Лицето му изглеждаше като изсечено от камък, освен очите, блеснали в мрака. Той заговори, без да я погледне.

— Изключителна е. Наистина.

Отпи още една глътка, после остави чашата на масата. Без да може да откъсне очи, Никол наблюдаваше как гъвкавите му пръсти си играят с нея, как я накланят и разклащат.

— Нещата вървят добре, нали? — додаде тя с колеблив глас. Той не отговори, така че тя се почувства длъжна да обясни, да запълни напрегнатата тишина между тях. — Изглеждате щастлив с нея. Като че ли си допадате. Търсенето май свърши.

Никол изрече с мъка тези думи на глас, но те със сигурност не бяха нещо, за което той самият не бе мислил. И наистина, с всяко свое действие и дума той демонстрираше възхищението си от принцесата. И съвсем скоро ролята на Никол в този процес щеше да приключи успешно. Положително би могла да намери зрънце удовлетворение някъде там, нещо, което би намалило болката й.

— Нещата вървят много добре — призна той. — За съжаление откривам, че съм неспособен да я съблазня — в случай че се питаш.

Значи това го бе изкарало тук толкова късно през нощта. Изгарящото го, неутолено желание към принцеса Зара. Мисълта я бодна в сърцето. Тя си наложи да изрече с безгрижен тон:

— Вероятно вашата репутация ви е изпреварила.

— Имаш предвид Палавия принц? — Той се усмихна печално. — Без съмнение. И все пак не смятам, че принцесата се притеснява от някогашните ми любовни истории. Кралската титла извинява множество пороци.

— Не е само заради титлата, сигурна съм. Тия неща нямат значение, ако тя ви харесва. — В думите й имаше прекалено много чувство и тя се уплаши, че ще се разкрие. Добави бързо: — А знам, че Зара ви харесва.

Никол трябваше да помни, че не е част от уравнението, че принцеса Зара бе тази, която щеше да го има в леглото си всяка нощ, само да пожелаеше. А коя жена не би желала това? Целият този магнетизъм, тази страст, тази чувствена усмивка, начинът, но който целуваше пренасяше в една друга реалност — реалност на истинска наслада и удоволствие.

Поставил чашата си на масата, Ранд се изправи с въздишка. Никол очакваше, че ще отиде до вратата и ще се прибере. Вместо това той се запъти право към нея с бавни, премерени крачки.

Страхувайки се, че ще прочете мислите в очите й, Никол погледна към нощното небе. Обаче го усети как се приближава към нея, почувства топлината на тялото, дъха му, като че ли от присъствието му въздухът около нея завибрира. Толкова близо. Сега точно зад нея.

Силните му и с дълги пръсти ръце се появиха до нейните на парапета. Хвана я в капан с тялото си.

— Тя има фигура на богиня — промълви той ниско, думите затрептяха в собствения й гръден кош. — Тези стройни крака, това изваяно тяло. И все пак не мисля, че си дава сметка колко е очарователна. Ако беше наясно, щеше да бъде шокирана от нещата, до които бих прибягнал, за да я задоволя. — Той въздъхна дълбоко и Никол усети примесения му с уиски дъх по косъмчетата на врата си.

Тя стисна силно очи, сърцето й биеше до пръсване. Господи, нека да престане! Чувстваше се дълбоко наранена от това, че е запленен от друга жена. Но откри, че понася мъчението, закопняла за неговата близост, внимание, докосване. Не можеше да помръдне; едва дишаше, докато чувственият му тон изплиташе еротична омая около нея.

— Тя наистина е въплъщение на грацията и елегантността — продължи той жестоко безмилостно. — Съвършената жена за един принц.

Той говори за друга жена, крещеше умът на Никол. Но не можеше да не си представи, че говори за нея. Не можеше и да се възпротиви на желанието в собственото си тяло при неговата близост, неутолимия копнеж да изпита пламъка на неговото желание. Прехапа устни, опита да спре треперенето си. Ръцете му изчезнаха и за момент тя си помисли, че й е позволил да си отдъхне!

Вместо това горещите му длани изгориха бедрата й и започнаха да се плъзгат нагоре. Възмутителният допир изпрати иглички на удоволствие по цялото й тяло. Почувства устните му толкова близо, че чу тихия шепот до бузата си. Нейните устни също потрепнаха.

— Един принц би трябвало да жадува за жената, която ще му бъде съпруга, не мислиш ли? — прошепна той в ухото й. — В името на кралското потомство.

Объркана от думите, от похотливите му намерения Никол се вкамени в ръцете му.

— Забравяте се, ваше височество — сряза го тя студено.

Той не обърна внимание на тона й и плъзна ръце към талията й, превръщайки тялото й в пулсиращо кълбо от желание. Чу накъсаното си дишане; мускулите на корема й затрепериха, когато усети пръстите му там.

— Малък и стегнат, но напълно в състояние да износи бъдещите принцове на Каледония. Важно съображение. Би трябвало да го включа в онзи проклет формуляр.

