— Не си направила нищо лошо — рече той твърдо.

— Тя мисли, че съм. Мисли, че аз… аз се опитвам да те прелъстя, за да властвам над теб.

Той промърмори нещо. Стори й се, че чу думите бог знае, не е нарочно. Ръката му пусна рамото, плъзна се по голата и кожа — топла, силна и подканяща.

Никол потрепери под ласката. Усети как дълбоко в нея припламва желание, примесено с остър, болезнен копнеж. Това беше Ранд, неин приятел, мъжът, с когото през последните месеци бе споделяла повече, отколкото с всеки друг.

— Господи, толкова се притесних. Исках да умра.

— Никол, толкова съжалявам… Не би трябвало да се забравям, когато ние… тоест… — Той се поколеба, после смени посоката на разговора. — И преди го е правила — довърши той мрачно. — Обвинявала е хора за неща, за които те не са имали вина. Мисля, че се опитва да демонстрира властта си.

— Това би трябвало да ме накара да се почувствам по-добре, но нещо не се получава — призна му тя тихо.

— Знам.

Една проста дума, изпълнена с разбиране и нежност. Спомни си разговора им по време на танца. Аз те познавам. Господи, как се нуждаеше от него! Неговото съчувствие разбиваше всичките й усилия, разстройваше трудно намереното й спокойствие.

Тя въздъхна и сълзите рукнаха от очите й.

Обгърнаха я силни ръце. Тя се притисна към Ранд, докато сълзите се лееха, докато той мълвеше в ушите й утешителни думи, които не означаваха нищо — и означаваха всичко.

Леко докосна с топлите си устни слепоочието й. Отдръпна се дотолкова, колкото да погледне лицето й, да избърше сълзите й с палци.

— Знаеш ли колко красива изглеждаш тази вечер? — прошепна той. Нежната му усмивка бе най-чудесната гледка, която Никол бе виждала. — Атина би позеленяла от завист, ако можеше да те види. Ти си моята сбъдната детска фантазия.

Макар че й беше ясно, че той само се опитва да я разведри, искаше й се да потъне в сладките думи и никога да не изплува. Но здравият й разум се пребори с тези безразсъдни чувства. Наведе очи и откри, че се взира в кралския герб върху зеления му шарф — който красноречиво й напомни за неговото положение.

— Не трябваше да идвам на бала. Това беше грешка.

— Никол, аз поисках да бъдеш там. Дрезгавият му глас моментално превърна болката й в желание. Той едва докосваше раменете й, където бе поставил в нежен жест ръцете си. Но тя усещаше мускулестото му тяло през тънката тъкан на роклята си и кожата й пламна. Не можеше да погледне лицето му, докато мислеше за него по този начин, докато го желаеше. Би могла да прочете желанието в очите й.

Но той отказа да приеме опита й да го отбегне. Прокара кокалчетата на пръстите си по бузата й. Никол никога не бе изпитвала такова мъчително сладко чувство при докосване. След това, нежно и настойчиво, той вдигна брадичката й. Лунната светлина надникна в тъмните му очи и дъхът на Никол спря. Сърцето й заби силно, кръвта й закипя в очакване и жажда. Копнееше за нещо повече от неговото докосване. Копнееше за излаз на силните емоции, които той събуждаше в нея.

— Никол — едва чуто промълви той. Гласът му трепна, превърнал името в признание, откровение, обещание.

Въпреки намеренията си, Никол почувства как се загубва в погледа му. Неспособна да помръдне, неспособна да мисли, тя просто го очакваше да се случи. Удивление, наслада — думите не можеха да опишат чувствата й, когато той по някое време се наведе към нея и жадно впи устните си в нейните.

Единадесета глава

Внимателно изгражданата стена между тях рухна. Никол почувства как в нея избухват хиляди искри на удоволствие и внезапно разбра, че сърцето й е безвъзвратно отдадено. Преди да се усети, беше скъсила неуловимата дистанция между тях и притисна болезнено напрегнатите си гърди към него с въздишка на върховна наслада.

Нейната отзивчивост сякаш отприщи нещо у Ранд и той загуби своята сдържаност. Сграбчи талията й със силната си ръка и я привлече към себе си, а чувствените му устни потвърдиха по безусловен начин правата си над нейните.

Той ме желае. Той също гори за мен. При това опияняващо откритие Никол се изви назад, напълно откривайки се за него. Връхчетата на езиците им се докоснаха. Отначало се насладиха на усещането, на вкуса на другия. После, с нараснала настойчивост, започнаха да се изучават. Целувката стана страстна, собственическа, разпалвайки отчаяно, безразсъдно желание.

Като я стисна за бедрата, Ранд се облегна на колоната. Разтвори краката си и я придърпа между тях. Раздвижи предизвикателно бедра и Никол почувства силата на неговото желание. Нещо в нея сякаш се възпламени. Инстинктивно се поддаде на забранената прегръдка, жадуваща за още по-голяма близост. Дланта му я подхвана отдолу и я прилепи плътно до неговото тяло. Чуваше се само задъханото им дишане.

— О, да — изпъшка Ранд, обсипвайки с целувки бузата и шията й. — Да, да, да!

