Тя се измъкна от спящите му обятия и си облече халата. Пред вратата бе застанал Джералд с необичайно смутен вид.

— Добро утро, Джералд — поздрави тя, пристягайки колана около талията си.

— Питах се дали… Тоест, аз…

Никол накрая разбра, че той се опитва да надзърне в стаята през рамото й. Тя хвърли поглед през рамо разтваряйки, без да иска, вратата. Даде си сметка, че дрехите на Ранд са пръснати по целия килим.

Внезапно реалният свят с трясък се стовари върху нея — без да е вече нещо, което можеш да бутнеш встрани, докато дойде светлината на утрото. Тя беше спала с принца. Те бяха станали любовници.

— Никол? — изрече тихо Джералд, връщайки вниманието й към себе си.

Тя стоеше вцепенена пред стегнато облечения възрастен джентълмен, без да знае какво да каже, какво да направи и какво извинение да измисли. Какво извинение би могла да има за това, че наруши правилата, че пренебрегна целта, за която я бяха наели?

Почувства се уязвена, усети изведнъж слабост в тялото си. Искаше й се да потъне в земята.

— Ако нямаш нищо против — продължи Джералд, — би ли казала на принца, че кралят и кралицата искат да говорят с него? Тревожат се от неочакваното му изчезване снощи.

Неочаквано изчезване… Той се канеше да изведе Зара на романтична разходка под лунната светлина, за да й направи предложение. Сигурно са седели, питайки се къде е, докато той правеше страстна любов с нея в апартамента й.

Джералд говореше, избягвайки да я гледа.

— Можеш да му предадеш също, че родителите му са доста… обезпокоени, както и кралското семейство от Омат.

Мисълта за петте кралски особи, седящи в друга част на двореца и обсъждащи безобразното поведение на Ранд, я изпълни със срам. Тя беше причината. Тя беше довела принца до това положение, беше го накарала да забрави за задълженията си.

— Те не знаят… не знаят къде е, нали?

— Да кажем, че съществуват някои подозрения — смънка Джералд.

Никол се възхити на неговата откровеност. Значи те несъмнено знаеха какво се бе случило предната нощ. Беше доказала, че не грешат. Изобщо не грешаха. Кралицата никога нямаше да повярва, че не се е промъкнала хладнокръвно в живота на принца. Още по-лошо, тя най-вероятно бе провалила шанса му с принцеса Зара. Какво си мислеше?

Изобщо не мислеше — само усещаше, с най-силните и властни емоции в целия си живот.

Джералд се обърна и си тръгна; след това поспря и я погледна благо.

— Исторически е голяма чест да служиш на нацията като кралска конфидантка. Или на бъдещия крал, както е в случая.

Конфидантка… доверена приятелка. Учтива дума за любовница. Никол едва можеше да повярва, че думата се отнася до нея, но тя бе станала точно това. През нощта си бе дала сметка, че трябва да предприеме действия, за да прекрати всичко. Трябваше да намери сили.

Колко сили бяха нужни, за да се откаже от мъжа, когото обича?

Затвори и заключи вратата с треперещи ръце, после се върна в спалнята. Застана на прага и се загледа в него, запечатвайки образа му в паметта си. Запомни всяка частица от него — от разрошената гарвановочерна коса до въздългия нос и силната челюст. И тази усмивка насън. Тя прехапа устни и се насили да отвърне поглед, мразейки се за това, че щеше да стане причина тази усмивка да угасне.

Колкото бе възможно по-тихо, тя издърпа куфара си от гардероба, отвори го върху един стол и започна да си подрежда багажа. Повече от всичко друго й се искаше да изчезне и никога да не се върне на това място в тази страна. Изобщо не трябваше да се връща. Глупачка беше да си мисли, че би могла да допринесе с нещо. Само бе усложнила нещата.

Застави се да продължи, без да поглежда към него. Молеше се да не се събуди, да не му остане възможност да я убеди да се върне в леглото. Изпразни едно чекмедже и полека отвори второто.

Докато беше в полусън, в мозъка му нахлуваха една след друга картини от случилото се предната нощ, изпълвайки го с доволство, каквото не бе изпитвал преди. Доволство и безкрайна радост. Искаше му се да тича с километри. Искаше да застане на покрива на двореца и да изкрещи на целия свят колко много обича госпожица Никол Олдридж. Да я дръпне обратно в леглото и да й покаже колко много я обича.

Всичко в нея го опияняваше: нежния, изкусителен аромат на кожата й; звуците, които издаваше в момента на кулминация; начинът, по който го гледаше, сякаш държеше тайните на вселената в ръцете си. Караше го да чувства, че наистина е така.

Ранд протегна ръка, но мястото до него бе празно. Отвори веднага очи и видя право пред себе си гърба на Никол — облечена в халат с цвят на праскова, със спусната и разрошена от съня коса. За момент се задоволи да наблюдава грациозните й движения — докато не си даде сметка, че тя опакова багажа си. Обзе го неясна тревога.

— Скъпа?

При звука на дрезгавия от съня глас Никол замръзна, но продължи да приготвя багажа си.

