— Не. — Ранд остави чашата си. — Имам предвид… верността.

— Вярност? Да не би да ми казваш… че ще си имаш любовници?

Ранд не отговори. Просто изчакваше да я чуе. След малко Зара сви рамене.

— Моята страна е по-напредничава от твоята, Ранд. Ние разбираме, че жените и мъжете имат различни нужди и нашето общество го позволява. Моят дядо е имал четири съпруги и дузина наложнички. Но баба ми е била кралицата. Никой не би могъл да й отнеме това. Имала е много власт и е била високо почитана.

Тя му разрешаваше да си вземе любовница! Ранд се втренчи в нея за момент шокиран, опитвайки се да асимилира информацията. Как би могъл да не си представи Никол в същата роля? Защо, по дяволите, не се чувстваше по-щастлив, когато чу тази жена да казва това?

— И няма да имаш нищо против? — попита той отново, без да е сигурен, че я е разбрал правилно.

— Да си кралица, е голяма чест — такава няма да имам в собствената си страна, тъй като там ще управлява брат ми с жена си. Защо би трябвало да се оплаквам за нещо, което означава толкова малко?

Там беше проблемът, помисли си обзетият от отчаяние Ранд. Да бъде с Никол, не би означавало малко. Това би означавало всичко, цялото му сърце и душа. Той се взря в огъня, припомняйки си вечерите, когато отиваше да отдъхне в апартамента й. Ако бе знаял, че времето в рая ще бъде толкова кратко, би ли му се наслаждавал повече.

— Мислиш си нещо.

Ранд си даде сметка, че се е унесъл в мисли — може би за няколко минути. Заблъска главата си какво да отговори. Как, по дяволите, можеше да се престори, че не е мислил за друга жена?

— Нищо особено — излъга той, без много да му мисли, като се молеше Никол да му прости — ако изобщо я бе грижа. Беше изгубил способността да чете чувствата й.

Загледа се изпитателно в лицето на Зара, анализирайки всяка черта — частите, съставящи великолепното цяло. Очите й — макар бляскави и дълбоки — бяха твърде тъмни. Носът й беше прекалено тесен, а лицето й — прекалено дълго. Знаеше, че всъщност не я вижда. Той виждаше друго лице, наложено върху нейното — лице, удивително съчетало красотата с индивидуалност; лице, в което се бе влюбил дълбоко. Никоя друга жена не можеше да се сравни с нея.

Усети, че Зара сяда по-близо до него. Очите й блестяха възбудено, взела неговия оглед за нещо друго.

— Доволна съм, че отпрати останалите. — Ръката й се плъзна по бедрото му, дългият нокът на нейния показалец отиде до коляното, после се върна обратно.

Ранд залепи любезна усмивка на лицето си и се опита да почувства страст към тази жена, да се съсредоточи върху нея. Тя беше приятна, интелигентна, имаше безупречно възпитание и произход.

Произход. Той се почувства като някакво куче, което би могло да бъде съешено единствено с чистокръвна кучка.

Зара очевидно усети липсата му на ентусиазъм, защото отдръпна ръката си и се облегна назад.

— Притеснен ли си?

— Аз? Не, не съм притеснен. — Притеснен беше толкова слаба дума за бушуващите в него болка, съжаление и отчаяние, които го ядяха денем и нощем. Иронията на ситуацията изтръгна горчив смях от устните му.

Зара подскочи при този звук, но бързо се окопити.

На съвършените й устни се появи предпазлива усмивка и тя се засмя тихо.

— Аз почти съжалявам. Толкова ме бива да разведрявам хората. — Тя отново се наведе към него. — Мисля, че би ти харесало, ако те поразведря.

Ранд застана неподвижен — нито я приемаше, нито я отхвърляше. Позволи й да скъси разстоянието между тях. Погледът му обхвана стройното й тяло и той се опита да си представи как я съблича. Как я слага да легне на тази кушетка и я прави своя. Въпреки еротичната представа в главата му в слабините си не почувства нищо. Просто не можеше да повярва, че тялото му остава толкова неотзивчиво. Беше спал с безброй красиви жени. Сега, когато бъдещето на страната му зависеше от това, той не изпитваше ни най-малко желание.

Зара сложи ръка на гърдите му и дойде още по-близо. Полузатворените й очи и разтворени устни му подсказаха, че тя желае тази целувка. Той плъзна ръка по гърба на дивана, после по раменете й, притегляйки я към себе си. Тя наистина беше красива жена. Той бе глупак, че придиря толкова много — особено когато жената, която обича, искаше от него да ухажва тази.

Той наведе глава и долепи устни до устните на Зара.

Зад тях се чу някакво тупване. Ранд стреснато вдигна глава. Вина прониза сърцето му, когато съзря Никол. Тя тъкмо се изправяше с чантичката си в ръка. Явно я бе изпуснала. Беше застанала на входната врата, широко разтворила кафявите си очи.

— Извинете ме — смънка тя бързо. — Бях оставила чантичката си тук. Забравих… забравих да я взема. Съжалявам. Моля не ми обръщайте внимание. — Обърна се на пети и изчезна в коридора.

