Трейси Козънс - Синя кръв

Силно се подразни от факта, че е могла, дори и в слаба степен, да се поддаде на сексуалния му магнетизъм. Предпочиташе мъже с характер — въпреки че тепърва й предстоеше да установи сериозна връзка с такъв.

— Тъй като бяхте толкова дръзка да попитате, ще обясня — реши накрая той. — Не си дадох сметка за връзката, когато лорд Филип ви предложи отначало за тази работа. Обикновено не обръщам внимание на имената на журналистите. По-късно, когато разбрах коя сте, инстинктивната ми реакция бе да кажа на Филип, че няма начин… — Той се спря, подпря длани на бюрото зад себе си и погледна разсеяно към тавана. — В никакъв случай не ви исках. Но колкото повече мислех, толкова по-логично изглеждаше.

Изразителният му поглед се съсредоточи върху нея и тя замръзна.

— По моите правила, ако някой създаде проблем, то той — или тя — ще направи най-добре, ако помогне този проблем да се оправи.

На Никол до болка й се искаше да реагира, да изтъкне, че не нейна е вината за това, че на него му предстои да се ожени. Но Ранд не й даде възможност.

— Вие сте гражданка на Каледония. Време е да го покажете.

— Винаги съм била лоялна — изрече Никол, борейки се с надигналото се чувство на вина при тези негови инсинуации. Копнееше да му отвърне с остри думи, да му каже какво точно мисли за неговото поведение, за неговата собствена липса на лоялност към тяхната страна.

Не можеше да го направи, не и без да притесни чичо Филип, който я беше препоръчал за тази задача. И все пак беше започнала да мисли, че изобщо не е трябвало да идва. Това интервю не отиваше на добре.

— Радвам се да чуя това, госпожице…

— Олдридж — изрече гордо тя.

— Да, госпожице Олдридж. Положението е следното — моят баща ми е дал ултиматум. Иска да бъда сгоден до края на годината.

— А ако дотогава не се сгодите?

Той вдигна ръце.

— Това не е ваша грижа. Задачата ви е да ми помогнете да реша малкия си проблем, така че той да не ме разсейва повече.

Малък проблем? Да не го разсейва? Такова ли беше неговото определение за изключително важната задача по намирането на спътница до живот?

Никол беше слисана да открие накрая същинската природа на принца. Той може и да изглеждаше по-непринуден, отколкото бе очаквала, неговата разсеяност бе донякъде симпатична, но все пак си беше определено безотговорния и повърхностен Палав принц.

Той оставаше в неведение за чувствата й. Насочил бе поглед в далечината.

— Размислях известно време какъв би трябвало да бъде бракът ми — промълви замислено той.

Отмести се от бюрото и се приближи към двойната балконска врата, която водеше към тераса, украсена с растения и цветя в тежки гръцки вази. Под нея се простираше обширна морава, граничеща с естествена гора.

Ранд хвана ръце зад гърба си и се взря навън, като че ли виждаше нещо повече от приятната гледка.

— Не търся брак по любов, нито дори претенция за това. Просто една подходяща спътница, която да разбере и приеме ролята си. Нейната родна страна няма голямо значение, стига да е от благородно потекло и да може да се приспособи към Каледония. Искам жена, с която да мога да съжителствам — такава, която няма и най-малко да наруши моя начин на живот.

Никол взе да рови в чантичката си. Извади писалка и едно бележниче колкото длан, после отметна корицата и започна да си записва неговите изисквания колкото можеше по-бързо.

Той продължи, без да направи пауза.

— Жена, която ще проявява разбиране, когато се ядосам, ще се съгласява с мен по важни въпроси, няма да спори и да изпълва живота ми с несъществени детайли. Трябва да умее да се справя с тези неща.

Никол вдигна вежди, докато той изброяваше егоцентричните си изисквания. В действителност той проявяваше още по-голяма арогантност, отколкото бе очаквала.

— Тя трябва да има силна воля, да не е със слаб умствен потенциал — продължи Ранд. — Да е способна да понася напрежението, свързано с ролята й на кралска съпруга, но да не е властна или агресивна. Спътник, не враг. Не искам да имам два въоръжени лагера в двореца.

Докато нахвърляше думите, Никол се питаше какво се крие зад последните няколко думи.

— Тя би трябвало да е съвършена майка на бъдещите ми деца. Топла и грижовна. Идеална домакиня на светски прояви. — Застанал с разкрачени крака, Ранд се взираше в тавана, като че ли виждаше там този образец на женствеността. — Безупречно семейство, благородно потекло, никакви петна в миналото. Накратко — съвършената съпруга за един принц.

