Преди да успее да напише друга дума, на вратата се почука. Никол отиде да отвори и откри мрачен на вид мъж, който беше застанал пред нейния апартамент с тежка чанта в ръце. Никол го погледна изпитателно — нисък, плешивеещ и напрегнат, със сиво като костюма му лице.

Той я изгледа, присвил изучаващо очи. Никол имаше чувството, че не я одобрява.

— Едгар Бърбиндър, адвокат на принца, мадам. Ръководя правните дела на негово височество принц Ранд.

— Заповядайте, моля. — Тя го насочи към къта за сядане. Нейният апартамент беше по-удобен и от чакалнята на принц Ранд, с определено женствено излъчване. Красиви декоративни лампи, материи с мотиви на цветя и кресло с червена кадифена тапицерия до камината.

Господин Бърбиндър седна на едно от двете малки диванчета и внимателно постави чантата си с документи върху масичката за кафе.

— Трябва да се погрижим за някои важни детайли, преди нещата да са се задвижили.

Никол кимна докато се настаняваше срещу него.

— Разбирам. — Но не разбираше, все още не.

Той щракна ключалките на чантата и капакът отскочи. Измъкна отвътре купчина книжа и ги разпростря на масичката. Извади писалка от вътрешния джоб на сакото и я използва вместо показалка.

— Подпишете тук, тук и тук.

— Ще имате ли нещо против да ми обясните какво представляват тези документи? — попита тя, докато вдигаше един лист, преглеждайки го бегло.

— Много добре. Споразумение да не обсъждате нищо с пресата, да не публикувате нито дума, да не казвате на никого какво се случва зад вратите на двореца — особено (но не само за това) що се отнася до факти и разсъждения относно кралското семейство, с какво се занимава, планове, ангажименти и най-вече — личните му дела.

— О… — Дотук със сензационните новини. Всъщност не беше изненадана. По време на престоя си тук трябваше да спре да мисли като журналист и да започне да съобразява като служителка на двореца. Надяваше се само да не загуби себе си в този процес.

Докато подписваше документите, погледът й се плъзна към компютъра и върху малкото бяло бюро в ъгъла. На екрана му се виждаха първите бележки от току-що наченатия дневник за работата, й с принц Ранд. Вероятно все пак би могла да си води личен дневник. Никой не би могъл да има претенции в това отношение. И може би някой ден… — Тя приключи подписването със замах. — Готово.

— Благодаря ви, мадам. — Господин Бърбиндър събра книжата и затвори чантата си. Изправи се. — Това е всичко. Приятна вечер. — Той си излезе, преди тя да успее да го придружи до вратата.

Никол въздъхна и се обърна, за да разгледа по-отблизо новия си дом. Запита се колко дълго щеше да живее тук. Целта беше принц Ранд да се сгоди до края на годината, а вече бе април. Това й даваше малко повече от осем месеца.

Влезе в спалнята. Двукрила врата водеше към един балкон. Килимите в бледорозово и сребристо хармонираха с възглавничките от кретон и кадифената тапицерия на малките диванчета, всичките в същия дискретен и изискан десен. И в двете стаи старинните мебели бяха от епохата на кралица Ана.

Над огромното месингово легло имаше прозрачен балдахин, то бе със снежнобяла покривка, цялата в испанска дантела. Леглото изглеждаше достойно за принцеса — или поне за благородничка.

Съдейки по гледката, Никол заключи, че са й дали стая в западното крило, на втория етаж. Доколкото си спомняше от проучването на двореца, което бе направила, частните апартаменти на принц Ранд бяха също в това крило, вероятно малко по-надолу по коридора.

Дали гостенките на принц Ранд не пребиваваха в този елегантен, женствен апартамент, когато ги водеше в двореца? Никол прокара ръка по бялата покривка. Неговите красиви приятелки може би са спали точно в това легло. Или са били в неговия апартамент и са споделяли леглото му? Никол се съмняваше, че консервативната кралица Евридика би одобрила това.

Надали имаше действителна нужда да узнае отговора на този въпрос. Той нямаше да й помогне да му намери подходяща жена. Но докато бе служителка на Ранд, изпитваше известно чувство на отговорност към жената, която щеше да намери, за да се омъжи за него. Наистина се надяваше той да й бъде добър съпруг. Тъй както виждаше нещата, това означаваше да сложи край на досегашните си навици.

През друга врата се виждаше банята. Поне са й дали апартамент в крилото с вътрешна водопроводна инсталация. И все пак металните части имаха вид, сякаш бяха от времето на първоначалната инсталация, ваната беше старомодна — макар и очарователна — с лъвските си лапи отдолу, а мивката имаше перденце.

Никол можеше да оцени красотата на традицията — стига тя да не отхвърляше ефикасността на новото. Погледна под перденцето и видя откритите тръби.

— Минават ли тръбите инспекцията?

Плътният глас стресна Никол и тя подскочи. От огледалото над мивката в нея се взираше лицето на принц Ранд. Беше застанал до вратата на спалнята й.

Тя се изправи и застана с лице към него.

