Тя все още не можеше да излезе от шока. Думите му почти не достигаха до съзнанието й.

— Все едно, реших, че би трябвало да знаеш, защото си моя съпруга, независимо дали за в бъдеще ще живееш с мен или не — каза Дом.

Ан трепна и го стрелна с поглед, доловила в гласа му нотка на горчивина. Но очите му не издаваха нищо. Все пак този обрат на събитията не можеше да не го е съсипал. Самата Ан се чувстваше съсипана. Божичко! Едва сега започваше да осъзнава какво означават думите на Дом. Означаваха, че той ще загуби всичко. Името си, богатството, именията, положението си в обществото. Сърцето й се сви от страх. Страхуваше се за Дом. За себе си в момента тя изобщо не мислеше.

— Ще платиш ли на Феърхейвън?

— Да. Още утре сутринта.

В такъв случаи Феърхейвън щеше да си мълчи. Мисълта я изпълни с огромно облекчение, нищо че нещастието на Дом не би трябвало да я вълнува.

Той продължаваше да я гледа втренчено. Макар очите му бяха приковани в лицето й, Ан се смути и побърза да затвори деколтето на пеньоара си и да го стисне здраво. Погледът му веднага се плъзна към побелелите кокалчета на ръката й и тя мигом съжали за необмисления си порив към благоприличие.

Усети, че се изчервява. Когато погледите им се срещнаха отново, Ан съзря многозначителния блясък в зениците му. Стомахът й се сви. Дали Дом се досещаше, че все още го намира, за привлекателен? Дали се досещаше и за останалото?

Възможно ли бе да е убиец? Не, това беше абсурдно, въпреки че той имаше много по-силен мотив от когото и да било друг. И все пак… Дали знаеше за какво мисли в момента тя? Дали Патрик и Бел не бяха прави?

Ан облиза напуканите си устни. Не, Дом не можеше да знае, не можеше да се досеща. Просто се бе поддала на въображението и страха си, защото бе късна вечер и двамата бяха сами. Тя се усмихна неуверено.

Очите на Дом придобиха студен блясък. Не отвърна на усмивката й.

Ан бавно се изправи на крака. Цялото й тяло гореше. Имаше чувството, че ще се задуши от топлина. Без да поглежда към Дом, тя отиде до прозореца и се помъчи да го отвори. Едва след няколко неуспешни опита осъзна, че е залостен. Накрая го разтвори рязко и пое голяма глътка от хладния нощен въздух. Погледът на Дом изгаряше гърба й. Защо не си отиваше?

Ан си напомни, че ако Дом наистина е искал да я убие, щеше вече отдавна да го е сторил. Отново й хрумна, че виновникът навярно е той, но намерението му е само да я уплаши. Може би просто искаше да я отстрани от Уейвърли Хол?

Тя се обърна към него. Както бе предполагала, той я гледаше втренчено. Ами ако беше невинен? Ако най-тежкото му престъпление бе това, че я беше прелъстил, без да изпитва нищо към нея? Ако беше така, то Ан бе морално задължена да застане твърдо до него в този момент, когато целият му живот бе на път да се сгромоляса.

Тягостното мълчание се бе проточило прекалено дълго. Тя се насили да заговори.

— Има ли още нещо?

— Да — отвърна Дом с равен глас. — Има.

Ан внезапно разбра.

Погледът му се плъзна към ръката й, която все още стискаше пеньоара, сетне встрани от нея. Зърната на гърдите й бяха станали твърди и изпъкнали и той без съмнение бе забелязал това.

Дом стисна челюст. Погледите им се срещнаха.

Сърцето й бе започнала да тупти прекалено бързо.

— Време е да си тръгваш.

— Защо?

Ан загуби самообладание.

— Какво си въобразяваш?! Какво искаш?! Ти си луд! — извика тя.

— Може би. — Дом сви устни. — Не се ли досещаш какво искам, Ан? От какво се нуждая?

— Не. — Това не бе отговор, а отказ.

— Ела, Ан. — Гласът му беше дрезгав и мамещ. Той се приближи до нея. Ан не бе способна да помръдне. Ръката му обгърна свития й юмрук.

— Искам д-да си отидеш.

Дом вдигна вежди.

— Наистина ли? Аз пък мисля, че не е така.

— Грешиш — промълви тя.

За миг той замълча без да откъсва очи от нея.

— Искам да знам дали съжаляваш за това, което ме сполетя.

Ан навлажни устни, но не направи дори плах опит да отдръпне ръката си. Цялото й тяло трепереше. А Дом стоеше толкова близо до нея, че бедрото й докосваше коляното му.

— Разбира се, че съжалявам.

Той се усмихна накриво.

— Колко?

Тя го погледна стреснато.

— Моля?

Погледът му се спусна по тялото й.

— Колко дълбоко съжаляваш, Ан? Толкова, че да съжаляваш и за отчуждението помежду ни? Толкова, че да промениш решението си? Да ме утешиш? Да ме поканиш в леглото си?

Този път Ан се помъчи да издърпа ръката си, но това само го накара да я стисне още по-силно. Държеше я здраво, почти грубо, без никакво намерение да я пуска. Внезапно тя се уплаши.

Дом се наведе към нея и гърдите й докоснаха голата му гръд.

— Съжаляваш ли дотам, че да ми предложиш тялото си за утеха? — попита тихо той.

