Бренда Джойс - Скандал

Но Ан беше уплашена, а тя бе много смела и здравомислеща жена.

Дом се намръщи, припомняйки си двата „инцидента“, които се бяха случили с Ан. Ето че сега някой може би я бе проследил, докато е яздела сама. Едно беше ясно и ставаше все по-ясно: някой искаше да я уплаши или да й стори зло. Някой може би искаше да я убие!

Беше разярен. Който и да стоеше зад тези „инциденти“, щеше скъпо да си плати за онова, което се опитваше да направи. Дом лично щеше да се погрижи за това.

Утре щеше да отиде в селото сам и да разпита тук-там. В Уейвърли Хол Уили вече провеждаше тайно разследване по негово нареждане. Не искаше дядо му да узнае и да се разтревожи. Все още смяташе, че най-вероятната заподозряна е Фелисити. Ако ги бе последвала и тук, щеше лесно да я открие, защото тя бе прекалено млада и прекалено привлекателна, за да остане незабелязана в селцето. Само че ако Фелисити наистина бе тръгнала за Шотландия след тях, Блейк щеше да го уведоми за това, нали?

Имаше натрапчивото усещане, че пропуска нещо важно, някакъв ключ към отговора на загадката, който е току пред очите му.

Във всички случаи обаче не искаше да споделя подозренията си с Ан. Не искаше да я плаши точно сега, когато тя тъкмо започваше да се отпуска и да се държи нормално с него.

Той се размърда неспокойно на твърдия стол. Уискито му стоеше недокоснато. Имаше още една причина да седи в салона сам, потънал в мрачни мисли: болезнено ясното съзнание, че след още пет дни идилията му с Ан в Шотландия ще приключи. И че ще се върнат в Уейвърли Хол.

А Дом все още не бе сигурен в нейния отговор.

Изправи се и отиде толкова близо до огъня, че пламъците заплашваха да го изгорят. Но той се вторачи право пред себе си, без да забелязва тази опасност.

Всичко бе толкова неочаквано. Съвсем неочаквано. Всички — и собствената му страст, и нейната страст.

И колкото и да бе невероятно, увлечението му по неговата съпруга се задълбочаваше с всеки миг, прекаран заедно с нея.

Какво ставаше с него?

Цял живот бе отбягвал сериозните връзки. Още в много ранна възраст беше взел решение да запази емоционалната си независимост, да не се нуждае от никого, освен от себе си. Имаше достатъчно ум в главата си, за да осъзнае, че ако не се нуждае от никого, няма да може да бъде наранен от никого. Стигаха му раните, получени в детските години.

И все пак най-лошото се бе случило.

Беше на път да се влюби в Ан.

Но Ан бе дошла с него тук, в Тавалон, по една единствена причина. За да изпълни своята част от сделката. За да е сигурна че след седмица той ще остави и нея, и Уейвърли Хол на мира.

Не, не можеше да поиска от него такова нещо, нали?

Дом се помъчи да си внуши, че това е невъзможно. В момента Ан изпитваше неутолима плътска страст към него, а тя бе много чувствена жена. Но наред с това бе още и много решителна жена, с необикновено силна воля. Преди четири години, когато бе съвсем млада и влюбена в него, той я беше изоставил. Трябваше да е истински глупак, за да вярва, че сега ще успее да я спечели отново. Напълно бе възможно Ан все пак да го отблъсне, колкото и да му се искаше това да не стане.

Ако го помолеше да си отиде, Дом нямаше да може да избегне онова, което тъй успешно бе избягвал през целия си съзнателен живот.

Сърцето му щеше да бъде жестоко разбито.

Ан се събуди под втренчения, злокобен поглед на кръглата луна.

Тя премигна изненадано. Беше сама. От огъня в камината бяха останали само няколко тлеещи въглена и стаята тънеше в почти непрогледен мрак. През разтворените завеси на прозореца се виждаше синкаво-черната нощ навън, пълна с блещукаща звезди и с ярката светлина на сякаш нажежената до бяло луна. Къде беше Дом?

Ан се протегна и едва сега осъзна, че е чисто гола под тежките завивки. Усмихна се на себе си. Знаеше, че би трябвало да се срамува от блаженството, което изпитваше, от това, че се чувстваше толкова великолепно отмаляла. Но очевидно под хладната й външност на благородна дама се криеше една друга сладострастна и пламенна Ан, за чието съществуване доскоро не бе и подозирала.

Завесите се разлюляха лекичко.

С крайчеца на окото си Ан забеляза това едва доловимо раздвижване и се стресна. Но преди да успее да се успокои, тя усети нечие присъствие зад себе си, в далечния ъгъл на стаята.

— Дом?

Отговор не последва.

Сега пък й се стори, че там няма никого. Но Ан се надигна тревожно, притискайки завивката пред гърдите си. Може би беше сънувала. И все пак…

— Дом? — извика отново тя.

И отново никой не й отговори.

Сърцето й затуптя уплашено. Каза си, че е сама и че просто й се иска Дом да е с нея, затова си е въобразила, че наистина е в стаята. Но си спомни страха на Бел от призраци и потръпна. И в същия миг усети, че отнякъде навлиза студен въздух.