Ръката на Никол я заболя в старанието й да запише всичко. Надраска последната дума и вдигна поглед.

— Това ли е всичко?

Ранд не обърна внимание на ироничния й тон. Седна отново зад бюрото, сложи с уверен жест ръцете си отгоре и се приведе към нея.

— Очаквам да работите усърдно по този проект, госпожице Олдридж. Това ще означава ангажименти до късно вечерта и много малко свободно време. От време на време ще оставям другите си задължения на заден план и ще ви насочвам. В края на краищата това има някакво отношение към бъдещето на кралството — и към моето бъдеще. Ще можете ли да се справите?

— Разбира се, ваше височество — изрече тя със закъснение. — Вече съм започнала да събирам данни за най-подходящите кандидатки на моя лаптоп[1].

— Моля? — Той спря поглед на скута й.

Макар че знаеше колко е изостанала Каледония, объркването му я свари съвсем неподготвена. Не й харесваше да усеща погледа му върху тази част от анатомията си, затова се зае припряно да обяснява.

— Моят… — моят портативен компютър. Донесох го със себе си.

Очите му се отместиха бързо от скута към очите й.

— О, компютър! Разбира се. Донесли сте едно от тия малки компютърчета тук? Имах намерение да си взема един такъв. Ще трябва да ми го покажете. Въвеждането на компютри в двореца все още предстои — добави той сухо. — Някъде през следващите петдесет години.

В двореца все още нямаха компютри? Никол се молеше това да е шега. Тъй като той не се усмихваше, беше трудно да се каже.

— Ще ви го покажа, разбира се. Когато поискате.

— Отлично. — Той заобиколи бюрото. — Мисля, че Джералд е уредил стая за вас тук, в двореца.

Никол пъхна бележника и писалката си в чантичката.

— Значи получавам работата? — попита тя, изправяйки се.

— Имате желание да се заемете, нали?

— Да, аз…

— Добре — прекъсна я. — Слава богу, това е уредено. — Протегна ръката си и Никол я пое, приятно изненадана, че той не очаква от нея да направи реверанс.

Ръкостискането му беше силно и топло, без да е смазващо. Той явно знаеше как да се докосва до жена. Да стиска ръката на жена, поправи се тя.

Като че ли четейки мислите й, той топло й се усмихна над стиснатите им ръце. На Никол изведнъж й стана горещо. Въпреки това успя да запази усмивката си хладна и делова. Не й се искаше да разбере, че чарът му й е оказал някакво въздействие. Не искаше да види себе си като поредна бройка от колекцията на принц Ранд, особено в качеството му на неин шеф.

Той пусна ръката й и отново натисна копчето на вътрешния телефон.

— Джералд, покажете на госпожица Олдридж стаята й.

Джералд влезе на минутата.

— Ваше височество, трябва да започнете да се обличате. Приемът започва след час. Оттук, госпожице Олдридж. — И направи жест към вратата.

— Още един държавен прием — изрече Ранд със сухия тон, с който Никол започваше вече да свиква. Потупа Джералд по гърба. — Не се тревожете за такива тривиални неща, Джералд. Това ще ви накара да побелеете по-бързо.

Веднага щом вратата се затвори след тях, Джералд измърмори:

— Той ще ме накара да побелея, нищо друго.

Сега, след като се бе срещнала с принца, Никол можеше да го разбере. Този човек, изглежда, приемаше много леко нещата, които за другите бяха сериозни — като например да си избереш съпруга. И все пак Никол откри, че се пита дали той наистина е толкова повърхностен, колкото изглежда. В него имаше нещо — една сила, която бе усетила под повърхността. Тя се питаше дали неговата разсеяност, донякъде отнесеното му държане не загатваха за дълбочина, която малко хора можеха да видят.

Може би не всичко бе загубено по отношение на него. Никол започна да се окуражава. С дейността си по намиране на бъдещата кралица вероятно би могла да окаже въздействие на бъдещия крал по начин, който би помогнал на страната й. Би могла да помогне на Каледония, като остане лоялна към всички — включително и към себе си.

Тя си пое дъх, не беше се чувствала толкова развълнувана и готова за борба от години……

Имаше само една малка спънка: как беше реагирала чисто по женски на принц Ранд. Взе решение да направи всичко възможно да гледа на него само като на неин работодател, а не като на един невероятно привлекателен мъж.