Трейси Козънс - Синя кръв

Тя погали скулите и челюстта му, като изучаваше тъмната му красота и си мислеше колко много иска да му даде, колко силно й се иска да му покаже, че го обича. Горещите му гърди пареха сърцето й през дланите.

През целия си живот е бил тласкан и притискан в калъп, заставян да действа по правилния начин, от него се е очаквало да изпълнява какви ли не задължения, заплашващи да го задушат. Беше изправен пред непосилната задача да промени изцяло една страна — съвсем сам, без подкрепата на семейството си. От него се очакваше да пожертва и собственото си щастие, като се ожени за жена, която не желае.

Тя нямаше готови решения за него. Но тази вечер би могла да му даде това, което искаше. Тази вечер щеше да задържи вината по-далеч от себе си, щеше да се потопи в радостта и красотата да го обича.

Стегна ръце около врата му и го целуна — страстен израз на собствената й нужда. Разбрал, че тя най-сетне се предава, той изстена, тялото му потрепери в ръцете й като лист в буря. След това енергията му се възвърна и той свали робата й, сривайки веднъж завинаги тази преграда. Плъзна ръка към влажния, горещ център на нейното желание.

Пръстите му я галеха, изпращайки остри спазми на удоволствие по тялото й.

— Моята богиня — мълвеше той. — Искам да ти дам рая.

И той го направи. От движенията на нежните му, но настойчиви ръце я помете вълна, която издигна тялото, й и я закара до ръба. Когато напрежението стана нетърпимо, тя впи пръсти в гърба му, без да я е грижа, че може да го нарани. Внезапно изпита чувството, че експлодира. Потрепервайки, тя сякаш се разтопи в ръцете му и извика задъхано името му.

— Покажи ми какво чувстваш — извика той, като я тласкаше отново и отново да се забрави, да изгуби контрол. — Никакви прегради повече, любов моя…

Никол беше сигурна, че не би могла да издържи повече. Помоли го да спре, но той отказа, докато тялото й не заблестя на светлината от избилата по него пот.

Той се наведе, пръстите му отидоха още по-навътре, проверявайки дали е готова за него.

— Трябва да съм в теб, Никол — кълна се, че иначе ще умра — изстена той.

Никол кимна и постави ръка на дългото, твърдо очертание на члена му под панталоните. Разкопча колана и свали ципа му.

— Без повече прегради.

При дръзкия й жест в очите му пламна огън. Той се изправи и свали панталоните и обувките си. Погледът на Никол се плъзна по красиво загорялото му тяло, по мускулите под кожата с цвят на мед, широките рамене, плоския корем, дългите бедра… — и възбудения му член, огромен и готов. Тя разтвори ръце и той отиде при нея, горещ и тръпнещ.

Без да отделя поглед от очите й, проникна в нея. Тя почувства лека болка, последвана от удивителното усещане как той я изпълни цялата.

Изразът на лицето му бе смес от страдание и възторг.

— Никол, аз… аз — от нищо, сякаш ставам нов човек.

— О, господи, Ранд. Не мога да повярвам, че си в мен. — Тя сподави едно ридание, имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

— Обичам те… Господи, обичам те! — Той се раздвижи, влезе още по-навътре, след това бавно се дръпна. Никол се изви, търсеше го, нуждаеше се от него. Очите му блеснаха триумфално, когато я погледна.

— Желаеш ме така.

— Всякак — прошепна тя задъхано.

Движенията му станаха по-бързи и собственото му желание я увлече, помете я. Никол не мислеше, че е способна на повече страст. Грешеше. Прониза я чувство на екстаз, равняващ се на неговия. Тя сякаш се разтопи, изгуби се, изгоря в неговата жар.

Измина цяла вечност, а може би бяха няколко минути? Беше изгубила представа.

Тя лежеше в леглото, сгушена в прегръдките на своя любим, с лице към него. Той някак я бе отнесъл тук, но тя едва си спомняше кога бе станало. След първия път? Преди третия? Той беше ненаситен, а нейната собствена страст сякаш нямаше край.

Подпрял глава на ръката си, той нежно галеше бузите й с опакото на пръстите.

— Не мога да повярвам, че вече си моя — каза той меко, с прокрадващо се в гласа му благоговение. — Ти си създадена да бъдеш моя любима.

Думите му не преставаха да я удивляват, но в същото време призна, че е прав. Абсолютно прав. Никога не бе чувствала някого толкова близък, колкото този мъж.

Той прокара палец по устните, после по гърлото й.

— Небето знае как ме понасяше през последните няколко седмици. Отнасях се към тебе като демон от ада.