— Ваше височество! Извинете, но така ли нахлувате обикновено в стаите на хората, без да чукате?

Той сви рамене безгрижно.

— Флагчето бе поставено пред вратата ви, а вратата не бе заключена. Това обикновено означава, че моите служители са готови и имат желание да бъдат на мое разположение. Старомодна система, но смятаме, че действа. Това представлява ли проблем за вас, госпожице Олдридж? — Той я погледна втренчено.

Бузите на Никол порозовяха. Беше забелязала зеленото флагче, закрепено на дръжка до вратата, но не бе разбрала какво означава. И Джералд не беше й обяснил. Бяха го извикали по друг ангажимент веднага щом я заведе до апартамента й.

Тя си пое дълбоко дъх да се успокои и пристъпи в спалнята, опитвайки се да изглежда самоуверена.

— Щом веднъж усвоя правилата на протокола — не, няма да представлява проблем. — Вирна брадичка. — В бъдеще, когато имам нужда от уединение, ще свалям флага. И ще заключвам вратата си.

На Никол й се стори, че забеляза в тъмните му очи да проблясва смущение. В края на краищата беше застанал в спалнята й.

Принц Ранд в нейната спалня… Колегите от списанието с удоволствие биха изслушали разказа й. Той, разбира се, бе напълно облечен, което не отнемаше нищо от неговата сексапилност, както си даде тя сметка с изненада. Преоблякъл се бе за приема в ушит по мярка смокинг, който стоеше като излят на атлетичната му фигура. Кройката на черното сако разкриваше зелено-златен шарф върху бялата му риза, който не оставяше никакво съмнение, че е принц от кралското семейство.

Никол си даде сметка, че докато се взираше в него, той й отвръща със същото. Без съмнение не правеше силно впечатление, сравнена с елегантните жени, с които той обикновено прекарваше свободното си време.

Не можеше да разгадае изражението на лицето му, което несъмнено бе добре. Тя беше стройна и доста слаба, не можеше да се похвали с кой знае каква фигура, косата й бе светлокестенява, а лицето й в най-добрия случай можеше да се сметне за доста приятно. Освен това изобщо не я интересуваше какво мисли той за външността й!

Тя все още не можеше да повярва, че той се е отбил просто така, сякаш това не означаваше нищо. Но пък защо би трябвало да означава нещо за него! Тя беше обслужващ персонал — служителка, също като Джералд, а той бе един от най-силните хора в страната. Може би в крайна сметка щеше да успее да внесе малко повече равенство в двореца. Дотогава най-добре щеше да бъде да свикне да бъде близо до този човек, въпреки че изглеждаше невероятен в смокинг.

Той, изглежда, си даде сметка, че и двамата вече цяла минута мълчаха. Пристъпи крачка назад към вратата.

— Много добре. Ще ви изчакам. В дневната. Присъединете се към мен, когато привършите инспекцията на водопроводната инсталация — добави той с весело пламъче в очите. — Тя е остаряла и много шумна, но все още работи. Следователно, няма да бъде подменена. Така действа кралското семейство Холингсуърт.

Обърна се и излезе от спалнята. Никол тъкмо въздъхваше с облекчение, когато го чу да казва:

— Дойдох да видя компютъра ви. Мисля, че го видях на бюрото. А, ето го.

Сърцето на Никол спря да бие, когато си спомни за личните бележки, отнасящи се до него, които бе оставила на екрана. Втурна се след принца.

Стигна до бюрото едновременно с него.

Екранът бе черен, устройството за скрининг бе задействало. Никол въздъхна, благодарна. Обърна лаптопа към себе си и чукна няколко клавиша, изпращайки личния си дневник в страната на складираните парченца информация и по-далеко от любопитните очи на кралските особи.

От другата страна на бюрото Ранд се приведе към компютъра, за да я наблюдава какво прави. Все пак Никол бе работила бързо. Беше сигурна, че не е видял нищо.

Тя вдигна очи и съзря лицето му, само на сантиметри от своето. Дъхът й спря. Помъчи се да не обръща внимание на влудяващия аромат на одеколона му.

— Е, какво, включен ли е? — попита той тихо, вперил поглед в нея.

Включен? О, боже…

— Ами… — включен е, да — заекна Никол, като погледна встрани в опит да възвърне равновесието си. — Сега е в режим на скрининг, виждате ли? Това е нормалният екран. — Тя обърна компютъра към него.

Без да изчака по-нататъшни инструкции, той седна, настани се удобно и започна да удря по клавишите.

— Каква памет има? Колко гигабайта е?

Значи беше наясно с компютрите, така ли? Тогава защо я попита дали е включен? Тя потърка ръката си и се намръщи над наведената му глава.

— Какви програми предпочитате? — Той вдигна поглед към нея. — За текстообработка, може би?

— Защо пък? — попита тя и си представи отново дневника. Беше сигурна, че е действала достатъчно бързо да го скрие.

Той сви рамене.

— Защото се занимавате с писане. И очаквам от вас да ми изготвяте сведения за кандидатките. Или смятахте да общувате чрез пещерни рисунки?