Бренда Джойс - Скандал

— Баща ми я обичаше — прошепна Ан, без да откъсва очи от него.

Той въздъхна.

— Всички я обичаха.

Ан остана безмълвна, стресната от внезапна мисъл. Дали херцогът също не бе обичал Джанис… и то много по-силно, отколкото някой можеше да предположи?

Вечерята привърши. Ан изобщо не съжаляваше. Фелисити бе прекарала по-голямата част от вечерта, хвърляйки коси, съблазнителни погледи към Дом и пренебрегвайки постоянните опити на Тед Блейк да привлече вниманието й.

Кларис се бе оттеглила рано. Ан пожела „лека нощ“ на Патрик и Фелисити, които бяха долу във фоайето и се приготвяха да си тръгват, както и на херцога, на Дом и на Блейк. Сетне се отправи нагоре към стаята си. Но едно от стъпалата зад нея изскърца и това я накара да спре, подпряла ръка на месинговия парапет.

Обърна се и срещна погледа на Дом.

Пулсът й се ускори.

— Какво правиш?

— Качвам се горе.

— Но ти още не си си изпил брендито.

Той я застигна и застана на стъпалото под нея.

— Не желая да пия с Блейк и с дядо ми.

Ан впери поглед в топлите му кехлибарени очи.

— Но бих пийнал едно бренди е теб, ако желаеш — каза Дом, без да откъсва поглед от лицето й.

Думите му я сепнаха.

— Не, благодаря — отвърна тя, обърна се и припряно се заизкачва нагоре, препъвайки се в дългата си рокля.

Дом я задържа, като я улови за лакътя.

— Няма защо да се боиш от мен, Ан — тихо промълви той. Ан си пое дъх.

— Не се боя от теб — сопна се тя. — А сега ме пусни!

Дом се усмихна. Изглеждаше развеселен от думите й и Ан не можеше да го вини. Беше ги изкрещяла с такава паника в гласа, сякаш я бяха нападнали разбойници.

— След вас, мадам — каза той, свел глава.

Тя забърза нагоре по стъпалата, следвана плътно от Дом. В мислите й цареше пълен хаос.

Дали възнамеряваше да се опита да я прелъсти отново? Не, не бе възможно. Сърцето й заби като обезумяло. Разбира се, че бе възможно! Дом Сейнт Джордж нямаше никакви скрупули, поне когато ставаше въпрос за нея.

Ан се втурна по коридора. Знаеше, че Дом върви по петите й, че широките му крачки с лекота настигат ситните й, забърза ни стъпки. Щом стигна до вратата на стаята си, тя се завъртя и прилепи гръб към лъскавото дърво, сякаш искаше да прегради с тяло пътя на Дом. Той се спря пред нея. Устните му бавно се разтеглиха в усмивка.

— Лека нощ — каза Ан. Едната му вежда се изви.

— Искам да довършим нашия разговор.

— Какъв разговор? — Усети, че се изпотява. Но нямаше ветрило, а и да имаше, едва ли щеше до го използва.

— Този, който водихме днес следобед, а и в деня, в който заминах за града.

Тя реши, че е безполезно да се преструва на недосетлива.

— Това, което предлагаш, е абсурдно.

— Нима? — Той се засмя. — Ан, вече не си девствена, освен това сме женени. Не бих казал, че е абсурдно един мъж да помоли съпругата си да замине с него някъде за една седмица.

Лицето й почервеня като домат.

— Имаше и други условия.

Дом се ухили, а очите му блестяха. Очевидно се забавляваше.

— Да, имаше.

— Които не бяха съвсем джентълменски.

— Аз не съм джентълмен. Нямам дори желание да бъда такъв.

— Но аз съм дама.

— Вярно е. Тогава защо смяташ, че бих те оскърбил?

Ан си пое дълбоко дъх. Дни наред беше полагала огромни усилия да не мисли какво би станало, ако все пак замине с него. Знаеше твърде малко за онези деликатни неща, които занимават двама съпрузи зад вратата на спалнята им, затова й бе трудно да си представи какво би поискал Дом от нея. И предпочиташе да не си представя.

— Нямам ти доверие, Дом.

— Никога не бих те накарал да правиш нещо, което сама не желаеш да направиш.

Тя го гледаше втренчено. Усещаше, че бузите й отново пламтят. Каква самоувереност! И при това изобщо не безпочвена!

— Това не ме успокоява. Защото ти си истински магьосник с жените и го знаеш не по-зле от мен.

— Приемам това като комплимент, скъпа.

Ан се обърна ядосано и хвана бравата на вратата. Но Дом бързо сложи длан върху ръката й.

— Е? Искам отговор, Ан — прошепна той в ухото й.

Ан си пое дъх, обзета от огнени усещания. Той, разбира се, отлично знаеше каква прави.

