Вместо това погледна веднага към принц Ранд, който бе застанал до баща си. Неговият поглед следваше принцеса Зара; изразът на лицето му бе безстрастен и непроницаем. За секунда плъзна очи към Никол, после ги върна на принцесата. Никол потрепери, питайки се какво ли си мисли. Никога не бе изглеждал толкова далечен, като че ли ги делеше пропаст.

Никол заведе принцесата първо при краля и ги представи един на друг; след това, според изискванията на протокола, се обърна към кралицата, която остана седнала.

Вътрешно се стегна, преди накрая да се обърне към Ранд.

— Ваше височество, мога ли да ви представя принцеса Зара Ал Тала Ал Умбарак, първородна дъщеря на краля и кралицата на Омат. — Обърна се към принцесата. — Ваше височество, това е принц Рандал Холингсуърт, първороден син на краля и кралицата на Каледония.

Никол наблюдаваше лицето на Ранд, докато той се привеждаше ниско над ръката на Зара, а после срещна погледа й. Усмихна й се топло, а после Никол видя ответна усмивка на лицето на принцеса Зара. Явно първите им впечатления бяха положителни. Никол се поздрави за своя успех, но не можа да овладее болезненото трепване на сърцето си. Упрекна се за своята слабост, яростно си напомни, че единствено работата й има значение, единствено тя би могла да има значение.

— Моля, седнете тук — покани крал Едбърт, като посочи най-близкия стол. — Сигурно сте изморена след дългото пътуване.

— Какъв прекрасен костюм — възкликна кралица Евридика, — толкова е елегантен. — Никол никога не бе виждала кралицата да се усмихва толкова топло. Изглежда Зара допадна и на нея.

— Отива й — присъедини се тихо Ранд с одобрителен тон. — Съвсем определено. — Той се усмихна на Зара с една от прочутите си усмивки, а тя му отвърна с благосклонна усмивка и царствен жест на главата, сякаш казваше приемам комплимента.

И все пак Никол забеляза, освен маниерите и искрицата в очите й. Това, което бе видяла в принц Ранд, определено й хареса. Никол забеляза същия блясък и в очите на Ранд, бързо се извини и излезе. Нито един от тях не вдигна поглед. Очите им бяха приковани в принцеса Зара.

Намерила се в безопасност навън, Никол си пое дъх на пресекулки. Докато беше в стаята, Ранд нито веднъж не бе спрял погледа си върху нея. Имаше очи само за принцесата. Така би трябвало да бъде, каза си строго тя. Така би искала и ти. Така трябва да бъде.

Ранд видя с болка в сърцето как Никол си излиза от стаята. Нито веднъж не го бе погледнала в очите. Тя наистина желаеше това. Тази мисъл натежа като олово в гърдите му. Толкова много пъти през изминалите две седмици я бе очаквал да каже нещо, каквото и да е. Да се ядоса. Да заплаче. Да го погледне с някакво чувство в очите. Дори да напусне, като разкрие по този начин какво чувства в действителност.

Но тя беше като скала от Калдонийските планини, непоклатима и неразгадаема. По-чужда от тази принцеса, която му бе довела.

Погледът му обходи грациозната фигура на принцеса Зара. Никол действително го бе направила — беше му доставила още една жена. Не беше се скъпила нито на външност, нито на възпитание, или което и да било друго качество от тия, които бе изложил в проклетите си формуляри. Не бе очаквал, че Никол ще бъде в състояние да се справи с такова болезнено бреме. Беше се надявал, че точно това ще се случи. Как би могла, която и да е жена да го понесе, ако наистина обича? Такова огромно ако…

Господи, наистина ли кариерата й означава повече за нея от това, което чувства към него — каквото и да бе то? Вярно, той бе нарушил правилата във връзката служител — работодател. Беше я притиснал силно към себе си, бе я целунал, бе вкусил блаженството на рая.

Но какво мислеше тя за толкова неочаквано случилото се? Затова ли бе започнала да се държи толкова студено с него? Толкова ли се бе отвратила от неговата неспособност да контролира страстта си? Или може би се страхуваше да разкрие какво чувства в действителност? В гърдите му се разгоря надежда, но само за кратко. Защото ако тя наистина го обичаше, какво тогава би могъл да направи той? Тази несигурност го ядеше отвътре.

— Ранд. — Гласът на баща му го върна отново към реалността, към родителите му и жената, която Никол бе подбрала специално за него. Тя наистина бе красива, изискана, благородна.

От тази дума сърцето го заболя. Никол лично се бе спряла на принцеса Зара, която отговаряше на всичките му изисквания. Тя искаше той да хареса нейната избраница. Дългите години дворцово възпитание му помогнаха да се усмихне отново и да се обърне към принцесата.


— Можеш да се гордееш със себе си.

При звука от гласа на Ранд в стаята Никол се вцепени. Ръцете й застинаха върху купчината документи, които сортираше на бюрото си.

След бала се бе изместила да работи в апартамента си, а Ранд се върна в своя офис. Въпреки че бяха продължили да работят в библиотеката дори след като то вече не се нуждаеше от патерици, те се направиха, че излекуваният й крак е причината да се разделят, докато работят.

