И бавно пусна ръката му.

— Дом — мрачно каза графът, — боя се, че тук има някакво недоразумение, което трябва да се изясни.

Дом погледна към набития господин в грозния костюм.

— Инспектор Хопър — представи го Хардинг. Хопър пристъпи напред. Лицето му се изчерви.

— Милорд — обърна се той към Дом, — много съжалявам и моля да ми позволите да ви изкажа своите съболезнования по повод състоянието на вашия… ъ-ъ… на херцога. Но трябва да ви помоля да дойдете е мен.

— За какво? — попита Дом.

Ан усети, че й прилошава.

Хопър и Хардинг се спогледаха. Инспекторът се покашля.

— Матю Феърхейвън е мъртъв — каза той.

Ан извика и стрелна Дом е поразен поглед. Той също изглеждаше шокиран.

— И вие сте арестуван за убийството му — добави инспекторът.