На Никол ужасно й се искаше да махне ръцете си от талията й. Той е дявол, помисли си тя, тъй като не бе в състояние да отблъсне ръцете му, въпреки това, което й подсказваше здравият разум. Само едно тънко парче коприна делеше ръцете му от голата й плът, но тя жадуваше за още, искаше да почувства неговите ласки по цялото си тяло.

— Ти трепериш, Никол — прошепна той дрезгаво в ухото й. Лъхащият му на уиски дъх обещаваше порочни удоволствия. Тя яростно си напомни, че е просто заместителка на жената, която той желае в действителност.

Това напомняне не й свърши никаква работа, докато ръцете му изминаваха последните няколко мъчителни сантиметри, покривайки накрая гърдите й. Прониза я тръпка на удоволствие, когато почувства пръстите му върху зърната на гърдите си. Усещаше тялото си като разтопена жарава. Чу го как се задъхва. Затвори очи, забрави всичко, освен томително сладостния допир на неговите длани.

— Може да са гърди на обикновена жена, но имат съвършен размер и форма.

— Престанете, ваше височество — изписка тя с обезпокоително слаб глас. Той все още я желаеше. Въпреки присъствието на съблазнителната принцеса Зара, той желаеше нея. Тя изтласка предателската мисъл от съзнанието си, застави гласа си да прозвучи сурово. — Вие сте пиян.

Той не отлепи длани от гърдите й, галеше ги, мачкаше ги. На Никол нищо не й се бе струвало толкова трудно, колкото опита да стои неподвижно и да не реагира на това греховно и възхитително отношение към тялото й. Всяка частица от тялото й крещеше да се обърне, да се притисне в него и да отстъпи пред погрешно насочената му страст.

— Тъкмо по мярка за моите царствени длани. Несъмнено сладки на вкус. А тези… — леко перна връхчетата на гърдите й и тя настръхна от удоволствие. — Стоиш тук, неподвижна и без да се предаваш, но те те издават. Набъбнали и твърди, молят да бъдат докоснати.

Дрезгавият му глас прозвуча иронично и неприкрито сладострастно. Раздразни оголените й нерви, прииска й се да закрещи. Защо я измъчваше, защо я подлагаше на това? И защо тя не можеше да се пребори с желанието, което бе събудил в нея?

— Бих се обзаложил — продължи горещият шепот, докато плъзгаше едната си ръка отново към корема й, после още по-надолу, — че ако ти смъкна пликчетата, ще открия, че си напълно готова и с желание ще задоволиш моите царствени желания.

Тя реагира бурно и отчаяно, като хванато натясно животно, в каквото той я бе превърнал. Тикна лакътя си в корема му, после се обърна и го зашлеви силно по лицето. Той изохка и се преви на две.

Почти не изпита шок от стореното — всъщност бе посегнала на член на кралското семейство — докато не усети китката си стисната като в менгеме.

Той се изправи и се надвеси над нея, впил искрящ поглед в очите й. Устните му бяха заприличали на черта над силно стиснатите зъби.

— Вървете право в леглото, госпожице Олдридж! Това е заповед. — Той я бутна отново към парапета и освободи ръката й.

Никол се спъна в бързината си да излезе. Тръгна към вътрешната врата. Преди да премине през нея, чу отново името си. Погледна през рамо. Той бе застанал неподвижно на фона на звездното небе, лицето му изглеждаше непроницаемо.

— Затвори вратата на стаята си — додаде той заплашително. — И я заключи.

Никол не отвърна нищо, но побърза да изпълни нареждането му.

Ранд се загледа след нея, ужасен от това, което бе извършил току-що. Стомахът го болеше, бузата му пареше от плесницата. Но тялото му още потрепваше от неутоленото желание да плъзне ръце по цялата дължина на това нейно примамливо тяло. Знаеше, че я е ужасил. Искаше да я изплаши, да я накаже за това, което правеше с него, макар и несъзнателно.

Защото не виждаше никаква причина да не направи принцеса Зара своя съпруга. Освен една.

Как бе допуснал това да се случи? Как? Тази грешка, както Никол се бе изразила, когато говореше за вестникарските статии. Снимки, които не показваха нищо друго, освен истината, но всъщност само загатваха за властното, непреодолимо желание, което го разкъсваше непрекъснато отвътре.

Желание, което никога не би могъл да задоволи, но не можеше и да потисне, въпреки отчаяните си опити да ухажва по-подходяща жена.

До тази вечер и двамата успешно бяха поддържали претенцията за професионални взаимоотношения. Никол вършеше това с лекота. Държеше се хладно и дистанцирано, криеше своята същност от него, наказваше го за това, че я обича, като го окуражаваше да ухажва Зара. Неговата Никол, толкова искрена във всяко отношение, беше открила, че е лесно да се преструва, че не изпитва нищо към него. Освен ако наистина не изпитваше нищо.

Трябва да поправим грешката.

От гърлото му се изтръгна дрезгав смях. Онази сутрин след бала си бе представял, че ще я държи в прегръдките си и ще я успокоява, сваляйки накрая последната бариера между тях. Представяше си как ще признаят истинските си чувства един към друг. Никол не бе имала нужда от успокояване. Вместо това искаше да изтрие всички следи от взаимното им привличане, да се престори, че никога не е било. Да поправи грешката.