Той се навъси.

— Или се получава, или не.

Липсата му на логика внезапно я подразни. Защо бе променил позицията си сега, когато тя искаше повече от всякога да приключи, за да престане да копнее за нещо, което никога не би било възможно?

— И не се получи с нито една досега?

— Точно така. Уредила си ми танци с тях повече от един път. Това би трябвало да е достатъчно за втори шанс.

— Да, но…

Тъмните му очи пламнаха в емоция, която тя не можеше да разгадае.

— Никол, тази жена ще бъде моя съпруга. Мисля, че аз съм този, които трябва да прецени дали ще мога да понасям лицето на тази жена всяка сутрин на масата срещу себе си, или не.

Никол нямаше никакво желание да си представя подобни домашни сцени между него и бъдещата му жена. Беше успявала да не мисли за такива обезпокоителни интимности дни наред и не възнамеряваше да започне сега.

— Добре — кимна тя накрая. — Поне направи опит с лейди Джулия. Тя е добре образована, хубава…

— Върви като патица.

— Ранд! — сгълча го тя.

— Съжалявам, но наистина е така. Само я погледни.

Никол проследи погледа му към въпросната дама, която се насочваше към тях, съпровождана от последния си партньор — лорд Тейбърн. Тя наистина се движеше донякъде като патица — или може би като попова лъжичка.

— Това е защото тя е такава отлична ездачка, ваше височество — избъбри бързо Никол, преди двойката да се доближи до тях. — Смятах, че умението в ездата е едно от предпочитаните ви качества.

— По дяволите конете — промърмори Ранд с блеснал поглед. — Изобщо не ме е грижа дали… успява да се задържи на седлото или не.

Преди Никол да успее да реагира, той поздрави приятеля си лорд Тейбърн и лейди Джулия, след това съпроводи дамата до подиума.

Никол не можа да не се замисли над последната му реплика. Откога бе променил толкова драстично стандартите и предпочитанията си? Лицето й започна бавно да поруменява, когато си спомни как я бе изгледал точно тогава. Като че ли говореше за нея.

— Госпожице Олдридж? — изрече лорд Тейбърн с усмивка. — Изглежда и двамата сме без партньори за този танц. Може ли?

Никол отвори уста да откаже на този мъж, който бе толкова груб с нея преди малко. Защо в крайна сметка бе решил, че си струва да губи времето си с една служителка на Ранд?

Погледна бегло към Ранд и лейди Джулия тъкмо навреме, за да улови погледа на Ранд. Може би шансовете на лейди Джулия щяха да се увеличат, ако не стоеше тук. Тогава Ранд щеше да съсредоточи цялото си внимание върху партньорката си, вместо да се опитва да дели танца с нея. Тя кимна и преди да се усети, се озова до лорд Тейбърн, който я завъртя във валс на подиума.

Неподготвена, Никол настъпи крака му.

— Извинете, сър. Малко съм загубила форма.

Като момиче в Каледония бе научила традиционните танци, но откакто се бе прехвърлила да живее в Америка, танцуваше само в барове. И все пак бързо си припомни стъпките на виенския валс. След няколко бързи завъртания, нейният партньор се насочи към по-бавния външен кръг от танцуващи, така че да могат да разговарят докато танцуват.

— Трудно ми е да повярвам, че не ви канят често на танц — хубава дама като вас — избъбри той с безочлив тон, който накара Никол да се почувства неудобно. — Този негодник Ранд не е ли танцувал още с вас? Просто ви подпря на стената на стаята като някаква мебел.

— Не, не е така — защити го бързо тя.

Но не беше ли така наистина? Въпреки светлинката в очите си, когато я видя за първи път с тази рокля, всъщност не беше я третирал по-различно от служителка през цялата вечер. Не би трябвало, разбира се. Не би могъл.

— Не се бойте, Кларънс е тук — припя весело графът.

Влязоха в ритъм и ускориха темпото, вливайки се в пъстроцветния поток на другите танцуващи. Погледът на Никол попадна още веднъж върху Ранд и Джулия, но не можеше да разгадае изражението на принца.

— Госпожице Олдридж?

При въпросителния тон на Кларънс, Никол обърна отново поглед към него. Откри, че той отново я бе отвел към по-бавния кръг от танцьори. Там забавиха темпото, за да могат да говорят.

— Знаете ли, госпожице Олдридж. Сигурно много често се виждате с принца. Като служителка, искам да кажа. Питах се какво става с Ранд. Не се е движил с обичайната си тайфа от месеци.

— Той е… той е много зает с работа — смотолеви Никол, откъсвайки поглед от въпросния мъж. Всеки ден, с мен, добави тя безмълвно, неспособна да отрече удоволствието, което изпита при тази мисъл. Заля я чувство на вина, че отнема толкова много от времето на Ранд — време, което би могъл да прекара с някоя от кандидатките.

— Така разбрах и аз. Все пак човек има нужда да… отдъхне някъде. Имам чувството, че знам къде.

В очите му проблесна цинична искрица. Притисна Никол към себе си. Тя се напрегна. Искаше й се танцът да свърши по-скоро. Чувстваше се като в клопка.

