Не бил страстен пушач. Запита се дали наистина е така.

— Благодаря ви, Ранд. И, между другото, моля наричайте ме Никол, щом ще си говорим на малко име.

— Никол. Прекрасно име. Бях го забравил. — Чувствените му устни се разтвориха в усмивка, която заплашваше да унищожи нейната концентрация.

Никол си наложи да се съсредоточи върху книжата в скута си. Запита се дали той не флиртува с нея, а може би това бе начинът му да печели жените — с омайване до припадък. Вероятно упражняваше своя чар върху жените още от началното училище.

Тя се наведе и сложи дебелата папка на бюрото. Отново я лъхна едва уловимият, изискан аромат на одеколона му. В папката на отделни листа бяха сумирани данните за кандидатките — произход, особености, а някъде и техни дигитални изображения.

— Това е само за начало, но тук има кратки профили на всички подходящи жени, отговарящи на вашите изисквания. Поне на пръв поглед. Щом веднъж стесним, избора, мога да направя по-задълбочени профили.

Той се облегна назад, придърпа папката към себе си и я отвори.

— Отлично. Не ви е нужно много време, а?

Никол засия от комплимента. Почувства, че й се иска да се прозее и стегна лицевите си мускули, за да не го направи.

— Помолихте за списък…

Успя да забележи закачливия блясък в очите му.

— Не очаквах, че ще прекарате цялата нощ да го съставяте. Не сме толкова зле с времето.

— Не сме ли? Мислех, че крал Едбърт държи да се сгодите до края на годината.

Той поклати печално глава.

— Господи, по-лоша сте и от него! Той казва, че всяка минута е от значение. Човек би си помислил, че имам биологически часовник като вас, жените. А майка ми си има свои методи на натиск. Опитва се да ми натрапва жени, когато съм най-беззащитен. Точно това ще ми помогнете да избегна — натиска. Чувството, че съм изложен на някакъв оглед пред тези… тези жени. Този път смятам аз да контролирам нещата, аз да съм този, който извършва лова.

Той въздъхна, съсредоточавайки се върху папката! Отвори я и извади първия лист.

— Е, какво имаме тук?

Докато той гледаше листа, Никол започна да си записва това, което бе казал. Истински удар, да улови такива лични емоции от най-желания ерген в света. Сега на никого не можеше да разкаже за това, но щеше да го впише в дневника си.

— Лейди Изабел Йънг от Нортъмбрия — промърмори Ранд. — Не, не мисля. — Метна листа и той се понесе бавно към пода. — Много трудно може да се издържи за повече от десет минути.

— Мога ли да запитам защо? — Никол се пресегна и сграбчи листа.

Ранд сви рамене.

— Разбира се. Тя дрънка безспирно, абсолютно за нищо. Крайно досаден навик. Какъвто вие за щастие не притежавате.

Никол постави листа на бюрото с текста надолу, с намерението да оформи купчинка с отхвърлените.

След един поглед към следващата кандидатка Ранд хвърли й този лист встрани.

— Срещнах я на един благотворителен бал преди две години. Невероятно тъпа.

Същата съдба сполетя и следващата кандидатка.

— Твърде лесно дарява благоразположението си. И въпреки че не е без чар, това я прави напълно неприемлива.

Никол не можа да не се запита дали самият Ранд не е бил даряван с нейното благоразположение. Гледаше как листите хвърчат и преустанови опитите си да ги улавя, преди да са достигнали пода. Изглеждаше сякаш ги бе връхлетяла снежна буря, докато Ранд преглеждаше и отхвърляше почти всяка внимателно подготвяна кандидатура. Цялата тази работа…

Тогава й мина през ума, че би трябвало да последва инструкциите му, вместо да се опитва да го впечатли. Той беше помолил за списък, не за досиета на всички жени. Което би й отнело много малко време. И би могла да се наспи прилично. Опита се да скрие още една прозявка зад ръката си.

Когато Ранд стигна до края, бяха останали само трийсетина кандидатки. Той затвори папката и й я подаде.

— Сега вече можем да започнем.

Никол се залови да прелиства кандидатурите на принцесите. Повечето бяха от европейски страни. Три бяха от Каледония, а две — от близкоизточни страни, нейните изненади. Явно това бяха жени, които той не познаваше достатъчно, за да ги отхвърли направо.

— Ще ви дам по-подробни данни за всяка от тези жени, върху които може да помислите през свободното си време — рече тя. — Може ли да предложа следващата логична стъпка?

Той й махна с ръка да продължи.

— Би трябвало да започнем да каним кандидатките на различни светски прояви, по една всеки път, така че да можете да прекарате известно време с всяка от тях. Мога да поработя с Джералд, за да организираме всичко.

Той се намръщи замислено за момент, после кимна.

— Много добре. Изгответе ми някаква схема, която бих могъл да използвам след срещите си с тях.

— Схема!

