— Здравей, Фелисити. Каква изненада.

— Сигурна съм, че е изненада. — Фелисити не свали ръкавиците си. Носеше тъмночервена рокля, която навярно бе красива вечер, но на дневна светлина изглеждаше прекалено крещяща. И все пак Фелисити бе златисторуса и изумително красива — както винаги. В сравнение е нея Ан се чувстваше дребна, семпла и простовата. Както винаги.

— Всъщност дойдох да видя Дом. Знаеш ли къде е? — попита Фелисити с пренебрежителен тон.

Ан се изправи бавно, но остана зад писалището.

— Какво искаш от съпруга ми? — чу се тя да казва и моментално се изчерви от думите си.

Фелисити сви рамене.

— С него сме стари приятели. Може би искам да си побъбрим за миналото.

В съзнанието на Ан светна предупредителна лампичка. Трудно можеше да се каже, че Фелисити и Дом са стари приятели. Фелисити бе отхвърлената от него годеница… и много красива вдовица. Не беше в реда на нещата да посещава сама който и да е джентълмен. Не беше в реда на нещата да посещава Дом. Ан съзря блясъка в тюркоазените й очи.

— Дом излезе — каза тя някак твърде рязко.

— Така ли? Нима пак успя да го прогониш? Толкова бързо?

— Държиш се нелюбезно, братовчедке.

Фелисити се усмихна, или по-скоро оголи зъбите си. Предните два лекичко се застъпваха.

— Нима? О, как можах да забравя колко любезно бе от твоя страна да прикоткаш Дом в градината в навечерието на сватбата ми с него!

Ан усети, че се изпотява.

— Фелисити, още тогава казах, че съжалявам. С радост бих го повторила и сега.

Този път Фелисити не се и опита да се усмихне.

— Но не съжаляваш, Ан. Ти си маркиза Уейвърли, графиня Кемптън и Хайглоу, баронеса Фелдстоун. Ти си виконтеса Лион. Един ден ще бъдеш херцогиня Ръдърфорд. При това — гласът й стана писклив — съумя да отстраниш Дом от собствения му дом. Сега Уейвърли Хол е твоя. Така че не ми казвай, че съжаляваш!

Ан застина. Явно Патрик бе казал на сестра си за завета на Ръдърфорд.

Предпочиташе да не го бе правил, но вината навярно беше нейна, защото бе пропуснала да го помоли да запази това в тайна. Тя вирна лекичко глава.

— Права си, Фелисити. Не съжалявам. Сега ме извини, но имам важни дела, които изискват вниманието ми. Може би е време да си вървиш.

Фелисити обаче не помръдна.

— Не преставаш да ме изумяваш, Ан. Първо се правиш на уличница с Дом, сетне се правиш на мъж. Нищо чудно, че толкова бързо е загубил интерес към теб.

Ан се вцепени. Думите на Фелисити я нараниха жестоко. Знаеше, че е безкрайно далеч от съвременния идеал за жена. На мода бяха закръглените, синеоки блондинки като братовчедка й, особено онези, които умееха да флиртуват и да рисуват с акварелни бои. Ан отдавна знаеше, че интересът към книгите и конете е твърде несвойствен за една истинска дама. Както и интересът й към имението… и смелостта й да го управлява добре.

Но за нея това бе предизвикателство, което й носеше истинска наслада. Предизвикателство, от което тя не искаше, не можеше да се откаже. И все пак Фелисити сигурно бе права. Беше не само дребна, семпла и простовата. Беше неженствена и навярно това бе истинската причина Дом да я изостави още преди години.

За да се върне чак сега и да иска наследник.

Ан наведе глава, за да скрие болката си от Фелисити. Но нямаше да се отдава на самосъжаление. Животът й бе много добър, макар и без мъжа, когото някога бе обичала.

Но Фелисити се засмя.

— Изобщо не си се променила, Ан. Все още си едно странно, непохватно момиченце.

Гняв се надигна в гърдите на Ан. Но тонът й остана учтив и овладян.

— Ти обаче си се променила, Фелисити.

— Да, така е. Сега съм богата вдовица, смятана за една от най-големите красавици във висшето общество.

Ан беше убедена, че това е самата истина.

— Знам, че не си ми простила за това, което се случи тогава в градината и за това, че се омъжих за Дом. Също така съзнавам, че си твърде дребнава, за да ми простиш някога, въпреки че животът ти се е наредил, както сама изтъкна, толкова добре. Но наистина желая помежду ни да има мир.

Фелисити вдигна светлите си вежди.

— Да ти простя! О, стига, за каква прошка говорим, скъпа Ан? Омъжих се за богат човек, докато ти, макар че се омъжи за наследник на херцогство, беше зарязана от него, с което той показа на целия свят, че се е оженил за теб само защото не е имал друг избор. Всички знаят, че ти го подмами в градината и го съблазни, за да го принудиш да се ожени за теб, Ан. Но за разлика от останалите, които те смятат за безскрупулна американка, способна на всичко, за да осъществи долните си планове, аз знам истината. Знам, че си влюбена в Дом още от дете. Знам колко беше смазана, когато той избра мен вместо теб. И знам колко си била смазана, когато те е изоставил още на следващия ден след сватбата. Чудя се дали Дом въобще щеше да си направи труда да се върне, ако Филип не беше умрял. — Фелисити отметна глава назад и се засмя. — Никога не съм изпитвала към теб нищо друго, освен съжаление, Ан. Така че сама виждаш — всъщност няма за какво да ти прощавам.

