Застина, опитвайки се да прикрие нервността си.

— Приключих със задълженията си на домакин — процеди той мрачно. Обърна се и се втренчи в нея, като плъзна поглед по едва прикритото й тяло.

Никол скръсти ръце на гърдите си, съжалявайки, че не си е облякла халата. Там, където не се бе избърсала добре, платът бе прилепнал по нея като втора кожа. Последното нещо, което искаше, бе да се разкрие пред него — физически или емоционално.

Пристъпи към камината и успя частично да се прикрие зад креслото там.

Очите на Ранд останаха впити в нея, като че ли търсеха нещо. Красивото му лице изглеждаше напрегнато и сурово на светлината на огъня, като изсечено от камък. Когато заговори, гласът му прозвуча приглушено.

— Просто реших да намина преди успешното приключване на проекта, за който ви наех. Ще бъдете доволна да узнаете за благоприятните реакции на двете семейства. Разговорът по време на вечерята бе изцяло насочен към плановете за обединение на двата кралски дома.

Никол прокара пръсти по виненочервената дамаска на креслото, като си представяше, че го прави по кожата на неговото сако, опънало се на широките му рамене.

— Значи… й направихте предложение? — насили се да изрече тя.

— Не официално, все още не — поклати глава Ранд и направи няколко крачки към нея. — Разговорът на вечеря прозвуча хипотетично, но всички разбирахме за какво става дума. Това ще бъде съвършен брак, госпожице Олдридж — обобщи той хладно. — Знам, че изпитвате голяма гордост, като виждате успешния финал на цялата си упорита работа.

Тя преглътна буцата в гърлото си, търсейки отчаяно в себе си гордостта, която би трябвало да изпитва — патриотичната гордост, която би дала смисъл на личната й болка.

— Благодаря, ваше височество.

Той бръкна в джоба на сакото и извади малка кадифена кутийка.

— Ето пръстена, който смятам да й дам. — Той отвори кутийката и я протегна към нея да го види. На Никол не й оставаше нищо друго, освен да я вземе. Ръката й потрепери леко, когато той я остави в дланта й.

Видя върху черното кадифе най-огромния брилянт в живота си. На златната халка се виждаше спираловиден мотив, оформен от миниатюрни рубини и изумруди.

— Прекрасен е, нали? — произнесе едва ли не с ирония Ранд. — Пръстен, подходящ за принцеса.

Пръстен… Това беше нещо истинско. Най-сетне щеше да избере своята принцеса тази вечер.

— Прелестен е — промълви Никол, усещайки как сърцето й се свива и едва не спира да бие. Ти искаш това, напомни си яростно тя. Трябва да го искаш… — Сигурна съм, че ще й хареса.

— Малко е крещящ, но трябва да поддържаме традициите на Каледония, нали така. — Той сниши глас. — Бил е на баба ми.

— Кралица Есмерелда — произнесе механично Никол. — Прямата, обичана от всички дама от северните провинции — тази, която обединила страната по време на Втората световна война. Неин ли е бил?

— Да.

Никол не можа да се въздържи и погали скъпоценните камъни с ръка, представяйки си пръстена на ръката на тази динамична жена. Ако страната имаше повече жени като нея, нямаше да бъде в това състояние, в каквото бе сега…

— Била е удивителна жена — промълви тя. Вдигна поглед и улови напрегнатия поглед на Ранд върху себе си. Стори и се, че забеляза искрица на топлота в него, но малко след това той отново стана хладен и безстрастен. Тя продължи:

— След като узнае, че е бил неин, Зара ще го цени още повече. — Тя се запита дали Зара изобщо е чувала за кралица Есмерелда, дали изобщо за нея имаше някакво значение чий пръстен наследява. Подаде кутийката на Ранд и той я взе.

— Наистина се надявам да е така…

Загледа се изпитателно в пръстена за момент и в стаята надвисна тежка като олово тишина. Докато се вглеждаше в мрачното, непроницаемо изражение на лицето му, както бе свел глава над пръстена, Никол почувства нервите си опънати до крайност.

Защо бе дошъл? Присъствието му отново в уединението на нейния апартамент я изпълни с остра и болезнена тъга. Искаше да го докосне, да усети тялото, косата му под дланите си. В същото време й се искаше да не го вижда никога повече.

Накрая Ранд заговори. Дълбокият му глас звучеше унесено.

— Може би тази вечер, след като сложа пръстена на ръката на принцеса Зара, ще я заведа в леглото.

Думите сякаш я халосаха, заставиха я да приеме истината за това какво би означавала женитбата. Той смяташе да прави любов със Зара — тук, в двореца, под същия покрив, от другата страна на коридора. Стомахът на Никол се обърна и тя се изплаши, че може да й стане лошо.

Очите му се свиха и той се вгледа в нея, сякаш искаше да види колко точен е бил ударът му, негодникът.

— Да запечатаме сделката, така да се каже. Подозирам, че ще прояви нещо повече от готовност.

Никол не можа да сдържи възклицанието си. Почувства как кожата й пламва от неговата безочливост, грубост и цинизъм при обсъждането на такива интимни въпроси.