— Мисля, че разбирам малко по-добре. — Тя се поколеба, сведе клепачи и се опита да попречи на външния свят да нахлуе. Но не успя и сърцето й се сви, заплашвайки да разруши равновесието и покоя, които бе намерила с Ранд. Вдигна поглед и забеляза тревогата в очите му, разбрала със сигурността на любеща жена, че той чете мислите й.

— Зная, че не можеш да се ожениш…

— Шшш… — Челото му се изглади и той зацелува раменете, гърдите й. — Да не говорим за това сега. Не и тази вечер.

Той лизна набъбналото й зърно и Никол остави милувката отново да разсее вниманието й. Искаше да се престори, че нищо не би могло да ги раздели. Но и двамата знаеха, че това не е вярно. Тя прекара тази нощ с него и това бе най-егоистичното нещо, което бе правила някога. Никога не би могла да я повтори, без да изпита угризения.

— Бях глупак, като се опитвах да си избера жена чрез документи и формуляри — промърмори той, движейки устни по пламналата й кожа. — Изобщо не взех предвид любовта, защото никога не я бях изпитвал.

Жена… Потопена в опияняващото откритие на тяхната любов, забравила се в сладостните ласки, Никол все пак успя да си даде сметка, че в думите му няма много смисъл. Все още му предстоеше да се ожени за дама с благороден произход. Макар че никога не бе разкривал защо е толкова спешно, до края на годината оставаха само няколко месеца.

Опряла ръце на раменете му, тя се изправи. Той вдигна неохотно поглед към нея.

— Ти… ти трябва да се сгодиш до края на годината — така каза. Но изобщо не ми обясни защо.

— По-късно.

— Не, сега.

Той въздъхна тежко и се отказа от опитите си да я разсейва. Подпря глава на ръката си.

— Баща ми заплаши да ореже бюджета ми, ако не се оженя. Имам нужда от тези пари за нашите проекти, за моята мисия да помогна на Каледония.

— Тогава… — Господи, жертвал ли бе държавата заради една, изпълнена със страст, нощ?

Почакай! Мислеше като обикновена жена от народа. Щеше ли баща му да го е грижа, че спи с нея? А Зара? Може би не. Нищо не се бе променило в действителност, не и за Ранд. Само за нея…

— Отново го правиш — обади се той. Дълбокият му глас резонираше по нервите й, отново притегляше нейното внимание към голото му присъствие в леглото, към доказателството за подновеното му желание. Той метна крак връз нея и отново започна да я целува — устните, лицето — шепнейки в ухото й. — Никол, не мисли за това. Не сега. Предполагам, че това е трудно нещо за една жена, която мисли през цялото време. Но го направи заради мен.

Неспособна да се бори, Никол кимна и започна да трепери, когато Ранд отново се наведе към гърдите й.

— Толкова много исках да правя любов с тебе в нощта на бала — призна й той. — Тогава ти избра онази рокля, за да ме измъчваш, нали?

Никол призна пред себе си, че е така.

— Исках да ме забележиш, да. Но не със съзнателното намерение да те отнемам от някого, не мисля. — Господи, дали пък не беше вярно? Дали през цялото време не се бе опитвала да стане негова любовница?

Той се привдигна и я погледна в очите.

— Не — заяви той твърдо, четейки отново мислите й. — Никоя жена с такива намерения не би се държала по подобен начин през тези няколко седмици. Боже мой, не можех и стъпка да направя, без да се препъна в Зара. — Той я погали по бузата и й се усмихна нежно. — Прекалено благородна си — едва ли не в ущърб на самата себе си.

Благородна? Не и тя. Положително не беше с благородна кръв. Не беше и достатъчно благородна, за да се отрече от любовта си към този мъж, който случайно бе и принцът на страната й. Въпреки че любовта към него би могла да разруши всичко, което бяха градили толкова упорито.

Сякаш решил да отклони вниманието й, той подложи длан под нейната глава и започна да я целува — бурно, жадно. Тя не можа да се противопостави на властната му настойчивост. Като огън във вените желанието пламна в нея и тя простена срещу устните му.

Без да я изпуска, той се изтърколи на гръб и тя се озова върху него. Никол го почувства как се размърда под нейния таз, търсейки я отново. Със сигурността и разбирането, споделяни от дълговременни любовници, тя го поведе дълбоко вътре в себе си и откри нов, възхитителен ритъм, който го оставяше изцяло в нейна власт.

Една-единствена ясна мисъл гореше в съзнанието й, преди страстта да изпепели логиката. Трябваше да направи всичко, за да изкупи греховната си любов към този мъж. И със своите ограничени ресурси можа да измисли само един начин да го направи.

Тъй като обичаше Ранд с цялото си същество, тя се вкопчи в него. Не й се искаше да го пуска. Този път, когато го почувства как стига до кулминацията, имаше сълзи по лицето си.