— Да, нали знаете, нещо като оценъчен формуляр. За да мога да си спомня с какво ме е впечатлила всяка от тях. Ако останат в класацията, бих могъл да си правя справки оттам.

Никол прехапа устни, опитвайки се да скрие колко бе отвратена. Жените не бяха коне, за бога.

— Значи възнамерявате да им поставяте оценки!

Той повдигна гъстите си вежди.

— Да им поставям оценки? Казано от вас, звучи толкова… студено. Просто имам нужда от нещо черно-бяло, което да подпомага паметта ми.

Никол продължи да го гледа скептично. Той се изправи подчертано бавно. Заобиколи бюрото и застана до нея. Никол вдигна поглед към високата му фигура, почувствала се изведнъж в неизгодно положение.

— Може да ви се струва безчувствено, госпожице Олдридж… Никол — поде той с лека хладина в гласа. — Но не забравяйте: романтиката няма нищо общо с избора ми на съпруга. Предлагате да се срещна и да прекарам известно време с около трийсет жени.

— Освен ако не пресеем някои предварително — изрече Никол със също такъв студен тон.

Освен ако не се увлечеш по някоя от тях и не приключиш с търсенето. Така, както би трябвало да се правят всички бракове.

Той се обърна, взе стика за поло и започна да удря по въображаема топка на килима.

— Естествено, може да забравя за някоя от добрите страни на всяка кандидатка — подхвърли той през рамо. — Този формуляр ще ме подсеща. — Вдигна глава и улови погледа й. — Дори ще ви позволя да ми помагате да го попълвам след срещите.

Никол въздъхна. В края на краищата той беше босът. Тези формуляри щяха поне да помогнат на нея да се справя със задачата си, след като тя самата вероятно нямаше да се среща с жените.

— Много добре, веднага ще приготвя една схема. Може би ще можете да ми помогнете за оценъчната скала, която възнамерявате да използвате? — попита тя, неспособна да скрие раздразнението си.

— Скала?

Тя не искаше повече да стои седнала, докато той се разхождаше из стаята. Изправи се и отиде до него.

— За качествата, които би трябвало да се вземат предвид. Например — външен вид. Казвате, че той има по-малко значение от характера. Да му дадем например, пет. А на характера — седем.

Въпреки нейния ироничен тон той почука с пръст по брадичката си, като че ли сериозно обмислящ необикновеното й предложение.

— Да, много добра идея. Много добра. Подгответе я и ще ви кажа дали става.

— Ще направя всичко възможно — кимна тя, като не можа да се въздържи да не добави: — Може би чрез няколко математически изчисления ще можем да определим коя да ви стане съпруга. Това би улеснило нещата, нали?

Без да каже и дума, Ранд замръзна, после се обърна с гръб към нея и замахна отново със стика. Никол стоеше на неудобно близко разстояние. Знаеше, че го разгневила. Запита се дали трябва си тръгне сама, и да изчака да я освободят. Без съмнение беше прекрачила границата — а Ранд беше прекалено егоцентричен, да се занимава с хора с по-различно от неговото мнение.

И все пак нещо в стойката му я разтревожи, усещаше се някакво напрежение, което не беше виждала досега. Започна да съжалява за забележките си.

— Ранд…

— Можете да си вървите, Никол — изрече той рязко, без да вдига поглед.

— Благодаря — промърмори тя.

Почувствала се неловко, без да може да каже точно защо, Никол взе папката и бележника си и се измъкна навън.

Веднага щом Никол си тръгна, Ранд хвърли стик встрани и се втренчи в затворената врата. Стомахът му вече бе започнал да реагира на стреса с обичайното мъчително парене.

Тази жена определено бе допринесла за това със зле прикритото си презрение. Той си припомни точно какво беше написала — думи, които бе видял на екрана на компютъра й, преди да я открие в банята. Беше нарекла възгледите му за брака средновековни.

Средновековни! По дяволите…

Ранд отиде до бюрото и започна да прехвърля в ръце кристална тежест с герба на Каледония отгоре. Без съмнение тя смяташе, че сватосването е нещо, останало от средните векове. Ако знаеше само колко е трудно се намери точно жената, която трябва, когато времето си тече, а отговорността за страната тежи на раменете му.

Удари бюрото с тежестта.

— Проклетата американизирана жена…

Разстроен, той разтри тила си, опитвайки се да освободи напрежението. Не можеше да си представи защо толкова го е грижа какво мисли тя. Рядко се безпокоеше как служителите му гледат на него.

Нито би трябвало да губи толкова време да се тревожи за своя брак, или методите, които трябва да използва, за да намери въпросния женски екземпляр. Нека тази нахакана американка, тази Никол се заеме с това. Той имаше да се занимава с много по-важни неща.

Запъти се към барчето и погълна две таблетки антиацид с чаша вода с надеждата, че огънят в стомаха му временно ще затихне за достатъчно дълго време, през което би могъл да насочи вниманието си към нещо по-различно от своя брачен проблем… и надвисналия краен срок за решаването му.