— Изглежда хората са решили да ви приемат, госпожице Олдридж — обобщи кралят. — Толкова много обаждания имаше във ваша подкрепа, че телефоните не издържаха. Още една система, която явно се нуждае от модернизиране.

Никол погледна към Ранд. Той изглеждаше не по-малко потресен от нея.

— Страхувам се, че този път наистина предизвика силни страсти, Ранд — въздъхна кралят. — Хората ще вдигнат бунт по улиците. Навън са се събрали хиляди. Охраната докладва, че са задръстили улиците и настояват да се покажеш. — Погледна бързо към Никол. — Да се покажете двамата.

След думите на краля светът сякаш отново оживя. Кралските съветници се раздвижиха и обкръжиха Никол. Арестували ли са ви някога, попита един мъж, в когото Никол разпозна главния съветник по сигурността. Можете ли да имате деца? Ще има нужда от пълен медицински преглед, отбеляза трети.

Все още не съвсем съвзела се от шока, Никол се стегна и успя да отговори на въпросите им: «Не.» «Доколкото знам, да.» «По-късно.», отвърна тя на всеки един от тях, спечелвайки си усмивката на краля за бързата си реакция.

— Кои са предишните ви любовници? — попита четвърти мъж.

Ядосаният глас на Ранд проехтя в стаята:

— Не е имала такива — изстреля той с предизвикателно пламъче в очите, докато прегръщаше Никол през кръста.

Съветникът си затвори устата и отстъпи назад.

— Ела, момиче! Трябва да свършим някои неща. Как изглеждаш само! — Кралицата я отведе в една друга стая. — Този бежов костюм — не бих се спряла на него, но предполагам, че ще свърши работа. Нямаме време за нещо по-подходящо.

Никол се остави да я отведат, все още опитвайки се да свикне с всичко, което се бе случило, или се случваше в момента. Срещна очите на Ранд, докато излизаше през вратата. Той й се усмихна окуражително.

В уединението на съседната стая кралицата се обърна към Никол. Момичето се напрегна в очакване да научи как точно стоят отношенията й с тази студена жена.

— Признавам, че не се държах много добре с теб през последните месеци. Бих желала да обясня.

Никол бе прекалено смаяна, за да каже нещо, почти се страхуваше, че не е чула добре.

Кралицата погледна към прозореца с невиждащ поглед.

— Бях по-млада от теб, когато дойдох тук, за да се омъжа за краля. Аз съм дъщеря на граф, но отраснах в провинцията. Дворецът, кралският двор — всичко ме порази. — Кралят също ме плени. Беше толкова силен, толкова властен. Аз… — Гласът й заглъхна. — Не бях подготвена за действителното положение на нещата…

Никол прочете истината между редовете, разбра, че младата кралица е обичала съпруга си. Опита се да си представи кралицата като младо влюбено момиче. За първи път видя в нея жената, а не фигурата.

Кралицата изправи рамене.

— Когато забременях, научих истината. Бракът ми не е бил нищо повече от една необходимост, от значение са били единствено моята титла и способността ми да родя наследник. Кралят изобщо не държеше в тайна факта, че обича друга жена. Не го понесох много добре.

Нейната изповед порази Никол; в същото време тя обясняваше студенината на кралицата, липсата на майчинска преданост към Ранд. Останала с разбито сърце, за младата кралица сигурно е било трудно да не вини сина си за това, че е станал причина за отдръпването на съпруга й.

— Кралят е имал безброй любовници през годините и нито веднъж — нито веднъж — не видя нещо лошо в това — изрече горчиво Евридика. Тя сниши глас, обърна погледа си към Никол. — Когато видях колко ти е предан моят син, се уплаших, че тръгва по стъпките на баща си.

Никол не можа да измисли какво да каже. Никога не й бе минавало и през ум, че кралицата може да е страдала през всичките тези години. Беше прекалено погълната от Ранд, за да мисли на какво се дължи силната неприязън на кралицата към нея. Не, страхът на кралицата от нея. Сега всичко й стана ясно.

— Съжалявам, иска ми се да бях проявила по-голямо разбиране…

— Не. — Кралицата я погледна с лека усмивка на устните, в очите й Никол видя топлина, която не бе забелязвала досега. — Сега не е време за извинения. Ти имаш принц, който те обича достатъчно, за да се откаже от всичко заради теб. И те очаква — без съмнение нетърпеливо.

Спокойствието на кралицата се върна и тя погледна Никол с нов интерес.

— Косата ти е съвсем в безпорядък. Мисля, че онзи стил, както я вдигаш нагоре, би бил подходящ. Той ти придава царствена осанка. Имаш нежна кожа и хубава шия. Би трябвало да я показваш. — Тя удари един звънец и се появи прислужница, придружена от дворцовия коафьор.

Никол откри, че вниманието на кралицата й харесва. Щеше да се нуждае от нейните напътствия в този нов свят, в който се бе озовала. Беше твърдо решена да не разочарова Ранд.

Малко по-късно, гримирана и с изящно вдигната коса, с къдрици над ушите, вече много по-спокойната Никол излезе от тоалетната стая.

Ранд, който говореше с баща си, се обърна. Отиде до нея и я хвана за ръцете.

— Пресата и хората ни очакват, Никол. Изглеждаш много красива — като принцеса. Моята принцеса. Готова ли си?

Никол изпита удоволствие от комплимента, но знаеше, че го дължи на любовта му към нея.

— Повече от всякога.

Той й прошепна тихо.

— Те също ще се влюбят в теб, Никол. Като мен.

Никол видя застаналия наблизо чичо Филип с все още изумен вид. Тя му се усмихна и протегна ръка. Филип се ухили и я пое.

— Когато те уговарях да се върнеш тук — започна той, като галеше разсеяно ръката й, — доста се надявах, че ще си намериш някое добро калдонийско момче и ще се омъжиш. Но никога не съм очаквал…

Никол го прегърна, а той прошепна:

— Твоите родители щяха да бъдат много горди с теб.

— Благодаря ти.

Искаше й се те да са тук, за да я видят. Нямаше да повярват на очите си. Не беше сигурна, че и тя самата вече е повярвала. Плашеше я величината на ролята, която й се бе наложило да играе. Изведнъж усети, че коленете й се подгъват.

— Той е голям щастливец — усмихна се Филип, докато я пускаше. Очите му заискриха. — Той може да е принц, но ти си Олдридж!

Ранд я прегърна през рамо, заемайки й от своята сила. Срещна погледа й; гласът му прозвуча топло:

— Аз ще бъда винаги до теб, скъпа. Понякога ще има напрегнати моменти — няма как да се избегнат. Силно внимание от страна на пресата, разбира се — невинаги доброжелателно. Не мога да го направя по-лесно, но мога да те науча как да се справяш. Кълна се, че няма да те предам.

Той нямало да я предаде?

Ранд изглежда усети нейния трепет.

— Все още не е късно да се откажеш, скъпа. Не е малко да се иска от една жена такова нещо.

Загледана в очите му, тя не се съмняваше, че той ще бъде винаги до нея — сега и за в бъдеще. Щеше да сложи край на още една калдонийска традиция и да остане верен на жена си. Двамата заедно щяха да започнат нова традиция — на бракове, изпълнени с любов, и на семейства — с топлота.

Тя стисна ръцете му и му се усмихна.

— Да, не е малко, Ранд. Но аз случайно си спомням и как завършват приказките.

Той й се усмихна с разбиране.

След това, хванал ръката й, я изведе на балкона, за да се срещнат със своя народ.