Ан си пое дъх. Допирът на кожата му до зърната на гърдите й през тънката копринена нощница и звукът на топлия му, приглушен глас я изпълваха с трепетна възбуда. Собственото й тяло я бе предало. Беше се отпуснало, разтворило, готово да го посрещне.

— За… за това ли дойде в стаята ми? — прошепна тя.

Очите му потъмняха.

— Не. Да.

Ан онемя. Дом плъзна другата си ръка около талията й и я притисна към себе си в желязна прегръдка. От устните й се отрони тихо възклицание.

— Искам те. Сега — каза той.

— Недей — прошепна тя. Но тялото му бе здраво като стомана и напрегнато от възбуда, и Ан усещаше това с всяко късче на собственото си тяло. — Недей. — Съвсем не бе сигурна, че е искрена.

Дом очевидно долови колебанието й. Погледът му стана още по-дързък.

— Тогава само една целувка — прошепна пресипнало той.

Ан се опита да се възпротиви, да събере мислите си. Но устните му се впиха в нейните — внезапно, пламенно, жадно. Тя настръхна, обзета от неистово желание. Но някъде дълбоко в съзнанието й ехтеше един натрапчив, подигравателен глас: ами ако е Дом? Ако Дом е човекът, който се опитва да те уплаши, да те убие?

Дом откъсна устни от нея. Дишаше тежко, Ан също. Устните й бяха подута, боляха. Погледите им се срещнаха.

— Не се съпротивлявай — каза той. — Нуждая се от теб, Ан. — Очите му внезапно бяха загубили ледения си блясък — бяха горещи, пламтящи, пълни с мъка и желание. Преди Ан да успее да му отговори, Дом хвана брадичката й и отново впи яростно устни в нейните.

Тя стоеше напълно неподвижна. Предупредителният глас продължаваше да звучи в нея, но вече бе далечен, слаб, замиращ. Отчаяното желание на Дом се предаде и на нея, обгърна и двама им в пламъците на буйния си огън. Устните му разтвориха нейните и езикът му се плъзна дълбоко в устата й. Ръцете й сами се вдигнаха и се притиснаха към гърдите му. Но не за да го отблъснат.

Усетил своята победа, той пъхна ръка в деколтето й и погали едната й гърда. Сетне наведе глава и жадно засмука набъбналото, твърдо зърно. Ан изстена, замаяна от наслада и копнеж.

Дом впи пръсти в хълбоците й през тънката копринена нощница и рязко я притисна към възбудения си, пулсиращ член. Ан отново изстена, но стонът й бе заглушен от огнената му целувка.

Без да откъсва устни от нея, той вдигна нощницата й и стисна с длани голите й хълбоци. Ан извика. По лицето й стичаха сълзи. Тя плъзна ръце под полуразкопчаната му риза по гърдите му, сетне надолу по гладкия му, стегнат корем, финият ленен плат се раздра, но Ан не обърна внимание. Пръстите й се мушнаха под стегнатия колан на панталоните му и внезапно един от тях докосна набъбналата глава на пениса му.

Дом изстена, сграбчи ръката й, дръпна я още по-надолу, притисна дланта й към члена си.

Тялото й се разтърси от безумна възбуда.

Той вдигна глава е приглушено възклицание. Погледите им се впиха един в друг.

Миг по-късно Дом вече я носеше на ръце към леглото. Веднага щом гърбът й докосна завивките, той се хвърли върху нея, разтваряйки бедрата й. Голите им гърди се прилепиха, устните им се сляха жадно.

Ан се вкопчи с все сила в здравите му рамене и обсипа с целувки лицето му, шията му, гърдите, корема. Дом изхлузи припряно ризата от гърба си и я захвърли на пода. Сетне се зае с копчетата на панталоните си. Ан целуна пъпа му.

— Ан! — изстена той.

След миг пенисът му беше освободен от стягащите го панталони. Престанала да разсъждава, тя го докосна отново.

Дом я метна по гръб, разтвори краката й и проникна в нея.

Мощният тласък я отхвърли назад и едва не я блъсна в таблата на леглото. Но Ан изобщо не усети. Затворила очи, вкопчила диво пръсти в него, тя извиваше снага, за да му позволи да проникне още по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Телата им се мятаха като обезумели — мокри, хлъзгави. Леглото се блъскаше в стената. Дом я сграбчи за хълбоците и я вдигна нагоре, за да я прониже с още по-голяма сила. Ноктите й се впиха в гърба му. От гърдите й се откъсна див, нечовешки вик. Огромна вълна на почти болезнена наслада заля цялото й същество, погълна я в безкрайните си дълбини.

Дом също извика, притиснал устни към шията й. Тялото му се разтърси конвулсивно, разпръсквайки горещата си влага в утробата й.

Двамата останаха да лежат, сплели тела. Дишането им постепенно се успокои. И внезапно Ан си възвърна разума. Внезапно тя трепна, сякаш едва сега виждаше мъжа, който лежеше до нея, преметнал крак през бедрата й, който я държеше в обятията си.

— Ан? — прошепна Дом.

Ан се освободи от прегръдката му, надигна се и се вторачи шокирано в него.

Дом изглежда прочете ужаса в очите й, защото нежното му, спокойно изражение тутакси се смени. Той също се надигна и я погледна предпазливо, неуверено.

Тя веднага отклони поглед и нервно се зае да оправя деколтето на нощницата си, което беше разкъсано — дори не помнеше кога и как е станало това. Ръцете й започваха да треперят. Господи! Какво направих?!