Точно тогава някой зад нея заговори развълнувано, последва силно оживление. По широкия коридор се чуха стъпките на тичащ човек.

— Никол!

Ранд. Беше дошъл след нея. Как не се бе оказал малко по-бавен? Тя отказа да вдигне поглед. Той не можеше да я познае отзад с това тежко палто и кърпата. Пред нея хората зяпаха, протягаха шии, бавно се изправяха на крака.

— Никол. — Една ръка се стовари на рамото й и я обърна.

Никол откри, че се взира в разстроеното лице на Ранд. Той беше задъхан, напрегнат — и по-красив от всякога.

Той махна слънчевите очила и свали кърпата от главата й. Отчаяна, тя се пресегна за маскировката си, но той сложи очилата в джоба си.

— Не можеш да си тръгнеш.

Не искаше да вижда мъката на лицето му, когато си тръгне. Никога не беше си представяла, че ще се изпра изправи пред него на такова публично място. Тяхната любов бе тайна — нещо, което бе само между тях двамата.

Сега, пред очите на десетки хора, тя си даде сметка, че това е била глупава мисъл. Нито един от тях двамата не бе в състояние да скрие чувствата си и светът бе узнал истината преди те самите да я разберат.

Тя срещна огнения му поглед и с труд успя да каже през сухото си гърло:

— Ранд, трябва да си вървя. Ако помислиш малко, ще разбереш, че съм права.

Ранд хвърли поглед на растящата тълпа наоколо и я отведе в един по-уединен ъгъл. Обърна гръб на тълпата и заговори с нисък глас:

— Знам само, че не бих могъл да служа добре на страната си, ако ти не си до мен. Каза, че би се омъжила за мен ако…

— Ако беше обикновен човек. Разбира се! Ако беше, който да е друг, щях да се омъжа за теб на секундата!

Той се усмихна мрачно. Сложил ръка на тила й, притисна устни към нейните, сякаш в подкрепа на думите й. Макар че това стана публично, въпреки тълпата, която ги наблюдаваше, Никол се учуди, че една целувка успя да предизвика у нея такава вълна на желание. Стиснала ръката му, тя притисна устни към пръстите му.

— Толкова много те обичам — прошепна едва чуто. — Но никога не съм имала предвид… не съм искала да пожертваш трона си. Нищо друго не ти донесох, освен неприятности.

— Това не е вярно. Ти ме накара да се почувствам жив, Никол. — Той погали бузата й. — По-жив, по-въодушевен от всякога за бъдещето и възможностите на страната. Преди да дойдеш, си живеех в моя малък свят. Ти ми даде света, Никол. Моля те, омъжи се за мен!

— Не е възможно! Никога няма да ме приемат. — Тя преглътна, на очите й започнаха да парят сълзи. — Никога не съм мислела, че ще се влюбя в тебе. Ако си тръгна сега, може би няма да е прекалено късно да оправиш нещата със семейството и народа си.

— Той е и твоят народ.

Тя поклати яростно глава.

— Аз съм само една обикновена жена, Ранд. Те никога няма да ме приемат за своя принцеса.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Би трябвало да го направят. Ще го направят. Те са умни хора, Никол. Ще видят, че си по-добра и по-благородна от всички онези кандидатки, които ми намери. Теб действително те е грижа за страната, Никол. Обичаш я не по-малко от мен! Каква по-добра принцеса бих могъл да имам, на каква по-добра принцеса биха могли те да се надяват? Ти си идеална за мен и за страната.

— Моля те, Ранд! — Неговото самозалъгване само засили мъката й. Никога нямаше да стане, дори не можеше да си го представи. — Никога не съм искала да бъда принцеса — довърши тя. Сложи ръка на лицето, което обичаше толкова много, разбирайки, че ще трябва да го остави завинаги. — Когато се влюбих в теб, забравих всичко, освен това, което представляваше за мен — моя най-скъп приятел. Не се влюбих в принц, влюбих се в теб. — Опита се да спре горчивите сълзи. — Един мъж, който случайно е и принц. О, Ранд, имам чувството, че съм пред пропаст, и от която и страна да падна, ще се нараня или ще нараня някой друг.

Той я притегли в прегръдките си като дете.

— Шшт, скъпа. Аз съм тук, за да те хвана.

Никол потрепери, когато той погали гърба й. Искаше да се слее с него и да забрави всичко останало.

— О, Ранд, страхувам се, че точно теб съм наранила най-много.

Той се отдръпна. В очите му светеше решителност и Никол не можа да не я забележи.

— Върни се с мен, скъпа. Каквото и да се случи, ще се изправим заедно срещу него.

Тя въздъхна и се видя как потъва в погледа му. Не беше сигурна, че трябва да рискува.

— Моля те — отрони той. Отново я молеше. — Имам нужда от теб. Никога не съм се нуждаел така от нещо или от някого.

Накрая Никол разбра. Ранд се нуждаеше от нея, за да го хване, ако паднеше. Тя откри, че кима с глава. Щеше да остане с него, докато отминеше бурята, и може би щеше да успее да го убеди да не се отказва от трона заради нея. А ако не успееше, или ако хората го отхвърлеха, той щеше да има нужда от приятел до себе си. Щеше да се нуждае от нея тогава, когато отстъпеше от подготвяната за него роля и се изправеше срещу гнева на народа.