Трябваше веднага да отхвърли предложението му. Но не беше способна да произнесе и дума. Усещаше горещината, излъчвана от тялото му.

— Ан?

Тя се обърна. Не биваше да го прави. Лицето му бе само на сантиметри от нейното.

— Искам да си отидеш. Искам да напуснеш Уейвърли Хол. Как да го кажа по-ясно?

Гняв затъмни погледа му. Той протегна ръка към нея и я притисна към себе си.

— А аз не искам да си отида. — Тонът му бе груб. — Как аз да го кажа по-ясно?

Ан не можа да отвърне нищо. Беше притисната здраво в силните му ръце. Очите му бяха премрежени. Тя разбра намеренията му и се опита да извърне лице, но Дом я изпревари и впи устни в нейните. Ан извика, но той не й обърна внимание. Ръцете му се сключиха още по-плътно около кръста й; устните му разтвориха нейните устни; езикът му се плъзна дълбоко навътре. Тялото му я притисна силно към вратата. Ан бе неспособна да помръдне.

Но не бе сигурна дали би го сторила, дори да можеше. Защото целувката му беше вълшебна. Едновременно жадна и нежна, яростна и мека, хапеща и смучеща. Езикът му се сплете с нейния. Ан усещаше как се разтапя. Беше се вкопчила здраво в него, за да може да се държи на крака. И отвръщаше на целувката му.

Той откъсна устни от нея. Дишаше тежко.

— Патрик целувал ли те е някога така?

Ан също беше останала без дъх. Чувстваше се като зашеметена. Тялото й гореше в огън, болезнен огън, който извика отчаяни сълзи в очите й. Тя премигна смаяно и възкликна:

— Патрик?!

— Точно така — грубо каза Дом. — Патрик. Мъжът, с когото флиртува цяла вечер с надеждата да ме накараш да ревнувам.

Ан го зяпна. Беше последвала съвета на Ръдърфорд и се бе опитала да се държи кокетно е братовчед си. Но смяташе, че Дом изобщо не е забелязал.

— Е, ти успя, Ан — изръмжа той. — Ревнувам, нещастен съм и съм силно възбуден. В случай че не си забелязала.

Тя се изчерви. Но не се осмели да откъсне очи от лицето му.

— Ан?

— Какво?

— Никога повече не ме предизвиквай — освен ако не си готова да понесеш последствията.

Ан възкликна стреснато.

Но Дом я бе пуснал. На лицето му бяха изписани смесени чувства — гняв, решителност, жажда. Той разтвори вратата и се отмести встрани, за да направи път на Ан да влезе. Но щом видя, че тя не помръдва, се извърна, отдалечи се по коридора и скоро изчезна от погледа й.

Коленете не я държаха. От устните й се отрони дълга, разтреперана въздишка. О, Господи! Бях готова да му се отдам, ако само бе настоял!

Нещо повече, все още беше готова да му се отдаде. Тялото й отново бе изменило на разума й.

Ан се обърна, влезе в спалнята си и облегна гръб на вратата.

Преглътна, но напразно — сърцето й продължаваше да бие неудържимо. Огледа се наоколо. Осветена от една едничка газена лампа, запалена от камериерката й, стаята бе тъмна и пълна със сенки. Потънала в тишина и спокойствие. Само белите завеси помръдваха леко, разлюлени от ветреца, който влизаше през отворения прозорец.

Тя се обърна и заключи вратата.

Господи, как щеше да живее отсега нататък, ако Дом продължаваше да я преследва всяка нощ? Рано или късно щеше да се предаде — бе готова да го стори още тази вечер. В играта на съблазнявате Ан не можеше да му бъде достоен противник.

Тръгна бавно към леглото си. Всичко беше повече от ясно. Не можеше да го убеди да замине. Ако наистина искаше да я остави, трябваше да се съгласи с безумното му предложение. После единственото, което й оставаше да направи, бе да издържи една седмица с него. Една седмица… и щеше да получи свободата си.

Самата мисъл за това бе ужасяваща. Но и много примамлива.

Някъде дълбоко в съзнанието й се бе загнездила една натрапчива картина, която не й даваше мира: тя и Дом — с голи, потни, сплетени тела.

Нощницата й бе оставена на канапето встрани от леглото. Унищоженото от огъня нощно шкафче беше заменено с ново. Ан нямаше настроение да слуша бърборенето на Бел, затова реши, че ще я повика по-късно. Да, първо ще полежи малко, за да се успокои, и чак тогава ще позвъни на камериерката си, за да й помогне при събличането.

С тази мисъл Ан отиде до леглото и седна, за да свали обувките си. Тогава погледът й попадна на възглавницата. И това, което видя, я накара да се вкамени.

В средата на бялата калъфка лежеше една овъглена роза.