Никол си пое дъх и се опита да върне самообладанието си. Обърна се с лице към него и се застави да остане спокойна, докато гледаше мъжа, когото обичаше.

— Радвам се, че сте доволен, ваше височество. Приемам, че одобрявате принцеса Зара?

— Определено. Тя успя да очарова и краля, и кралицата.

Дали не се опитваше да й напомни за собствения и провал в това отношение? Но най-голямо значение имаше мнението на принца. Тя се насили да зададе въпроса:

— А вас?

— Разбира се — отвърна Ранд, докато се усмихваше само с ъгълчетата на устните си. — Намирам, че е очарователна, интелигентна и отлична събеседничка.

— Никакви… досадни навици? — попита тя меко.

— Абсолютно никакви. — Говореше бързо, но все пак Никол забеляза рязка нотка в гласа му. В защита на принцеса Зара? — Всъщност тя би станала отлична принцеса на Каледония, като при това би вляла така необходимия привкус на една нова култура. Предполагам, че си помислила и за това. Мислиш за всичко.

— Е, да — и това ми мина през ума. — Сърцето я заболя и й се прииска да се размърда, да реагира по някакъв начин. Неговото присъствие изпълваше стаята, изпълваше нейните сетива с тайни, непостижими копнежи, които се опитваше да игнорира с всички сили. Със свирепа решителност тя се насили да остане съвършено неподвижна, съвършено спокойна. — Благодаря, сър.

— Всъщност искам да поработиш с Джералд при планирането на специален излет за нас двамата до имението ми в провинцията. Бих желал да прекарам известно време сам с нея… насаме. — Гласът му придоби леко колеблив тон, сякаш не искаше да разкрива тайните желания, които се криеха зад молбата му.

Представата за тях двамата заедно сами сякаш преряза Никол. Тя го видя да седи до Зара пред камината като и се усмихва с онази своя специална усмивка на споделена интимност, която толкова я бе очаровала. Видя го да целува Зара, знаейки от опит колко жарки могат да бъдат ласките му, знаейки как Зара естествено би чезнала в неговите прегръдки. Представи си го как дава на Зара нещо повече, нещо, което тя никога не би могла да има, връзката между любовници.

Погледна надолу към бюрото. Не можеше да му позволи да я види, да позволи, на когото и да е да види болката, която пронизваше сърцето й. Сама си бе навлякла тази безнадеждна любов. Беше наета да свърши определена задача, да помогне на страната си. Беше очаквала, че ще накара чичо Филип да се гордее с нея, а вместо това го бе притеснила, бе го направила за посмешище пред другите благородници. Беше се надявала да живее според очакванията на родителите си и според своите собствени. Вместо това бе извършила нещо немислимо.

— Никол?

Дрезгавият, колеблив глас отиде право в сърцето й и тя едва не загуби самообладание. Заля я споменът за това как бе говорил с нея онази нощ в храма и краката й омекнаха. Впрегна отново решителността си и се стегна. Отчаяно потърси за какво да се хване и грабна един бележник от бюрото, разтвори го и взе да драска някакви ненужни бележки.

— Нещо друго? — попита делово тя, без да вдига поглед, звучаща на самата себе си хладно рязка. — Специална вечеря, може би? Мисля, че на принцесата би й харесало да се запознае с културата на Каледония, след като би могла да стане гражданка на тази страна. Мислили ли сте да направите обиколка на града? Или да я заведете на концерт, в Националната галерия, подобни неща? Сигурна съм, че ще бъде очарована, а на вас би позволило…

Тя вдигна поглед към Ранд и млъкна. Лицето му беше като изсечено от камък.

Никол продължи. Трудно разгадаваше израза на лицето му, откакто бе променил толкова драстично отношението си към нея.

— Да я опознаете по-добре — завърши все пак.

— Все отлични предложения — изрече хладно той. — Изумителен професионализъм.

Това комплимент ли беше? Никол реши да го възприеме като такъв.

— Благодаря, ваше височество.

— Няма нужда да ми благодариш. Затова ти плащам.

Той натърти думата плащам и Никол я почувства като плесница по лицето. Не го каза, за да ме оскърби, рече си наум. Това си беше самата истина.

Възцари се тишина. Никол усещаше присъствието му като електрически ток. Защо стоеше още тук и я наблюдаваше? Накрая той каза:

— Наистина го искаш, нали? Ние двамата със Зара да…

— Да. — Думата се изтръгна някъде отвътре, от някакъв източник на сила, който тя не знаеше, че притежава. Отекна и затрептя във въздуха между тях. Никол бе обзета от спокойствие, родено от безнадеждността и отчаянието. В гласа й пролича само спокойствието. — Да, много.

Той се опита да срещне погледа й, но Никол неотстъпно гледаше брадичката му, не пропускайки да забележи напрягането на мускулите под загорялата му кожа.

— Значи нашата връзка би те направила щастлива?

— Да — излъга тя, без да трепне.