Тя се взря в полюшващите се завеси и едва сега забеляза, че прозорецът е леко открехнат. Странно, доколкото си спомняше, преди лягане го бяха затворили. Обикновено не го оставяха отпорен, защото нощите в Шотландия бяха твърде хладни.

Ан се измъкна от леглото и внезапно се почувства неловко от голотата си. Цялото й тяло беше настръхнало. Тя намери тънкия халат и го облече, но не се стопли. Изтича бързо по каменния под и затвори прозореца. После пипнешком откри една свещ на масата, запали я и без да поглежда към тъмните ъгли на стаята, припряно излезе в коридора.

Колко тих бе замъкът през нощта.

Дали Бел не беше права? Дали Тавалон наистина не бе обитаван от духове?

Ан не вярваше в призраци, но въпреки това изпитваше безпокойство. Забърза към стъпалата. Колко глупаво се държеше! Какви призраци — беше съвсем сама на втория етаж на кулата; на горния спяха слугите.

На върха на стълбата Ан все пак се спря и хвърли бърз поглед през рамо. Коридорът зад гърба й беше тих, тъмен, празен.

Босите й крака се спуснаха безшумно по излъсканите стъпала. Когато стигна долу, тя отново се спря.

Дом стоеше, загледан в отъня, обърнат е профил към нея. Беше по панталони, халат и домашни пантофи. Изумителната му мъжка красота накара сърцето и да трепне, остави я без дъх.

Но нещо не беше наред. Ан се взря в него, без да смее да се приближи, защото бе повече от очевидно, че е в мрачно настроение. Изглеждаше нещастен. Но как бе възможно? Бяха прекарали един чудесен следобед. Той се бе държал като влюбен мъж. Нима не му беше доставила удоволствие? Или вече му е омръзнала? Сърцето й се сви.

Дом внезапно се раздвижи. Обърна се към нея.

— Ан?

Ан нямаше представа, че е усетил присъствието й. Тя пристъпи напред с неохота, почти с уплаха. Но се постара да предаде на тона си спокойствие, каквото в действителност не изпитваше.

— Не можеш ли да заспиш?

Сериозният му поглед срещна нейния.

— Не, не мога.

Бледата усмивка на Ан угасна. Нещо го тревожеше, но тя се боеше да разбере какво.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин?

Той продължаваше да не сваля очи от нея.

— Не.

Ан преглътна.

— Сам ли предпочиташ да бъдеш, Дом?

Погледът му се смекчи. На устните му трепна съвсем лека усмивка.

— След няколко минути ще бъда горе.

Тя кимна. Беше разтревожена и объркана. Но изведнъж Дом се наведе и я целуна лекичко. Изпълнена с облекчение от този малък жест на нежност, Ан се усмихна и се прибра обратно в спалнята.

Легна си отново в леглото и духна свещта. Но сега тя бе тази, която не можеше да заспи. Завъртя се на една страна, прегърна възглавницата и се заслуша да чуе стъпките на Дом.

Чакаше го. Копнееше за него.

Чак сега осъзнаваше силата на страстта, която изпитвайте към него. Тялото й потръпна; ръцете й притиснаха възглавница та към гърдите й. Беше прекарала само два дни с Дом, а вече се държеше — и се чувстваше — като влюбена ученичка.

Вече бе много близко до това да се влюби до полуда в него, да се влюби много по-силно, отколкото някога, когато беше момиче.

Щастието, което изпитваше до преди малко, се стопи. Как да не се влюби в Дом? Той беше всичко, за което една жена може да мечтае: красив, очарователен и обаятелен; невероятно мъжествен властен и в същото време нежен; при това богат и знатен.

Очите й се напълниха със сълзи. Напомни си, че Дом не се бе държал нежно и любящо преди четири години, когато се ожени за нея и веднага след това я изостави.

Бяха прекарали само два дни заедно и ето че тя вече го желаеше отчаяно — поне физически. А какво ли щеше да е след още пет дни, когато им предстоеше да се върнат в Уейвърли Хол?

Ан потрепери. Дали Дом не бе прав? Може би след тази седмица вече нямаше да иска той да си отиде. Може би след тази седмица нямаше да има сили да го помоли да си тръгне. Може би вместо това щеше да го помоли да остане.

В този момент Дом влезе в стаята. Ан възкликна стреснато и се надигна, като придърпа завивките до шията си.

— Извинявай — каза той. Държеше в ръка свещ, чийто пламък трепкаше силно. — Не исках да те уплаша.

— Няма нищо. — Тя се втренчи в свещта. Тръпки на необясним ужас полазиха по тялото й. Внезапно пламъкът угасна.

Искаше й се Дом да дойде при нея и да я прегърне, но той не го стори. Вместо това прекоси потъналата в пълен мрак стая с бързи стъпки.

— Ан, защо си отворила прозореца? Стаята е леденостудена.

Ан се обърна слисано.

Прозорецът зееше широко отворен. Докато Дом не го затвори.