С леки, захапващи целувки, той плъзна устни надолу по шията и голото й рамо. Зъбите и езикът му изпратиха вълни на удоволствие през тялото й.

Затворила очи, Никол започна да губи ориентация, усещаше коленете си толкова омекнали, че се крепеше само на неговата прегръдка. Въздъхна дълбоко. Наслаждаваше се на неговите милувки, жадуваше за тях. От кога бе желала всичко това? От първия ден, когато се срещна с него. Срещна се с него… защото я бе наел да му намери подходяща съпруга. А тя се държеше точно както очакваше кралицата.

Никол се вцепени, изпитала внезапно срам при тази мисъл. Тя се застави да се отдръпне, да пренебрегне раздиращото я желание.

— Ранд, спри…

— Никол…

— Не мога. Трябва… трябва да си вървя — Пое замаяна назад към изхода, препъвайки се в бързината да остави разстояние между тях. Ръцете на Ранд се опитаха да я задържат, на я настигнат.

— В залата ли се връщаш? — Изрече дрезгаво той.

Никол се опита да не обръща внимание на обърканото му изражение.

— Не, в стаята си — за да не приеме това като покана, тя добави рязко: — през служебния вход.

Обърна се и хукна надолу по стъпалата, прекоси затревената площадка, после потъна в сенките на градината.


Настойчивото чукане не спираше.

Никол с мъка отвори очи. Чувствата й бяха в безпорядък, цяла нощ се бе мятала и въртяла, изтерзана и жадуваща това, което не би могла да има, пресъздавайки отново и отново в съзнанието си кратките, но изпълнени с екстаз моменти в прегръдките на Ранд. Заспала бе едва призори.

Не можеше да игнорира повече шума. Стана от леглото и навлече някаква роба. Приглади назад разбърканата си коса и открехна вратата. Видя пред себе си застаналия със смутено изражение на лицето Джералд, понесъл в ръце куп вестници.

— Да, Джералд?

— Принцът ме помоли да ви ги предам.

— Вестниците? — Объркана, Никол разтвори по-широко вратата и взе вестниците от него — поне половин дузина тежки неделни издания.

— Искаше да ги видите преди… преди да разберете от друго място.

Никол не го чу. Хванала с несигурни ръце един от многото, тя се взираше като хипнотизирана в предната страница на Калдониън таймс най-отгоре на купчината. Оттам в нея се втренчи собственото й лице — това бе огромна снимка на тях двамата с Ранд. Заглавието отгоре крещеше:

МИСТЕРИОЗНАТА ЖЕНА РАЗКРИТА?

Снимката бе направена толкова отблизо, че те сякаш не танцуваха, а бяха притиснати в страстна прегръдка. Видя за първи път изражението на Ранд, докато той танцуваше с нея — напълно забравил за хората около тях, отправил към нея изпълнен с копнеж поглед, докато тя се гушеше в рамото му.

След начина, по който я бе целунал, тя прие, че той е увлечен по нея. Но да го види така изложено пред очите на всички…

Коленете й поддадоха и тя се отпусна на креслото пред камината. Притисна устата си с ръка, усети как в нея се надига вълна на разкаяние и безпокойство.

— О, не…

— Съжалявам, Никол… — Джералд се поколеба. — Знаеш каква може да бъде пресата.

Никол се застави да прелисти и другите вестници. Още заглавия:

НОВАТА СЛУЖИТЕЛКА НА РАНД — ОТКРАДНАЛА ЛИ Е СЪРЦЕТО МУ? ПРИНЦ РАНД СИ ВЗЕМА НОВА ЛЮБОВНИЦА, КАЗВАТ ХОРА ОТ ДВОРЕЦА

И от скучната консервативна преса:

ПРИНЦЪТ ИЗЛАГА НА ПОКАЗ ЛЮБОВНИЦАТА СИ ПРЕД СЪБРАНОТО БЛАГОРОДНИЧЕСКО СЪСЛОВИЕ

И още снимки — безброй снимки. Повечето бяха вариации на първата фотография, направена, когато танцуваха заедно. Една от тях бе уловила момент, в който Ранд, затворил очи, бе притиснал буза в косата й. На друга, заснето в едър план, се виждаше лицето й със замечтана усмивка на устните.

Имаше още: допълнителна информация за нея, редакторски спекулации, снимка на чичо й, лорд Филип Олдридж, опитващ се да избяга от фотографите пред дома си късно предната нощ.

И най-лошото — късно издание с интервюта на нейни съученички.

Тя непрекъснато се опитваше да си намери богат мъж, да се домогне до благородническа титла. Искаше да бъде най-популярното момиче в училище.

Никол почти не си спомняше цитираното момиче, това, което си спомни, не беше приятно.

— Защо? — изтръгна се като вопъл от нея. Тя прегледа набързо статията, в която се поставяше под въпрос пригодността на Ранд да служи на страната си след поредицата от скандални любовни истории. — Защо е трябвало да снимат Ранд само с мен, а не с някоя от другите жени, с които танцува?

Стори й се, че на Джералд му стана ужасно неудобно. Даде си сметка, че той сигурно вярва на напечатаното. С внезапна увереност разбра, че предната нощ се с опитвал да я предупреди. Да я предупреди, че и принцът може да изгуби усета си за реалност. А тя бе помогнала това да се случи.