Колко жестока беше Фелисити! Времето изобщо не я бе променило. Ан бе готова да й отвърне както подобава, но се въздържа, за да не започва унизителна кавга. Пък и щом бе преживяла жестокостта на Дом, щеше да преживее и подлото, оскърбително държание на Фелисити.

Тя пое дъх, за да събере сили.

— Фелисити, време е да си тръгваш.

Братовчедка й сви рамене.

— Ще почакам Дом в къщата.

— Той излезе да язди. Нямам представа кога ще се върне.

Фелисити се засмя.

— Нямам нищо против да го изчакам, Ан. Вече предадох на Дом съболезнованията си, но още не съм го утешила. Толкова време вече чакам да го сторя.

Ан гледаше втренчено жената в ярката червена рокля. Едва когато Фелисити най-после си тръгна, тя се отпусна на стола и се вкопчи в ръба на писалището. Братовчедка й се бе изразила съвсем ясно. Сега тя беше вдовица и бе хвърлила око на Дом.

Очевидно беше решена да го подмами в леглото си и Ан не се съмняваше, че ще успее. Твърде добре си спомняше заплахата на Дом. Беше й казал съвсем открито, че ако продължава да го отблъсква, е напълно възможно да го принуди да потърси друга жена.

Обзе я ужас. Целият й грижливо подреден живот се сриваше неудържимо.

И, което бе още по-лошо, в паметта й съвсем ясно изплуваха заплахите на Фелисити, отправени преди четири години.

* * *

Беше обзета от пълен екстаз. И в следващия миг — от пълно объркване.

Дом се дръпна рязко от нея. Ан остана да лежи на тревата, без да разбира нищо — докато не чу приближаващите се гласове. Един от тях бе пискливият, гневен глас на леля й.

— Ан, бързо, ставай, някой ни е видял! — припряно каза Дом, като я изправи на крака и придърпа роклята й надолу. Сетне започна бързо да запасва ризата си и да закопчава панталоните си.

Ан премигна замаяно, неспособна да помръдне. Тялото й беше натежало, чуждо.

Дом изруга и дръпна корсажа й нагоре, но той беше разкъсан и не можеше да застане на място.

— Хвани го с ръка — изсъска той.

Ан се подчини и в същия миг в градината нахлу Една Колинс, следвана от Филип Сейнт Джордж и херцог Ръдърфорд. Щом ги видя, Една се закова на място толкова рязко, че двамата мъже се блъснаха в нея. Но тя бе едра и здрава жена и не помръдна. Стоеше и гледаше Ан с ококорени очи.

Обзета от ужас, Ан притисна ръце към гърдите си и залитна крачка назад. Дом пристъпи пред нея, без да каже и дума.

Ан започна да трепери. В гърлото й бе заседнала буца, която заплашваше да я задуши.

— О, Господи! — прошепна ужасено Една.

Филип мълчеше и гледаше Ан и Дом с пълно изумление.

— Дом! — изрева Ръдърфорд, като пристъпи напред, сграбчи го за раменете и го разтърси. — Какво, по дяволите, става тук?

Минаха няколко мига, преди Дом да отговори. Стори го с леден тон.

— Очевидно току-що сторих немислимото.

Една изпищя, хвърли се напред, стисна болезнено китката на Ан и я дръпна напред.

— Кучка! Пачавра! Ето как ми се отблагодаряваш за всичко, което ти дадох! — извика Една.

Едва сега Ан си даде сметка какво става, какво престъпление бе извършила. Фелисити беше сгодена за Дом. Ан го обичаше до лудост, но това не оправдаваше ужасяващите волности, които му бе позволила, и то по време на празненството по случай годежа му с братовчедка й. Беше ужасена. Прилоша й. Горещи сълзи на срам изпълниха очите й. Не знаеше какво да каже, какво да направи. Погледна безпомощно към Дом. Той също я гледаше. Изражението му бе сурово, а кехлибарените му очи — неразгадаеми.

Тогава се чу задъханият глас на Фелисити, която тичаше към тях, следвана от Патрик, Кларис и баща си Джонатан.

— Мамо, мамо, какво става? О, Господи! — извика тя, като се закова на място и се втренчи в Ан и Дом.

Джонатан веднага я прегърна. Фелисити се извърна към него, облегна глава на гърдите му и се разрида.

— Аз… съжалявам — прошепна съкрушено Ан. По бузите й се стичаха сълзи.

— Пачавра! Пачавра! — изкрещя Една, вдигнала юмруци.

— Стига! — предупредително каза Дом. Челюстта му бе стисната.

Една не го и погледна; гледаше само към Ан.

Ан тихичко плачеше. Изпитваше непоносима болка.

— Тази нощ ти стори предостатъчно. Ела с мен веднага — каза на внука си Ръдърфорд с тон, на който нито един мъж не би могъл да не се подчини. Сетне погледна Една студено и властно. — Ан едва ли може да бъде винена. Внукът ми ще поеме цялата отговорност за всичко, което направи. Утре със сигурност ще можете да говорите с него. А сега ви предлагам да си вървите. Без да минавате през къщата. — Той наклони глава, после се обърна и пое към ярко осветеното имение. Ръката му все още стискаше рамото на Дом. Филип и Кларис тръгнаха след тях.