Ранд отдръпна ръка от гърба на Зара, почувства се зле. Сложи лакти на коленете си, ръцете му се свиха в юмруци. Беше разстроен и объркан. Никол — толкова спокойна, толкова делова, толкова дяволски хладна! Изведнъж той не само изпита нужда да остане сам, но му се прииска и да пийне — нещо много по-силно от вино.

— Тя би трябвало да държи сметка за вещите си — говореше Зара. Небрежно произнесените думи бяха толкова не на място, съпоставени с емоциите, бушуващи в него, че той не можеше да я разбере. — Това е най-ценното в един служител: да се грижи за подробностите. Не си ли съгласен? Когато дойде време да имам собствен дом, ще направя всичко възможно обслужващият персонал да е наясно със задачите си. — Тя прокара пръсти по шията и косата му. — Моят съпруг няма да има грижа за такива обикновени, делнични неща.

Звучеше така, сякаш я интервюираха за работа. Господи, то си беше истина. Ранд застина и застави гласа си да прозвучи спокойно, въпреки вилнеещите в него емоции.

— Може би стига за днес, Зара. Изморен съм от разходката с яхта — повече отколкото си мислех.

Той стана и й помогна да се изправи.

Зара въздъхна. Ранд знаеше, че я е разочаровал. Тя бавно оттегли ръка от рамото му, докато се сбогуваше с него за нощта.

Ранд знаеше, че не би могъл непрекъснато да я отблъсква. Трябваше да се откаже от всякаква надежда да разбере какво се крие в сърцето на Никол. От това зависеше страната му.

Само още една нощ в това чистилище и щяха да се завърнат в двореца.


Никол го знаеше, но пак не можеше да заспи. През изминалите четири дни бе изградила хладно, делово поведение. Поздрави се за своето самообладание. Не беше позволила нищо да го наруши — нито ухажването на Ранд, нито фактът, че той поиска всички, освен Зара да ги оставят след вечеря.

Нито онази интимна целувка, която бе прекъснала. Остра болка прониза сърцето й. Защо бе забравила чантичката си? Нямаше нужда да вижда това. Но беше забравила контактните си лещи и си мислеше, че би могла да грабне чантичката си от малката масичка, без те да забележат. Докато не го видя как се навежда да я целуне…

Дали бе прераснала в нещо повече тази целувка? Не. Отказваше да мисли за това. Тя беше човек, на когото се плащаше, за да може този роман да успее. Никой не би могъл да каже, че не е дала своя дял за благото на страната си. След като се завърнеше в Америка, Зара дори би могла да продължи дейността по напредъка на Каледония. Единствено това имаше значение.

И все пак през последните четири дни Никол бе забелязала, че Ранд не се смее много, че бе станал едва ли не мрачен. Може би просто се бе изморил от усилията да развлича принцесата. Или се чувстваше сексуално фрустриран от това, че принцесата не го бе допуснала до леглото си. А може би го бе направила?

Неспокойна, разяждана от съмнения и въпроси, Никол стана от леглото и облече сатенената си роба. Старата дървена къща бе благословено тиха, без ехото от веселия смях на Зара в отговор на някоя от ироничните забележки на Ранд. Поне веднъж бе останала сама.

Излезе в коридора, без да е сигурна къде отива, но изпитваща нужда от свеж въздух. Погледна надолу по коридора към стаята на Ранд. Вратата беше отворена. Вратата на стаята на принцесата бе плътно затворена. Дали не бяха в нейната стая?

Никол силно стисна клепачи, отпъждайки болката със самообвинения. Защо изобщо я занимаваха подобни мисли? Това изобщо не й влизаше в работата.

Почувствала мислите си в безпорядък, Никол бавно се запъти към безмълвната тераса. Почувства хладния ветрец от езерото по топлата си кожа. Спря до парапета и сложи ръце на покритата с мъх повърхност. Наклонила глава, тя се заслуша в нощните звуци: как се удрят вълничките на езерото в брега, хора на жабите и щурците в тъмнината.

Погледна към небето и й се прииска да се изгуби в звездите. Заляха я спомени от друга звездна нощ, от онази магическа среща в гръцкия храм. Сигурно я бе сънувала. Мъжът, който я бе целувал толкова страстно, не бе този, който я бе довлякъл тук, в дълбоката провинция, да гледа как съблазнява друга жена.

— Неспокойна си.

Дълбокият, натежал от ирония глас стресна Никол и тя замръзна. Не беше сама.

Наложи си да запази самообладание, да обуздае бурните си чувства. Пое си дълбоко дъх и се обърна бавно с лице към него.

Стиснал чаша в ръка, Ранд седеше до една маса в дъното на терасата. До лакътя му се виждаше отворена бутилка уиски. Никол знаеше, че не бива, но откри, че погледът й обхожда тялото му. Беше с долницата на пижамата си и копринена роба с монограм, която откриваше леко окосмените му, мускулести гърди.

— Седя тук и си мисля — додаде той бавно, като въртеше чашата с ръце, сякаш изучаваше цвета на течността на слабата светлина на поставена на стряхата лампа. — Беше права за онези оценъчни формуляри. Нямам нужда от тях.

Никол успя да отговори без гласът й да потрепери, без да разкрие вътрешната си болка, копнежа си.

— Зара е изключителна, нали?