Патрик веднага седна до нея и я взе в прегръдките си.

— Кога най-после ще проумееш, че те обичам, че никога не бих те наранил, че винаги ще бъда до теб? — Гласът му бе дрезгав.

Тя се сепна и се опита да го отблъсне, но той не помръдна. В гърдите й се надигна смут.

— Патрик, ти си най-добрият ми приятел, но независимо от случилото се, аз съм омъжена за Дом.

Патрик стисна челюст.

— Не ми пука за Дом, а ако на теб все още ти пука за него, то твоят случай е безнадежден, Ан.

Ан извърна поглед.

— Не. С мен е свършено — каза тя. — Но аз съм му съпруга.

— Разведи се с него.

Думите му я накараха да подскочи. Не можеше да повярва на ушите си. Нещо повече — уплаши се, че в следващия миг той ще я помоли да се омъжи за него.

— Никога няма да направя това — задавено прошепна тя.

Патрик се изправи.

— Защото продължаваш да го обичаш?

— Не. — Ан също се изправи. — Защото съм дама. И защото… — Тя се изчерви. — Защото е напълно възможно да съм бременна.

Той я изгледа втренчено, после попита:

— Кога ще разбереш със сигурност?

— След седмица — отвърна Ан. Въпросът му я бе накарал да се изчерви още по-силно.

Патрик остана безмълвен и видимо наранен.

— Патрик — меко каза тя, — знам, че ме обичаш, но за доброто на всички ни те умолявам да ме обичаш като брат.

Погледът му я прониза като кама, но той отново не каза нищо.

Ан изпадна в още по-дълбоко отчаяние. Не издържаше повече. От една страна се чувстваше виновна спрямо Дом, сякаш му изневеряваше, макар това съвсем да не бе така. От друга страна й беше ужасно мъчно за Патрик.

— И това не е всичко — каза тя, прекъсвайки дългото мълчание.

Той я погледна въпросително.

— Някой се опитва да ми стори зло. Може би целта му е само да ме уплаши, но аз не съм убедена в това.

Патрик мигновено излезе от вцепенението си.

— Какво говориш?!

Ан му разказа всичко. Разказа за пожара в спалнята си, за овъглената роза, за отровата, инжектирана на Блейз, и за скъсания ремък, който беше открила в сандъка си. Патрик я отведе обратно до канапето и я накара да седне. Тя се подчини, сплете нервно ръце и каза тихо:

— Освен това мисля, че някой ме е проследил в Шотландия.

— Какво?

Ан му обясни за тайнствения ездач и за това как на няколко пъти й се бе случило да усеща, че някой я наблюдава, както и за отворения прозорец на спалнята в замъка Тавалон.

— Дом знае ли? — попита Патрик.

— Знае за прозореца… и за инцидента с Блейз. Но нямам представа какво мисли по въпроса.

— А какво мислиш ти?

Ан сведе очи и зарови пръсти в гънките на полата си.

— Мисля, че има няколко души, които не ме обичат — предпазливо каза тя. — Но дори мисълта, че някой от тях може да иска да ме уплаши или още по-лошо — да ме нарани, е направо абсурдна. — Погледът й срещна нетрепващия син поглед на Патрик.

— Кои са те? — попита той.

Ан обаче не отговори, защото в този момент в салона влезе Колдуел, тикайки пред себе си количка със сребърни прибори, чаши и чинийки за чая и дребни хапки. Ан и Патрик мълчаливо го изчакаха да им сервира и да излезе.

— Кого подозираш? — прошепна Патрик.

— Първоначално — започна Ан, като подбираше много внимателно думите си — помислих, че зад всичко това може да стои Кларис. — Очакваше Патрик да се изсмее на предположението й, но той не го стори. — Но в последно време тя изобщо не е напускала Уейвърли Хол, така че не е възможно да е последвала Дом и мен в Шотландия.

— Може би просто си си въобразила, че някой те е наблюдавал и следил в Шотландия. И да си сънувала, че си затворила прозореца — точно както е казал Дом.

— Възможно е — каза Ан. Но не го вярваше.

— Подозираш ли някого друг?

— Да — прошепна смутено тя, отбягвайки погледа му. Сетне облиза устни и вдигна очи. — Патрик, Фелисити не може да ме мрази толкова силно, че да иска… да ми навреди, нали?

Патрик подскочи.

— Мили Боже, не! — Очите му се бяха разширили от изумление. И от огорчение. — Нима подозираш и сестра ми?

Ан не отговори.

— Фелисити не е луда, Ан — каза той възмутено.

— Не знам — още по-смутено промълви тя. — Тя ме мрази. Преди четири години ми се закле, че ще ми отмъсти.

Тонът му стана рязък.

— Не съм убеден, че тя наистина те мрази, Ан. Вече не. Фелисити е напълно доволна от богатството, което наследи от съпруга си. Животът й се подреди не по-зле, отколкото би се подредил, ако се беше омъжила за Дом. В момента тя се радва на изключително голямо внимание. Богата вдовица е и има многобройни ухажори.

Ан мълчеше.

— Сестра ми със сигурност не е ходила в Шотландия, Ан — хладно продължи Патрик. — Тя си беше в Хънтинг Уей и има десетки свидетели, които могат да го потвърдят.