— Какво правиш? — Без да му обръща внимание тя продължи със сигурни и решителни движения да прехвърля пуловери и бельо в куфара си. — Никол — обади се той по-остро. — Кажи ми какво си намислила.

— Мисля, че се нарича прибиране на багажа — смотолеви тя. Опитът й да прозвучи безгрижно само засили тревогата му.

Раздразнен — и изпитващ немалък страх — Ранд отметна завивките и спусна крака от леглото.

— Изглежда отиваш някъде.

— Отивам.

Той усети болка в сърцето.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде? Или смяташе да заминеш, без да ми кажеш?

Тя преустанови движенията си, накрая се обърна към него.

— Отивам си у дома.

Отговорът й още повече го обърка.

— Какво? Ти живееш тук. — Изведнъж разбра. Сякаш го удариха в корема. — Имаш предвид Америка.

— Да. — Тя му обърна гръб и натъпка още един пуловер в куфара си. Нахвърляше дрехите как да е, сякаш искаше да приключи колкото е възможно по-бързо.

— Как не! — Той се изправи и с бързо движение я хвана за китката. Тя вдигна поглед към него, разширила тревожно очи. Господи, само като я погледнеше сърцето му започваше лудо да бие. Предната нощ бе сложил това сърце в краката й. — Какво става тук? След всичко снощи…

— Когато ме направи своя любовница… — Думата проби защитната му броня, както нищо друго не би могло. Тя превръщаше тяхната любов в шега, в пародия. Наистина ли го мислеше за способен да я подложи на всичко това? — Така ли мислиш?

— Това е истината. Сега ме остави. — Тя издърпа ръката си и хвърли последния пуловер в куфара. Отиде до гардероба, извади торбата за горните си дрехи, метна я на разхвърляното легло и започна да поставя в нея костюмите си.

Тогава той се сети. Тя нямаше никаква представа. Не разбираше какво действително се е случило предната нощ. Не вярваше, че би могъл да й предложи нещо повече.

А можеше ли?

Веднъж бе обмислял възможностите: невероятни предположения, хипотетични идеи, които щеше да проучи — ако и когато научеше, че тя също го обича.

Те не бяха реални.

Трябваше да ги направи реални. И все пак не можеше да свърши нищо, ако тя си тръгнеше. Нямаше да има сили и кураж, ако тя не бе до него.

Пристъпи до нея, сложи ръце на раменете й, почувства я как потреперва от докосването му.

— Не можеш да си тръгнеш. Трябва да останеш тук.

— Трябва? — повтори тя, без да помръдне.

— Заповядвам ти да останеш. — Думите се изплъзнаха, преди да си даде сметка колко са неуместни.

Тя се отдръпна, очите й блеснаха гневно.

— Как смееш! Може да си бъдещият крал, но не заповядваш на сърцето ми. Отказвам да бъда твоя любовница.

— Престани с тази дума! Не става дума за това. А за нас. — Той си пое силно дъх да се успокои, опита се да улови погледа й, да го задържи. — Никол, снощи ми каза, че ме обичаш. Нещо променило ли се е оттогава? — Господи, нека да не казва да!

— Не! Аз… не — изрече тя с глас, издаващ мъката й.

Той срещна погледа й и разбра — със сигурността на влюбен — че тя си спомня всичко: как бяха изразявали любовта си — думите, жестовете, признаващи неща, които думите никога не биха могли. Очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Как бе могъл да се съмнява дори за момент?

Той протегна ръка към нея, но тя забърза към банята да си прибере нещата.

Отпусна се на леглото. Не му беше приятно да я гледа как плаче. Искаше — повече от всичко друго — да я направи щастлива. Но знаеше, че тя никога не би могла да бъде щастлива, ако той пожертваше своя дълг, ако не се оженеше и не дадеше на страната това, от което имаше нужда. Разтърка лицето си. Тревогата и напрежението, които любовта бе временно отдалечила от него, го връхлетяха с пълна сила. Затруднението, в което бе изпаднал, го измъчваше. Трябваше да намери изход, иначе изобщо нямаше да бъде полезен за страната си. Нито за нея, нито за себе си.

Тя се появи отново и хвърли една шепа четки и шишенца в куфара. Тръгна пак към банята, но той я хвана за ръката и я придърпа между коленете си. Стиснал двете й ръце, изчака, докато тя срещна погледа му.

— Изслушай ме. Знам, че ме обичаш. Аз също те обичам, дори повече от снощи, ако това изобщо е възможно. Ти стана част от живота ми, не мога да си представя, че няма да бъдеш до мен, каквото и да правя.

За един дълъг момент Никол задържа погледа си върху него. После издърпа ръцете си от неговите и отстъпи назад, скръстила ръце в защитен жест.

— Това, което би трябвало да направиш, е да помислиш за страната си. Ранд, аз не ти действам добре. Ти снощи напълно забрави за задълженията си, когато… — Тя преглътна с мъка, след това го погледна. — Преди малко идва Джералд. Изглежда твоите родители са ти много ядосани, а също и Зара и нейните родители. И не мога да кажа, че не ги разбирам. И двамата не помислихме за тях.