Той се засмя.

— Наричайте ме Ранд. И в случай, че се колебаете дали да го правите, считайте го за заповед.

Тя се усмихна предпазливо.

— Да, ваше — искам да кажа — да, Ранд.

— Отлично. Сега, каква е тази купчина пред вас? Изненада, надявам се?

— Може би. — Тя започна да прехвърля хартията. — Както виждате, тук има доста подходящи млади дами. Трябва да ви попитам… — Вдигна поглед от книжата и срещна сериозния му поглед. Думите замряха на устните й. Откри, че си мисли колко ли много жители на Каледония биха дали, мило и драго да имат нейния шанс да бъдат изслушвани толкова внимателно от бъдещия си владетел.

— Да? — подсказа той.

Потрябва й известно време, за да си припомни какво бе искала да го пита. Начинът, по който той продължаваше да я гледа, я накара да си помисли, че разсеяната е всъщност тя.

— Моята задача би била много по-лесна, ако ми съобщите още някои подробности за това каква жена търсите.

— Продължавайте.

— На първо време бихме могли да започнем с вас.

Той смръщи вежди.

— С мен?

— Да. — Тя разтвори бележника си. — Вашите интереси, вашите цели…

— Какво значение има това, за бога?

— Ако тази жена смята да живее с вас, би трябвало да споделяте някои общи интереси. Доверете ми се, това е разумно.

— И вие сте разбрали това от вашия богат опит с мъжете?

Тя не пропусна ироничната нотка в гласа му. Дали не я дразнеше в желанието си да узнае подробности от личния й живот, или просто му доставяше удоволствие да я ядосва? Не знаеше какво да мисли.

— Аз нямам… Тук не става дума за мен. Общите интереси имат смисъл. Освен това трябва да започнем отнякъде.

— Много добре. — Ранд се облегна назад и вдигна обутите си в ботуши крака на бюрото, после си пое дъх. — Смятам през следващите няколко години да стабилизирам икономиката, да разширя икономическата ни база. Прекалено сме зависими от винената индустрия. Особено се интересувам от високотехнологичните производства, както може би сте се досетили от моята реакция при вида на портативния ви компютър. Между другото, трябва да ми намерите един. Не мога да се доверя на Джералд, че ще разбере какво да купи.

— За вашите цели — подкани го тя в желанието си да го накара да не се отклонява.

— Да. Искам да подобря здравето на нацията. В това отношение невинаги получаваме високи оценки, защото сме нация на винари и, за съжаление, имаме по-високо от средното равнище на алкохолизъм. Гражданството няма добра здравна култура. Това е… неприемливо.

Никол не можа да не си помисли за своите родители и за безотговорния пияница, който ги бе убил — и бе избягал след катастрофата. За повечето калдонийци той не беше престъпник. Просто си беше пийнал малко повече от семейното питие, което — по време на пролетната дегустация на съдържанието на бъчвите, можеше само да се очаква.

Тя се улови, че разглежда Ранд, изучавайки замисленото изражение на поразителното му лице. Изпълни я чувство на топлота. За пръв път един лидер на страната признава действителното положение. Познава проблемите. Това бе половината битка. След това можеха да потърсят разрешение…

Сякаш почувствал се неудобно под внимателния й поглед, Ранд прокара ръка през косата си и погледна встрани. Изтегли едно чекмедже и извади пура. Грабна златна запалка от бюрото, запали пурата и вдъхна дълбоко дима.

Никол зяпна, объркана от непоследователното му поведение. И това беше човекът, който ще поведе атаката за подобряване здравето на нацията? Обзе я раздразнение. Явно беше рано да си прави заключения. Беше забравила, че принц Ранд обича хубавите пури. А също така и хубавите напитки. Редом със стотици други удоволствия. Едва ли най-подходящият човек за даване на положителен пример.

Тя си наложи да върне вниманието към списъка си от въпроси.

— Какво ще кажете за другите си интереси? Спомням си, че обичахте ездата и спорта. Бяхте капитан в Кралската флота и още обичате ветроходството. Имате дом в провинцията, в който често се оттегляте, но ви харесва и градският живот. Колекционирате антики, особено от гръцко микенския период. Обичате и животните и като следствие една от любимите ви благотворителни фондации е Хуманно отношение към животните. Учили сте право в университета и следите сесиите в Камарата на лордовете. — Вдигна поглед. — Още нещо?

Изражението му бе непроницаемо.

— Добре сте ме проучили, госпожице Олдридж.

Тя се поколеба, несигурна дали бе спечелила някакви точки след изброяването на толкова много факти за него. Беше време да минат на следващата тема, колкото и да бе трудна.

— Има една друга област, която би трябвало да обсъдим.

Той махна с пурата и димът закръжи към тавана в тясна сива спирала.

— Продължавайте.

— Разбирате, предполагам, че понякога браковете в кралските семейства се провалят поради липса на общи интереси.

— Вече обсъждахме това — махна пак с ръка той, като се намръщи нетърпеливо.