— Ранд имаше някои… приятелки… с които бе доста близък — додаде Кларънс. — И аз често се наемах да лекувам разбитите им сърца, когато той минаваше нататък. Или даже преди това. Той обикновено нямаше нищо против. — Приведе се към шията й и вдъхна дълбоко. — Ухаете прекрасно, Никол. Мога да ви наричам Никол, нали? — промълви той в ухото й.

Никол почувства как ръката му се плъзва надолу по гърба й, опасно близо до задника. Разшири очи, шокирана. Облегна се назад, опитвайки се да увеличи разстоянието между тях; след това забеляза, че Кларънс гледа над главата й с неприятна усмивка на лицето.

— Изумително! Мисля, че този път не му е все едно. Ето го, идва.

— Какво…

Озовал се до тях, Ранд сложи ръка на рамото на Кларънс, принуждавайки ги да спрат танца.

— Остави я.

Усмивката на Кларънс не трепна.

— Не е много спортсменско, Ранд. Не виждаш ли, че този танц е мой?

Изражението на Ранд стана каменно.

— Не, Кларънс. Мой е. — Под нетрепващия му поглед Кларънс пусна Никол с въздишка на примирение и се отдръпна.

Обърнал гръб на Кларънс, Ранд дръпна Никол и се завъртя с нея на дансинга. Тя забеляза победоносното изражение на графа.

— Ранд, защо…

— Не оставяй този мъж близо до себе си — процеди той през стиснати устни, без да я поглежда. — Човек не може да му има доверие, що се отнася до красивите жени.

Думите му накараха сърцето й бясно да забие, но тя се опита да не показва как й е подействал комплиментът му.

— От къде знаеш, че той е този, на когото не може да се има доверие?

— Какво? — Ранд едва не спря да танцува, толкова силно успя да го изненада. За щастие се намираха в края на дансинга, където бавно се въртяха по-възрастни двойки, иначе някой би могъл да връхлети върху тях. — Какво имаш предвид с това? Не се интересуваш от него, нали?

Изумлението на лицето му изпрати фойерверки в сърцето на Никол. Не му беше все едно! Насили се да запази спокойствие.

— Ами той е граф…

— Това никога не е имало значение за теб — прекъсна я бързо той. — Искаше хората да бъдат третирани като равни, забрави ли? Заявявала си го достатъчно често.

Никол наклони главата си встрани. Завладя я чувство на триумф. Изпита силно желание да го накара да страда по същия начин, по който бе страдала и тя, докато го наблюдаваше как танцува с безброй красиви жени.

— Кларънс е весел и приятен. Много изискан. Жените харесват това у мъжете.

Ранд сбърчи вежди.

— Почакай малко. Не и ти. Ти не си толкова плитка.

Тя сви рамене със съзнанието, че така подчертава кадифената им белота.

— Трябва да признаеш, че е доста красив. Тази мека руса коса, тези сини очи…

Ранд изсумтя и тя почувства как пръстите на ръката му се впиват в гърба й.

— Кларънс е повърхностно, невъзпитано хлапе и ти ще постъпиш глупаво, ако го допуснеш до себе си, Никол.

Тя просто сви рамене и се усмихна, наслаждавайки се на тази изумителна проява на ревност.

Лицето на Ранд потъмня, очите му засвяткаха от гняв. Каза яростно.

— По дяволите, Никол. Това не е смешно. Той не е човек за теб.

Не е човек… Никол разбра, че се придвижват опасно близо до неща, които бе най-добре да останат неизказани. Но не можа да се въздържи да не попита:

— Откъде би могъл да знаеш, Ранд?

— Познавам те — ето защо — процеди той, понижавайки гласа си до шепот. — Познавам те!

Преди тя да успее да каже и дума, той я притисна до себе си и я завъртя във валса. Не общуваше вече с думи, но Никол усещаше силно топлината на тялото му, толкова близо до нейното, обгърнало я като в прегръдка. Докосването на ръката му беше като огън. Изгаряше тялото й през копринената рокля — чак до сърцето. За щастие никой не можеше да види как й въздейства. Дори Ранд.

Особено Ранд. Той танцуваше с нея като с всяка друга жена, поддържайки дискретна дистанция между телата им, докато се въртяха в залата. Вдигна поглед и откри, че я наблюдава. Усмихна й се с такава нежност, че дъхът й спря. За един безкраен момент не можеше да мисли за нищо друго, освен за него — забрави къде са и защо. Музиката и бъбренето избледняха с ритмичното движение на телата им. Този момент беше неин и само неин — единственият й шанс да изпита нещо, за което само бе мечтала.

Това е абсолютна фантазия, Никол, ти не си никаква Пепеляшка. Не я беше грижа. Със сърце, изпълнено с радост, тя му се усмихна.

В очите му веднага проблесна ответна искрица. Притисна я леко, така че доближи устни до ухото й.

— Това ти харесва — рече й тихичко. — На мен също.

— Ммхм — опита се да каже нещо Никол, без да смее да се довери на гласа си. Танцът с нея му доставяше удоволствие.

Никол силно стисна очи, изключвайки се от реалността, за да се концентрира върху нещата, свързани с него: уханието на мъж, силата на тялото му, толкова близо до нейното.