Тя кимаше, все още разтреперана и несигурна, със съзнанието, че ще бъде главната мишена на хорската ярост. И все пак не можеше да избяга от последствията на стореното от нея. Ранд не заслужаваше такова отношение.

— Добре. Сега ела.

Ранд я побутна нежно и я насочи към входа на терминала, където търпеливо чакаше придружилият го дотук Джералд. По-нататък се сблъскаха с тълпа фотографи и репортери, идващи от другата страна. Те сигурно бяха последвали принца до летището. Докато вървяха към паркинга, Ранд закри Никол, като каза само, че ще направи изявление по-късно същия ден.

Но нищо не можеше да спре фотографите, които правеха снимка след снимка. Ранд прошепна в ухото и:

— Ще трябва да свикнеш с това, ако се омъжиш за мен. Независимо дали ще бъда на трона.

Тя кимна.

— Това е последната ни грижа, Ранд.

По пътя към града Джералд каза на Ранд, че кралското семейство го очаква в сградата на Великото събрание, тъй че той насочи лимузината към центъра на Фортинбло.

Никол едва не помоли да я върнат в двореца, но знаеше, че все някога ще трябва да се изправи срещу тях.

Пътят им отне повече от час. Трафикът бе необикновено оживен, като че ли нещо бе извело хората по улиците. Те бяха принудени да спрат на два пъти, след това трябваше да излязат на един обиколен път, за да избягнат най-оживените кръстовища.

Когато лимузината спря до частния вход на кралското семейство зад сградата, Никол забеляза тълпи от хора по страничните улички. Запита се дали няма някакъв фестивал, или нещо такова. Стори й се, че чу викове и песни.

Ранд я държеше близо до себе си, докато влизаха в сградата, минаваха през силно охранявания страничен вход и вземаха асансьора за третия етаж. Влязоха в просторно помещение и Никол усети силен трепет. Кралят, кралицата и разните придружаващи ги съветници станаха прави, когато те влязоха. Всички погледи бяха отправени към своенравната двойка.

Очите на Никол срещнаха погледа на чичо й, лорд Филип, който седеше сковано в едно кресло с вид на ударен от шрапнел. Тя го погледна извинително. Как би могла някога да компенсира унижението, което бе изпитал?

В един ъгъл се виждаше телевизор. Продължаваха да коментират кризата.

— Е? — попита сърдито кралят. — Остава ли тя или си заминава?

Никол чувстваше краката си като олово, но Ранд я побутна напред, сложил ръка на кръста й.

— Остава — заяви той твърдо, предизвиквайки баща си с присвити очи. — Като моя съпруга.

— Ранд, не можеш… — започна отново Никол.

— Разбирам — кимна кралят. — Какво мислиш за това, Евридика? — обърна се към кралицата с изненадващо мек тон.

Кралицата стана царствено от дивана и се приближи до нея.

— Казвате, че обичате сина ми.

Устата на Никол пресъхна. Вече бяха провеждали този разговор, но преди той беше подчертано едностранен.

— Да, обичам го — промълви тихо, но с твърд глас. — Повече от всичко.

— Достатъчно ли е? Обичате ли го достатъчно, за да можете да се справите с тежестите на длъжността кралска съпруга? Едва ли са ви подготвяли за това в края на краищата. Дори ако чувствате, че можете, не бихте разбрали срещу какво се изправяте. Нито една жена не е способна на това, даже ние — родените да носят отговорността на благородническата титла.

На Никол й се искаше тя да стигне по-бързо до същността. Да започне да я яде и да приключва.

— Предполагам, че сте права — отрони несигурно тя накрая.

— Очевидно е, че в нашата страна някои неща трябва да се променят, иначе ще загубим подкрепата на хората. — Тя изгледа Никол отвисоко, въпреки по-ниския си ръст. — И изглежда съм била прибързана в преценките си спрямо вас. Реших да ви приема.

Никол погледна смутено кралицата. Ръката на Ранд се плъзна от кръста й и тя си даде сметка, че той е шокиран не по-малко от нея. Кралицата не беше жена, която би си признала, че е направила грешка. Когато тя се отмести, Никол видя телевизора през рамото й и дъхът й спря. Видя се на екрана, заедно с Ранд, както бяха потънали в разговор на летището, всеки техен жест и дума, излъчвани пред хиляди хора.

Никол почувства смущение и срам. Някой ги бе заснел. Тя не беше забелязала човек с камера наблизо — но пък и вниманието й бе погълнато от други неща.

— О… — промълви тя. — Къде… Как е…

— Някой репортер ви е проследил, госпожице Олдридж — обади се Джералд. — Когато сте тръгнали с такси от двореца. Предаванията от последния час са пълни с това.

Поразена, Никол чу отново излезлите от сърцето й думи — че никога не е искала да става принцеса, че не е искала да наранява Ранд. Признанието, че ще го обича независимо дали ще остане принц, както и обяснението на Ранд в любов и колко се нуждае от нея. Отново бе обзета от силни чувства и примигна, за да изгони влагата от очите си.