Ан предпочете да не му напомня собствените му думи от преди малко: че всички онези странни дребни случки в Шотландия може да са само плод на въображението й. Но останалите… Фелисити със сигурност се намираше в Уейвърли Хол в онзи предиобед, когато бе станал инцидентът с Блейз. Но възможно ли бе две нощи преди това да се е промъкнала в стаята й, за де събори свещите и да предизвика пожара? Възможно ли бе още на следващата вечер да се промъкне отново, за да остави овъглената роза? Точно тогава се бе състояла вечерята в Уейвърли Хол, на която бе присъствала и Фелисити. Но как би могла след това да постави скъсания ремък в сандъка с дрехите й? Всичко изглеждаше толкова невероятно.

Патрик не откъсваше очи от нея.

— Сестра ми не е способна на толкова силна ненавист, Ан.

— Трудно ми е да си представя, че изобщо има човек, способен на толкова силна ненавист — каза намръщено Ан. — Но доказателството е налице. На коня ми е била инжектирана отрова, която често се използва за стимулиране на състезателни коне. Някой целенасочено се е опитал да ме уплаши или нарани.

Патрик я гледаше съчувствено. Тя усети смущение.

— Ти самият подозираш някого.

— Може би.

— Кого?

— Кой разбира от коне повече от всеки друг?

Първоначално Ан не разбра накъде бие. Сетне цветът се отдръпна от лицето й. Усети силно, болезнено стягане в гърдите. Очите й се разшириха от ужас.

— Не… не Дом!

Патрик се изправи.

— Дом знае повече от всеки друг за състезателните коне — И за конете въобще. Повече от теб, от мен, от Фелисити и дори от баща ми.

Ан също се беше изправила на крака. Ръцете й бяха започна ли да се вледеняват.

— Това е… чудовищно. Дом е… всичко друго, но не и… — Тя млъкна, неспособна да продължи.

— Не и убиец? — подсказа й Патрик.

— Той не е способен на такава омраза!

Патрик се усмихна мрачно.

— Нима? Мисля, че грешиш, Ан. Мисля още, че ти сама осъзнаваш това. Мисля, че никой няма да спечели повече, ако те нарани… или убие, от собствения ти съпруг.

Ан стисна здраво очи. Това, което предполагаше Патрик, бе невъзможно. Нали?



Дом кимна на Колдуел, който го посрещна на входа.

— Добър ден, милорд — каза икономът. — Маркизата е в салона.

Дом, който се бе отправил към извитата, покрита с червена пътека стълба, водеща към горния етаж, чу думите му, но не се отклони от пътя си.

— Господин Колинс е при нейно благородие — добави Колдуел.

Този път Дом се спря. Кокалчетата на пръстите му, които стискаха бронзовия парапет, побеляха. Той се обърна бавно.

— О, така ли? — На устните му трепна заплашителна усмивка. — Благодаря, Колдуел.

Сетне рязко свърна към салона. На прага обаче се спря. Сцената, която се разкри пред очите му, накара кръвта му да кипне.

Ан и Патрик седяха на канапето — толкова близо един до друг, че коленете им почти се докосваха. Бяха приближили глави, а Патрик държеше едната ръка на Ан в своята. Патрик говореше почти без прекъсване, а Ан бе потънала в мълчание, бледа и някак отнесена.

— Каква приятна изненада — провлечено каза Дом, като пристъпи в салона.

Двамата припряно се раздалечиха един от друг. Ан издърпа ръката си и се вторачи в него така, сякаш го виждаше за пръв път през живота си.

Странният й поглед смути Дом.

— Здравей, Ан. — След като не получи отговор, той се обърна, към Патрик с леден поглед. — Надявам се, че не преча?

Патрик се изправи. Бавно.

— Здравей, Дом. Тъкмо обсъждахме предстоящия бал у Хардинг.

Дом имаше тягостното чувство, че са обсъждали него.

— Ах, да събитието на сезона. — Той се взря в Ан. — Ще ходим ли, Ан?

Тя трепна.

Дом се приближи и се надвеси над нея.

— Сигурно би желала да присъстваш на най-големия, най-пищен и най-екстравагантен бал на сезона?

— Ако… се налага.

— Но Патрик несъмнено ще присъства, нали, Колинс? Сред толкова много хора двамата с нето лесно ще можете да се измъкнете незабелязано и да се усамотите в някое тихо кътче. Не бихте могли дори да мечтаете за по-удобна възможност.

Ан изобщо не си направи труда да му отговори. Едновременно разярен и отчаян, Дом се завъртя рязко към Патрик.

— Не си губиш времето, Колинс.

Патрик се изчерви.

— Нямам представа какво имаш предвид.

— Нима? Аз пък мисля, че имаш — усмихна се Дом.

— Сестра ми ме покани да дойда в Лондон — каза Патрик.

— О, така ли? — Той стисна юмруци. — А кой те покани тук, в моя дом?

Патрик се размърда неспокойно.

— В това, че съм наминал да видя съпругата ти, няма нищо нередно.

— Напротив, има — каза Дом.

Патрик пребледня.

— Дом, не е ли време да пораснеш? Ревността ти е детинска и напълно неуместна.