Ранд се извърна. Страхуваше се, че иначе може да я сграбчи и силно да я разтърси. Подхвърли през рамо:

— Изявлението няма да свърши работа, госпожице Олдридж. — Не, само едно нещо би отвлякло вниманието на пресата от тях двамата — нещо, от което всяка жена — ако обича въпросния мъж — би изпитала болка.

Той се обърна.

— Виждам само един изход от това фиаско и той е — да се оженя.

Тя сви рамене, сякаш това нямаше значение.

— Това, разбира се, би помогнало, но…

— Никакво, но! — Озъби се той. — Наех те да ми намериш съпруга! — Търпението го напусна. Тази жена бе навлязла с валсова стъпка в неговия живот, бе завладяла сърцето му, и дори не я беше грижа какво бе направила! Грабна от масичката един вестник с огромна снимка на тях двамата, склонили глави в интимен разговор. — Минаха месеци, а нищо свястно не се вижда на хоризонта!

— Това ми е напълно ясно — изрече сърдито Никол. — Но не беше особено ентусиазиран относно жените…

Господи, не виждаше ли защо!

— По дяволите! Не можеш ли да ми намериш поне една приемлива жена на цялата планета? Казах ти моите предпочитания. Дори подбрах кандидатки, но твоят метод изглежда е скапан, защото не върши работа! — Ранд удари гърба на близкия стол със сгънатия вестник.

Никол подскочи при този изблик на гняв, но запази съвършеното си делово поведение, като че ли цял живот е била обучавана да служи на мъж като него.

— Извинявам се, ваше височество — произнесе тя с ледено спокойствие, — но при подобно начинание най-важно е вашето собствено отношение, а нито една кандидатка не ви ентусиазира особено. Почти не им дадохте шанс.

— Сега ме слушай — прекъсна я Ранд, като посочи към нея. — Или ще ми намериш жена, за която да мога да се оженя в рамките на един месец, или… Той замълча несигурен в следващите си думи.

Тя вдигна вежди.

— Или?

Господи, толкова студено се държеше! Обзе го внезапно желание да удари там, където щеше да я заболи най-много — по работата й. Успя да процеди:

— Или си уволнена.

Жената пред него остана съвсем неподвижна за няколко секунди. Ранд чакаше, затаил дъх. Ако тя свалеше тази делова маска, ако покаже поне част от истинските си чувства…

— Много добре. Един месец — изрече тя с глас, лишен от всякаква емоция. — Ако не намеря съпруга през това време, с удоволствие ще напусна. Сега, ако ме извините, ще се заема с работа.

Настъпи болезнена тишина. Ранд я гледаше как се обръща и излиза от стаята, отнасяйки сърцето и надеждите му със себе си.


Веднага щом затвори вратата, Никол се облегна на нея, притиснала ръка към лицето си в опит да сдържи риданията си. Какъв негодник! Ще я уволни след всичките й усилия? И след като й предложи постоянна работа? След като се бе държал по такъв начин с нея предната вечер?

Внезапно й се прииска да си тръгне, да опакова багажа си и да замине право на летището. Беше направила повече от достатъчно за страната си, като пожертва — плюс всичко друго, и сърцето си.

Но не можеше да си тръгне сега, не и без да доведе нещата докрай. Не и без да се опита да спаси нещо от цялата бъркотия. Не сърцето си — то бе вече разбито на хиляди парченца. Но може би щеше да успее да запази част от достойнството си като калдонийка, като дъщеря на родителите си и като племенница на чичо си.

Против волята на собственото си сърце, щеше да изпълни това, което бе наета да направи.


Веднага щом лимузината сви в алеята, Никол излезе навън да я посрещне. Вътре, зад тъмните стъкла, беше може би най-голямата надежда на Каледония за принцеса. И последният шанс на Никол да оправи забърканата от нея каша.

През последните две седмици на Никол й се искаше да предупреди поне десет пъти, че напуска и се завръща в Ню Йорк. Но гордостта й всеки път я възпираше. Никога не бе дезертирала от задълженията си. Мразеше провалите и се закле, че ще доведе докрай задачата, въпреки болката в сърцето си. Още по-силна бе нуждата й да докаже — на хората, чичо си, Джералд, дори на краля и кралицата — че няма никакви кроежи спрямо принца и че наистина я е грижа за страната й.

И че я е грижа за интересите на принца.

Само късно през нощта, когато бе сама, си признаваше, че има и друг, по-тъмен мотив — нуждата да остане по-близо до мъжа, когото обичаше, въпреки че той не отвръщаше на чувствата й.

Един лакей отвори задната врата на лимузината и помогна на жената да слезе. Опакована цялата в коприна с цвят на слонова кост, принцеса Зара от Омат си бе сложила шал в същия нюанс, прикривайки чертите на лицето си. От другата страна слезе мургав сивокос мъж, заедно с пълна жена с майчински вид. Двамата не бяха облечени толкова изискано.

