Беше облечен в смокинг — като се изключеше сакото. Хвърли бърз поглед към нея; след това започна да наглася тирантите си.

— Защо се забавихте толкова много, госпожице Олдридж?

Никол погледна към него и двете му отражения в огледалото — гледаха я два чифта очи.

— Работех върху икономическия доклад…

— Когато моят прислужник ви призове, очаквам от вас да се подчините. Вие сте моя служителка, госпожице Олдридж. — Без да погледне към камериера, той нареди. — Можеш да ни оставиш.

— Но, сър, не съм приключил с обличането…

— Веднага — каза остро Ранд.

Придобил обиден вид, камериерът се поклони на излизане и затвори вратата след себе си. Значи се държи отвратително с всички, не само с мен, помисли си Никол. Искаше й се да почувства задоволство при тази мисъл. Отвратително като господаря на подземното царство, отвлякъл невинна девойка от познатия й свят, за да я направи своя царица.

— За какво ви трябвам? — Никол силно подозираше, че изобщо не му е нужна.

Може би заради странния блясък в очите му… Кожата на ръцете й настръхна, когато си спомни отново какво бе изпитала, когато той притисна разгорещеното си тяло в нейното. Господи, ако можеше само да забрави!

— Наясно сте, предполагам, с плановете за тази вечер — изрече рязко той.

Той поне явно бе забравил пиянската си пламенност.

— Да — кимна Никол. — Пристигнали са кралят и кралицата на Омат и вие ще вечеряте с тях и родителите си.

— Много добре, госпожице Олдридж. Може би това, което не знаете, е, че щом свършим с вечерята, ще имаме едно по-интимно излизане с принцеса Зара. — Той отиде до тоалетната масичка и взе едно златно копче за ръкави, след това си го сложи. — Разходка в заляната от лунна светлина градина ми се струва подходяща. Много е романтично, тъкмо мястото да й предложа. — След като си сложи и второто копче, обърна се към нея. — Какво мислите за това, госпожице Олдридж?

Храмът… Спомняше ли си как я целуваше там? Или толкова много жени бе водил през годините, че срещата им не означаваше абсолютно нищо? Почувства как пребледнява, но се зае с героичната задача да изкаже одобрението си от брака, който сама бе подготвила.

— Това е чудесно, ваше височество.

— Чудесно. — Той сложи ръце на кръста си. — Наистина действате много ефикасно, нали, госпожице Олдридж? Съвършена професионалистка, както и да го погледне човек.

Никол усети, че той й се подиграва, но не можеше да разбере защо. Подразни се, повече от всякога. Без да изчака нейния отговор, той продължи:

— Ами щом сте толкова добра, може да ми помогнете в настоящата ми дилема. — Той отиде до една стойка и откачи две закачалки със сака. Вдигна по една във всяка ръка — едното беше обикновено черно вълнено сако като панталона му, а другото — от виненочервен велур. На Никол й се прииска да поглади тъканта, за да разбере дали е толкова мека, колкото изглежда.

— Кое смятате, че е по-подходящо за този романтичен случай?

Никол се поколеба. Спомни си, против волята си, за ден от един друг живот, деня на техния пикник. Онази сутрин го бе посъветвала за облеклото, насърчила го бе да носи неофициални дрехи, за да покаже своята близост с хората.

Идеята й бе свършила по-добра работа, отколкото можеше да си представи. Коментаторите бяха отбелязали новия, по-достъпен образ; когато външната промяна бе последвана от значителни реформи, медиите побесняха. Малката промяна му бе помогнала да привлече на своя страна общественото мнение, което иначе може би нямаше да стане.

И всичко, защото се бе доверил на мнението й. Дали си спомняше за онази сутрин? Не можеше да разбере от безстрастното му изражение. Не й се искаше да му дава повече съвети, още повече от такъв личен характер. За страната нямаше да има никакво значение как е облечен, когато прави предложение на принцеса Зара насаме.

Внимаваше да запази гласа си равен.

— Би трябвало да попитате камериера си кое сако е подходящо.

— Знам дяволски добре, че би трябвало да попитам камериера си — изръмжа той. — Но той не познава Зара. Вие сте жена. Познавате Зара. Така че питам вас кое смятате, че би предпочела тя.

Никол си представи как Зара седи до Ранд в храма, как плъзва длани по ръцете, раменете му, заравя ги в абаносовочерната му коса, докато той притиска устни в нейните. И него — вече не застаналия пред нея мъж от лед, а пламенния, страстен любовник, който бе спрял дъха й с прегръдката си в същия този храм — и я бе накарал да се почувства най-желаната жена в целия свят, неговата богиня, слязла на земята…

Споменът я прониза като нож в сърцето. С огромно усилие успя да изтласка болезнените емоции някъде дълбоко в съзнанието си. Запазвайки неутрален тон каза:

— Всъщност, мисля, че няма значение.

Ранд хвърли саката на дивана, без да го е грижа, че може да паднат на пода.

— Как не! По-добре от всички други знаете колко е важен успешният брак.

