Трейси Козънс - Синя кръв

— Разбирам — произнесе той с глас, неразгадаем като лицето му. — Тогава, моля те, побързай с подготовката на всички ония неща. Искам да прекарам колкото е възможно повече време с принцеса Зара.

— Да, сър.

— Нямам никакво желание да проточвам ухажването. Смятам да се оженя преди годината да е свършила, а вече е втората половина на юли.

— Да, сър.

Той постоя още малко. Лицето му бе абсолютно безстрастно. Никол зачака по-нататъшни инструкции с вдигната писалка в ръка. Тогава той се обърна и излезе, като затвори плътно вратата след себе си.

Никол се облегна на стола. Поне щеше да бъде заета с организирането на тая поредица от срещи. Това щеше да й помогне да не мисли толкова много, да не чувства толкова много.

Невъзможно. Как би могла да не мисли за това какво си говорят двамата с принцесата, какво правят, какво чувстват един към друг по време на тези разходки? Как би могла да накара сърцето си да не изпитва болка, като гледа как друга жена му става толкова скъпа?

Не й оставаше нищо друго, освен да си представя, че е от камък — като статуите в градинския храм.

Никол седеше до шофьора, загледана с безразличие в злачните заоблени хълмове от двете страни на пътя. На седалката зад нея Ранд и Зара водеха оживен разговор за детството си като кралски отрочета. Във втора лимузина зад тях се возеха прислужниците на Зара заедно с Джералд.

Как беше стигнала дотук? Защо Ранд я беше принудил да ги придружи до имението?

Пътуване към ада — това обещаваше да бъде четири дълги, безкрайни дни — и още по-дълги нощи под един покрив. Технически погледнато, разбира се те бяха спали под един покрив и в двореца. Но дворецът беше толкова огромен, че това изобщо нямаше значение. В имението всичко щеше да бъде много по-интимно. Ако можеше поне да бъде в другата кола. Двучасовото пътуване си беше чисто изтезание, а беше минало едва половината. Ранд беше настоял да присъства, след като лично се бе спряла на Зара, а Зара гледаше на нея като на свой личен ескорт в новата страна.

А едва ли бе прекарала повече от няколко часа заедно с принцесата, помисли си унило Никол. Нейният истински придружител бе Ранд, който през последните дни прекарваше всяка свободна минута в компанията й. Никол се намесваше само когато той бе зает с работа. Знаеше, че при други обстоятелства компанията на Зара би й доставяла удоволствие. Тя положително бе приятна жена, макар и винаги в очакване да бъдат задоволени царствените й нужди. С други думи, тя бе съвършено обучена за ролята си на принцеса.

Когато Никол се опита да отклони желанието на Ранд да ги придружи по време на екскурзията, той нас тоя, че има нужда от нея в случай, че го извикат във Фортинбло по работа. Как ли пък не, помисли си раздразнена Никол. Беше накарал Джералд да блокира цели четири дни само за това пътуване.

— Трябва да си бил преждевременно развито дете — говореше Зара на Ранд с почти мъркащ глас. — В тебе има много огън.

— И в тебе усещам огън, принцесо — отвърна той с леко предизвикателен тон.

— Може би. А може би не. Не бих показала на всеки истинската си природа.

Той се засмя.

— Не?

— Моят съпруг — когато се омъжа, — той ще узнае истинската ми природа. И ще изпита жарта на моя огън. — Сега нейният глас бе станал предизвикателен.

— Той ще бъде щастливец, Зара — прозвуча интимно приглушено гласът на Ранд.

— Знам го. Както и жената, взела теб за съпруг.

Никол затвори очи и й се прииска да бъде далеч, на хиляди мили оттук. Те продължиха да си разменят закачки още цял час. Доповръща й се. Не стига, че бяха толкова прозрачни — още по-неприятен бе фактът, че Ранд я бе подложил на всичко това. Да не би да си мислеше, че е от камък? Или че целувката им не е означавала нищо за нея? Както не бе означавала нищо за него.

Двамата кралски потомци можеха да се имат един друг. Не я беше грижа. Освен в смисъл, че това щеше да бъде неин успех, че би доказало на цялата страна, че няма собствени кроежи за принца. Щеше да е доказателство и за нея самата.

Интересът на пресата към нея вече бе отстъпил пред спекулациите относно принцеса Зара. Сега таблоидите бяха изпълнени с предсказания за бъдещ брак между тях. Дворцовата пресслужба дори бе предоставила снимки на Ранд и Зара от многобройните им срещи, в които принцът впечатляваше като внимателен спътник на екзотичната гостенка от чужбина.

Естествено, дворецът не потвърждаваше официален годеж — с думите, че е още рано, но по всичко личеше, че това е предстоящо. Пресата обсъждаше надълго и нашироко какво би означавало свързването на кралските семейства за двете страни. Никол полагаше дяволски усилия да изпита удовлетворение от своя успех. От каквото и да е.

Откъм задната седалка до нея долетя смесилият се в едно мъжки и женски смях. Не би ли могъл Ранд да прояви елементарна вежливост и да вдигне разделителното стъкло? У нея се бореха яд и болка. Той беше наистина жалък.

Мъките на Никол временно приключиха, когато се озоваха сред боровите гори на планината и двете лимузини тръгнаха по виеща се нагоре алея, довела ги накрая пред портала на една ловна хижа.

Джералд хвърли приветлив поглед на Никол, докато вървяха след принца и принцесата. Бяха ги оставили да се оправят сами, както често се случваше с прислужниците и персонала на кралските особи.

— Тази хижа е била построена от крал Едбърт Втори в средата на осемнадесети век — каза й той. — Единственото допълнение към оригиналната постройка е един голям гараж. Ето — плоският покрив там — посочи й към сградата.

— Интересно — излъга Никол, с надеждата, че Джералд ще й повярва.

Тогава забеляза съчувствения му поглед върху себе си. Погледна встрани: Не й се искаше да разбере как се чувства. Само когато не се намираше в присъствието на Ранд, би могла поне малко да отдъхне, но не искаше Джералд да знае каква болка изпитва всеки един момент, всеки ден — непрекъснато.

Дори сега не можа да се въздържи да не проследи с поглед как Ранд съпровожда Зара по коридора до стаята й. А къде беше спалнята на Ранд? Нещо я бодна в сърцето.

С мъка върна вниманието си към сградата и изгледа безучастно тежките дъбови греди, сложната дърворезба по стените и масивната каменна камина, които й посочи Джералд.

— Прекрасни са — изрече тя с глас, прозвучал по-скоро като шепот.

— Добре ли си? — попита Джералд.

Никол кимна, след това се усмихна смело, решена да не го оставя да види колко зле се усеща.

— Само малко главоболие. Може ли да ми покажеш стаята ми? Искам да се поосвежа.

Малката им група зае едва половината стаи. Стаята на Никол бе разположена в дъното на коридора. Принцеса Зара получи — както подхождаше на положението й — вторият по големина и елегантност апартамент след този на Ранд. Те бяха и съседни. Доколкото Никол знаеше, свързваше ги обща врата.

Просто трябваше да се опита да ги избягва през следващите четири дни. За съжаление това щеше да бъде невъзможно в такава малка група.