След разговор с личния секретар на Зара, Никол бе решила, че — подобно на обвързаната с традиции Каледония — Омат също е изправена пред предизвикателствата на модерното време. Помисли си, че това би представлявало добър старт за Ранд при запознаването с принцеса Зара. И нещо повече — Зара бе поканена за дълъг престой, за разлика от досегашните случаи. Ранд не би могъл да я отхвърли с лека ръка. Действително щеше да има възможност да опознае тази жена.

Никол слезе по стъпалата и се поклони на принцесата — традиционен знак на уважение при среща с член на кралското семейство от Омат.

— Принцеса Зара, толкова съм щастлива, че приехте поканата на кралското семейство. Аз съм Никол Олдридж, сътрудничка на принц Ранд.

— Къде е принцът? Не е ли дошъл да ме посрещне? — попита Зара с акцент, носещ отпечатъка на родната й страна — мъничка, но прогресивна близкоизточна държава.

— Принцът и семейството му ви очакват вътре. Той сметна, че бихте искали първо да се поосвежите — обясни Никол.

Всъщност нямаше никаква представа какво смята Ранд. Когато си говореха — което ставаше рядко тези дни — разговорите им бяха кратки, по същество, болезнено делови. Стената между тях бе не само издигната отново, но този път бе изградена толкова солидно, че тя едва забелязваше човека от другата страна.

Беше му споменала за принцесата. Той беше казал, че му звучи задоволително и се съгласи да я покани на покани на гости.

Джералд бе помогнал да подготвят нещата. Това бе единственият им контакт след бала преди две седмици и ужасната сутрин след това. Оставаха само две седмици до момента, когато тя щеше да си тръгне, освен ако принцеса Зара не се окажеше въпросната подходяща личност.

Подходящата личност… Сърцето на Никол се сви от болка. Смяташе, че държи чувствата си под контрол, но сега, когато принцеса Зара стоеше пред нея, бе обзета отново от терзанията на безнадеждната си любов.

Като извърна лице от гостенката, тя примигна, за да прогони влагата от очите си. Не искаше да остави чувствата си да вземат надмощие. Отказваше да го направи.

Вдигнала брадичка, тя успя да се усмихне и поведе принцеса Зара вътре. Заведе я заедно с прислужничката и в апартамента за гости, докато един иконом показа на прислужника съседна стая, а други дворцови служители внесоха багажа.

Апартаментът на принцесата беше през една врата от нейния, още по-близо до апартамента на Ранд.

Вътре Зара разви копринения шал от главата си с дълги, грациозни пръсти. Протегна ръка и прислужничката веднага се озова зад нея да го поеме.

Дъщеря на майка европейка и арабски крал, младата жена изглеждаше още по-привлекателна, отколкото на снимките. Извитите вежди подчертаваха дълбоките и черни очи и дългия арабски нос. Но кожата й беше млечнобяла, а не мургава — наследство от русата й майка, без съмнение. Този изразителен контраст, както и стройната й фигура, я правеше да изглежда екзотична и невинна и същевременно излъчваща чувственост. Красива по всякакви критерии.

Докато оглеждаше принцесата, на Никол й се зави свят, почувствала, че се сбъдва най-лошият й кошмар. Никои мъж не би могъл да устои на тази жена. Тя щеше да бъде съвършена съпруга на един принц.

С помощта на своята прислужничка принцеса Зара махна и увилата цялото й тяло наметка, като разкри богато украсен копринен костюм с панталон. Тя се усмихна топло на Никол.

— Тъй като изумруденозеленото е цветът на страната ви, избрах този тоалет в знак на вежливост. Подходящ е, нали?

— Изглеждате прекрасно, принцесо — отвърна Никол, като застави гласа си да прозвучи спокойно и делово и се опита да се пребори с бушуващия в нея демон на ревността. Можеше да понесе това. Трябваше да го понесе.

Ранд може да не хареса дори тази жена, помисли си тя, ненавиждайки се за дребнавата мисъл. Все пак си представи как той ги сравнява. Знаеше, че не може да се мери с нея. Никога не е била чаровница — не като тази жена, която оглеждаше своето отражение в огледалото и си слагаше грим, от който дори нямаше нужда.

Никол придружи принцесата до една уединена приемна, където чакаше кралското семейство. Икономът бе избързал напред да ги извести за пристигането на принцеса Зара.

Никол погледна прелестната жена, която пристъпяше толкова грациозно от едната й страна. Зара имаше царствена осанка. Съвсем ясно беше, че е израснала в кралско семейство, че очаква от по-долустоящите да се държат с нея по подобаващ за положението й начин. И все пак не изглеждаше надменна. Тя просто приемаше уважението на околните за свое право.

Когато Никол приближи вратата, стомахът й се сви. Това беше. След малко Ранд щеше да се срещне с принцесата и тя щеше да узнае дали е успяла, или се е провалила. Вече бе загубила представа кое трябваше да смята за провал, и кое — за успех. Не знаеше нищо, освен отчаяната нужда да продължава, въпреки терзанието, като се преструва, че нищо не се е случило между нея и Ранд, че не изпитва нищо към него.

Когато приближиха, двойка стражи в зелено разтвориха широко двукрилата врата, а един прислужник влезе вътре да обяви пристигането им. Никол никога преди не бе влизала в Синята приемна, но сега почти не обърна внимание на обстановката.