— Така е. Обаче съществува още един фактор, който, смятам, има отношение към ситуацията в момента.

Той се усмихна саркастично.

— Само един?

— Говоря за един по-личен въпрос — за мъжа обикновено — уточни тя, като ровеше из книжата, изпитваща желанието да бъде, където и да е на друго място на планетата, освен точно тук и точно сега. — Една предшестваща… ситуация.

Той бавно вдигна вежди. Свали краката си от масата и се подпря с лакти на бюрото, впил очите си в нейните.

— Имаме време, госпожице Олдридж. — Можете да започнете да говорите по същество, когато пожелаете. — Той плъзна един пепелник пред себе си и изтърси пурата в него.

Сърцето на Никол започна да бие двойно по-бързо. Не би ли могъл да й помогне, съвсем малко? Пое си дълбоко дъх.

— Може би има някакво, съществуващо и в момента, обстоятелство, някаква… лична връзка, която би трябвало да се вземе предвид?

— Госпожице Олдридж — провлече той, усмихвайки се леко, — да не би да става дума за това дали имам любовница?

— Да! — извика тя, изгубила търпение.

Той се облегна назад и започна тихо да се смее, но смехът му скоро набра сила и изпълни стаята. На Никол й се искаше да потъне в земята. Седеше с каменно лице и го изчака достатъчно дълго да преодолее пристъпа си на веселие и да отговори на въпроса. Който в никакъв случай не беше неуместен и положително заслужаваше по-сериозно отношение. Той се задави и спря да се смее.

— Не става ли въпрос по-скоро за любов?

Любов? Не беше споменавал тази дума досега при всичките им досегашни разговори за бъдещата, съпруга. Вероятно съществуваше някаква надежда за въпросната жена.

— Не съм сигурна, че разбирам контекста…

— Не обичам друга жена. Не съм влюбен, никога не съм обичал и е прекалено късно да се очаква, че някога ще се влюбя. Следователно — дали имам, или нямам любовница, е без значение.

Никол стисна силно бележника си в опит да обуздае внезапната си негативна реакция. Тя, с нейния модерен начин на мислене, никога не би се задоволила с нещо по-малко от любов и пълна всеотдайност от страна на своя съпруг, но много жени биха били напълно удовлетворени от един брак по сметка с Ранд — и от съпровождащия го дворцов блясък.

Беше й ясно, че трябва да мине на друга тема.

— Много добре. А какво ще кажете за външността на бъдещата си съпруга? Какви са предпочитанията ви в тази област?

Той дръпна от пурата.

— Искате да кажете, дали би трябвало да е хубава?

— Ами да. Само привлекателните жени ли да обсъждаме? Може би имате изисквания по отношение на типа — блондинка, червенокоса, брюнетка…

Той сви рамене.

— Това няма значение за мен. Не ме интересува как изглежда, стига да изпълнява добре задълженията си. Е, трябва да има представителен вид, разбира се. Без очевидни недостатъци. Трябва да мисля за родословието си, знаете.

— Разбира се — откликна Никол иронично.

Имаше чувството, че външността на бъдещата му жена го вълнува повече, отколкото показваше. — Без претенции за цвета на косата, значи — додаде тя, като си записваше в бележника.

Ранд се почеса по челото, лицето му придоби съсредоточен вид.

— Всъщност предпочитам контраста пред бледа външност. Клоня към брюнетките, въпреки че това не е твърдо изискване, и в никакъв случай не бива да е повод за изключване на определени жени.

— Много добре. — Никол едва не докосна собствената си кафява коса, отново прибрана отзад.

Той пак я изучаваше с поглед и тя се запита какво вижда. Не че имаше някакво значение. Разговорът придоби още по-объркващ характер.

— Що се отнася до фигурата й — започна бавно Ранд, — щом ще си говорим директно за нещата. — Очите му определено блеснаха, докато обхождаха собственото й тяло. — Тук също нямам стриктни изисквания. Но бих желал хубава фигура, както всеки мъж. Закръглена, където трябва, но нищо прекалено. Например вие, госпожице Олдридж, не сте нито мършава, нито пълна. Не бих желал да е като пръчка, за предпочитане и да не е дебела, защото това говори за осъдителна липса на самоконтрол. — И отново дръпна от пурата.

Никол се изкашля в шепата си, доволна от предоставената й възможност да му върне със същата монета.

— Извинете ме, Ранд, но същото може да се каже за навика ви да пушите.

Веждите му се стрелнаха нагоре. Погледна към пурата си, после срещна погледа й.

— Моето пушене ви безпокои?

Тя вирна брадичката си. Ако смятаха да работят заедно…

— Да.

Той обмисли думите й за момент.

— Директна сте, нали? — промърмори кисело той.

— Не виждам защо да не бъда, господине. Искам да кажа… — Ранд.

— Много добре. Мога да бъда разумен. — Той смачка пурата в пепелника. — Пуша само при повод, госпожице Олдридж. Не съм страстен пушач, разбирате. Но няма да си го позволявам, докато сте тук.