— Нямах това предвид. — Никол се опита да запази спокойствие. — Мисля, че за Зара няма значение кое сако ще облечете. Сигурна съм, че тя ще… ще бъде щастлива, каквото и да носите.

Той стисна юмруци.

— По дяволите, най-добре ще е да е щастлива след всичко, през което минах, за да я намеря.

Никол леко вирна брадичка.

— Няма нужда да ругаете.

Той се обърна отново към саката.

— Ами изберете едното! Тогава ще може да си тръгнете и няма да ме слушате как ругая!

— Добре! Това. — Тя посочи с пръст семплото черно сако, ненавиждайки се за своята дребнавост в избора.

— Това тук? — Той грабна черното сако от дивана, вдигна го и се замисли. Втренчи се в Никол с блеснали очи за секунда, през която сърцето й сякаш спря.

След това отново го захвърли на дивана и вдигна оттам червеното. Без да отмества поглед от Никол, свали сакото от закачалката и го облече.

Никол ахна, засегната от оскърблението. Какво му ставаше? Защо я бе извикал — само за да я унижи и смути ли? Тя стисна устни, докато го гледаше как приглажда сакото и издърпва ръкавите си.

— Както казах — произнесе тя студено, — смятам, че което и да е от двете, ще бъде приемливо за нея.

Той се извърна, освобождавайки я.

— На това разчитам. Можете да си вървите.


Никол прекара вечерта в стаята си, опитвайки се безуспешно да чете. Хвърли книгата встрани, почопли вечерята си, след това звънна на прислужницата да я вземе. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това какво прави Ранд със Зара. Все още вечеряха, без съмнение. Вероятно още не я бе отвлякъл в градината, но скоро щеше да го направи. Съвсем скоро. Никол, спри, укори се тя. Нека. Нали точно това искаш. И знаеш, че тя ще каже да. Работата ти ще бъде приключена и ще можеш да си тръгнеш с чиста съвест. — Запъти се към банята и завъртя крана, като пусна горещата вода да напълни ваната с лъвски крака. След като се съблече, се плъзна в нея и затвори очи.

Въпреки релаксиращата топлина на водата, в съзнанието й изплува образът на Ранд, целуващ Зара. Никол се размърда във водата и след минута жената в прегръдките му се преобрази в нея. Прониза я остра тръпка на желание, докато си припомняше сладостното чувство, което я бе обзело при целувката, страстните му думи. Отново бяха станали близки както през оная нощ в храма, преди той да се превърне в мъж от лед.

Всичко се дължеше на романтичната обстановка, на глупавите й сълзи. Ако той беше истински джентълмен, след това би могла да очаква извинение. Най-малкото би трябвало да направи така, че да продължат като че ли нищо не се бе случило, да работят заедно, за да разрешат проблемите, създадени от нелепите спекулации на медиите за тях двамата. Но той й бе отказал дори приятелството си, като я караше да заплати за слабостта си онази нощ.

След това, в извънградското си имение, бе заместил студенината с нещо по-лошо — използвал бе скандалната й слабост срещу нея — като я засрами и безмилостно я възбуди.

Мисли за нещо друго, за всичко друго, освен него. Тя се опита да си припомни живота си, преди Ранд да бе нахлул в него. Опита се, и не успя. Още откакто дойде тук и започна да се среща и да работи с него, животът й бе станал неразривно свързан с неговия, въпреки усилията й да поддържа чисто делови взаимоотношения, въпреки промяната в него.

Спомни си с болка първото му идване в стаята й, когато не беше почукал и когато видя нейния компютър. Беше я изненадал с непринуденото си и приятелско държане без всякакви церемонии — и с изискването да го третират като обикновен човек. Изобщо не трябваше да го пуска да влиза тогава. Нито в стаята, нито в сърнето си.

Като че ли паметта й нравеше номера — чу силно почукване на вратата. Никол подскочи от изненада, след това излезе от водата и грабна една хавлия.

— Идвам — извика тя, докато се бършеше припряно. — Една минута.

Почукването се повтори, още по-силно този път — толкова силно, че Никол се уплаши да не се разтревожат всички в това крило на двореца.

Ранд. Единствено той я посещаваше през нощта. Не би могъл да бъде той. Вече не.

— Казах, че идвам!

Влезе в спалнята и навлече атлазената си роба в прасковен цвят. Отказа се от хвърления на леглото халат, който вървеше в комплект с робата, и се запъти към вратата.

Едва открехна вратата и принцът нахлу в стаята, както бе правил през всичките месеци след онази първа провалена среща. Затвори вратата след себе си и заключи. Никол се стресна, като го видя отново в интимната обстановка на своя апартамент.

Почувства тръпка на страх — и вълнение — по гърба си. Какво е могло да го привлече тук? Дали не смяташе да докладва за успеха по осигуряване на бъдещата си съпруга? Господи, защо трябваше да я подлага на това мъчение?

— Не трябваше ли да забавлявате гостите си? — попита тя, опитвайки се да прозвучи спокойно, въпреки че, кръвта й пулсираше.