— Не е нужно да споделяте това с мен — рече тя късо.

— О? — Той вдигна вежди. — Извинете, ако съм ви засегнал. В края на краищата вие ми я намерихте. Мислех, че ще ви бъде интересно да научите нещо повече за степента на успеха си.

Той се втренчи в нея и Никол се пребори с желанието да погледне встрани. Отвърна му със също толкова хладен поглед.

— Много добре — кимна той. — Една по-прозаична тема — как смятате, ще бъде ли Зара добра майка на децата ми?

Никол стисна гърба на креслото, впивайки пръсти в плюшената материя.

— Да, струва ми се. Изглежда има добър характер.

Той повдигна вежди.

— А дали… ще бъде приятна съпруга?

Никол преглътна. Внезапно се почувства в слаба позиция, както се бе скрила зад креслото. Пристъпи напред. Опита се да придаде хладна нотка на гласа си.

— Разбира се. Широко известно е, че тя притежава много достойнства.

Той щракна капака на кутийката и я плъзна в джоба на сакото, след това сложи ръцете си на кръста.

— Да, разбира се, това са все външни аспекти. Мислех си най-вече за… интимната страна на брака. — На чувствените му устни се появи хищна усмивка. — Мислите ли, че ще ми доставя удоволствие в леглото?

Никол го погледна, неспособна да отговори. Как смееше да я пита такова нещо?

Той намали разстоянието между тях от успокоителните шест фута до твърде близките три.

— Тя има съблазнително тяло, не мислите ли? Гласът му стана провокативен. — Не е трудно да си представи човек как вдига тези дълги крака около кръста на мъж, нали? — Тонът му стана още по-неприличен. — Около моя кръст.

— Престанете!

Загриза я болезнено, мъчително чувство. Видя ги в съзнанието си, след това представата я прониза в сърцето. Стегнатото му тяло върху голата фигура на Зара сред разбърканите копринени чаршафи на онова огромно легло. Лицето й, застинало в екстаз, докато се движи в нея, мълвящ името й…

Накрая загуби битката да запази самообладание и сведе очи към пода. Молеше се този дявол да си тръгне по-скоро, молеше се никога повече да не й се налага да гледа лицето му на прелъстител, да чува греховно кадифения му глас.

Той отказа да я освободи толкова лесно. Застана пред нея и вдигна брадичката й. Пръстите му бяха като от стомана, изгаряха плътта й.

— Ти я намери. Би трябвало да си щастлива при мисълта, че тя ще ме задоволява в леглото — процеди той, стиснал челюсти.

Никол изтръгна брадичката си от пръстите му, но той отново я хвана, застави я да обърне измъчения си поглед към него.

— Всяка нощ ще бъдем заедно, Никол, в същото проклето легло, и ще правя с нея нещо много повече от това само да я целувам.

В очите й се появи влага и тя започна да мига силно в отчаяния си опит да скрие от него своята слабост. Но когато заговори, гласът й пресекна.

— Направо ми се повдига от всичко това.

— Повдига ти се? Защо трябва да ти се повдига при мисълта, че двамата със Зара ще се наслаждаваме на секса в леглото? — Думите му станаха страстни и мъжът от лед изчезна. — Или ти е противна представата как могат мъжете и жените да отстъпват пред желанията си?

— Върви по дяволите!

Той пусна брадичката й, за да я стисне този път за раменете, впивайки пръсти в голата й кожа.

— По дяволите, момиче! Би предпочела да умреш, но да не разкриеш какво чувстваш!

Фронталната атака заплашваше да срине грижливо градената й защита, вече пропукана от бруталното му и предизвикателно държане. Никол започна да го блъска в отчаян опит да се освободи. Той хвана и двете й китки с една ръка, после ги притисна до гърдите си. Никол се опита да се отскубне, но той просто я придърпа по-близо. Тя си помисли, че ще припадне от ужас, от силната, нежелана страст, която я обхвана отново при неговата близост. Обърна измъчения си поглед към него.

— Защо ми причиняваш всичко това?

— По дяволите… Кажи ми истината! — Той силно я разтърси, в изражението на лицето му се появи опасна решителност, която не бе забелязвала преди. Чувстваше ръцете му като стоманени обръчи около китките си. — Влюбена си в мен, нали?

Никол ахна, шокирана. Той искаше от нея да разкрие тайната си? Да я засрами, преди да направи Зара своя съпруга? Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Как можеше да обича такъв човек? Но бог да я пази, това беше така. Все още го обичаше, въпреки неговата студенина и бруталното му отношение. С всяка частица от тялото си.

Той я разтърси още веднъж, яростно.

— Признай си!

— Да! — С признанието борбеността напусна Никол и тя започна да се отпуска в ръцете му. — Да, обичам те! Обичам те толкова много, болна съм от любов! — Ранд разхлаби прегръдката си и Никол притисна юмруци към устните си, опитвайки се отчаяно — и безуспешно — да сдържи риданията си. Додаде с пресеклив глас.